№ 32
гр. Средец, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20232170200207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: село Охрид,
община Бойчиновци, област Монтана, ул.***, понастоящем в Следствения арест в гр.София,
против Наказателно постановление № 23-0269-000160 от 02.08.2023г., издадено от
административнонаказващия орган М. З. Ч. – началник група към ОД МВР Бургас, РУ
Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това, че виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото
място или в най – дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган.
В жалбата се излага, че наказателното постановление било неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и постановено в нарушение на закона. Сочи се, че в
постановлението липсвали мотиви, от които да станело ясно защо се приемало, че
посочените в него действия представлявали и осъществявали описаното нарушение. Според
жалбоподателя било допуснато нарушение на процесуалните правила относно провежданата
срещу него процедура по установяване на административното нарушение и налагане на
наказание, изразяваща се в нарушение на закона при съставянето на АУАН, въз основа на
който било издадено наказателното постановление. Твърди се в жалбата, че било налице
нарушение при издаване на наказателното постановление, изразяващо се в неяснота в
обстоятелствената му част и липса на мотиви, като същото било издадено и от
некомпетентен орган. Релевира се, че не било ясно защо наложените наказания били
определени в максималния размер, предвиден в закона, като мотиви и съображения от
наказващия орган в тази насока също липсвали. Отправя се искане за отмяна на оспорваното
наказателно постановление, а в условията на евентуалност да бъде изменено в частта
относно наложените наказания и същите да бъдат намалени в законния минимум.
Претендират се сторените в производството разноски.
В хода на проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично, като
заявява, че поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
1
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите Л. К. Н. и Д. Й. А. – старши полицаи в Зонално жандармерийско
управление – Пловдив към дирекция „Жандармерия“ при МВР, на 02.07.2023г. в 11.00 часа
на разклона на село Драка и село Малина, община Средец, на път II – 53 посока село Драка,
изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход с цел установяване на
мигранти. Пътят, на който били установени полицаите в ЗЖУ бил много тесен, като
забелязали около 11,02 часа срещу тях да се движи сив на цвят автомобил, при което
свидетеля А. подал ясен сигнал на водача с ръка, а в последствие със стоп палка по образец
на МВР, пред автомобила и посочил къде да спре. Шофьорът, който управлявал въпросният
автомобил бил В. Я., като след подаването на сигнала за спиране, той намалил и в момента,
в който се изравнил с колата на полицаите, ускорил автомобила много бързо и с лявото
странично огледало ударил пръстите на дясната ръка на свидетеля А.. След това полицаите
се качили в служебния им автомобил и последвали автомобила, управляван от
жалбоподателя, с включена звукова и светлинна сигнализация. Преследването на Я.
продължило около 20 км, като малко след разклона за село Войника, полицаите загубили от
поглед преследваният автомобил и водачът успял да избяга. През цялото време свидетелите
Н. и А. поддържали връзка с оперативния дежурен, като подавали информация за
движението на автомобила на Я., като той преминал и през друг полицейски пост, на който
също не спрял и се движел със скорост над 100 км/ч. По – късно жалбоподателят бил
установен на паркинга на магазин „Кауфланд“ в гр.Ямбол. На място пристигнали и
свидетелите Н. и А., където Я. им се подигравал, че им бил много слаб джипът и не успели
да го настигнат. За случилото се полицаите изготвили Докладна записка на дата 02.07.2023г.
Впоследствие за извършеното от жалбоподателя деяние от свидетеля актосъставител П. А.
П. – полицейски инспектор при РУ МВР Средец по писмени данни в присъствието на двама
свидетели – С. Б. С. и З. П. М., бил съставен АУАН № 186/07.07.2023г., бл.№ 455624, за
това, че на 02.07.2023г. в 11,02 часа в Община Средец по път III – 795 в посока на движение
от село Драка към кръстовище с път II – 53, управлявал собствения си лек автомобил „Фиат
Улисе“, с рег.№ М0094СВ, сив на цвят, като при подаден ясен сигнал със стоп палка по
образец МВР от униформен служител на ЗЖУ, водачът не спира плавно на посоченото от
служителя място, ускорява скоростта на автомобила в посока гр.Ямбол, като служители от
ЗЖУ – Пловдив последват горепосоченото МПС със служебния автомобил с включена
светлинна и звукова сигнализация, но автомобилът не спира и ускорява движението си в
посока гр.Ямбол, като в последствие водачът Я. и МПС – то били установени в гр.Ямбол на
територията на ОД МВР Ямбол. Въпросният АУАН е получен лично от жалбоподателя, като
е разписан от него без да релевира възражения.
В хода на проведеното съдебно следствие са приобщени и обясненията на
жалбоподателя В. Я.. Същият твърди, че на километър и половина преди излизане на
главния път от село Драка видял в далечината автомобил, като когато го приближил видял,
че му бил даден сигнал да спре с ръка. В този момент си мислел, че това не били истински
полицаи и ускорил скоростта и завил наляво в посока гр.Ямбол. Сочи, че полицаите
започнали да го гонят, но в момента, в който се разминавал с полицаите, не забелязал
никакво удряне на пръстите в неговото огледало. След като вече излязъл на главен път
посока гр.Ямбол, започнали да го гонят със светлинен сигнал, звуков сигнал не бил чу, а
малко след това, в неговото огледало за задно виждане забелязал, че ги изгубил от поглед
след около 15 км гонитба. След това бял установен в „Кауфланд“ в гр.Ямбол от патрулиращ
автомобил, направен му бил обиск, съставен бил протокол за обиск, че в колата нямало
2
нищо нередно. На същия въпрос защо не бил спрял Я. отговорил, че не бил видял стоп-
палка и се притеснил, че имал неплатени глоби, за които можело да му бъде отнета
книжката. Жалбоподателят твърди, че било възможно полицаите да са вдигнали стоп-палка,
но това било сторено едва вече, когато ги подминал.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Л. К. Н., Д. Й. А. и П. А. П.,
които са обективни, логични, последователни и кореспондращи по между си. Въпросните
свидетели са незаинтересовани по никакъв начин от изхода не делото. Първите двама са
преки очевидци на случилото се и са възприели как след подаден сигнал за спиране към
водача Я., същият първоначално е намалил скоростта на МПС-то, а след като се е изравнил
със служебния автомобил, ускорил много бързо и избягал в посока гр.Ямбол. От свидетеля
П. се установява, че за случилото се е издал АУАН. Относно дадените обяснения от
жалбоподателя в частта, в която твърди, че не бил видял стоп – палка и че това било
сторено едва, когато вече бил подминал полицаите, както и че не е ударил пръстите на
свидетеля А. с огледалото, не се кредитира от съда, тъй като не кореспондира с останалите
доказателства по делото, а именно със свидтелските показания на свидетеля А., от които се
установява, че е подаден сигнал за спиране на Я. чрез стоп палка по образец на МВР пред
автомобила и съответно, че е ударил пръстите на ръката му със страничното огледало, както
и от данните в АУАН, получен от него без възражения, според които същият не е спрял на
подадения сигнал със стоп палка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 186/07.07.2023г., бл.№ 455624, свидетелските показания на
Л. К. Н. и Д. Й. А. – старши полицаи в Зонално жандармерийско управление – Пловдив към
дирекция „Жандармерия“ при МВР, актосъставителя П. А. П. – полицейски инспектор при
РУ МВР Средец, както и от другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. Видно от данните по делото, процесното
нарушение – неспирането на водача след подаден сигнал за спиране от контролен орган, е
извършено на разклона на село Драка и село Малина, община Средец, което се намира под
териториалната компетентност на РУ МВР Средец и в тази връзка по отношение
административно наказващият орган М. З. Ч. – началник група към ОД МВР Бургас, РУ
Средец е налице териториална компетентност да издаде оспорваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Описаното в АУАН
нарушение е идентично с това, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя с
наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП е индивидуализирано в пълна
3
степен датата и мястото, където е констатирано процесното нарушение. Предвид това не е
налице неяснота за мястото на нарушението, която по някакъв начин да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от
ЗАНН.
Съобразно нормата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място
и да изпълнява неговите указания. Подаването на сигнал за спиране със стоп – палка,
представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина, посочен в
чл.170, ал.3 от ЗДвП – своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е
формирано убеждението, че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най – вдясно на пътното платно или на посочения от
контролния орган място.
В хода на проведеното съдебно следствие се установи, че водачът Я., при управление
на собственото МПС „Фиат Улисе“, с рег.№ М0094СВ, след подаден сигнал по надлежния
ред от страна на свидетеля ст.полицай А. със стоп палка по образ на МВР не е спрял на
указаното място. В тази връзка става ясно, че жалбоподателят не се е подчинил на
разпореждането на полицая. Освен това след като е възприел така подаденият сигнал за
спиране, същият първоначално е намалил скоростта на автомобила, а след като се е
изравнил със служебната кола на контролните органи, е ускорил същият и е продължил да
се движи, независимо от обстоятелството, че е бил последван от полицаите с включена
звукова и светлинна сигнализация още 20 км. Това поведение на водача е допълнителна
индикация за възприемането на сигнала и опитите да бъде осуетена проверката, като той е
бил установен едва в гр.Ямбол от органите на ОД МВР Ямбол.
Настоящият съдебен състав приема за доказано вмененото административно
нарушение на жалбоподателя, тъй като констатациите по редовно съставен АУАН, който
съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, се
потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното
производство. Оборването на констатациите по АУАН следва да се извърши по пътя на
пълното доказване на жалбоподателя. Същият е изложил единствено твърдения, във връзка с
които не е ангажирал доказателства и не е изисквал събирането от съда на такива, поради
което доказателствената сила на АУАН не е оборена.
Неоснователно е искането на Я. да му бъде определено наказание в
законоустановения минимум. Нормата на чл. 175, ал. 1 ЗДвП предвижда кумулативни
наказания за посочените в разпоредбата нарушения - глоба от 50 – 200 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В случая за извършеното нарушение е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и жалбоподателят е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наложеното наказание е определено
от административно наказващият орган, съобразно чл. 27 ЗАНН, като е отчетена тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. В тази насока
в наказателното постановление са изложени мотиви от административно наказващия орган,
че водачът не само не е спрял плавно при подадения сигнал със стоп палка, а е ускорил
скоростта на автомобила по посока гр.Ямбол и дори не е спрял след като служителите на
ЗЖУ – Пловдив са го последвали със служебния автомобил с включена светлинна и звукова
сигнализация и отново е ускорил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил. Отделно от това в хода на настоящото производство се установи, че след като
свидетелят А. е подал сигнала за спиране със стоп палката по образец на МВР, водачът Я. е
закачил пръстите на дясната ръка на въпросният полицай със страничното ляво огледало на
автомобила. Санкцията следва да е насочена към постигане целта на наказанието, което има
възпитателна, възпираща и предупредителна функция, каквото е сторено, поради което и
4
наложеното наказание не следва да се изменя.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че оспореното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, предвид което следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, сторените разноски за пътни на свидетелите по делото
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, като същият следва да бъде осъден
да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на РС Средец сумата от 164,19 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0269-000160 от
02.08.2023г., издадено от административнонаказващия орган М. З. Ч. – началник група към
ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на В. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: село Охрид,
община Бойчиновци, област Монтана, ул.***, понастоящем в Следствения арест в гр.София,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че виновно е
нарушил чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
ОСЪЖДА В. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: село Охрид, община Бойчиновци,
област Монтана, ул.***, понастоящем в Следствения арест в гр.София да заплати в полза на
Съдебната власт по сметка на РС Средец сумата от 164,19 лева /сто шейсет и четири лева и
деветнадесет стотинки/ - представляваща сторените разноски за пътни на свидетелите по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и на
административнонаказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5