№ 110
гр. ХАСКОВО, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20235600100757 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХIII от ГПК
Обстоятелства по иска
Предявена е искова молба от Д. С. С., ЕГН:**********,**********
против Община Хасково,Булстат *****,гр.Хасково,площад „Общински“ №1
за изплащане на сумата в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на инцидент,
настъпил на 03.06.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно
03.06.2023 г., до окончателното й изплащане,както и да се осъди Община
Хасково да заплати на Д. С. С. сумата в размер на 134.30 лв. представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на
инцидент, настъпил на 03.06.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва
за забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане, а
именно 03.06.2023 г., до окончателното й изплащане. Предявените претенции
съставляватобективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49
от ЗЗД вр. с чл.50 от ЗЗД и с чл.45 от ЗЗД и акцесорни искове с правно
1
основание чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове предявените осъдителни претенции ищцата твърди,че на
03.06.2023 г. около 19:00 ч. в гр. Хасково, вървяла по тротоара, прилежащ
към ул. „Добруджа" № 53А, между магазин за месо „Станков" и магазин
„Нелина", при което стъпила върху разместените и повдигнати тротоарни
плочки, вследствие на което усукала десния си крак и усетила как нещо в
крака й „изхрупва". Веднага след инцидента Д. С. била прегледана в
спешното отделение на „МБАЛ-Хасково" АД, където била приета с
оплаквания от болки и ограничени движения в областта на стъпалото на
десния крак. След извършена й рентгенография на дясното стъпало, се
оказало, че вследствие на процесния инцидент Д. С. е получила следните
травматични увреждания: „Фрактура на базата на V-та метатарзална кост и
периостаден откършек от кубовидната кост на десния крак.“
В болничното заведение десния крак на ищцата бил обездвижен с ортеза
(постоперативна обувка) и тъй като получените от пострадалата увреждания
не налагали нейната хоспитализация, същата била освободена и продължила
лечението си и възстановяването си в домашни условия. При изписването й от
болничното заведение лекарите й дали препоръки за спазване на строг
хигиенно-диетичен и охранителен режим, както и да използва помощни
средства - патерици с помощта, на които да се придвижва, за да не натоварва
десният си крак.
Ищцата твърди,че първият един месец след инцидента изпитвала
множество силни болки в областта на фрактурите, поради което й се налагало
постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Отделно от
това и поради обстоятелството, че десният й крак бил обездвижен до
коляното, Д. С. била много трудно подвижна, поради което се нуждаела
денонощно от присъствието и помощта на своите близки, които да й помагат
за извършването на ежедневните й битови и хигиенни нужди.
С. сочи,че лечебно-възстановителният период продължил за срок от
около два месеца и половина като и към настоящия момент, изпитва болки в
областта на дясното си ходило при по-продължително ходене, промени във
времето и по-активно физическо натоварване.
В резултат на преживяната злополука здравословното състояние на
2
ищцата се влошило, което дало отражение и на психиката й. Вследствие на
изживения шок, Д. С. се оплаквала от понижено настроение, тревожност,
връщане към спомена за злополуката, изпитва нарушения на съня и
вниманието. Изпитва страх и несигурност, когато преминава около процесния
тротоарен участък и винаги предупреждава близките си да внимават, когато
излизат навън, тъй като тротоарите в гр. Хасково в по-голямата си част са в
лошо състояние, което крие риск за здравето и живота им.
Ищцата твърди и че във връзка с провежданото лечение на получената
травма направила и разходи в размер на 134.30 лв. съобразно фискален бон
издаден на 03.06.2023 г. от „Аптеки Гален" ЕООД, на стойност 36.30 лв. и
фискален бон издаден на 05.06.2023 г. от „Фарма - Си 2012" ООД, на
стойност 98 лв.
В исковата молба се извежда,че тези неимуществени и имуществени
вреди, Д. С. получила вследствие на това, че Община Хасково не е изпълнила
задължението си да ремонтира и поддържа конкретният пътен участък.
Тротоарите били част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ДР на
ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите,
тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. А
съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци.
Ищцата извежда и че в чл. 8, ал. З от Закона за пътищата е предвидено,
че общинските пътища са публична общинска собственост, като понятието
„обхват на пътя" е законово определено в чл. 5, ал. 2 от Закона за
пътищата.Същевременно и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
пътищата собственост на общината, се управляват от кметовете на
съответните общини, като това управление включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата - чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата. В чл. 31 от Закона за
пътищата, на общината е вменено задължение да поддържа пътищата, което
включва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година - параграф 1, ал. 14 от ДР на
Закона за пътищата.
3
Въз основа на това ищцата твърди,че на основание изложените законови
разпоредби, на общината като юридическо лице е вменено задължението да
поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията
на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на настилката, която създава опасност за здравето и телесния интегритет на
пешеходците.
Ищцата извежда,че съобразно твърденията й ,и на основание с чл. 49
ЗЗД за нея е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане
на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на процесния инцидент, пряко от Община Хасково, поради
неспазване на задължението й да ремонтира и поддържа конкретния тротоар,
намиращ се в гр. Хасково, на ул. „Добруджа" № 53А.
Според разпоредбата на чл. 84 ЗЗД,твърди С., при задължения от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
деня на увреждането именно, поради което Община Хасково дължи законната
лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, считано
от 03.06.2023 г.
Ответната Община-Хасково представя отговор на исковата молба,като
намира предявените претенции за допустими,но неоснователни.
В тази насока същата извежда,че за основателност на предявения
иск било необходимо да бъдат установени предпоставките от фактическия
състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно наличие на противоправно поведение от
служител на Община Хасково, претърпени имуществени и неимущеетвени
вреди, размера на вредите, причинна връзка между поведението на служителя
и вредата, както и фактите. които водят до ангажиране на отговорността на
Община Хасково, а именно възлагане на работа на съответното длъжностно
лице и причиняване на вредите при и по повод извършването на работата.
За да се ангажирала деликтна отговорност било необходимо
кумулативното осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, от което произтича претенцията на ищцата за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, а именно: деяние
(действие или бездействие), извършено противоправно и виновно, причинена
вреда и причинна връзка между деянието и вредите.
Ответната община оспорва описаните в исковата молба обстоятелства,
4
на които се базират претенциите на ищцата, същите не отговаряли на
действителното положение между страните, освен това не обосновавали
кумулативното наличие на гореописаните елементи на деликта.
В случая не се спори,че описаната в иска улица и прилежащия тротоар
са собственост на Община Хасково.
Ответната община обаче оспорва,че
-ищцата е положила грижа и внимание относно опазване на здравето си
като е преминала пътния участък, без да внимава и се е спънала на
тротоарните плочки.
-описаните вреди са причинена единствено от неравност по пътното
платно.
- ищцата е получила твърдените психологически увреждания.
- са се осъществили всички останали факти и обстоятелства, изложени в
исковата молба.
Община-Хасково обективира няколко възражения по предявения иск.
Налице било съпричиняване на вредата, тъй като тя не е причинена
единствено от разместване на плочките на тротоара, а е причинена и от
поведението на ищцата. Следвало да се има предвид, че по време на
инцидента лицето е било на възраст от 54 години.
Тази възраст неминуемо водела най-малкото до изхабяване на костната
система на човека, тялото губи костна плътност, произвежда малко костна
тъкан. Като резултат от това, костите ставали по-слаби и чупливи, като
фрактурите могат да са от падания или в някои случаи. дори се проявяват при
леки движения.
Съпричиняването имало обективен характер, като от значение било
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия - в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД бил
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съпричиняване, по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, било налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
5
или за увеличаване размера на вредоносните последици. Съпричиняването
било обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от
субективния елемент „вина". В този смисъл следвало да се има предвид т. 7 от
Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, според която обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не на вина.
Общината сочи и че ищцата не е положила грижа, не е проявила
нужното внимание, т.нар. дължима грижа, относно опазване на здравето си,
като е преминала пътния участък без да внимава и се е спънала на плочките
на тротоара. От исковата молба ставало ясно, че разместените тротоарни
плочки не са скрити, не са покрити или закрити по какъвто и да е начин, за да
не може ищцата да не ги види при обикновено внимание, поради което било
налице упражняване на субективно право от ищцата, следствие на което се
засяга неправомерно чужда правна сфера.
Ответната страна възразява относно размера на исковата претенция,
като прекомерно завишена, последиците причинени от инцидента не били с
толкова висок интензитет, оправдаващ размера на обезщетението.
Община Хасково извежда,че в конкретния случай, и съобразно
изложените в исковата молба твърдения, които били недоказани към момента,
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не
кореспондира по никакъв начин, нито с настъпилите вреди, нито с
установените, съгласно трайната съдебна практика критерии за определяне на
справедливия размер на обезщетението.
Предвид изложеното, се иска да се постанови решение, с което да се
отхвърлят изцяло предявените от Д. С. С. обективно съединени искове, като
неоснователни и недоказани, евентуално да се уважи изцяло направеното от
общината възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Обстоятелства по делото
Видно от лист за преглед на Д. С. С. такъв на 03.VI.2023 г. в 19.35 часа с
6
посочена анамнеза-стъпване на криво и оплакване от болки,същата е
насочена към друг лекар и е отразено,че липсва необходимост от болнично
лечение.Направено е образно изследване в ДКЦ“Свети Георги“ на 14.VI.2023
г. и е установена фрактура на базата на V метатарзална кост и периостален
откършек от кубоидната кост.В представения амбулаторен лист 14.VI.2023 г.
е отразено,че ищцата е с установено счупване на метатарзалната кост и
установено обективно състояние-болка,оток,ограничени и болезнени
движения в дясно стъпало и изведена терапия-носене на ортеза и движение с
помощни средства и употреба на репарил гел,ендотелон т.,деко саше.
В амбулаторен лист от 16.I.2024 г. е отразено,че ищцата към тази
дата има ограничени и болезнени движения в дясното стъпало,а съборазно
образно изследване на кости на дясно ходило от същата дата е изведен статус
пост фрактурам базеос метатарзи V педис декстра.
Съобразно представени касови бонове е закупена на 05.VI.2023 г.
постоперативна обувка на стойност от 98 лв.,както и на 03.VI.2023 г. деко
саше,ендотелон и репарил на стойност от 36.30 лева.
Свидетелката Т.Д.Г. установи,че на 03.VI.2023 г. заедно с ищцата
вървели по тротоара на ул.“Добруджа“ в гр.Хасково в близост до магазин
„Нелина“ в посока към автомобила им.На около метър от МПС ищцата
извикала,че нещо е станало с крака й и сякаш настъпила орех,като се
облегнала на колата.Тогава свидетелката видяла,че плочките по тротоара
били повдигнати на широчина около 60 см. и са неравни,без да са
разместени,в близост до налично дърво.Господинова посочи,че при
обикновено ходене и гледане от пешеходец тези неравности били трудно
забележими.Двете с ищцата вървели и въобще не очаквали подобни
неравности.В последствие отишли в Спешна помощ,като ги закарал сина на
свидетелката.Кракът на ищцата започнал да отича,да посинява,не можела да
стъпи на него.Един месец носела ортопедичното обувка,а около 40 дни били
необходими за възстановяването й.20 дни ищцата не излизала от дома си,само
веднъж за контролен преглед.След около 25 дни започнала да излиза
навън,като дотогава свидетелката я обслужвала,тъй-като живеела
сама,купувала и й лекарства,храна,вкл. и специалната ортопедична
обувка.Ползвала бастун около един месец.Притеснявала се като вървяла след
инцидента и често казвала на Господинова да внимава къде върви.
7
Видно от снимка от интернет платформата Google,неоспорена по
делото,въпросният тротоар в района на посоченото дърво и непосредствено
до пътното платно е с неравни плочки,без същите да са разместени.
Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и отговора на
въпросите на въщето лице извеждат,че ищцата е получила счупване на пета
метатарзална/междинна кост на дясното ходило и налични рентгенови данни
за периостален откършек на кубовидната кост на същото
ходило.Пострадалата е носила ортеза/имобилизицаия за около два месеца,
като поради счупването е причинено затруднение в движението на десния
долен крайник за повече от 30 дни.Въпросната травма сочи вещото лице в
причинна връзка с процесната злополука. Оздравителния период е продължил
около два месеца,като и понастоящев продължавали болките в дясното
ходило,по външния контур,при определени позиции на крака при стъпване и
все още били налични болки при ходене.Направените разходи от 134.30 лева
били необходими за проведеното лечение.Към момента на инцидента ищцата
е имала захарен диабет тип 2/неинсулинозависим;първична хипертония,
нетоксична гуша.Тези заболявания не са повлияли на състоянието и
лечението на ищцата от процесното счупване,същата не е ползвала преди това
помощни средства за придвижване,както е не били налични физически
характеристики,способстващи затруднено движение.
Правни съображения
Предявените обективно съединени осъдителни главни и акцесорни
искове са доказани в своето основание.Съобразно събраните по делото
относими и необходими доказателства спрямо предмета на делото
твърденията в исковата молба се доказаха по пътя на пълното и главно
доказване,а отправените възражения от ответната страна останаха само
изложена теза.
Хипотезата на обусловилия правната квалификация на предявените
основни искове посочва,че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират.По делото няма спор,че вещта,довела да настъпване на процесуално
релевантния инцидент е общинска собственост-тротоар на улица „Добрузжа“
в гр.Хасково,който съобразно чл.3 ал.III от ЗП е местен общински път.Както
8
улицата,така и тротоара към него като съпътстваща инфраструктура са
собственост на община-Хасково,която е законово задължена да ги поддържа
за нормалната им употреба по предназначение.В тази насока са уредените
изисквания към общината в чл.31 от Закона за пътищата и специфичното
изискване именно общината да осъществява изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
вменено й с чл.30 ал.IV от Закона за пътищата.Отделно от тези особено
уредени задължения на общината за грижа към пътната
инфраструктура,същата е обект и на общо вмененото й задължения по чл.11
ал.I от Закона за общинската собственост - да управлява всички елемементи
на общинската собственост в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
В настоящия случай е осъществена хипотезата на чл.49 вр.чл.50 и чл.45
от ЗЗД.Несъмнено е,че настъпилите вреди у ищцата са породени единствено
и са пряка последица само от състоянието на вещта общинска собственост-
тротоар на ул.“Добруджа“ между магазин за месо „Станков" и магазин
„Нелина". Настилката върху тротоара на това място е била сериозно
компрометирана към 03.ХI.2023 г.Несъмнено се установи,че в района на тези
магазини,по тротоара в близост до пътното платно на улицата и в района на
налично на тротоара дърво е имало значително място от плочки,които са били
неравни,без да са разместени.Свидетелят установи,че това инцидента е станал
на около метър от пътното платно.В тази насока изрично е и представеното
изображение от платформата Google,неоспорено като доказателство по
делото,което изобразява състоянието на тротоара на местото към месец
март2023 г.Действително са видни неравните плочки в района на дървото на
този тротоар и в близост,на около метър разстояние от пътното платно.Следва
да се посочи и че няма доказателства или твърдения,че към 03.VI.2023 г.
въпросният тротоар е бил ремонтиран и тези неравности са били отстранени.
Следва да се посочи,че снимките представляват годно доказателствено
средство. Същеите не са документи по смисъла на гражданския процес,но
същите като веществено доказателство са допустими средства за
установяване на относимата фактическа обстановка по делото.Безспорно,е че
законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по
аргумент на чл.204 ал.I от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и
9
допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е
предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат
да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може
съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи
спрямо него ролята на веществено доказателство.В случая представените
снимки носят директна за възприемане значима информация относно
предмета на доказване по делото,същата може да се възприеме
непосредствено и да се разтълкува,за което не са необходими специални
знания за съда или за страните да я осмислят и анализират, относно мястото
на настъпване на твърдения инцидент от ищеца и за състоянието на пътната и
съпътстващата я инфраструктура там. Независимо от липсата на изрично
посочване на видеоносителите или снимките като веществено доказателство,
след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по
съответния ред директно от съда и страните или чрез използването на
специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът,респ. снимките
може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес.В
тази насока изрично Решение № 136/11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г. на
ВКС, IV г.о., Определение № 368/25.03.2011 г. по гр.д. № 1447/2010 г. на
ВКС, III г.о.,Определение № 634/04.06.2015 г. по гр.д. № 1524/2015 г. на ВКС,
III г.о. Определение № 262 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7062/2014 г.,
III г. о., ГК.
Въпросната неравност на плочките, съобразно изложеното от
свидетелката, при обикновено внимание и ходене на пешеходци не е
забележима.В тази насока следва да се съобрази и че пострадалата е вървяла в
посока от магазините към спрелия на пътното платно автомобил,което видно
и от представените изображения от платформата Google действително прави
трудно забележима неравността от тази посока на движение,тъй-като същата
настъпва непосредствено преди пътното платно- плочките се надигат и към
пътното платно хлътват.Видно от самото изображение тези неравности са по-
видими от страна на пътя при движение към магазините-или в обратна посока
на движението на ищцата.Поради това не е налице проявена небрежност от
страна на ищцата,тъй-като е нямало никакви индикации,които да изискват от
нея по-внимателно движение в района на тази пешеходна зона или проява на
особена бдителност.Следва да се посочи и че от нейната посока на движение
въпросните неравности по тротоара са трудно забелижими при проявена
10
нормална грижа.Именно това състояние на тротоарната настилка е довело и
до процесното счупване-ищата е стъпила на установените неравности,не е
очаквала същите да са налични там,не е могла и да предположи за
съществуването им при проява на обичайната грижа на пешеходец,който се
движи в пешеходна зона.В тази насока ясно сочи и механизма на полученото
счупване-стъпването на тези неравности е довело до рязка болка в десния
крак на ищцата,същата е изпищяла и е усетила все едно чупи орех с крака
си,като веднага се подпряла на чакащия ги автомобил.
Следва да се посочи,че към този момент ищцата е била в много добро
здравословно състояние. От друга страна С. е вървяла нормално,без да
бърза,без да има някакви разсейвания или загуба на внимание, и с нормалната
бдителност на пешеходец по тротоар съобразно конкретната обстановка.
Навлизането й в повредената зона на тротоара следователно не е плод на
нейно невнимание или несъобразяване на конкретната пътна обстановка като
пешеходец.Тази обстановка не се установи по никакъв начин да е сочела
видимо или по друг начин,че по траекторията й на движение е налице
доказано компрометираната тротоарна настилка,която очевидно съставлява
източник на опасност,за да може ищцата да я възприеме и да съобрази
поведението си с нея.Ето защо се налага извода,че ищцата няма отношение
към настъпилите у нея телесни увреди,неимущестевни и имуществени
вреди.Същите са пряка последица и каузално породени единствено от
повредената вещ, общинска собственост.
Тротоарът,предвид изложеното по-горе,като част от общинската
собственост,е следвало да се поддържа от Община Хасково в изрядно
състояние,което да не създава каквито и да са пречки или опасности при
движението на пешеходци.В тази насока са обсъдените нейни нормативно
установени задължения,които същата очевидно не е изпълнила.Освен
своевременните ремонт и поправяне на тази компрометирана
инфраструктура,за да изпълни задълженията си на добър стопанин,общината
е следвало да установи,че на въпросното място плочките на тротоара са
източник на опасност и най-малкото незабавно да ги обозначи като такава по
видим и разбираем за пешеходците начин.Задължение също така на общината
е своевременно да идентифицира повредите по своята инфраструктура,да ги
обозначава и да ги отстранява съобразно вменената й грижа от закона и в
интерес на гражданите си.В настоящия случая ответникът е в нарушение на
11
законовите си задължения по чл.11 ал.I от ЗОС,тъй-като конкретния тротоар
не е управляван с грижата на добър стопанин и в интерес на гражданите,и в
нарушение на чл.31 от ЗП да поддържа този тротоар,за да се обезпечи
използването на тази вещ съобразно нейната основна функция и в полза на
пешеходците.Следва да се отбележи също така и че конкретното място на
инцидента с ищцата се намира на оживено място,по основна улица ца
гр.Хасково и в район на два магазина. Повредите на подобна локация
следователно са източник на завишена опасност,тъй-като застрашават по-
голям брой пешеходци,в сравнение с не толкова оживени тротоари и улици.
Поради това и доводите на ответника за съпричиняване от самата ищца
на вредоносния резултат се неоснователни и недоказани.
От друга страна несъмнено се установи по делото,че Д. С. при падането
си е получила установените телесни увреди счупване на пета
метатарзална/междинна кост на дясното ходило и налични рентгенови данни
за периостален откършек на кубовидната кост на същото ходило. Ищцата е
носила ортеза/имобилизицаия за около два месеца, като поради счупването е
причинено затруднение в движението на десния долен крайник за повече от
30 дни. Оздравителния период е продължил около два месеца,като и
понастоящем продължавали болките в дясното ходило,по външния
контур,при определени позиции на крака при стъпване и все още са налични
болки при ходене.Направените разходи от 134.30 лева са необходими за
проведеното лечение.Следва да се съобрази и че към момента на инцидента
ищцата е имала захарен диабет тип 2/неинсулинозависим;първична
хипертония, нетоксична гуша.Тези заболявания не са повлияли на
състоянието и лечението на ищцата от процесното счупване,същата не е
ползвала преди това помощни средства за придвижване,както е не били
налични физически характеристики,способстващи затруднено движение.
От доказателствата по делото стана ясно,че 20 дни ищцата не излизала
от дома си,само веднъж за контролен преглед.След около 25 дни започнала да
излиза навън,като дотогава свидетелката Татяна Господинова я
обслужвала,тъй-като живеела сама,купувала и й лекарства,храна,вкл. и
специалната ортопедична обувка.Ищцата е ползвала бастун около един месец.
Като цяло процесния инцидент е довел до отрицателна модификация на
живота на С. в здравословен и социален аспект,която ще го определя и
12
занапред,предвид наличните и сега болки в крака при ходене,но в значително
по малка степен.Ето защо адекватната оценка на претърпените
неимуществени вреди от ищцата съобразно чл.52 от ЗЗД е равна на сумата
15 000 лв.Обезщетението от този порядък е съобразено с характера на
вредите,описани по-горе,интензивността и продължителността на търпените
болки,времето и начина за лечение, степента на излекуване на получените
увреди , и интензитетана отразяване на тези увреди в живота на
пострадалата,нейната възраст,обществено икономическите условия в
страната към релевантния период. Съобразяването на всички тези
съществуващи обстоятелства значими в хипотезата на чл.52 от
ЗЗД,кизвеждат понятието справедливост от неговата абстрактност като цяло
и го привеждат в конкретика към процесния случай в синхрон с
предписанията на ППВС №4/1968 г. на ВС.Така определения размер на
обезщетение от 15 000 лева обхваща всички претърпени неимуществени
вреди от пострадалата от въпросния деликт,причинените й телесни увреди и
негативни преживявания, съставлява адекватен и конкретен израз на
справедливостта за случая. Всеки друг размер на обезщетение,по-нисък или
по-висок,би бил в разрез с изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Доводите на ответната страна относно съпричиняване от страна на
ищцата както се посочи са неоснователни и недоказани в хода на процеса.Не
се установи поведение на ищцата,което да е правнорелевантно към
каузалната поредица от факти,довели до настъпване на доказаните по делото
вреди на Георгиева. Обстоятелството,че към момента на инцидента е било на
54 години не може обективно да се приеме за съпричиняване само по себе
си.От друга страна свидетелските показания и приетите заключения
категорично установиха,че С. е била в много добро здравословносъстояние и
кондиция. Отравеното пак в тази насока въз-възражение от общината,че
„тази възраст неминуемо води най-малкото до изхабяване на костната
система на човека, тялото губи костна плътност, произвежда малко костна
тъкан. Като резултат от това, костите стават по-слаби и чупливи. като
фрактурите могат да са от падания или в някои случаи, дори се проявяват при
леки движения.“ е изцяло неоснователно съобразно изложеното,а и безспорно
се установи, че настъпилото счупване не е поради особености в здравината на
костите на пострадалата,а поради тежестта на инцидента,породен от
неизправната общинска вещ.Все пак няма изискване по тротоарите на община
13
Хасково да ходят само лица с висока плътност на костите.
Поради изложеното се налага извода,че Община-Хасково не е
изпълнила свои законово уредени задължения, което съставлява
противоправно бездействие на нейни служители,работници и др. отговарящи
за ремонта и поддържането на процесния тротоар,което е довело до неговата
неизправност и като повредена вещ е довела до настъпилите вреди у С..
Ирелевантно за делото е какви усилия е полагала общината,какви стратегии е
осъществявала в тази насока,тъй-като същите не са довели до
отстраняване,респ. обезопасяване на процесната препятствие,което
осъществява каузалната поредица от причини,довели до настъпилите вреди
на ищцата.
Съобразно представените доказателства – фискални
бонове,свидетелски показания и приетите по делото експертиза и разпит на
вещото лице,несъмнето се извежда,че С. е закупила с оглед необходимото
лечение установените лекарства и вещи.Поради това и претенцията за
имуществени вреди е основателна до предявения размер.
Ще следва исковете за законна лихва върху предавените искове да се
присъди от датата на инцидента 03.VI.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Ще следва на основание чл.78 от ГПК ответната община да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 831.54 лева съобразно
уважената част от претенциите,от общо направените 1340 лева. такива за
заплатени държавни такси и възнаграждения за вещо лице.
Общината е направила разноски в размер на 250 лв. депозит за вещо
лице,които следва да се присъдят съобразно уважената част от иска в размер
на 105.77 лева.На същата следва да се заплати от ищцата и възнагражение за
юрисконсулт съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.VIII от ГПК
вр. с с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I от НЗПП сумата от 100 лева.
Ще следва Община-Хасково да заплати възнаграждение на адвокатско
дружество „Г. и Марков“ по реда на чл.38 от ЗА вр. с чл.7 ал.II т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и §2 от ДР от същата вр. с чл.66 от ЗДДС в размер на 2 100
лева с включен ДДС в сумата,предвид регистрацията на дружеството.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково ,гр.Хасково,площад „Общински“ №1 да
заплати на Д. С. С., ЕГН:**********, гр.Хасково, ********* сумата 15 000
лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и 134.30
лева обезщетение за имуществени вреди от настъпила злополука в
гр.Хасково на 03.VI.2023 г.,ведно със законната лихва върху сумите от
03.VI.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. С., ЕГН:**********, гр.Хасково,
********* иск за изплащане на неимуществени вреди над присъдения
размер от 15 000 лева за горницата до пълния предявен размер от 26 000
лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Хасково ,гр.Хасково,площад „Общински“ №1 да
заплати на Д. С. С., ЕГН:**********, гр.Хасково, ********* сумата 831.54
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Хасково ,гр.Хасково,площад „Общински“ №1 да
заплати на адвокатско дружество „Г. и Марков“,Булстат
*****,гр.Хасково,бул.“България“ №150 ет.2 офис 217 по реда на чл.38 от
ЗА възнаграждение в размер на 2 100 лева с включен в сумата ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15