№ 716
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000503505 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6148 от 11.11.2024г., постановено по гр.д. № 8928/2024г. по описа на
СГС, ГО, 26-ти състав е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на А. Д. А. сумата от
общо 14 100 лева, от които 10 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 3 600
лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигане на обвинение на
23.06.2016г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда, влязла в
сила на 18.12.2023г., постановена по НОХД № 18517/2017г. на СРС, 15 състав, както и 4 лв.
разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата над 10
500 лева до пълния му размер от 30 000 лева, като неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да
заплати на Адвокатско дружество „Х., И. и Партньори”, сумата от 1 669 лв. адвокатско
възнаграждение.
С определение от 08.04.2025г. СГС е оставил без уважение молбата за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
1
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърлят изцяло претенциите
респ. да бъде намален техния размер. Изтъква факта, че анализът на ангажираните от страна
на ищеца доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер,
представляващи неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен, несъответстващ на
принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в
страната и значително надвишава присъдени по аналогични казуси с влезли в сила съдебни
решения размери на обезщетения. По делото не са събрани доказателства за наличие на
увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по
причина на обвинението. Твърди още, че въпреки тежестта на повдигнатото обвинение,
спрямо А. никога не е била изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под
стража" - взетата МН е била най-леката възможна такава, а именно - "Подписка", отделно от
горното не са наложени и каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална
принуда, които обстоятелства сочат на извод, че практически не са създадени сериозни
затруднения и ограничения в обичайния начин на живот на обвиняемото лице. Посочва, че
процесното наказателно преследване, включващо досъдебна и съдебна фази, включително и
разглеждане на делото на две съдебни инстанции, е продължило общо около 5 (пет) години -
т.е. касае се за кратък и разумен срок, което само по себе си също е ограничило негативното
въздействие на наказателната репресия спрямо обвиняемото/подсъдимото лице. Не на
последно място, видно от представената и приета от съда надлежна Справка от
Централизираната информационна система на Прокуратурата на Република България и
Националната следствена служба, спрямо ищеца А. Д. А. в процесния период са се водели и
други наказателни производства, което обстоятелство, съгласно трайната съдебна практика,
определя по-ниска от обичайната степен на евентуално увреждане и по- нисък интензитет на
отрицателни преживявания във връзка с конкретно разглежданото наказателно преследване.
Твърди още, че е налице сериозна трудност да бъдат разграничени и индивидуализирани
евентуално заявените от ищеца неимуществени вреди по всяко едно от водените срещу него
наказателни производства във визирания период, което пък от своя страна ограничава и
възпрепятства упражняването на правото на защита на ответника по настоящото конкретно
дело.
На второ място обжалва решението и в частта досежно имуществените вреди в
размер на 3600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като счита за неоснователно да
се приема за доказано плащане отразеното в разписка като частен писмен документ
плащане. Твърди, че въпросната сума е прекомерна, необосновано завишена и явно
несъответна на оказаната адвокатска помощ, като липсват конкретни и безспорни
доказателства за обема и интензитета на конкретно извършените процесуални действия с
участието на упълномощен адвокат, не става ясно и дали приложените към исковата молба
договори и разписки по начало се намират в кориците на наказателното дело. Посочва, че
съгласно Тълкувателно решение №1 от 11.12.18г. по т.д. №1/2017г. на ОСГК, при иск по
2
чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, съобразно
обема на реално положения адвокатски труд. Моли за намаляване размера на присъдените
обезщетения респ. за отхвърляне изцяло на исковете като недоказани.
Не на последно място възразява и срещу присъдените разноски в размер на 1669
лева, представляващи адвокатска защита по настоящото производство, като счита, че
размерът на адвокатския хонорар е прекомерно завишен, несъответен на казуса и на реално
осъществената правна помощ и съдействие. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и адвокатското възнаграждение следва да е към минималните размери, установени
в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет. Моли да бъде съобразено и новопостановено
Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.
Въззиваемата страна А. А. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че СГС правилно е приел, че през 2017 г. СРП е
внесла в съда обвинителен акт против него, за това, че на неустановена дата през м.06.2014г.
в гр. София, ж. к. „Банишора“, ул. „Вишовград“, бл. 23, вх. В, ет. 4, ап. 40 противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, подробно изброени в приложената към ИМ присъда, които
били собственост и му били предоставени от Д. К. Д., с оглед на извършване на ремонт в
нейното жилище - престъпление по чл.206 ал.1 НК. В резултат на обвинението е
постановена Присъда по НОХД № 18517/2017г. по описа на СРС, 15 състав с която е признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан за престъпление по чл.206, ал.1 НК.
Този акт на съда е влязъл в сила. В настоящия случай наказателното производство е
продължило близо седем години и половина - от 23.06.2016г. до 18.12.2023г., повдигнатото
обвинение е било за тежко умишлено престъпление, наказуемо с до шест години лишаване
от свобода, като в периода на воденото наказателно производство по отношение на ищеца е
била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”. От събраните по делото
свидетелски показания се установява причинно - следствената връзка между повдигнатото
обвинение и негативните емоции на А. Д.. Същият се затворил в себе си, бил разсеян,
намаляла е работата, не искал да излиза и да контактува с приятели. Безспорно е също така,
че за осъщественото в досъдебното и съдебното производство процесуално
представителство, ищецът е заплатил общо 3 600 лева адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ
и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът А. А. твърди, че спрямо него е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.206 НК през 2016г. Обвинителният акт е бил внесен в съда през 2017г.,
като е образувано НОХД № 18517/2017г. по описа на СРС, 15 състав. С присъдата,
постановена по делото и влязла в сила на 18.12.2023г. е признат за невиновен и оправдан по
3
повдигнатото обвинение. Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е
претърпял вреди – имуществени и неимуществени. Неимуществените вреди, оценява на 30
000 лева, се свързват с притеснение, накърняване на достойнството му, доброто му име в
обществото, срам, ограничаване на социалните и професионалните контакти, както и
негативно отношение от приятелите му, в резултат от което станал затворен, не искал да
контактува с близки приятели, притеснявал се от изхода на делото, срамувал се и изпитвал
несигурност за бъдещето си. Имуществените вреди ищецът съизмерява с извършените
разходи за адвокатско възнаграждение във воденото наказателно производство в размер на
3600 лв.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска изцяло - както
по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват доказателства органите
на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в НК. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с
процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не са налице доказателства, които
да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като прекомерен по
размер, несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД
и трайната съдебна практика.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление от
23.06.2016г. ищецът А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 НК, като
по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 03.11.2017г. е внесен
обвинителен акт в съда като е образувано НОХД № 18517/2017 г. по описа на СРС, 15
състав.
С присъдата от 11.11.2022 г. постановена по НОХД № 18 517 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15 състав, А. Д. А. е признат за невиновен и
оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК. Присъдата е потвърдена с решение от
18.12.2023г. по в.н.д.№ 5803/23г. по описа на СГС, НО, ХІV въззивен състав, чието решение
е окончателно.
В мотивите е посочено, че подсъдимият А. Д. А. към 2014г. се занимавал с различни видове
ремонтни дейности. През пролетта на 2014 г. св. Д. Д. (понастоящем починала) решила да
ремонтира апартамента си, намиращ се в гр. ***, ул. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, като по
препоръка на свой познат се свързала с него. След проведена среща помежду им, между тях
била постигната уговорка за поставяне на плочки и извършване на довършителни дейности
по стените на горепосочения апартамент, за което били закупени и съответни строителни
материали. Предвид обема на уговорената работата, подсъдимият ангажирал и още едно
лице с малко име А., което да му помага при изпълнението на възложените строителни
работи. Св. Д. постигнала уговорка с подсъдимия А. да се ползва от услугите му и във
връзка с ремонтирането на друг свой имот - апартамент, представляващ мансардно ателие,
разположен на адрес в гр. ***, за който обект му предоставила и сумата от 500 лева за
снабдяване с материали. В хода на ремонтните дейности А. и неустановеното по делото
4
лице А. работели съвместно, като през това време св. Д. обитавала апартамента си, находящ
се в гр. ***, ул. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *. Предвид дългогодишното си пребиваване във
ФРГ, където развивала частна дейност в строителния сектор, св. Д. разполагала с набор от
професионални инструменти, като за целите на изработката предоставила на майсторите
свои 1 брой електрическа ударно- пробивна бормашина марка „Крее“ и 1 брой метален чук.
На неустановена дата през 2014 г. св. Д. Д. взела решение да предприеме пътуване до ФРГ.
Непосредствено преди заминаването й ремонтните дейности в апартамента, находящ се в гр.
***, ул. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, били във финалната си фаза, като използваната
строителна техника била събрана и след освобождаването на апартамента св.Д. осигурила на
А. и на помощника му транспорт до друг техен обект в кв. „Люлин“, на който следвало да
продължат да упражняват занятието си, докато тя се завърне в България и отново им
осигури достъп до жилището си. Поради разнообразието от технически инструменти, сред
личната апаратура на двамата изпълнители попаднали и 1 бр. бормашина марка „Крее“ и 1
брой метален чук, собственост на св. Д., като същите били прибрани наред с други сечива в
транспортните сакове на работниците. Тъй като на следващия работен обект се налагало
единствено изграждане на шпакловка по стените, подсъдимият не използвал инструментите,
транспортирани от жилището на св. Д.. Междувременно А. поел служебен ангажиран в к.к.
„Боровец“, където заминал с цел обслужване на строителен обект, а със себе си взел и
строителни инструменти, необходими за изпълнение на възложената му работа. В хода на
работата получил телефонно обаждане от св. Д. Д., която го уведомила, че се е върнала от
Германия, и в същото време го помолила да й върне инструментите, които му била
предоставила за целите на извършваните в апартамента й ремонтни дейности. Тогава
проверил съдържанието на транспортните си сакове и установил, че у него действително се
намират собствените на Д. един брой бормашина марка „Крее“ и един брой метален чук.
Предвид физическата си отдалеченост заявил невъзможност да й ги върне на момента, като
поел ангажимент веднага щом се намира на територията на гр. София да й предаде обратно
намиращите се у него и посочени по - горе строителни съоръжения. Последвал втори
телефонен разговор, в който св. Д. уведомила подсъдимия, че следва да й върне
инструментите във 02 РУ-СДВР, където последната била депозирала сигнал за осъществено
престъпление от общ характер, изразяващо се в умишлено присвояване на чужди движими
вещи.
Доколкото св. Д. към този момент вече отново се намирала на територията на ФРГ,
подсъдимият не могъл да осъществи контакт с нея и да й предостави бормашината и
металния чук, поради което оставил инструментите наред със свои собствени такива в друг
строителен обект на ул. „Козяк“ в гр.София, откъдето впоследствие установил както тяхната
липса, така и липсата на други негови уреди за извършване на СМР. СРС, както и СГС са
приели неустановеност, непозволяваща ангажирането на наказателната отговорност на А.,
съществува както по отношение на движимостите, инкриминирани по делото ( предметът на
престъпното посегателство относно обвинението за 1 брой ролетка с дължина 10 метра, 1
брой зеге марка „Бош” и 6 броя свредла марка „Макита”, с различни размери), така и
относно авторството на деянието касателно останалите инкриминирани вещи (1 брой ударна
5
бормашина „Крее“ и 1 брой метален чук), поради което ищецът е оправдан.
Общата продължителност на цялото наказателно производство е 6 години, 6 месеца,
видно от материалите по делото, при взета най-лека мярка за неотклонение -
подписка .
Досежно обема неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, а именно - разпит на св.Т., разпитана в о.с.з. на 05.11.2024г., които съдът кредитира
напълно. Същата заявява, че познава ищеца, тъй като живее в съседство на една и съща
улица с него, освен това той им извършвал ремонтни дейности вкъщи, движели се в една
компания, станали приятели. А. бил преди душата на компанията, винаги искал да почерпи,
да помогне. След делото, по което бил обвинен за някакви откраднати машини, станал
затворен, отнесен, не излизал никъде. Делото започнало през 2017г., а през 2023г. го
оправдали. Оплакал се, че го третират като престъпник, че не е виновен. Ако инцидентно се
появявал на някой рожден ден, гледал в една точка, говорел отнесено. Споделил, че работата
му е намаляла след това дело. Като идвала полиция да го търси или кварталния, всички
разбрали и работата му намаляла драстично, а бригадата, с която работел преди се е
отдръпнала от него. Питали го дори като го срещат по улицата дали не е в затвора.
Направило й впечатление, че когато разговарят за нещо, той гледа в една точка, без да
реагира, след половин час се включва да каже нещо. По едно време пиел успокоителни
хапчета за паник атаките.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства се доказва пълно и главно, че
именно заради воденото наказателно производство ищецът изпитвал притеснение и страх да
не попадне в затвора, появило се постоянно напрежение, вследствие което се влошило
психичното му състояние, изпитвал чувство на объркване, т.е. действително е преживял
значителна психосоматична реакция на стресовите събития, но няма данни за влошено
здравословно състояние. Налице е причинно-следствена връзка между негативните
преживявания от повдигнатото обвинение в процесния период и емоционалните състояния,
в които е изпаднал ищецът.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция, освен служебно
изисканото свидетелство за съдимост, от съдържанието на което се установява, че А. е
неосъждан.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
6
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило повече от 6 години, за престъпление, което е
тежко умишлено/доколкото предвиденото наказание е от 1 г. до 6г./, както и че от тези
действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди - силно
изживян стрес и притеснения, обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване
на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се намира
в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е 6г. От друга страна обвинението е
за обсебване на строителни инструменти от майстор на стойност общо 635 лв. САС
отбелязва, че производството е преминало през две инстанции. При положение, че именно
прокуратурата е протестирала (неоснователно) оправдателната присъда на СРС, то не може
да се обоснове извод, че след като ищецът е бил оправдан, е спаднал осезаемо интензитетът
7
на търпените от него неимуществени вреди. Напротив, наказателното производство срещу
него е било висящо, докато е влязло в сила решението на СГС. В този смисъл не е налице
принос на пострадалия по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, тъй като неговото поведение не се
намира в пряка причинно-следствена връзка със забавяне на производството.
САС отчита факта, че във връзка с повдигнатото обвинение другите майстори от бригадата, с
която работел, го подозирали, че наистина е извършил престъпление, притеснението
относно евентуално осъждане и липсата на доверие, довела до отлив на клиенти. Във връзка
с твърдението, че е останало недоказано „уронването на доброто му име в личен и
професионален план, константна е съдебната практика относно неимуществените вреди, че
човек поначало се ползва с презюмирано добро име в обществото, което неминуемо бива
накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение.
Респективно това неминуемо води до вреди за ищеца, които следва да бъдат репарирани,
чрез присъждане на парично обезщетение в полза на пострадалото лице. Тук съдът отчита
факта липсата на предходните осъждания, като видно от служебно изисканото свидетелство
за съдимост А. е неосъждан.
От друга страна няма ангажирани доказателства за влошено здравословно състояние, а
единствено за наличието на психосоматични реакции след повдигане на обвинението и
затваряне в себе си.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият следва да бъде намален до 6000
лв. т.е. решението следва да бъде отменено за разликата над 6000 лв. До присъдените 10 500
лв. и потвърдено в останалата обжалваната част.
ПО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ
Според разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл.82 ЗЗД
имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т. 11 на
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди
обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.2 т.2 ЗОДОВ, следва да се установи
причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Съгласно чл.189 и 190 НПК не съществува правна възможност с присъдата на наказателния
съд да се присъдят направените от оправдания подсъдим разноски, поради което същите се
явяват понесени имуществени вреди - претърпяна загуба, които могат да се обезщетят
единствено по реда на ЗОДОВ. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното
производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК (чл. 299, т. 12 НПК
отм.), без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или
8
наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на
наказателното преследване съдебни разноски. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните
средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или
прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
В случая са извършени разходи за адвокатска защита в наказателното производство в размер
общо на 3800 лв., видно от приложените разписки и договор за правна защита и съдействие
на л.17-22 вкл. Първоначално е уговорен хонорар в размер на 1300 лв./платен в брой/, както
и по 200 лв. за явяване във всяко съдебно заседание. Неоснователни са доводите да не са
възникнали разходи, тъй като са представени всички разписки и договор, в които е отразено
плащане, с характер на разписка за получената сума в брой.. Същите по смисъла на чл.4
ЗОДОВ представляват имуществена вреда, настъпила в резултат на незаконното обвинение в
престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното наказателно производство. В
този смисъл е и практиката на ВКС /решение № 843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. №
5235/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 126 от 10.05.2010г., постановено по гр. д. №
55/2009 г.на ВКС, IV г.о./. Ето защо и предвид ангажираните доказателства за реално
извършени такива разноски претенцията е изцяло основателна. Възражението на ответника
по чл.78, ал.5 ГПК подлежи на разглеждане по аргумент от ТР №1/15,03,2017г. но съдът
намира същото за неоснователно. Затова в тази част решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 14 100 лв., като жалбата е частично основателна до 4 500 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на въззиваемата
страна направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, в размер на 5 лв. На
осн.чл.38 ал.2 ЗА е дължимо адв.възнаграждение за осъществено безплатно
представителство в размер на 1300 лв. без ДДС, както за явяване пред първа инстанция, така
и за въззивна инстанция, предвид уважената част от исковете. При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ следва да се присъдят 15 лв. разноски - заплатена държавна
такса.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6148 от 11.11.2024г., постановено по гр.д. № 8928/2024г. по описа на
СГС, ГО, 26-ти състав, В ЧАСТТА, с която е уважен иск за неимуществени вреди за
разликата над 6000 лв. до 10 500 лв., и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А., ЕГН:********** от гр.Ловеч съдебен адрес: гр. Петрич,
ул. „Рокфелер” № 27, чрез адвокат С. И. – САК срещу Прокуратурата на Република
9
България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2, Съдебна палата, иск за неимуществени
вреди, за разликата над 6000 лв./шест хиляди лева/ до 10 500 лв./десет хиляди и петстотин
лева/ причинени от незаконно повдигане на обвинение на 23.06.2016г. за престъпление по
чл.206, ал.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила на 18.12.2023г. присъда,
постановена по НОХД № 18517/2017г. по описа на СРС, НО, 15 състав, като неоснователен в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. Д. А., ЕГН:********** от гр.Ловеч съдебен
адрес: гр. Петрич, ул. „Рокфелер” № 27, чрез адвокат С. И. – САК, сумата от 15 лв.
/петнадесет лева/, направени разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Адвокатско дружество „Х., И. и Партньори”,
БУЛСТАТ *********, гр. Петрич, ул. „Рокфелер” № 27, сумата от 1300 лева без ДДС /хиляда
и триста лева/ представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване пред
първа инстанция, както и сумата от 1300 лева без ДДС /хиляда и триста лева/
представляваща дължим адв.хонорар по реда на чл.38 ал.2 ЗА за явяване пред въззивна
инстанция. .
Решението като необжалвано е влязло в сила в отхвърлителната му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10