№ 32
гр. Русе, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520104356 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове за собственост, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и за отмяна на констативен нотариален акт, с правно основание
чл.537, ал.2 ГПК.
Ищцата Х. М. Т. твърди, че ответникът е син на нейния брат А.М.Е.. Тя и и А.Е.
били законни наследници на родителите си М.Е.И., починал на 09.08.2010 г. и С.О.И.,
починала на 07.07.2022 г., бивши жители на с. С.. Последните били собственици на
недвижим имот в село С., община В., обл.Р., ул.„Х.А.“ 21, представляващ Дворно
място с площ 1641 кв.м., представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI-78 в
квартал 3 по кадастрален и регулационен план на село С., одобрен със заповед №
2200/29.10.1968 г. на ИК на ОбНС-гр.Русе, с административен адрес: с.С., общ.В.,
об.Р., ул.„Х.А." 21, заедно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА с
площ 79 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ 17 кв.м., при граници: УПИ
VII-89, УПИ V-79, УПИ XVIII-84 и от една страна улица. Наследодателите на ищцата
закупили дворното място по време на брака си, след което построили и сградите в него.
При закупуването не са се снабдили с документ за собственост, но живели в имота до
смъртта си и са го владели, поради което придобили правото на собственост въз основа
на 10-годишно давностно владение. Плащали и данъците за имота. Бащата на ищцата -
М.И. бил записан като собственик, преди да бъде регистриран нотариалния акт на
ответника през 2021 г.
След смъртта на М.Е.И. на 09.08.2010 г., като негови законни наследници
ищцата Х. Т. и брат й А.Е. придобили по 1/6 ид.част върху процесния имот, а майка им
1
С.О.И. придобила 4/6 ид.части. След нейната смърт на 07.07.2022 г., правото на
собственост върху процесния имот било 1/2 ид. част за Х. Т. и 1/2 ид. част за брат й
А.Е..
Лятото на тази година, след като се прибрала в България, ищцата случайно
установила, че ответникът Б. М. се снабдил с Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, с вх.рег. № 5433, акт № 67, том
15, вписан на 26.05.2021 г. по описа на СВ-гр.Русе, по силата на който Б. М. бил
признат за собственик по давностно владение на оставения в наследство от техните
родители недвижим имот, находящ се в с.С., ул.„Хан Аспарух" 21. Този факт
изненадал и възмутил ищцата, понеже нейният племенник никога не бил предявявал
претенции относно имота. Не бил демонстрирал намерение да владее целия имот,
включително да владее и нейната идеална част. Ищцата живеела в Турция, но често се
връщала в България, няколко пъти годишно за период от две-три седмици и винаги
отсядала в бащината си къща. През годините правила подобрения и ремонти в имота.
След смъртга на баща й до настоящия момент тя оставяла пари на майка си,
включително за плащане на данъците за притежаваната от нея идеална част.
През тези години ответникът не бил демонстрирал по никакъв начин спрямо
ищцата, че има намерение да ползва и държи нейната идеална част като негова
собствена. Не бил оспорвал и нейните права върху имота, нито е проявявал спрямо нея
някакви претенции. Ищцата знаела, че притежава идеална част от имота и поради това
винаги, когато се връщала в България, отсядала в него, ремонтирала го и плащала
данъците за него, като и адресно била регистрирана на адреса на имота. Всичко това
сочело, че ответникът неправомерно се е снабдил с констативен акт за собственост на
основание давностно владение – същият не бил владял в продължение на десет години
целия имот, в частност наследената от ищцата идеална част, за да го придобие на
основание давностно владение.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.част от гореописания
недвижим имот. Претендира на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен
Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, с
вх.рег.№ 5433, акт № 67, том 15, вписан на 26.05.2021 г. по описа на СВ - гр. Русе, по
отношение на притежаваната от ищцата ½ идеална част от недвижимия имот.
Претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Б. А. М. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции. Твърди, че той, заедно с баща си А., майка си Р. и сестра си С.,
живеели откакто се помни в процесния имот. Той и сестра му израснали там от
раждането си. Като излязла от имота, ищцата се изнесла категорично с целия си багаж
и я изпращали официално. Отишла да учи около 1973 - 1974 г., работила в гр.С. като
2
медицинска сестра няколко години, след това заминала за Турция със съпруга си, като
отишли да живеят там постоянно, заедно с всичко, което успели да вземат. Оттогава
ответникът нямал спомен в къщата да е останало някакво нейно имущество. След това
единствено баба му, дядо му, баща му, майка му, той и сестра му останали да живеят в
имота.
Около 2006 - 2007 г. дядо му М. получил инсулт. Б. М. вече бил 36-37-годишен и
семеен. С баща му си поговорили, че дядо му се нуждае от постоянни грижи и решили,
като мъжки наследник, както било по техните традиции, той да остане да го гледа със
семейството си, като помогне на родителите си да се отделят в своя къща. Баба му
присъствала и заявила съгласие. За това нейно решение имало свидетели през
годините, когато е казвала пред всички, че къщата и двора остават за ответника, защото
той ще ги гледа. Даже пращала съседи при него да говорят за проблеми по имотите с
думите „тя къщата е на Б., него питайте". Дядо му също бил съгласен и макар и на
легло, всички зачитали думата му. Той знаел, че ответникът ще го изгледа, че баща му
ще живее в друг имот и няма да има претенции, че леля му е в чужбина с мъжа си и
няма да се върне да го гледа. Също пред свидетели докато бил жив посочвал, че внукът
му е собственик на имота.
Ищцата не се е завръщала в страната след като заминала за Турция повече от 5-6
пъти, а когато идвала в имота, е идвала като гост със знанието, че негов собственик е
ответникът. Идвала да види родителите си с чанта багаж, оставала да преспи две - три
нощи и си тръгвала обратно. Това било преди 1990 г. Не била пращала пари за
поддръжката или данъчните задължения за имота, не била заплащала нищо по повод
здравето или нуждите на родителите си, нито по имота. В къщата нямала собствена
стая, нито багаж, нито е оставяла пари за грижа за родителите си или имота, не е
полагала грижа за имота, идвала като гост на ответника и на семейството му. Пред
свидетели е признавала, че идва на гости. Дошла няколко месеца преди да почине баща
й и пак заминала. Тогава се събрали близките роднини и баба му и дядо му казали, че
имота с къщата е на ответника, той си го поддържал, плащал разноските по него,
грижел се за имота и за тях. Всички разбрали, включително и леля му, никой не се
противил на решението на възрастните. Когато си тръгвала, леля му казала да внимава
как се грижи за дядо си. Ответникът й отвърнал „защо казваш аз да внимавам как се
грижа за него, не трябва ли всички да се грижим за него". Тя му се усмихнала и казала,
че нали затова му давали имота. Изцяло Б. М. се грижил за баба си, дядо си и
процесния имот откакто съм се върнал от отбиване на военна служба. Владял имота с
намерението, че е негов след като дядо му получил инсулта около 2006 - 2007 г. След
решението на семейния съвет, че са съгласни имотът вече да е негов, навсякъде това го
посочвали пред приятели, познати, съседи, защото той ще се грижи за тях до смъртта
им и това предписвали традициите им. Баща му също бил съгласен, участвал в този
семеен съвет, изрично заявил, че ще се съобрази с волята на родителите си, заявена от
3
тях приживе. След тези събития ответникът правил подобрения в имота, влагал време,
пари, материали, защото вече бил признат от семейния съвет за собственик на имота и
вярвал, че вече е такъв и оттогава се считал за собственик. Съобразно традициите им,
имотът оставал у мъжкия наследник, а женския следвал мъжа си и неговото семейство.
След 2010 г. Б. М. направил вътрешни и външни ремонти на къщата, освежил мазилки
и боядисвал, поправял покрив, слагал нова ограда, садил овошки, имал лозе и много
цветя в градината към къщата. Направил нова външна порта и бетонова ограда през
2017 г., обособил и място за паркиране на колата в двора през 2019 г. Лично заплащал
всички публични задължения за имота още от 2010 г., макар и по имената на баба си и
дядо си, но вносните бележки носели неговия подпис като вносител. Констативният
нотариален акт бил издаден още когато баба му била жива, тя знаела за това, че
ответникът ще си вади документ, защото официално нямал такъв и била съгласна, тъй
като с дядо му още преди години му признали, че вече е собственик на имота. През
всичките години никой не му оспорвал собствеността. Леля му, когато идвала в имота,
била гост, не е заплащала никакви задължения по имота, не се е посочвала като
собственик на същия, не му е оспорвала правото на собственост.
Ответникът владял целия имот повече от 10 години със знанието и съгласието на
баба си и дядо си още преди смъртта на последния с мисълта, че е едноличен
собственик на същия явно, спокойно, без прекъсване, необезпокоявано от никого -
нито от трети лица, нито от ищцата конкретно и поради това се снабдил валидно и
законосъобразно с констативен нотариален акт за него. Мъжката дума в техните
традиции била много силна. Затова и леля му едва след смъртта и на баба му през 2022
г. се осмелила да отправи неоснователни претенции към него. Предвид изложеното,
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ищцата и бащата на ответника – А.М.Е. са наследници на М.Е.И., починал на
09.08.2010 г. и С.О.И., починала на 07.07.2022 г. Приживе двамата наследодатели, по
време на брака си, закупили дворно място на горепосочения адрес в с.С., след което
построили и находящите се в него сгради. Тези обстоятелства не са спорни между
страните, а и се установяват от приложения на стр.27 от делото разписен лист /в който
под № 79 от документа до 2021 г. като собственик на процесния имот фигурира бащата
на ищцата М.Е.И.. Съгласно издадената скица № 27/25.01.2018 г. на Община В.,
собственици на УПИ VI, кв.3 в с.С., с площ 1641 кв.м. са наследниците на М.И..
Същата година бащата на ответника е декларирал имота като съсобствен между него,
майка му и сестра му. На тримата наследници са открити и партиди, по които са
заплащани дължимите всяка година данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.
Между страните няма спор, а и ангажираните гласни доказателства безпротиворечиво
4
установяват, че до смъртта си, съответно през 2010 г. и през 2022 г. М.И. и С. И. са
живели в имота си в с.С., общ.В., ул.“Х.А.“ 21.
Съгласно Удостоверение на ОД на МВР-Русе, в периода 2013 – 2020 г. в
автоматизираните информационни фондове на полицията са налични данни за
задгранични пътувания на ищцата всяка година от 2015 г. до 2020 г. включително, като
пълнотата на информацията след 2007 г. не е гарантирана.
Ответникът представя стокова разписка от 03.08.2008 г. за закупени от него
игл.греди и дъски на стойност 10 000 лв., складова разписка и гаранционна карта от
11.07.2008 г. за закупени керемиди за 2207.58 лв.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност,
вх.рег. № 5433, акт № 67, том 15, вписан на 26.05.2021 г. по описа на СВ-гр.Русе,
ответникът Б. М. е признат за собственик по давностно владение на целия недвижим
имот, находящ се в с.С., ул.„Хан Аспарух" 21, придобит от неговите баба и дядо.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Р.Х. – първа братовчедка на
ищцата, която излага твърдения, че допреди 4-5 години е живяла в Истанбул, където
живее и работи Х.. Двете често си идвали в България по време на Байрамите или за
Коледа, поне два пъти годишно, като ищцата отсядала в бащината си къща. Когато
баща й се разболял, Х. дошла да го види и останала докато той почине, около месец.
След неговата смърт тя купила бойлер за лятната кухня и пералня, съдомиялна и мивка
от Турция за голямата къща, където живеел Б.. С него ходили до Червена вода да
купуват материали за ремонт на покрива на лятната кухня. Всички строителни
материали ги купила тя, а ответникът ги докарал. В лятната кухня ищцата обитавала
вътрешната стая, а до смъртта на баща й спяла в голямата къща. Тук тя си идвала като
в собствена къща и никога не е казвала, че идва на гости. Докато бил жив още баща й,
брат й А. и жена му Р. искали възрастните да припишат къщата на Б., но те отказали и
А. се разсърдил. Купил ново място, направили къща и Б. отишъл при баща си. Понеже
не се разбирали, след месец помолил баба си и дядо си за разрешение да се върне
обратно в къщата. М. казал, че като умре брат и сестра да се разберат, да си разделят
имота и не дал къщата на внука си. Баба С. била много работна, изгледала децата на Б.
и не е имала нужда от грижи до смъртта си. Х. пращала пари по свидетелката и по Н.
както за майка си, за брат си и за Б.. И след смъртта на майка си ищцата е отсядала в
къщата.
Свид.Н. Мехмед заявява, че след 1989 г. започнал да пътува между България и
Турция с леката си кола и ищцата пътувала с него най-малко 3-4 пъти в годината.
Отделно пращала чанти, храна, дрехи за нея и за майка й. Свидетелят е предавал
пликове с пари на майка й 4-5 пъти и на Б. повече от един път. Той си правил магазин и
тя му помогнала. В едната стая в лятната кухня отсядала Х. докато е в България.
Веднъж казала, че парите, които праща, са за ремонт на къщата. Тук тя си идва като в
5
нейната къща. Имала намерение като спре да работи да пребивава повече време в
България. При пътуването 2023 г. към Турция Х. споделила, че идвали да уредят
двойното гражданство на внуците й, във връзка с което поискала нотариалния акт на
къщата. Когато синът на Б. й го дал, тя видяла, че е на името на ответника. Ищцата
била много отчаяна, изненадана, не очаквала такова нещо и не искала да говори. Преди
да разбере за нотариалния акт, с Б. били в много добри отношения.
Свид.Ш.Г. – вуйчо на ищцата изнася данни, че около 1961-63 г. сестра му С. и
мъжа й М. получили терен и си построили къща. В този имот живели до смъртта си.
Като си идвала в България, Х. отсядала в бащиния дом. След смъртта на баща си, тя
забелязала, че покрива на лятната кухня тече и отишла при свидетеля да й каже какви
материали да купи. Х. казала, че тя ще купи материалите и отишла до магазина с
превоз. Докато течал ремонта, Х. била през цялото време там и готвела на майсторите.
Тя купила бойлер и пералня, които свид.Гаджалов инсталирал в лятната къща. Там Х.
имала собствена стая с нейни вещи. Докато бил жив М., свидетелят не е чувал да иска
имотът да остане за Б.. Сестра му също не му е споделяла такива приказки. Свидетелят
не е чувал ответникът да казва, че имотът е негов. Когато Х. се прибира, отсяда винаги
в този имот и никой не й е оспорвал правото. Б. не бил в добри отношения с баба си и
дядо си, който все му прощавал и му помагал. Баба му се грижела и за него, и за децата
му, а той я обиждал, характерът му бил такъв. А дядо му бил много послушен, работил
и за него на дърти години и двамата възрастни много му помагали. Х. носела лекарства
на майка си, хранителни продукти, оставяла пари. Свидетелят не е чувал в техния род
да се говори, че къщата е на Б., сестра му С. също не е споделяла, че Б. си е извадил
документ за къщата. Когато Х. я няма, втората стая стои затворена. Бащата на
ответника излязъл от имота, защото родителите му не се съгласили да му припишат
къщата, не му вярвали, че ще ги гледа.
Свид.Н.Н. – съсед на страните, излага твърдения, че доколкото знае, въпросният
имот е собственост на баба С. и дядо М.. Б. отраснал там. Като заминала за Турция, С.
всяка година се връщала за празниците – за Байрама, за Нова година и отсядала в
малката къща. Като я нямало нея, стаята й била празна. Доколкото свидетелят знае,
малкият син на Б. бил в нея. В края на показанията си свидетелят отново заявява, че
стаята, в която Х. спи, когато я няма, е празна. Ремонтът на покрива на голямата къща
го правил ответникът, той докарал материалите. Б. се грижел за дворното място и
къщата. Преди да почине баба С. не е била болна. Веднъж от нея чул, че къщата е за Б.,
да живее занапред. Дядо М. бил болен и лежал около 15 месеца и Б. бил до него, носел
му каквото трябва. След погребението на майка си ищцата още два пъти си е идвала и
отсядала в този имот. От бабата свидетелят чул, че къщата ще остане за внука й, тя
знаела, че Б. си е извадил документ за цялата къща, а Х. научила после.
Свид.А.Е. – брат на ищцата и баща на ответника заявява, че като си тръгнала,
6
ищцата си отишла с цял вагон дрехи, нищо не останало в къщата и отначало 10-15
години не е идвала. От 2008-2009 г. той вече не живеел в тази къща. Когато започнала
деменцията на баща им, сестра му тогава започнала да идва. Родителите им казали, че
всичко остава за Б., той щял да ги гледа. Баща им бил вече болен, но казал това и Х. го
чула. Тя казвала, че има всичко, има къща на Средиземно море и не е имала претенции
за родната им къща, казала „по-добре да отида в чужбина, в други държави да отида“,
че не иска да се връща в България. След като починал баща им, сестра му започнала да
претендира, искала пещниците. Всичко в голямата къща, както и покрива на двете
къщи, били правени от Б.. Като е идвала в къщата, С. отсядала в лятната кухня, в
съседната стая на майка им. Като я няма ищцата, стаята била отворена и я ползвал
внукът му А., който си оставял някакви работи там. Свидетелят не е влизал в тази стая
и не знае да има вещи на Х.. Преди да се разболее, баща им казвал, че къщата е за Б., а
ищцата не е претендирала нищо. Свид.Е. не знае сестра му да е купувала нещо за
къщата и отрича тя да е пращала пари на него и на сина му. Майка им казала, че всичко
остава на Б., защото нямало кой друг да я гледа. Тя знаела, че ще вадят нот.акт за
къщата, но на сестра си свидетелят не се е обаждал и не знае как е разбрала тя за него.
След смъртта на майка им сестра му започнала да претендира за лятната кухня, да
живеят там като си дойдат тя или децата й.
Свидетелят М. М. – син на ответника твърди, че в последните години преди да
почине баба С. за нея се грижили тяхното семейство. Преди да почине бабата, ищцата
му поискала да й снима нот.акт и казала, че не търси нищо, просто иска да уреди
гражданството на децата си, казала, че знае за нотариалния акт. Като си дошла 2023 г.,
леля му с дъщеря си отседнали в къщата, където живеела баба им. В тази стая нямало
нейни вещи, там иначе живеел брат му. От детството си спял там лятно време.
Свидетелят не знае леля му да е поръчвала нещо за ремонта на лятната кухня, който
бил правен от чичо му, той, брат му и приятел на баща му. От ищцата свид.М. бил
чувал, че тя не иска нищо от тази къща, че си има къщи. След като баба му починала,
той разбрал, че леля му претендира за част от имота, където е живяла баба С., от
лятната къща. В тяхното семейство никога не се е говорило за имот, всички си било
тяхно. М. М. не знае дали някой е информирал леля му, когато баща му си извадил
нот.акт за къщата, не знае кога ищцата е разбрала за него. Когато е искала документа за
къщата, свидетелят не знае дали тя е знаела вече за нот.акт.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Ищцата по делото се легитимира като собственик на половината от
гореописания недвижим имот на основание наследствено правоприемство – след
смъртта на баща си през 2010 г. на 1/6 ид.част, а след смъртта и на майка си през 2021
г. - на ½ ид.част от имота.
7
Ответникът от своя страна се легитимира като собственик на целия имот на
оригинерно основание – по давност, като се е снабдил с констативен нот.акт за
собственост № 72/25.05.2021 г. по описа на нотариус Адриана Филчева.
Съгласно чл.79 от ЗС, един от способите за придобиване на право на
собственост по отношение на недвижим имот е придобиването му чрез давностно
владение. За целта е необходимо да се установи, че имотът се е намирал във
фактическа власт на дадено лице, което го е считало за свой през период от десет
години. Следва да се установи, че владението е било непрекъснато, необезпокоявано и
явно, а не скрито, т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя
никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си и да демонстрира
открито намерение да стане собственик.
В конкретния случай, от анализа на ангажираните по делото доказателства,
съдът достига до извода, че целият спорен имот нито се е владял, нито се е държал от
ответника в продължение на поне десет години – от 25.05.2011 г. до 25.05.2021 г.
Установи се по категоричен начин, че до смъртта си на 07.07.2022 г. бабата на
ответника непрекъснато е живяла в собствения си дом. Ищцата от своя страна живее и
работи в чужбина от много години, но редовно се прибира в страната, поне два пъти
годишно, като при престоите си винаги отсяда в бащиния си дом и то не като гост, а
именно като негов съсобственик, включително и през 2023 г., т.е. две години след
снабдяването на ответника с констативния нот.акт. В родния си дом тя има стая с
нейни вещи, правила е ремонти на лятната кухня, купувала е и електроуреди. Нито
ответникът, нито някой друг от семейството му, са се противопоставяли на това.
Напротив, до узнаването на ищцата за нотариалния акт, двамата са били в много добри
отношения. Пълномощникът на ответника в първото съдебно заседание заявява, че
преди да почине, дядо му М. е предоставил владението на Б. и той се чувствал като
собственик от тогава. Липсват доказателства същият да е установил владение върху
целия имот, както и да е демонстрирал, че го владее спрямо ищцата. В отговора на
исковата молба няма твърдения, че в нейно отсъствие стаята й се обитава от по-малкия
син на ответника. Такива се навеждат едва със свидетелските показания на по-големия
син на ответника и на неговия баща, които са изключително заинтересовани от изхода
на спора. Свид.Н.Н. на два пъти в показанията си твърди, че докато Х. я няма стаята й
е празна и веднъж заявява, че доколкото знае, малкият син на Б. е в стаята. Учудване
буди факта, че след като ответникът се счита за собственик на целия имот и твърди, че
стаята, в която ищцата пребивава докато е в България, се ползва от по-малкия му син,
защо не се е противопоставял на нейното ползване. За да счита леля си гост на
собствения си дом, Б. М. следва да заяви и демонстрира собственически намерения
спрямо нея върху целия имот, а данни за това липсват.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че като собственик по наследство на
8
1/6 ид.част от имота, след смъртта на баща си ищцата се е възползвала от законовото
си право на ползване на част от имота, както и да прави ремонти в същия. Ако не е
искала нищо и е нямала намерение да продължи да ползва част от наследствения имот
от родителите си, тя няма да влага средства за ремонти, нито за купуването на бяла
техника. Установи се точно обратното – намерението й като приключи активна работа
да започне по-дълго да пребивава в България и то именно като отсяда в бащината си
къща.
Като владелец на частта на баща си, ответникът, заедно с цялото си семейство,
ползват голямата къща в имота, като също правят ремонти и подобрения в него. Този,
който променя намерението си и става владелец на идеалните части и на
съсобствениците на един имот, трябва да доказва активното си поведение в тази
насока. В случая от ангажираните по делото доказателства не може да се направи такъв
извод по отношение на ответника. Както вече беше посочено, до миналата 2023 г.
ищцата изобщо не е знаела, че племенникът й се е снабдил с констативен нот.акт за
целия имот, нито по някакъв начин е демонстрирал собственически намерения спрямо
нея. Посещението при нотариуса е станало тайно от нея, а тя е разбрала за документа
съвсем случайно, след като синът на ответника й е изпратил снимка на нот.акт по
телефона. През цялото време, отпреди смъртта на баща си, включително и лятото на
2023 г., ищцата е отсядала в бащината си къща като съсобственик, през годините се е
грижила за имота, изпращала е пари за заплащането на данъка, имала е своя стая и
вещи в нея през цялото време. В имота е продължила да живее и бабата на ответника
до смъртта си като собственик на 4/6 ид.части от него. Събраните гласни доказателства
установяват и че родителите на ищцата не са били в добри отношения с внука си, не са
имали намерение да оставят имота на него, а сестра и брат да се разберат, както и че
повече двамата възрастни са се грижили за Б. и семейството му, отколкото последните
за тях.
Самите свидетели на ответника признават, че след смъртта на родителите си и
особено на майка си, ищцата започнала да има претенции към лятната къща. Никой
тогава не й е казал, че ответникът „по документи“ вече е собственик на цялата къща и
се възприема именно като такъв, не е възпрепятствал ползването на част от нея от
ищцата, камо ли да е демонстрирал по някакъв начин това обстоятелство. Поведението
на Б. М. по никакъв начин не може да се приеме за недвусмислена демонстрация по
отношение на ищцата, че същият се счита за изключителен собственик на имота.
При това положение съдът счита, че ищцата е останала съсобственик по
наследство на половината от процесния имот. Исковете за собственост, както и за
отмяна на горецитирания констативен нот.акт досежно нейната ½ ид.част от имота,
като основателни и доказани следва да се уважат изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищцата
9
деловодни разноски в общ размер 1075 лв., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. А. М., с ЕГН **********,
от с.С., общ.В., обл.Русе, правото на собственост по наследство на Х. М. Т., с ЕГН
**********, върху 1/2 ид.част от следния недвижим имот, находящ се в село С.,
община В., обл.Р., ул.„Х.А.“ 21, представляващ Дворно място с площ 1641 кв.м.,
представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI-78 в квартал 3 по кадастрален
и регулационен план на село С., одобрен със заповед № 2200/29.10.1968 г. на ИК на
ОбНС-гр.Русе, с административен адрес: с.С., общ.В., об.Р., ул.„Х.А." 21, заедно с
построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 79 кв.м. и
ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ 17 кв.м., при граници: УПИ VII-89, УПИ V-
79, УПИ XVIII-84 и от една страна улица.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 72, т.III, д.№ 388/25.05.2021 г. по описа на
нотариус Адриана Филчева с район на действие РС-Русе, вх.рег.№ 5433, акт № 67, том
15, вписан на 26.05.2021 г. по описа на СВ-Русе, по отношение на притежаваната от Х.
М. Т., с ЕГН **********, 1/2 ид.част от същия недвижим имот.
ОСЪЖДА Б. А. М., с ЕГН **********, от с.С., общ.В., обл.Русе, ул.„Х.А.“ 21, да
заплати на Х. М. Т., с ЕГН **********, 1075 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10