Решение по дело №2155/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 76
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520202155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 17.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 2155 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „БРИТСТОК” ООД, депозирана против наказателно постановление № 447715-F416574/25.03.2019г., издадено от Директор на Офис (дирекция) за обслужване – Русе, в ТД на НАП Варна, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 179, ал. 1 ЗДДС.

С жалбата се ангажират твърдения, че формално е налице извършено нарушение, а именно не е подадена в законоустановения срок справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2018г. – 31.07.2018г., както и съответните регистри за същия период, но следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като изискуемите документи са били подадени, макар и със закъснение, а самият закон не определя, какво да бъде закъснението, за да може да бъде приложен института на маловажност и едновременно с това няма ощетяване на фиска, поради и което според дружеството жалбоподател наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Административнонаказващият орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Във връзка с наведените в жалбата доводи за маловажност на случая се релевират твърдения, че дружеството има три поредни месеца на неподаване на справка – декларация. Отделно от това подадената справка – декларация не е нулева и същата е подадена след изпращане на покана, която е била изпратена на 27.08, а справката – декларация е подадена на 27.10.2018г.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена на 27.08.2018г. проверка на дружеството от служители на Офис Русе към ТД на НАП - Варна, било установено, че дружеството жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в законоустановения 14-дневен срок от изтичане на данъчния период 01.07.2018г. – 31.07.2018г., в компетентната ТД на НАП – Варна, Офис Русе, по седалище на дружеството, справка – декларация по ЗДДС, заедно с отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, за същия данъчен период, в срок до 14.08.2018г., включително.

На същата дата 27.08.2018г. на дружеството била изпратена покана изх. № 567-4/27.08.2018г.

На 03.10.2018г. бил съставен АУАН № F416574/03.10.2018г., срещу дружеството жалбоподател, за нарушение по чл. 125, ал. 1, ал. 3, вр. ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 ЗДДС, а именно за това, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в законоустановения 14 - дневен срок, Справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2018г. – 31.07.2018г., заедно с отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС в срок до 14.08.2018г., включително. АУАН бил връчен на управителя на дружеството на 24.10.2018г.

На същата дата 24.10.2018г. била подадена справка – декларация по ЗДДС, която е била заведена с вх. № 18001798247.

На 30.10.2018г., след срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, били депозирани възражения от страна на дружеството, срещу съставения АУАН, касаещи единствено приложението на чл. 28 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 447715-F416574/25.03.2019г., с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези посочени в АУАН и на дружеството, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка. Същата не се и оспорва от дружеството нарушител.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, се съдържа подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

В самото наказателно постановление административнонаказващият орган е обсъдил депозираните възражения срещу АУАН и е изложил подробни мотиви, защо счита същите за неоснователни.

От установената фактическа обстановка, която не се оспорва от дружеството жалбоподател и едновременно с това се намира в корелативно единство с приобщените доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател, в качеството си регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, който срок е до 14-то число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнася данъчния период, Справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2018г. – 31.07.2018г., а такава е била подадена от дружеството след като нарушението е било установено от органа по приходите и е бил съставен АУАН за така установеното нарушение..

Извършеното нарушение правилно е подведено по хипотезата на нормата на чл. 125, ал. 1 ЗДС, съгласно която за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Съгласно ал. 5 на чл. 125 ЗДДС, справката – декларация се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

В случая данъчния период обхваща 01.07.2018г. – 31.07.2018г., не са били налице посочените в правната норма изключения и Справката – декларация по ЗДДС е следвало да бъде подадена от дружеството, в качеството му на задължено лице до 14.08.2018г., включително.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкционирано дружеството е формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие – неподаване в срок на справката-декларация, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на субекта, поради и което е ирелевентно за административнонаказателната отговорност дали за конкретния данъчен период, за който не е подадена в срок Справка – декларация по ЗДДС е с нулеви данни или има начислен ДДС.

Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

В настоящият случай макар и справката – декларация да е подадена, то същата е подадена със закъснение от два месеца и подаването на същата не се е осъществило поради активно поведение на дружеството жалбоподател, а причината за това е своевременното установяване на нарушението от страна на приходната агенция и съставянето на АУАН срещу дружеството за това нарушение.

Отделно от това, видно от съдържащата се в административнонаказателната преписка справка от 03.10.2018г.(лист 14 от делото) дружеството не е подало и справка – декларация за следващ данъчен период, а именно месец август 2018г.

Във връзка с твърденията на процесуалния представител на административнонаказващия орган, че справката – декларация не е била с нулеви данни и че не е подадена такава и за месец септември 2018г. по делото не са ангажирани доказателства, в подкрепа на тези твърдения на наказващия орган, чиято е именно доказателствената тежест.

Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, също не може да обоснове извод, че извършеното нарушение е маловажно, а тези обстоятелства правилно са съобразени от административнонаказващият орган при индивидуализацията на наказанието по чл. 27 ЗАНН, като размерът на наложената имуществена санкция е именно минимално предвидения в санкционната разпоредба.

Не се сочат, каквито и да било уважителни причини от страна на управителят на дружеството, въз основа на които да бъде изведен извод, че закъснението от два месеца се дължи на уважителни причини.

В същият смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 12.04.2019г., постановено по КАНД № 74/ 2019г., Решение от 11.10.2018г., постановено по к.а.н.д. № 250 по описа на съда за 2018г., Решение от 16.03.2016 г., постановено по к.а.н.д. № 44/2016г., Решение от 4.09.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 194/2015г. и Решение от 3.09.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 221/2015г.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на дружеството жалбоподател, касаещи неправилно приложение на материалния закон, поради неприлагането на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 447715-F416574/25.03.2019г., издадено от Директор на Офис (дирекция) за обслужване – Русе, в ТД на НАП Варна, с което на „БРИТСТОК” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ***, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 125, ал. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 179, ал. 1 ЗДДС.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: