№ 541
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202221 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на Г. Р. Г. ЕГН **********, с адрес ******* против ЕФ Серия
К №10103395, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4, вр.ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1 200, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш поради неговата
незаконосъобразност, като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят поддържа в поредица от съображения,че е компрометирана процесуалната
законосъобразност при издаване на ЕФ, поради липса на изрично упоменаване в ЕФ на
пълната дата,точния час, място на нарушението, технически характеристики на
измервателно средство. Посочва още и че, ЕФ К №5834367 не му е бил връчен, предвид
което не е влязъл в сила, за да обуслови квалификация на деянието при повторност. В този
контекст във въззивната жалба се настоява за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Р., редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е
подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.
По делото са налични писмени доказателства /л.5 / относно датата на връчване на
електронния фиш- 21.06.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата с вх.№ от 25.06.25 г.
1
е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
ЕФ Серия К №10103395 бил издаден във вр. с установено на 14.10.2024 г. в 11:47
часа управление на лек автомобил *** , с рег. № ***** в гр. Бургас, бул. Тодор Александров,
надлез Вл. Павлов от и към ул. „Спортна“. В горепосочения пътен участък в границите на
населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, но
независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 91 км/ч при отчетен
толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 41 км/ч.
Същевременно с ЕФ, Серия К №5834367, влязъл в сила на 08.05.2024
г.,жалбоподателят е бил санкциониран за допуснато на 24.04.2022 г. нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП.
Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 e одобрен тип средство
за измерване,вписано в регистъра на одобрените средства за измерване под №5126. Същата
е преминала проверка на 25.09.2024 г. със заключение,че отговаря на изискванията на
Наредба за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол.
Въз основа на установеното с преносимата система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 бил издаден електронен фиш ЕФ Серия К №10103395, с който на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя Г. Р. Г. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1200, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и
оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред
които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода
на съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид
което съдът кредитира приложените към електронния фиш снимки.
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана,
убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в
кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
2
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено
средство – снимка № 120сс68/0300066, от която се установява регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост, като кадърът на заснемане обхваща
именно лек автомобил марка "Опел Мерива", с рег. № *****.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма,
както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш Серия К
№10103395,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити,
изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания
законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с
изискуемите реквизити при наказателните постановления, които същевременно са
достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол,
в който контекст неоснователно е защитното възражение за неспазване на лимитираните в
чл.57 ЗАНН съдържателни критерии,относими към задължителните реквизити на
НП.Противно на персоналното мнение на жалбоподателя, в ЕФ е инкорпориран фиксирания
в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на
нарушението, и точна индивидуализация чрез цялостно цифрово изписване на правната
квалификация на нарушението - чл.21,ал. 1 ЗДвП и на кореспондиращата санкционна
разпоредба чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,ал.4, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Що се касае до възражението за неспазваане на процедурата по връчване на ЕФ К
№5834367 по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 1 ЗДвП, съдът намира следното.
В случая, видно от справката от АИС АНД при С-р „Пътна полиция“ Бургас, ЕФ
К №5834367 е връчен на 22.04.2024г. и същият е платен на 23.04.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП за връчени се считат и
електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по
които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. Следователно
налице е специална норма, при която плащането има за последица връчване на ЕФ.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който е
съпроводен със снимка на разположението на уреда, временно разположен на участъка от
3
пътя съгласно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
Съдът намира, че от снимка № снимка № 0300066, намираща се в информационна
връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин установява и конкретната превишена
скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 94 км/ч. От протокола
за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата
възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100 км/ч,
установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният
диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена
скорост от 94 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за
движение със скорост 91 км/ч ( 94 км/ч - 3 %).
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " В материалите по
административнонаказателната преписка не е приложена декларация от жалбоподателя Г. Г.,
че на 14.10.2024 г. в 11: 47 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от
жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г.Г. като собственик на автомобила.
Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш правилно е посочена
нарушената материалноправна разпоредба на чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се
съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. В настоящия
случай максималната разрешена скорост за движение гр. Бургас, бул. Тодор Александров,
надлез Вл. Павлов от и към ул. „Спортна“ е била именно указаната в чл.21,ал.1 ЗДвП 50
км/ч, за движение на ППС от категория "В" в населено място. Поради изложеното
нарушението правилно се субсумира именно под материалноправната разпоредба на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при пряк умисъл
като форма на вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ
представите-отражение на действителността относно свойствата и общественоопасния
характер на деянието - че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за
движение в населено място и волеви момент- проекция на насочеността на волята на
субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи фактическите елементи на нарушението.
Накрая, доказва се по безспорен начин, че нарушението е извършено при
условията на повторност. С ЕФ Серия К № 5834367 на жалбоподателя е била наложена
глоба в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Видно
от самия фиш, както и от справката от АИС АНД, този фиш му е бил връчен на 22.04.2024 г.
и е влязъл в сила, тъй като законният срок за обжалване е изтекъл на 07.05.2024.,
4
следователно и ЕФ е влязъл в сила на 08.05.2024 г. Съгласно т. 33, пар. 6 от ДР на ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Тук може само да се отбележи, че
съгласно ТР № 1/2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш се приравнява по
последиците си на наказателно постановление. Процесното деяние е извършено на
14.10.2024г., т. е. в едногодишен срок от 08.05.2024 г., когато е влязъл в сила електронния
фиш на Серия К № 5834367 , като се касае за същото по вид нарушение- нарушаване режима
на скоростта по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в закона. Така
на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1200 лв., като цитираната разпоредба
изрично гласи, че –" Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер“
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място за превишение над 40 км/ч се наказва с
глоба 600 лв. Предвид установеното превишение от 41 км/ч, правилно на жалбоподателя е
определена глоба в размер на 600, 00 лева, която след удвояване на размера става 1 200 лева.
Размерът на административното наказание е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването му.
Преценка дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен
случай по см. на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.
н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В
случая, нарушението по чл.21,ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта на
охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на
транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че
признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена
опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения
комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за превишение с 41 км/ч, което изключва възможността нарушението да се
5
преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да се потвърди като законосъобразно и правилно издаден.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия "К" № 10103395, издаден от ОДМВР-Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 5 ЗДвП на Г. Р. Г.
ЕГН**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 200, 00 лева
за нарушение на чл.21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6