Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
21.10.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1157 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.Ч. (С.С.), чрез адв. М.П. ***, депозирана против наказателно
постановление № 38-0000617/23.05.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 1 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от
1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и по т. 2 от
НП, на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния и явна
несправедливост на наложеното общо наказание. Оспорва се съдържащите се в АУАН
и НП фактически констатации. В подкрепа ангажираните твърдения за
незаконосъобразност на наказателното постановление се релевират доводи, че са
нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като в
АУАН и НП не е посочено точно мястото на извършване на нарушението и точно
описание на същото, което е довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, тъй като не може да разбере точно какви нарушения са му
вменени. Релевират се твърдения за неприложимост на разпоредбите на AETR, тъй като в хода на производството не са представени
доказателства, че нарушението е извършено в рамките на едно пътуване или част
от пътуването на територията на Общността или на страните договарящи по AETR. Твърди се, че не е установено по несъмнен начин, че за
датите на нарушението е бил налице международен превоз на товари попадащ под
обхвата на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните
средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
респективно, че са били приложими разпоредбите на този нормативен акт за
ангажиране отговорността на водача.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 264840/22.05.2019г., за това, че на 22.05.2019г., около 17,45 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” изход Р. България, управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Бенц 1841“ кат. N 3, с рег. № 34RD0567,
оборудван с дигитален тахограф Continental DTCO 1381 с
№ **********, и полуремарке Serin кат.
О4, с рег. № 34PK9150, като извършвал международен обществен
превоз на товар от Р. Турция за Румъния, осъществил съставите на следните
нарушения: 1. Водачът извършва превоза с МПС, оборудвано с дигитален тахограф Continental DTCO 1381 с № **********, като на спазил изискванията
за намалена дневна почивка, като намалението на времето е с до 1 час – 55
минути, за период на работна смяна от дата 06.05.2019г. от 18,14 часа до
07.05.2019г. до 04,52 часа – 10 часа и 38, като почивката му е била 08 мака и
05 минути, с което актосъставителят е приел, че водачът е нарушил чл. 8, § 2,
изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561 и 2. Водачът не е спазил изискванията за намалена дневна почивка като
намалението на времето е с 242 минути – 04 часа и 58 минути за дата
06.05.2019г. от 08 часа и 14 минути до 06.05.2019г. до 13 часа и 16 минути,
като намалението на времето е с над 2 часа, въз основа на което актосъставителят
е приел, че жалбоподателят е осъществил да състав на нарушение по чл. 8, § 2,
изр. 1 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 на основание чл. 93б, ал. 7, т. 1 ЗАП „Глоба” в размер на 200 лева, за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т.
1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и по т. 2 на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3
ЗАП „Глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR
ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията,
за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните
законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от
административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При описание на всяко едно от двете
нарушения изрично, както в АУАН, така и в НП изрично са посочени от страна на
административнонаказващия орган, какво точно изискване не е спазил водача, а
именно, че се касае за неспазване на изискванията на намалена дневна почивка,
за първото нарушение и за нормална дневна почивка по отношение на второто
нарушение, посочено е колко точно е намалението, за всяко едно от двете
нарушения – 55 мин за първото и 242 минути, за второто нарушение, посочени са
конкретните дати и периоди през които е работил водача от 18,14 часа на
06.05.2019г. до 04,52 часа на 07.05.2019г., за първото нарушение и от 08,14
часа на 06.05.2019г. до 13,16 часа на 06.05.2019г. за второто нарушение.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на всяко
едно от двете нарушения, което да е довело до непълно описание на същите,
съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и по този
начин да е накърнено правото на защита на наказаното лице, да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две административни
нарушения по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 и по чл. 8, § 2, изр. 1 от
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561,
както от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, така и от писмените доказателствени средства,
приобщени по преписката – разпечатка на дигиталната карта на водача безспорно
се установяват и доказват всички изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП
фактически констатации, които подведени под хипотезиса на правните норми,
обосновават извод, че жалбоподателят, е осъществил съставите на всяко едно от
двете нарушения.
Необходимо и достатъчно условие,
за да е налице състава на първото административно нарушение от страна на
водача, е да се установи, че водачът не е спазил изискванията за ползване на
намалена дневна почивка, а за второто нарушение, за което е ангажирана неговата
отговорност е необходимо и достатъчно да бъде установено, че водачът не е
спазил изискванията за нормална дневна почивка, които обстоятелства в процесния
случай са безспорно установени и несъмнено доказани, по отношение на всяко едно
от двете нарушения.
Неоснователни са релевираните с
жалбата доводи, че в конкретния случай са неприложими разпоредбите на
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR) и неправилно са били приложени
разпоредбите на този нормативен акт за ангажиране административнонаказателната
отговорност на водача.
Разпоредбата на чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, изрично предвижда, че за международни транспортни
операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Управляваното от жалбоподателя
превозно средство е с регистрация в Република Турция, която е страна по
спогодбата, поради и което, и по силата на чл. 2, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение, за
цялото пътуване, включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в
държави, които не са страна по тази спогодба.
В същият смисъл е и настоящата
практика на Административен съд-Русе, намерила израз в Решение от 08.08.2019г.,
постановено по КАНД № 175 по описа на съда за 2019г., Решение от 20.09.2019г.,
постановено по КАНД № 198 по описа на съда за 2019г. и Решение от 30.07.2019г.
постановено по КАНД № 183 по описа на съда за 2019г.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи всяко едно от двете нарушения, правилно е издирена
и приложена и съответстващата санкционна разпоредба, като по т. 1
от НП, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 1 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушението по чл. 8, § 2, изр. 2
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561
и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушението по чл.
8, § 2, изр. 1, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR
ДВ 28 от 1995г., като размерът на всяка една от санкциите е в абсолютна
стойност.
Правилно, съобразно разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН за всяко едно от нарушенията е ангажирана отговорността на дееца
и не може да се говори за несправедливост на общото наказание, както твърди
жалбоподателят.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените
нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.
Всяко едно от двете нарушения, за което е санкциониран жалбоподателят е
формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се
изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извода, че извършените от жалбоподателя нарушения, разкриват по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид. Самите нарушения касаят дейност, строго регламентирана от
международното право, с цел осигуряване безопасността на движението по
пътищата. Отделно от това по отношение на първото нарушение намалението е с 55
минути, а по отношение на второто нарушение е 4 часа и 58 минути, като самите
периоди, сочат и завишена степен на обществена опасност на всяко едно от двете
деяния и не са в състояние да ги квалифицират като маловажни нарушения.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000617/23.05.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Д.Ч. (С.С.), гражданин на Р. Турция, роден на ***г. са наложени
следните административни наказания: по
т. 1 от НП, на основание чл. 93б, ал. 1, т. 1 ЗАП административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 лева (двеста лева), за нарушение по
чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, §
3 от Регламент 561 и по т. 2 от НП,
на основание чл. 93б, ал. 6, т. 3 ЗАП административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева), за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 1 AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал.1, т. 1
ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: