Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Т. Ч., е оспорил решение №1108/15.11.2023г., постановено по адм.дело № 210/2023г. по описа на А. съд – Бургас в ЧАСТТА, в която ГДИН е осъдена да заплати на И. С. Т. сумата 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. неимуществени вреди от преживяно унизително и нечовешко отношение по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас, поради наличие на хлебарки, дървеници и мишки в обитаваните от него килии (т.14 от исковата молба), постоянен шум, вкл. през нощта (т.17 от исковата молба) и непредвидима температура на водата по време на къпане (т.12), както и в ЧАСТТА, в която претенцията на ответника за присъждане на разноски е отхвърлена като неоснователна.

Касационна жалба е подадена и от И. С. Т., [ЕГН], чрез адвокат М. М., против решение №1108/15.11.2023г., постановено по адм.дело № 210/2023г. по описа на А. съд – Бургас, в ЧАСТТА, в която е отхвърлена исковата му претенция за размера над 200 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 01.04.2022г. - 30.04.2022г, настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора Бургас, както И В ЧАСТТА относно размера на присъденото обезщетение, което ГДИН е осъдена да заплати на Т..

В касационната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неправилна преценка на събраните доказателства, необоснован извод за изпълнен фактически състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и присъждане на завишен размер на обезщетението. Счита, че решението е неправилно и поради това, че първоинстанционният съд не е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Иска решението да бъде отменено в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Т. обезщетение в размер на 200 лева и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът до пълния му размер от 1300 лева. Евентуално иска, ако съдът прецени, че искът е основателен, присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В касационната жалба, подадена от И. С. Т., са изложени твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата и е формирал погрешни правни изводи, с които е отхвърлил оплакванията му по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 15 и 16 от исковата молба. Освен това при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид характера, вида и интензивността на претърпените вредни последици, с оглед на което е присъдил занижено обезщетение. Иска обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, а предявеният иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде уважен в пълния му размер от 1300 лева. Евентуално заявява, че ако се приеме решението в отхвърлителната част за правилно, иска да му бъде присъдено по - високо обезщетение.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касация - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място], редовно призован, не изпраща представител.

Касаторът И. С. Т., лично и чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа касационната си жалба, иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и уважаване на исковите претенции в пълния им размер, евентуално - за присъждане на обезщетение в по-голям размер.

Представителят на прокуратурата счита, че двете касационни жалби са неоснователни и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби, намира следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани лица, поради което са допустими за разглеждане. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

Производството пред А. съд – Бургас е образувано по исковата молба на И. С. Т. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за заплащане на обезщетение в размер на 1 300 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, като оплакванията на ищеца са формулирани в 17 точки на исковата молба и касаят санитарно-битовите условия в Затвора-Бургас. Т. твърди, че посочените действия и бездействия са такива по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което бил подложен на унизително отношение, принизяване на човешкото му достойнство и предизвикване чувство на изолация, незащитеност и незачитане на законните му права.

С решението си по делото административният съд е осъдил ГДИН да заплати на И. Т. обезщетение за претърпени в периода 01.04.2022г. – 30.04.2022г. неимуществени вреди в размер на 200 лева поради наличие на хлебарки, дървеници и мишки в обитаваните от него килии (т.14 от исковата молба), постоянен шум, вкл. през нощта (т.17 от исковата молба) и непредвидима температура на водата по време на къпане (т.12), като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1 300 лева.

По всяко от фактическите твърдения в исковата молба съдът е формулирал следните правни изводи:

1. По точка 1 от исковата молба относно оплакването за липса на достатъчна жилищна площ съдът е приел за установено, че и в двете килии, в които е бил настанен Т., е разполагал с жилищна площ, надвишаваща 4 кв.м обитаема площ и с това е спазено изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимално необходимата площ;
2. Относно оплакването по т.2 за липсата на обособено помещение за готвене първоинстанционният съд е приел, че липсват данни за това предоставяната в затвора храна да е била опасна за консумация от лишените от свобода, а и липсата на възможност за самостоятелно приготвяне на храна не представлява третиране по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС;
3. Като неоснователно е преценено и твърдението по т.3 от исковата молба за лошо качество и намалено количество на предоставяната храна – в изпълнение на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС от началника на затвора са утвърдени таблици за калорийния състав на храната, като прегледът на представените по делото седмични менюта не сочи на отклонение от утвърдените стандарти за калорийност и разнообразие;
4. По пункт 4 от исковата молба, съдържащ оплакване за завишени цени в лавката, административният съд е постановил, че възложител и организатор на дейността на т.нар. „лавка“ е Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“, която дейност не е административна по своя характер;
5. Относно оплакването по т.5 за невъзможност за получаване на дрехи в колет или закупуването на такива от лавката, съдът е приел, че съгласно заповед №ЛС-04-746/08.12.2021г. на министъра на правосъдието на лишените от свобода им е разрешено държането при себе си на определен вид и количество лични дрехи, а невъзможността Т. да получава колетни пратки с храни и дрехи по пощата е в съответствие с действащото обективно право и тази невъзможност не може да се оцени като третиране по чл.3 от ЗИНЗС;
6. По пункт 6 от исковата молба с оплакване за ниски температури в килиите поради пускане на парното само за един час сутринта, с оглед противоречивите показания на двамата свидетели и липсата на статистика за температурите в помещенията съдът е приел, че топлоподаването се е извършвало регулярно;
7. Относно твърденията в т.7 за липсата на достатъчна светлина и възможност за проветряване, в мотивите на решението е отбелязано, че обитаваната от ищеца килия не е била пренаселена, нито твърде малка по площ, за да се приеме, че влизащите въздух и светлина са били недостатъчни, а и периодът на пребиваване в тази килия е бил твърде кратък – 10 дни;
8. По т.8 от исковата молба за липса на адекватно медицинско обслужване: съобразявайки факта, че посещението в медицинския център се извършвало по график, първоинстанционният съд приел, че доколкото през процесния период ищецът не е потърсил по конкретен повод здравна помощ, то не може се приеме, че е претърпял вреди в резултат на някакви проблеми при обслужването от медицински специалисти, дори и такива проблеми да са били налице;
9. Относно оплакването в т.9 за липсата на условия за двигателна активност съдът е взел предвид представените от ГДИН доказателства за размерите на площадките за престой на открито, графика за тяхното ползване и наличието на фитнес уреди, с оглед на което е приел, че не може да се изведе извод за неблагоприятно третиране по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС;
10. За неоснователно е прието и оплакването по т.10 от исковата молба за ограничаване контактите на ищеца с външния свят – поради липсата на законоустановено задължение за затворническата администрация да осигурява на лишените от свобода безплатно ползване на компютър, интернет, принтер, копирна машина, телевизионни и радиоприемници, както и безплатно ползване на телефон (освен в два случая, каквито ищецът не твърди);
11. По т.11 от исковата молба относно безпричинното използване на помощни средства и необосновано извършване на обиск: съдът е приел тези твърдения за неоснователни, доколкото ищецът не твърди да е бил поставен в унизително положение, като спрямо него са били използвани помощни средства/извършван обиск;
12. Относно оплакването в т.12 за липсата на смесителни батерии в баните, водещо до внезапно потичане на вряла вода и изгаряния, административният съд е приел, че заставайки под душовете всеки лишен от свобода е поставен в неизвестност и тревожно очакване как ще се смени температурата на водата. Това бездействие по осигуряване на оптимални условия за къпане от страна на затворническата администрация поражда чувство на страх и незащитеност и е от характер да причини физическо и психическо страдание у лишените от свобода;
13. По повод оплакването в т.13 за лошо състояние на килиите и санитарните помещения съдът е приел, че състоянието на килиите и обзавеждането им не е такова, че да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, поради което твърденията в тази насока не подлежат на обезщетяване;
14. Относно оплакванията за постоянно нашествие на хлебарки, дървеници и мишки по т.14 от исковата молба е установено, че тези твърдения са доказани в цялост посредством показанията на свидетелите. Представеният по делото сключен и действащ договор за дезинсекция и дератизация не е достатъчен, за да се освободи ГДИН от отговорност спрямо трети лица, които не са страни по този договор, като „съжителството“ на ищеца с хлебарки и дървеници несъмнено представлява обстоятелство, което поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност;
15. По т.15 от исковата молба – оплакванията, че килиите били обзаведени със стари и повредени мебели, а дюшеците и одеялата били скъсани и пълни с паразити, съдът не е приел за доказани предвид данните за това, че последният основен ремонт на затвора е бил извършен през 2017г., а след това са правени инцидентни ремонти, вкл. в килията, в която е бил настанен Т.;
16. Относно оплакването по т.16 за липсата на възможност за изпиране на чаршафи и одеяла, съдът е посочил, че в Затвора-Бургас е приет график за изпиране на спалното бельо, който график няма доказателства да е бил нарушаван;
17. По т.17 от исковата молба е наведено твърдение за постоянно високо ниво на шум през нощта в затвора поради липсата на изградена сигнализация, като в тази връзка първоинстанционният съд приема, че викането и блъскането нарушава почивката и нощния сън на лишените от свобода, с което е допуснато нарушение на чл.84, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Бездействието на ответника да инсталира сигнална система е породило у Т. чувство на незащитеност.

При тези факти съдът е приел иска за частично основателен. При съобразяване с правилото на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, вземайки предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, както и краткият период, за който се търси обезвреда, съдът е възложил в тежест на ГДИН заплащането на обезщетение за причинените на ищеца вреди в размер на 200 лева.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е дал подробен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Направил е вярна преценка на същите и въз основа на това е достигнал до правилния извод, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, подадена от ГДИН, за неправилност на обжалваното решение в частта, в която на И. Т. е присъдено обезщетение поради наличие на хлебарки, дървеници и мишки; постоянен шум, вкл. през нощта; непредвидима температура на водата по време на къпане.

В частта по т.12 от исковата молба настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена. Поставянето на Т. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие е доказано, с оглед периодичните случаи на внезапна промяна на температурата на водата, което е предпоставка за настъпване на телесни повреди у лицата, ползващи душовете в този момент, несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както е прието в обжалваното решение.

По отношение оплакването в т.14 от исковата молба за наличието на дървеници и хлебарки, съдът правилно е приел, че макар от ответната страна да са представени доказателства за сключен договор за дезинсекция и дератизация, то така предприетите действия очевидно не са достатъчни, за да се обезпечи нормално обитаване на помещението без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота на лишените от свобода. Действително липсата на този елементарен битов стандарт е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, което обосновава и наличието на настъпила неимуществена вреда за него.

По повод оплакването в т.17 от исковата молба за наличие на перманетен шум и несъблюдаването на тишина в Затвора Бургас, настоящият състав намира за установени твърденията в тази част на исковата молба – за нарушаване на правилата за тишина и ред през денонощието, с което е нарушена разпоредбата на чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие. Несъмнено думкането по вратите на килиите с цел уведомяване на надзорно-охранителния състав, осъществявано по всяко време от денонощието, е обстоятелство, което води до нарушаване спокойствието на съня и може да бъде квалифицирано като неблагоприятно условие за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража по смисъла на чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС, респ. правилно е ангажирана отговорността на ответника по този пункт.

В останалата част до пълно предявения размер от 1 300 лева решението се оспорва от И. Т.. Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първоинстанционния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда по т.1 от исковата молба относно липсата на достатъчна жилищна площ и малките размери на площадката за престой на открито. Съгласно справката от инспектор ИСДВР касаторът е разполагал с изискуемата площ от 4 кв.м, с което е спазено изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Що се касае до твърденията за малоразмерност на площадките за престой на открито следва да се има предвид, че в законодателството липсват конкретно регламентирани параметри на тези места, единствено е въведено задължение за администрацията на затвора да обезпечава престой на открито на лишените от свобода, което в случая е спазено.

Правилно е отхвърлено като неоснователно и оплакването по т.2 за липсата на обособено помещение за готвене. За затворническата администрация липсва законово задължение за осигуряване на такова помещение на лишените от свобода и задържани лица, а и липсата на възможност за самостоятелно приготвяне на храната не може да бъде квалифицирано като неблагоприятно условие за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС.

По отношение оплакването за лошо качество и малко количество на раздаваната в затвора храна, решаващият съд правилно е установил липса на нарушение на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, според която норма лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Няма доказателства, включително и показанията на свидетелите, от които да се направи категоричен извод, че посоченото като състав и грамаж относно дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода в утвърдените таблици, не е било предоставяно на ищеца. Отделно от това следва да се посочи, че показанията относно недоброто качество на предлаганата храна не може да докаже оплакванията на ищеца, доколкото се касае за субективни оценки за вкусовите качества на храната и не може да обуслови нарушение на правилото по чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС.

Неоснователно е и оплакването по т.4 от исковата молба за ограничени по вид асортименти, предлагани в лавката и завишени цени на същите. Правилно решаващият съд е посочил, че дейността по продажба на хранителни стоки в лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода, се осъществява от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, което е юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ, създадено като самостоятелен правен субект. След като ответникът не е организатор на дейността по допълнителна продажба на хранителни стоки на лишените от свобода и задържаните, няма как да се ангажира отговорността му за вреди в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

Относно оплакването по пункт 5 за твърдяната невъзможност касаторът да получава дрехи в колет или да ги закупи в лавката, по причина че там не се предлагат дрехи, правилно е прието от съда, че липсата на възможност за получаване на дрехи в колет не представлява третиране по чл.3 от ЗИНЗС по начин, че да е уронено човешкото достойнство на ищеца или у него да е породено чувство на страх, незащитеност или малоценност, още повече че двамата свидетели по делото са заявили, че близките на ищеца нито му идват на свиждане, нито му изпращат колети.

Правилно и законосъобразно е прието от съда, че доколкото исковият период е м. април 2022г., т.е. тогава настъпва пролетта, не е мислимо в килиите да е било толкова студено, че условията в тях да се оценят като неблагоприятни. Показанията на свидетелите в тази насока са противоречиви, с оглед на което не може да се приеме за доказано оплакването по т.6 за ниски температури в килиите, в които е пребивавал касаторът.

Претенцията за обезщетяване по т.7 законосъобразно е отхвърлена като неоснователна в частта относно оплакването за малоразмерност на прозорците и недостатъчна възможност за проветряване на килията и пряк достъп до дневна светлина. Размерът на прозорците се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Доколкото помещението, в което е бил настанен Т. в процесния период не е било пренаселено, снабдено е било с прозорци със стандартни размери, за които не е доказана невъзможност за тяхното отваряне, следва да се приеме, че е осигурена възможност за проветряване на помещението и за приток на дневна светлина.

Не се потвърдиха и твърденията по т.8 от исковата молба за липса на адекватна медицинска грижа в Затвора Бургас. Липсват наведени твърдения за наличие на спешни състояния и необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало подадени жалби от страна на касатора за отказ от предоставяне на здравни грижи. Липсата на доказателства за потърсена медицинска помощ, която да му е била отказана, сочи липса на бездействие от страна на затворническата администрация.

Що се касае до оплакването по т.9 за липса на условия за двигателна активност и спортни уреди на площадка №2, следва да се има предвид, че според нормата на чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. По делото е доказано, че тази възможност е била осигурявана в Затвора- Бургас, при съобразяване с наличната материална база. Нормата на чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС обаче не е императивна и това право на изтърпяващите наказание лишаване от свобода не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да го гарантират, а е „по възможност“ – в зависимост от конкретните условия в мястото за лишаване от свобода, материалната база, броя затворници и пр. При това положение не би могло да се приеме, че липсата на условия за двигателна активност и спортни уреди съставлява незаконосъобразно бездействие на административния орган.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че достъпът до интернет, компютър, принтер, копирна машина, телевизионни и радиоприемници, както и безплатно ползване на телефон не е част от правата на лишените от свобода. Не е разрешено притежаването на компютър или друго устройство с безжична връзка – съгласно приложимите норми, както и издадената заповед №ЛС-04-746/08.12.2021г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешени лични вещи на лишените от свобода. В този смисъл правилен е изводът за липса на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

Правилно са приети за неоснователни и твърденията по т.11 за използване на помощни средства и необосновано извършване на обиск спрямо касатора. В съдебно заседание Т. е заявил, че не си спомня дали през месец април 2022г. е бил конвоиран извън затвора, с оглед на което не може да се приеме за доказано твърдението за поставянето му в унизително положение чрез използването на помощни средства от служители на затвора спрямо него.

По отношение оплакването за „ползването на душ само два пъти седмично“ следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично. В случая тази разпоредба е била спазена, доколкото по делото са били представени график за подаване на топла вода и докладна записка, съгласно които в Затвора Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода два пъти седмично (вторник и четвъртък).

Правилно са отхвърлени като неоснователни и възраженията по т.13 и т.15 за лоши битови условия, лошо състояние на килиите и санитарните помещения (пукнатини по стените, изронена мазилка, паднали фаянсови плочки). Съдът се е позовал на представените доказателства, удостоверяващи извършен през 2017г. основен ремонт и инцидентни такива, вкл. и на килията, в която е бил настанен касаторът. Фактите по конкретния случай, най-вече времетраенето (1 месец), през което ищецът е бил подложен на вредното въздействие на последиците от лошите санитарно-битови условия, водят до извода, че не може да се говори за изтезания, за жестоко и унизително отнасяне.

Относно възможността за пране по т.16, съгласно утвърдения график ползването на пералня е теоретично възможно, но на практика същото е сведено до минимум (спално бельо и работно облекло), в разрез с нормалните етични стандарти. Ограниченият брой дрехи и постелъчен инвентар, които могат да бъдат приети за пране, невъзможността за тяхното изсушаване, несъмнено представляват ограничения и неудобства, които препятстват обезпечаването на лична хигиена в своя санитарен минимум. Изложеното предпоставя извод за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, тъй като органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложеното наказание са длъжни да осигуряват на осъдените такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на човешкото им достойнство, в т.ч. елементарни условия за поддържане на лична хигиена чрез изпиране на всички дрехи и спалното бельо.

Дори това обстоятелство (неосигуряване на реална възможност за пране на всички дрехи) да е установено при условията на главно и пълно доказване, то макар да би представлявало нарушение на задълженията на затворническата администрация, не би могло да бъде основание в конкретния случай за присъждане на обезщетение, защото причиненото страдание не надхвърля минималната степен на суровост присъща за лишаването от свобода, тъй като е продължило твърде кратък период от време – 30 дни.

При отчитане спецификата на случая, характера и невисокия интензитет на увреждането, частичната установеност на заявените фактически основания и твърде краткия период на исковата претенция (30 дни), настоящият състав намира, че справедливото обезщетение, дължимо от ГДИН, правилно е определено от първоинстанционния съд в размер на 200 лева, при спазване правилото на чл.52 от ЗЗД.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно и постановено при отсъствие на касационните основания по чл.209 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в първоинстанционното и в касационното производство следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК.

Мотивиран от изложеното, ХV тричленен състав на А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №1108/15.11.2023г., постановено по адм.дело № 210/2023г. по описа на А. съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.