№ 332
Р Е
Ш Е Н
И Е № 240
гр. Попово, 22
декември 2011г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при
секретаря: Н.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 370 по описа за 2011г. на ПРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищецът – Н.Г.Н. ***
твърди в исковата си молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
57649.503.901 по действащия кадастрален план на гр. Попово, с административен
адрес – *. Съседният имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
57649.503.902 по действащия кадастрален план, бил собственост на ответника. От
ул.Жетварска, на изток между имотите на ищеца и ответника, ответника Р.Р. бил
построил подпорна стена с дължина
Ответникът
– Р.П.Р. ***, в срока по чл. 131 от ГПК не изпраща в съда писмен отговор на
исковата молба, не представя
доказателства, не прави и доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не изплаща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, а и от приложеното заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №84, т.Х,
н.д. №2021/2004г. на ПРС, ищецът Н.Г.Н. е собственик на поземлен имот с кад. № 729, с площ 800кв.м.,
за който е отреден УПИ ХVІ, в кв. 59, при граници: улица, ПИ 730, ПИ 719 и ПИ
728, а по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Попово, понастоящем имота е с идентификатор 57649.503.90. Не се спори още,
че имотът на ищеца граничи с имота на
ответника, който съгласно представената
скица на поземлен имот № 1527/21.04.2010г., издадена от СГКК – гр. Търговище, е
видно, че същият е собственик на поземлен имот с идентификатор 57649.503.902 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Попово, обл. Търговище,
одобрени със заповед № РД-18-78/26.10.2009г. на изп. директор на АГКК, с
административен адрес – гр. П***************7, с площ 661кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско
застрояване, със стар идентификатор – 728, кв. 59, парцел 15, при граници и
съседи: 57649.503.3463, 57649.503.903, 57649.503.910, 57649.503.911 и
57649.503.901. По делото са приложени две заключения от извършени експертизи,
ведно с снимков материал към тях по гр.д. №256/2010г. по описа на ПРС, водено
между същите страни, за същата ограда като настоящият ищец е бил ответник, а
сегашният ответник-ищец. От извършената служебна справка, съдът установи, че
гр.д. №256/2010г. на ПРС е приключило с
влязъл в сила съден акт на 07.11.2011г. от тази справка се установи, че с
решение №98/19.05.2011г. ПРС е отхвърли
предявеният то Р. П.Р. против Н.Г.Н. иск
по чл.109 от ЗС, като това решение е
оставено в сила от ТОС с решение
№117/03.10.2011г. по в.гр.д. №211/2011г.
по описа на ТОС. Съгласно първото заключение по цитираното гр.д.
№265/2010г. на ПРС вещото лице е посочило, че е
че долната част на масивната ограда, предмет и на настоящият спор, между
двата имота е изградена съгласно изискванията на протокола за строителна линия
№ 36/17.04.1967г. и е изградена симетрично спрямо регулационната граница от
1967г. между имотите. Горната част на
тази ограда попада в имота на ответника / сега ищец/. Частта от оградата,
изградена от бетонови колове и оградна мрежа, попада изцяло в имота на
ответника/ сега ищец/. Ответникът не е навлязъл в имота на ищеца / сега
ответник/ в никоя точка на оградата –
точно обратното, ищецът е навлязъл в имота на
ответника ориентировъчно с 8-9кв.м. Съгласно второто приложено заключение,
което е било допълнително възложено на в.л., с оглед представени нови
доказателства, същото е отговорило, че те
не дават основание за еднозначен отговор за частта от оградата,
изградена от бетонови колове и оградна мрежа може да се приемат два случая: 1.
в случай, че оградата следва указанията /І/, карнета /прил. 2/ и скицата /V/,
то тя, след масивна част се отклонява на север с 0.80м. в дворното място на
ответника – т.е. следва да навлезе с площ от 15кв.м.. В този случай регулацията
не е отразена в последващите регулационни планове; 2. в случай, че оградата
следва протокола за строителна линия /прил. 4/ заедно с направената бележка от
3.10.1967г. и протокол за строителна линия /прил. 6/, то тя продължава в права
посока и се локализира в точката, която е посочена и измерена на място– тогава
оградата е изградена изцяло в дворното място на ответника и можем да приемем,
че регулацията е отразена в следващите регулационни планове.
С оглед изясняване на
делото от фактическа страна, беше назначена съдебно-техническа експертиза, със
задача: вещото лице , след посещение на място
на двата имота, след запознаване с писмените материали по
делото, както и със всички налични
документи за оградата между сочените два имота,
намиращи се в община Попово да даде заключение и отговори на въпросите:
оградата между двата имота изградена ли
е съгласно ЗУТ съответно на ЗТСУ действал към момента на изграждането на
оградата, дадените разрешения за строеж и друга налична документация; тази ограда навлиза ли в имота на ищеца
и в случай, че навлиза да отговори коя
част навлиза, колко навлиза в имота на ищеца ,като конкретно посочи разстояние, площ и посока на
навлизане в имота в ищеца; да
посочи изградената стена по граничната
линия с каква дължина, ширина и височина
е, същата наклонена ли е и към кой имот,
ако е наклонена, същата руши ли се и ако се руши отломките от това разрушаване
в кой имот падат. С оглед така поставената задача вещото лице е представило
заключение, съгласно което подпорната стена с дължина 19,54м., симетрично
разположена в двамата имота е изградена съгласно изискванията на протокола за
строителна линия № 36/17.04.1967г. /приложен към заключението/, като
надзиданата част върху подпорната стена
след деветият метър се отклонява на север и е в имота на ищеца. Останалата част
от оградата, изградена от телена мрежа на бетонови колове, с дължина 18,52м. е
изцяло в имота на ищеца, отклонена на север с 0,44м. В.л. е отговорило, че по
време на изпълнение на оградата е
действал ЗПИНМ, изискванията на който са съобразени. По отношение на втората
поставена задача, в.л. е дало заключение, че масивната ограда между двата имота
навлиза в имота на ищеца, като започва
отклоняване след 9,06м. на север от нулата, което при13,61м. достига 0,20м., а
при 19,54м. на 0,31м. и заема 1,62 кв.м. от имота на ищеца. Телената ограда с
дължина 18,52м. е изцяло в имота на ищеца, отклонена на север с 0,44м., което
представлява площ от 8,14 кв.м. На третата поставена задача, в.л. е отговорило,
че изградената масивна стена над подпорната стена е с дължина 19,54м, ширина
0,50м. и височина 0,47м. с изградени върху нея тухлени отломки. Оградата е
силно наклонена към имота на ищеца, вследствие на което на една от колоните е
паднала бетоновата шапка и част от тухлите, на друга колона е нарушена
само зидарията, отломките от това рушене
падат в имота на ищеца. Към заключението си в.л. е приложило копие от книгата
за изменение на плана на гр.Попово,протокол за строителна линия №
36/17.04.1967г., разрешение за строеж №
45/22.07.2003г. и снимков материал. Съдът прие заключението на вещото лице,
като обективно и компетентно изготвено, и като неоспорено от страните по
делото.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.109 ЗС. За да е основателен този иск е необходимо ищецът да установи, че е
собственик на имота и че е налице неоснователно противоправно действие от
страна на ответника в този имот, с което му пречи да упражнява своите права на
собственик в пълен обем.
Искът, основан на чл.
109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно използване на вещта /имота/ според нейното
предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно
и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията
на иска е да отрече във всичките тези и др. аналогични случаи правомерността и
да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахване на последиците от тях.
В настоящия случай, съдът приема, че всички предпоставки за уважаване на този иск
са налице. Безспорно е, че между имота
на ищеца и имота на ответника има изградена ограда , състояща се от подпорна стена и телена мрежа на бетонови
колове. Съдът приема, за установено от
доказателствата по делото и по конкретно от
заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните и е изготвено
компетентно и безпристрастно, че тази
ограда е изградена съобразно
изискванията на протокол за строителна линия от 1967г. и е
разположена симетрично между двата
имота. Категорично в.л. е дало заключение, че масивната ограда между двата
имота навлиза в имота на ищеца, като
започва отклоняване след 9,06м. на север от нулата, което при 13,61м. достига
0,20м., а при 19,54м. на 0,31м. и заема 1,62 кв.м. от имота на ищеца, а
телената ограда с дължина 18,52м. е изцяло в имота на ищеца, отклонена на север
с 0,44м., което представлява площ от 8,14 кв.м. Или от всичко казано дотук
отклонението на тази ограда и навлизането в имота на ищеца е 9,76 кв.м. Нещо
повече в.л., при оглед на место е установило, че изградената масивна стена над
подпорната стена е силно наклонена към имота на ищеца, вследствие на което на
една от колоните е паднала бетоновата шапка и част от тухлите, на друга колона
е нарушена само зидарията, отломките от
това рушене падат в имота на ищеца. Въз основа на така събраните по делото доказателства се налага извода, че
горната част на оградата, навлиза в имота на ищеца, частта от оградата, изградена
от бетонови колове и оградна мрежа, попада изцяло в неговият имот, а вследствие на наклон на масивната стена,
същата се руши, като отломките от това рушене, също попадат в имота на ищеца.
При това положение, съдът счита, че е налице неоснователно действие от страна
на ответника, което пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху имота. Това е така тъй като изградената от ответника ограда,
препятства упражняването на правото на
собственост на ищеца върху собствения му недвижим имот, изграждането й представлява неоснователно действие, което
пречи на ищеца да упражнява своето право, както и
вследствие на наклон на масивната стена, същата се руши, като отломките
от това рушене, също попадат в имота на ищеца,
което пък смущава собствеността му. Ето защо искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи като се осъди ответника да преустанови
своите неоснователни действия като премахне
за своя сметка масивната ограда между двата имота, която навлиза
в имота на ищеца, за която е
установено, че започва отклоняване след 9,06м. на север от нулата, което при
13,61м. достига 0,20м., а при 19,54м. на 0,31м. и заема 1,62 кв.м. от имота на
ищеца, да премахне телената ограда с дължина 18,52м., която
е изцяло в имота на ищеца, отклонена на
север с 0,44м. и представлява площ от
8,14 кв.м., както и да изгради масивната
стена над подпорната стена с дължина 19,54м, ширина 0,50м. и височина 0,47м.,
за която е установено, че е силно наклонена към имота на ищеца, по начин, по който да не се руши, или отломките от това
рушене да не попадат в имота на ищеца
При този изход на
делото, ответника следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на общо 309,70лв., от които
174,75лв. – държавна такса, 100,00 лв. – възнаграждение за вещото лице,
34,95лв.-такса вписване на искова молба, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН **********,***, по предявеният от Н.Г.Н., ЕГН **********,***, ИСК с правно основание по чл. 109 от ЗС,
да преустанови противоправното препятстване на ищеца да упражнява
собственическите си права по отношение на имот с идентификатор 57649.503.901 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Попово, с административен
адрес – ************КАТО ПРЕМАХНЕ за своя сметка масивната ограда между имот с
идентификатор 57649.503.902 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Попово, с административен адрес –**********и имот с идентификатор
57649.503.901 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Попово, с
административен адрес – *************** , която
навлиза в имота на Н.Г.Н., за която е установено, че започва отклоняване
след 9,06м. на север от нулата, което при 13,61м. достига 0,20м., а при 19,54м.
на 0,31м. и заема 1,62 кв.м. от имота на Н., КАТО ПРЕМАХНЕ за своя сметка телената ограда между посочените имоти с дължина 18,52м.,
която е изцяло в имота на Н.Г.Н.,
отклонена на север с 0,44м. и
представлява площ от 8,14 кв.м.,
както и КАТО ИЗГРАДИ за своя сметка масивната стена
над подпорната стена на оградата между
посочените дължина 19,54м, ширина 0,50м. и височина 0,47м., за която е
установено, че е силно наклонена към имота на Н., по начин, по който да не се руши, или отломките от това
рушене да не попадат в имота на ищеца- Н.Г.Н..
ОСЪЖДА Р.П.Р.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н., ЕГН **********,*** СУМАТА
от 309,70 лв. /триста и девет лева и 70 ст./ , представляваща направени
по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: