№ 1199
гр. София, 20.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК. Образувано е по частна жалба,
подадена от осъдения В. В. М., чрез служебния защитник адв.Юруков,
против определение №4770/09.12.2022г., постановено по чнд №5029/2022г. по
описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“.
В жалбата се сочи, че определението е постановено в нарушение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
безкритично е приет изготвеният от ИСДВР доклад, който съдържа изводи,
противоречащи на останалите материали по делото. Не са били обсъдени
защитните възражения относно липсата на корекционна работа с осъдения,
обсъдени са осъжданията, но не и предпоставките за допускане на УПО.
Липсва анализ на поведението на осъдения, не става ясно защо точките са
намалени само с 6, защо не са положени усилия по проблемните зони. Не са
обсъдени ресурсите за ресоциализация, възпроизведени са само данните от
доклада, а мотивацията на затворническата администрация според защитата е
неубедителна. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени
в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
1
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване, не се налага и
събиране на нови доказателства.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
В. В. М. е постъпил в СЦЗ на 09.06.2021г., с начало 27.10.2020г. е
приведено в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години, наложено му по нохд №2237/2021г. на СГС за престъпление по
чл.354а и чл.29 от НК. Към 09.12.2022г. остатъкът от наказанието е бил 6
месеца и 17 дни. Производството пред СГС е било образувано по молба на М.
да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е
поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е
изтърпял повече от 2/3 от размера на наложеното наказание, през което време
е дал доказателства за поправянето си. Прокурорът е приел, че молбата е
неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на
инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката
на риска от рецидив и вреди е констатирала средни, към високи стойности –
72 точки, тези стойности са били занижени по времето на престоя на
осъдения в затвора от 78т, констатирани са дефицити в областите криминално
минало, управление на финанси и доходи, злоупотреба с наркотични
вещества, умения за мислене, посочено е, че рискът от сериозни вреди е
среден за обществото и осъдения, нисък за служителите и останалите лишени
от свобода. Според доклада, М. има ресурси - жилищно устроен, средно
образование, подкрепа от близките и липса на емоционални проблеми, но
прогнозата за личността сочи на колебливо поведение, доказано от
констатираното дисциплинарно нарушение, той не е дал категорични
доказателства за трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна,
корекционната работа следва да продължи до постигане на целите по чл.36 от
НК. Предвид този доклад, представителят на администрацията на ЦСЗ е дал
отрицателно становище по молбата.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
2
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента осъденият не е дал достатъчно доказателства за трайна
промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При
наличието на променени стойности на риска от рецидив от 78т. на 72 т., който
риск продължава да е среден, към висок, както и при липса на доказателства
за поведение, сочещо на трайна промяна, не може да се приеме, че по време
на престоя в затвора осъденият е коригирал в достатъчна степен поведението
си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.
Предпоставката да е изтърпял повече от две трети от размера на наказанието
не е достатъчна, за да бъде уважено предложението за УПО, след като по
отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в
затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата.
Осъденият работи една от около четири месеца и има наложено
дисциплинарно наказание. Затова настоящият състав намира, че правилно е
прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за
освобождаване. Доводите в жалбата, свързани допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, са изцяло неоснователни. Изготвеният
от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, напротив,
първоинстанционният съд е обсъдил всички налични материали по делото.
Всички защитни възражения са били надлежно обсъдени, поведението на
осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно
изследвани и в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда
по тези въпроси. Напълно невярно е и твърдението в жалбата, че не са
обсъдени ресурсите за ресоциализация, напротив, те са взети предвид, но те
не могат да бъдат противопоставени на данните от доклада. Доводите
относно намаляване само на 6 точки от риска за рецидив, свързани с
бездействия на затворническата администрация, не могат да бъдат обсъждани
в това производство, доколкото тази администрация се контролира по друг
ред, предвиден в специален закон. Предвид изложеното,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че след като рискът от
рецидив и вреди променен незначително, налично е дисциплинарно
наказание и осъденият едва от няколко месеца работи, не може да се приемат
за постигнати целите по чл.36 от НК и с М. следва да продължи работата по
изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели. По време на остатъка
от наказанието, този срок би следвало да се използва за поправянето на
3
подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването в това
производство. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че
мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са
обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства,
съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също
приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да
продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за
законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4770/09.12.2022г., постановено по
чнд №5029/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения В. В. М. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ по нохд №2237/2021г. на
СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4