Решение по дело №1432/2018 на Районен съд - Варна

        Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Варна. №...........  2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1432 по описа за 2018г.

 

Р  Е  Ш  И:

 

                    ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №44 от 12.03.2018г., на Директора на Басейнова дирекция за „Черноморски район“, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД с ЕИК ********* с адрес на управление ***, представлявано и управлявано от С.Р.Р., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн.чл.200 ал. 1 т.31 от Закона за водите.

               Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................

М О Т И В И

           Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, срещу НП №44 от 12.03.2018г., на Директора на Басейнова дирекция за „Черноморски район“, с което на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД с ЕИК ********* с адрес на управление ***, представлявано и управлявано от С.Р.Р., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн.чл.200 ал. 1 т.31 от Закона за водите.

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, без да конкретизира нарушенията в какво се изразяват конкретно.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не изпраща представител. След с.з. е депозирано в РС Варна писмено становище от страна на въззивника.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Басейнова дирекция за „Черноморски район“.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 13.09.2017г. е извършена проверка по документи  във връзка с изпълнение на условията по Разрешително №21510154/23.08.2010г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ с титуляр „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД за водовземане от подземни води  - каптиран извор „Аладжа бунар“ за питейно-битово водоснабдяване.

          В хода на проверката било установено, че титулярът на разрешителното не е изпълнил дадено му по надлежния ред предписание от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, - да заяви писмено пред БДЧР готовност за приемане на изградената съгласно проекта санитарлно-охранителна зона около водовземното съоръжение – извор „Аладжа бунар“, находящ се в землището на с.Орлово, общ.Котел, обл.Сливен, в срок 15.07.2017г. Изискано е било в същия срок да се представят скици с обозначени граници на поясите на санитарно -охранителната зона върху картат на възстанованета собственост или действаща кадастрална карта на населеното място, както и актове за общинска собственост на иметите заети от пояс І на санитарно -охранителната зона.

         При проевракат е прието, че „Водостнабдяване и канализация - Сливен“ ООД е нарушило чл.48 ал.1 т.13 от Закона за водите.

         На въззивното дружество е била изпратена покана за съставяне на АУАН, като на 19.09.2017г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството нарушител е съставен АУАН №143/19.09.2017г. Същия е бил надлежно връчен, като не са депозирани каквито и да било възражения.

          По делото са представени доказателства за проведена кореспонденция между страните с цел изискване и представяне на документи за приемането на процесната санитарно-охранителна зона.

         Предвид непредставяне на изисканите документи от въззивника за приемане на СОЗ, на 25.05.2017г. с писмо изх.№ СОЗ -30/36/25.05.2017г. и СОЗ -116/26/25.05.2017г., на основание чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ, директорът на БДЧР е издал предписание на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД да заяви писмено пред БДЧР готовност за приемане на изградената съгласно проекта санитарно охранителна зона около водовземното съоръжение – извор „Аладжа бунар“ в землището на с.Орлово общ.Котел, обл.Сливен. Определен е бил срок за изпълнение на предписанието до 15.07.2017г.

          Безспорно е установено и не се спори от въззивника, че към датата на проверката 13.09.2017г. така дадените предписания не са били изпълнени и изисканите с тях документи не са били представени.На въззивното дружество е бил предоставен дъстатъчно дълъг срок за изпълнение на преудписанията, но въпреки това те не са били изпълнени, като нита в хода на административното производство, нито в съдебното са представени доказателства за наличието на важни причини, които да възпрепятстват изпълнението на предписанието.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган не е допуснал процесуални нарушения, ангажирал е отговорността на дружеството на въззивника за това, че не е изпълнило в срок дадените му предписания/описани по-горе/, като изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и е квалифицирал нарушението по чл.48 ал.1 т.13 от ЗВ. В своето НП, АНО се е произнесъл относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като правилно е преценил, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен.        

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на търговеца е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 ат ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.48 ал.1 т.13 от ЗВ. Безспорно е, че към момента на проверката е било реализирано описаното по-горе нарушение, което е установено при извършената документална проверка, като подробно е описано кой, кога, къде какво нарушение е извършил и как е установено същото.

          Наказателното постановление е обосновано и правилно, като при определяне на размера на санкцията АНО се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието.

         Във връзка с възраженията на въззивника в жалбата подадена срещу НП, съдът намира същите за неоснователни. Същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.  

          Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................