Решение по дело №1172/2023 на Административен съд - Пловдив

В. *** обжалва писмо изх.№ РР-11-96 /1/ от 10.04.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив относно уведомление с вх.№ РР-11-96/31.03.2023г. за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на основание чл.44 ал.4 от Закона за водите /ЗВ/.

- В жалбата е заявено, че с уведомление с вх.№ РР-11-96/31.03.2023г. оспорващото лице е уведомило Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ – Пловдив за желанието си да изгради водовземно съоръжение. Поддържа се, че директорът не е съобразил, че населените места и селищните образувания съгласно чл.7 ЗУТ представляват урбанизирани територии, определени по основното си предназначение от общите устройствени планове /ОУП/, а съгл. чл.105 ЗУТ – ОУП се разработват за териториите на община, част от община, населено място – град, заедно с неговото землище и за селищно образувание с национално значение съгласно Закона за административно-териториалното устройство на РБ /ЗАТУРБ/. Посочено е, че целта на ЗВ, освен опазване на водите е и осигуряване възможност за водоснабдяване на тези територии. Твърди се, че в обжалваното писмо не е съобразено, че съгласно чл.44 ал.4 ЗВ изграждането за кладенец за индивидуално безплатно водовземане от подземни води става без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция. В чл.112 ал.5 вр. ал.1 т.2 от приетата на основание чл.135 ал.1 т.2 ЗВ – Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземни води, е предвидено, че директорите на басейнови дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите и задължение на гражданите съгласно чл.117 от наредбата е да уведомят писмено директора на съответната басейнова дирекция за намерението да изградят кладенец в собствения си имот. На регистрация по см. на чл.119 ал.2 от наредбата подлежи вече изграден кладенец.

Счита се, че оспореното писмо съставлява индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол – направеното в писмото волеизявление има властнически характер и създава задължение за адресата. То изисква конкретно поведение от собственика на имота – да се въздържа от извършване на определени действия.

В жалбата се поддържа, че е подадена в срок на основание чл.140 ал.1 АПК, тъй като в обжалвания акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба.

Поискана е отмяна на писмо изх.№ РР-11-96 /1/ от 10.04.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, като незаконосъобразно.

- Ответникът Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив се представлява от Н.Г. – Директор Дирекция Административни, финансови и правни дейности /служител с юридическо образование и правоспособност/ и оспорва жалбата.

В писмени съображения по същество на спора е поискано жалбата да бъде оставена без уважение. С позоваване на чл.43 ал.2 ЗВ е посочено, че физическите лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб.м. на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, с изключение на минералните води, а според чл.112 ал.5 вр. с ал.1 т.2 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползвани и опазване на подземните води, директорите на басейнови дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите. Заявено е, че в чл.44 ал.4 ЗВ е предвидено, че изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция във вр. с чл.44 ал.5 ЗВ. Цитирани са разпоредбите на : чл.117 от Наредба № 1810.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и § 41 ал.7 ПЗР ЗИД ЗООС, като е вписано, че в случая всички условия, установени в посочените разпоредби са изпълнени. Събраните доказателства безспорно установяват, че заявителят като физическо лице е собственик на изградено през 2015г. водовземно съоръжение /кладенец/ за задоволяване на собствени потребности и в предвидения от закона срок е подал писмено заявление за вписване на вече изграденото водовземно съоръжение в регистъра по чл.118г ал.3 т.5 ЗВ. Посочено е, че по аргумент от чл.44 ал.1 ЗВ принципно положение е, че за водовземане се изисква разрешително, но има изключение от правилото и призната от закона възможност без разрешително да се водовзема : в случаите по чл.43 ал.2 ЗВ; за дейности по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на закона за защита при бедствия; в случаите по чл.58 ал.1 т.1 и 2 ЗВ. Ако законовите изисквания, разписани в чл.43 ал.2 ЗВ са налице, с оглед регистрационния режим в ЗВ, директорът на БД ИБР не дължи произнасяне по уведомлението с акт и след като бъде уведомен за изграждането му ще се произнесе за вписването му в регистъра. Ако за конкретното намерение административният орган установи факти и обстоятелства, с оглед на които този облекчен режим за изграждане на кладенец в дадения имот не е приложим, той следва своевременно да постанови акт, с който да откаже прилагането му, като посочи кои законови изисквания не са изпълнени, за да бъде изграден кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води в конкретния имот, както и да посочи приложимия режим.

Независимо, че се поддържа наличие на вече изградено водовземно съоръжение, е посочено, че в изпълнение на принципите за съразмерност /чл.6 АПК/ и истинност /чл.7 АПК/ - нарушение на принципа на истинност ще е налице, ако административният орган не постанови отказ за прилагане на облекчения регистрационен режим, на който заявителят се позовава, а с мълчание способства кладенеца да бъде изпълнен в имота и едва след заявяването му за вписване в регистъра да постанови отказ и разпореди премахването му поради липса на изискуема в чл.43 ал.2 ЗВ предпоставка. Органът дължи произнасяне с изричен акт при несъответствие на намерението на заявителя с императивно законово изискване – чл.118 ал.2 от Наредба № 1/2007г., съгласно която разпоредба щом не е спазено изискването по чл.50, в срок до два ди от получаване на уведомлението, директорът на басейновата дирекция уведомява по телефона или писмено гражданина за неспазване на нормативните изисквания и за дълбочината, до която е допустимо изграждане на кладенеца.

По отношение конкретния случай е заявено, че Директорът на БД ИБР по повод подаденото уведомление е установил, че ПИ не е в строителните граници на с.Брестник.

1. Оспореното писмено уведомление изх.№ РР-11-96 /1/ от 10.04.2023г. е връчено на жалбоподателя лично на 11.04.2023г. – удостоверено с подпис и дата /л.7 гръб/. Жалбата е подадена на 02.05.2023г.

Съдържанието на писменото уведомление е с последици – отказ по отношение уведомление вх.№ РР-11-96/31.03.2023г. за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на основание чл.44 ал.4 ЗВ, поради което следва да бъде квалифицирано на неблагоприятен административен акт /при съобразяване с Определение № 7882/2021г. по адм.д.№ 6412/2021г., ВАС/. В отказа не е посочено дали подлежи на обжалване, вкл. в какъв срок и пред кой орган, поради което е приложима нормата на чл.140 ал.1 АПК : „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.“. В тази вр. се приема, че жалбата е подадена в срок от адресат на неблагоприятен акт – отказ.

При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест – за жалбоподателя по см. на чл.170 ал.2 АПК и вр. с доказателствата /л.21/.

2. Според съдържанието на писмото – отказ, издадено от компетентен административен орган : Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив е посочил, че след запознаване с представената информация към уведомлението от 31.03.2023г., „…се установи, че не може да бъде изградено водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.43, ал.2 предложение 2 от Закона за водите /ЗВ/ а именно, че ПИ с идентификатор 06447.51.45 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Брестник, Община Родопи е с начин на трайно ползване /НТП/ - „ниско застрояване /до 10 м/“ и вид територия – „земеделска“ и същият се намира извън границите на населените места и селищните образувания.

Писмото е издадено след запознаване с представената към уведомлението информация и преценка, че заявителят няма право да изгради кладенец, поради което е засегнат интерес на лицето, като му е отказано изграждането на водовземно съоръжение за водовземане от подземни води в имота, тъй като имотът не попада в границите на населеното място и селищното образувание. В случая е налице изрично волеизявление с властнически характер, създаващо задължение за адресата, изразяващо се в изискване на конкретно поведение от собственика на имота – да не изгражда кладенец, защото няма право. Налице е отказ по заявлението, поради което оспореното писмено уведомление представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол.

Директорът се е позовал на §5 т.6 ДР ЗУТ /“територия на населено място“/ и е посочил, че имотът е разположен в землището на с.Брестник и не попада в строителните граници на населеното място, а извън него. Изразил е разбиране, че наличието на ОУП за територията, в която попада имотът и на ПУП-ПЗ не го прави имот в границите на населеното място. Обърнато е внимание на нормите на чл.44 ал.4 вр. чл.43 ал.2 ЗВ, според които условие за изграждане на кладенец за собствени потребности на гражданите не е статута /предназначението/ на поземления имот или устройствената зона, към която принадлежи, а същият да е разположен в границите на населеното място или селищно образувание.

След изразеното разбиране на директора по отношение изграждане на водовземното съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности, е вписана информация по отношение уведомлението – водовземането от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, предвидени за изграждане извън границите на населените места и селищните образувания, подлежи на разрешителен режим съгл. чл.44 ал.1 вр. с чл.50 ал.7 т.1 ЗВ, като разрешението за водовземане се издава на юридически лица и на еднолични търговци, както и за земеделски цели на регистрирани земеделски стопани. Посочено е още, че изграждането на водовземно съоръжение и водовземането от подземни води без необходимото за това основание са административни нарушения по см. на чл.200 ал.1 ЗВ, за които лицата се наказват с глоба, съответно имуществена санкция.

С уведомление вх.№ РР-11-96/31.03.2023г. /л.8/ жалбоподателят уведомил Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район на основание чл.44 ал.4 ЗВ вр. с чл.118 ал.1 от Наредба № 1/10.10.2017г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, за намерението си да изгради водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности – тръбен кладенец с приблизителна проектна дълбочина 50м., в собствен имот, намиращ се в с.Брестник, община Родопи, област Пловдив, идентификатор 06447.51.45 /ПИ 45/, земеделска, ниско застрояване /жилищно строителство/, съгласно документ за собственост. Водата ще се ползва за битови нужди.

Уведомлението е по образец и съдържа забележки – т.1 - текста на §1 ал.1 т.71 ДР ЗВ /“собствени потребности“/; т.2 – „Гражданите имат право на безвъзмездно водовземане при изпълнение на следните условия” – водовземното съоръжение от подземни води е разположено в границите на населените места и селищните образувания; др.

С нот.акт № 44 от 02.06.2022г. В.П. придобил ПИ с идентификатор 06447.51.45 по КККР на с.Брестник, община Родопи, одобрени със Заповед № РД-18-62/30.06.2017г., адрес на ПИ – с.Брестник, местност Ръжева могила, площ 500 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване /НТП/ - ниско застрояване до 10м.; номер по предходен план 51.18, парцел 51.45- жил.стр. Към уведомлението са приложени нотариалния акт и скица от 16.06.2022г., изд. от СГКК – Пловдив. В скицата са отразени описаните данни, съдържащи се в нот.акт - трайно предназначение на територията – земеделска; НТП – ниско застрояване до 10м.

Директорът на БДИР приел, че имотът е разположен в землището на с.Брестник и не попада в строителните граници на населеното място, а извън него. Административният орган се е позовал на ОУП за територията, в която попада имотът и на ПУП-ПЗ, но преписката не съдържа информация за наличието на ОУП и на ПУП-ПЗ.

3. В хода на съдебното производство Директорът на БД ИБР посочи, че след служебна справка в деловодството на БД ИБР е установено, че няма постъпила информация за наличие на ОУП на община Родопи, съответно на с.Брестник и на ПУП по отношение ПИ 06447.51.45 /л.29/. Заявено е, че в отказа информативно са отразени ОУП и ПУП – ПЗ във вр. с чл.3 ал.2 от Закона за административно-териториалното устройство на РБ.

Изискани са и представени от община Родопи следните данни /л.44 и сл./ : отговор, в който е заявено, че община Родопи няма одобрен ОУП; за УПИ 51.45-жил.стр., съответстващ на ПИ 06447.51.45 /ПИ 45/ по КККР на с.Брестник е одобрен ПУП – ПРЗ със Заповед № 1305/02.11.2021г. на Кмета на община Родопи и ПИ 45 е земеделска земя с променено предназначение съгласно Решение № КЗЗ-02/11.02.2022г. на Комисията по чл.17 ЗОЗЗ. С констативен протокол от 29.11.2021г. е удостоверено, че не е подадено възражение против Заповед № 1305/02.11.2021г. на Кмета на община Родопи /л.49/, като отсъства информация за обжалване на заповедта. Със Заповед № 1305/02.11.2021г. на Кмета на община Родопи е одобрен ПУП-ПРЗ за имот № 51.18, в м. Ръжева могила по КК на с. Брестник, представляващ земеделска земя за процедура – промяна предназначението, съобразно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, като се образуват УПИ 51.45 – жил.строителство и УПИ 51.46-жил.стр. и разширяване на полски път, вкл. се определя устройствена зона Жм, ПУП-ПП за ел.трасе и план схеми за електрификация, водоснабдяване със собствен водоизточник и транспортен достъп, като е предвидено ново свободно застрояване /л.51/. В хронологичен порядък – след издаване на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ на 02.11.2021г., на 02.06.2022г. В.П. става собственик на ПИ 45, а преди това и след одобряване на ПУП-ПРЗ, на 11.02.2022г. е променено предназначението на ПИ 51.18, от който се образуват УПИ 51.45 и УПИ 51.46. Представена е преписката по издаване на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ, част от която е и Решение № КЗЗ-04/28.02.2019г. за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи /л.59/. В здравно заключение на РЗИ – Пловдив е съгласуван ПУП-ПРЗ и е посочено – за собствените водоизточници /2 бр. сондажни кладенци/ да се процедира съответния режим съгласно ЗВ и Наредба № 1/2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води /л.61/.В становище на БД ИБР до директора на РИОСВ-Пловдив /л.63/ е посочено, че след придобиване на собственост върху имотите от физически лица, водовземането от подземни води да се извърши от самостоятелен сондаж за всеки имот и същото подлежи на уведомителен режим съгласно чл.44 ал.4 ЗВ вр. с чл.117 т.1 от Наредба № 1/10.10.2007г. Водовземането подлежи на уведомителен режим при доказване със становище от съответната община, че новообразуваното УПИ – предмет на инвестиционното предложение, попада в границите на населеното място или селищно образувание по см. на ЗУТ. В обяснителната записка за ПУП-ПРЗ /л.81/ е посочено, че водоснабдяването на обектите /след разделяне на ПИ 18 и образуване на два нови УПИ/ ще се осъществи по приложена схема, съгласно писмо от ВиК ЕООД-Пловдив. В част ВК /л.86 и сл./ е отразено, че поради отдалеченост на имота от водоснабдителната и канализационна системи, експлоатирани от ВиК ЕООД-Пловдив, дружеството не може да осигури питейна вода за имота и заустване на отпадните води, като за обекта да се предвиди алтернативен водоизточник с водомерен възел съгласно ЗВ /л.87 – писмо от ВиК ЕООД/. В обяснителната записка по част ВиК е посочено, че водоснабдяването на сградите в новите УПИ ще става от собствени водоизточници /сондажни кладенци/ - местата им ще се определят от хидрогеолог /л.88/. Водата от сондажните кладенци ще се ползва само за хигиенно-битови нужди. За питейни нужди собствениците ще ползват бутилирана минерална вода. Видно от графичната част на ВиК /л.98/ - в ПИ 45 е предвиден и обозначен един сондажен кладенец – само за хигиенни нужди, като е вписано, че следва да се възложи на хидрогеолог откриване на процедура за изграждане на сондажните кладенци във всеки новообразуван УПИЕ по реда на ЗВ.

СТЕ /л.145 и сл./ е описала приетите по делото доказателства, като според скица на ПИ 45 от 16.06.2022г. на СГКК – Пловдив /л.13/ - трайното предназначение на територията е земеделска, а начинът на трайно ползване е ниско застрояване. Повторена е информацията от община Родопи – няма одобрен ОУП, но има ПУП-ПРЗ за имота на жалбоподателя. Предвид Заповед № 1305/02.11.2021г. на Кмета на община Родопи е посочено, че ПИ 45 е предназначен за жилищно застрояване и водоснабдяването е за лични нужди. Към заключението е представена скица с означения на ПИ с отказ за изграждане на водовземно съоръжение, урбанизирана територия на с.Брестник и граници на урбанизираната територия на с.Брестник. Посочено е, че ПИ 45 е разположен на около 110м. югозападно от с.Брестник - извън границите на общата урбанизирана територия на населеното място и попада в м.Ръжева могила по КККР на землището на с.Брестник в земеделска територия. Към дата на подаване на заявлението до Директора на БД ИБР - 31.03.2023г., за ПИ 45 е отреден УПИ 51.45-жилищно строителство по ПУП-ПРЗ, одобрен със заповедта от 02.11.2021г. на кмета на община Родопи.

При изслушване на заключението в.л. поддържа, че относно влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ за смяна на предназначението на имота, на л.49 има констативен протокол, който е отразено, че няма постъпили възражения.

Заключението не е оспорено от страните.

4. Директорът на БД Източнобеломорски район е материално и териториално компетентен административен орган да извърши преценката кой режим е приложим относно уведомлението на жалбоподателя - регистрационния по чл. 43 ал. 2 ЗВ или разрешителния по чл. 44 ал. 1 ЗВ. Той е компетентен орган да издаде необходимите документи по ЗВ и Наредба № 1/2007г. за изграждането на водовземното съоръжение, да впише кладенеца в регистъра след изпълнението му, респ. да постанови отказ за вписване в регистъра и да разпореди премахването му. Кладенецът е водовземно съоръжение, чрез което се осъществява ползването на подземни води и обективно спорът всъщност е за възможността за безплатно ползване на подземни води, а не за строителството на съоръжението, посредством което се осъществява ползването.

В чл. 44 ал. 2 ЗВ е посочено, че водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. По аргумент от чл. 44 ал. 1 ЗВ - за водовземане се изисква разрешително. Като изключения от правилото и призната от закона възможност без разрешително да се водовзема, са предвидени следните хипотези: в случаите по чл. 43, ал. 2 от ЗВ; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 и при преобразуване на енергията на водата без отклоняването й от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата – чл. 44 ал. 3 ЗВ. Според чл. 112 ал. 5 вр. с ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземни води, приета на основание чл. 135 ал. 1 т. 2 ЗВ, регистрите на водовземните съоръжения за подземни води, включващи съоръженията за подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели и съоръженията - кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите, се водят от директорите на басейнови дирекции, от министъра на вътрешните работи чрез Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и от кметовете на общини. В случая жалбоподателят е подал уведомление за намерението си за изграждане на тръбен кладенец, попадащо в обхвата на чл. 112 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/10.10.2007г.

Отказът е основан на чл.43 ал.2 ЗВ, съгласно която норма : „Физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, с изключение на минералните води.“. Административният орган се е позовал на §5 т.6 ДР ЗУТ по отношение територията на населено място – „селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището“. Посочено е, че имотът на заявителя попада в землището на населеното място – с.Брестник и не попада в строителните граници на населеното място, а извън него. Този извод отрича възможността по см. на чл.43 ал.2 ЗВ – имотът да е разположен в границите на селищно образувание, което според дефиницията на чл.3 ал.4 ЗАТУРБ е „територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.“. В отказа отсъстват съображения за неприлагане на нормата на чл.43 ал.2 ЗВ в цялост и по-конкретно в частта за предвиденото възможност имотът да се намира в границите на селищно образувание. Няма и обосноваване на тезата за съобразяване единствено на ЗУТ по отношение дефиницията за населено място. Без да е отчетена последицата на действащ ПУП-ПРЗ по отношение конкретния имот, е прието, че наличието на ПУП не означава, че имотът е в границите на населено място. Също без да е съобразена последицата от процедурата по промяна предназначението на земеделска земя в неземеделска, е преценено, че условие за изграждане на кладенец за собствени потребности на гражданите не е статута /предназначението/ на ПИ или устройствената зона, към която принадлежи, а единствено имотът да е разположен в границите на населено място или селищно образувание.

Разпоредбите на чл. 18 ал. 1 ЗАТУРБ и на § 5 т. 6 ДР ЗУТ определят по различен начин понятието "територията на населеното място", като първият закон включва в територията на населеното място и тази на неговото землище, а вторият изрично го изключва. Освен това ЗАТУРБ признава качеството на населени места или селищни образувания и на тези, които са съществували до приемане на закона. ЗАТУРБ урежда създаването на административно-териториални и териториални единици в Република България, както и извършването на административно-териториални промени, а ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Населените места и селищните образувания, съгласно чл. 7 ЗУТ, представляват урбанизирани територии, определени по основното си предназначение от общите устройствени планове, а съгласно чл. 105 ЗУТ общите устройствени планове се разработват за териториите на община, част от община, населено място - град, заедно с неговото землище /като територията - предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града/ и за селищно образувание с национално значение съгласно ЗАТУРБ. С ОУП се определят местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания – чл. 106 ЗУТ, а целта на Закона за водите, освен опазване на водите, е и осигуряване възможност за водоснабдяване на тези територии, вкл. за битови нужди.

В конкретния случай с одобряване на ПУП – ПРЗ се образуват два нови УПИ, единият отреден за ПИ 45 и е приключила процедурата за промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по отношение ПИ № 51.18, от който с ПУП-ПРЗ са образувани УПИ 51.45 и УПИ 51.46 - и двата за жилищно строителство. С промяна предназначението на земеделската земя в неземеделска, макар ПИ 45 да се намира в земеделска територия според скицата от СГКК-Пловдив, конкретната площ на имота вече не е земеделска и с одобряване на ПУП-ПРЗ имотът представлява урбанизирана територия. Затова в скицата от СГКК – Пловдив начинът на трайно ползване е отразен като ниско застрояване. По отношение границите на урбанизираните територии, съставът се позовава на Решение № 12943/2016г., ВАС: „….Териториите се урбанизират чрез устройствени планове. … Със заповед № А-64 от 19.01.2005 г. на кмета на [община] е одобрен ПУП – ПРЗ за имота на В. П. Ч. (променено е предназначението на имота от земеделска земя за изграждане на обект), а впоследствие е издадено и разрешение за строеж …имотът, собственост на ответника по касация попада в „урегулирана територия“, територия, в която поземлените имоти са урегулирани с подробен устройствен план и с влизане в сила на ПУП-ПРЗ (по арг. на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ) е определено фактическото ползване на собствения й поземлен имот…Процесният обект попада в урбанизирана територия …”. Следователно, независимо, че за територията на Община Родопи няма одобрен общ устройствен план, територията на ПИ 45 е урбанизирана, защото е образуван УПИ 51.45, което означава че имотът представлява урегулирана територия /площ/. Макар в случая да не е представен документ от община Родопи, удостоверяващ, че ПИ 45, за който е отреден УПИ 51.45 с приключила процедура по промяна предназначението на земеделска земя в неземеделска е в урбанизирана територия, изводът произтича от цитираното решение на ВАС – териториите се урбанизират чрез устройствени планове. Съгласно чл.7 ал.1 ЗУТ - според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии /населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания/, земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Според текста населените места и селищните образувания са част от урбанизираната територия. В случая ПИ 45 е урегулиран с ПУП-ПРЗ и имотът се счита за урбанизирана територия в землището на населеното място, след като за него има влязъл в сила ПУП и е променено предназначението му с предвидено жилищно застрояване - в тази насока е Решение № 726 от 2024г. по адм.д.№ 10832/2023г., ВАС, с което е разрешен идентичен спор по отношение имот с променено предназначение, намиращ се в друга местност от община Родопи. Ведно с това, в проектната документация за одобряване на ПУП-ПРЗ, в част ВиК е отразено именно, че водоснабдяването на сградите в новите УПИ ще става от собствени водоизточници /сондажни кладенци/ и водата от сондажните кладенци ще се ползва само за хигиенно-битови нужди. В уведомлението на В.П. също е посочено ползване на водата за битови нужди.

С уведомление с вх. № РР-11-96/31.03.2023г. /документ по образец/ на основание чл. 44 ал. 4 ЗВ, във връзка с чл. 118 ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е заявено намерението на П. да изгради водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности, в собствен поземлен имот, представляващ УПИ, находящ се в с.Брестник, община Родопи, местност Ръжева могила. Изпълнено е условието на разпоредбата на чл. 117 от Наредба № 1 от 10.10.2007г., в която е регламентирано задължение на гражданите, собственици на поземления имот, да уведомят писмено Директора на съответната басейновата дирекция за намерението си да изградят кладенец или наличието на изграден кладенец. Подаденото уведомление е по реда на чл. 117 т. 1 – за намерение за изграждане на кладенец в собствен поземлен имот, което има изискуемото съдържание по чл. 118 ал. 1 т. 1 - 5 от наредбата. Съобразно чл. 118 ал.2 от същата Наредба, когато директорът след получаване на уведомлението за намерение установи, че не е спазено изискването на чл. 50, следва да уведоми заявителя за неспазването на изискванията. Препратката към чл. 50 от наредбата дава правомощие на директора да извършва контрол по отношение наличието на предпоставките, регламентирани в три отделни точки на разпоредбата, във всеки конкретен случай, при които се разрешава водовземане чрез нови съоръжения. За разрешаване на водовземане от подземни води чрез нови съоръжения, в ал. 1 т. 1 от посочената разпоредбата е регламентирано изискването съоръжението да е предназначено за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии, какъвто е и настоящия случай. Когато не са налице посочените в ал. 1 цели, съгласно ограниченията в ал. 2 водовземането чрез нови съоръжения за задоволяване на собствени нужди на граждани не се разрешава. Във вр. с посоченото в проектната документация за одобряване на ПУП – ПРЗ за имота на жалбоподателя, в част ВК /поради отдалеченост на имота от водоснабдителната и канализационна системи, експлоатирани от ВиК ЕООД-Пловдив, за обекта да се предвиди алтернативен водоизточник с водомерен възел съгласно ЗВ и водосабдяването на сградите в новите УПИ ще става от собствени водоизточници /сондажни кладенци/ за хигиенно-битови нужди/ – е налице и предпоставката по см. на чл.51 ал.1 т.3 вр. с чл.50 ал.1 т.2 от наредбата.

Предвид разпоредбата на чл. 118 ал. 2 от Наредба № 1/10.10.2007г. при неспазване на законоустановените изисквания за изграждането на кладенец, директорът на съответната басейнова дирекция следва писмено да уведоми гражданина кои изисквания не са спазени. На регистриране съгласно чл. 119 ал. 2 от наредбата подлежи вече изграден кладенец. Според чл. 44 ал. 4 ЗВ – „Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция.“. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба едва след изграждането на кладенеца собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118 г ал. 3 т. 5 ЗВ.

В конкретния случай, с оглед констатацията за наличие на урбанизирана територия на имота на заявителя и предпоставка по см. на чл.51 ал.1 т.3 вр. с чл.50 ал.1 т.2 от наредбата вр. с чл.118 ал.2 от същата наредба, е било налице основание за провеждане на регламентираната процедура по чл. 44 ал. 4 ЗВ по уведомителния режим за изграждането на кладенци за индивидуално безплатно водовземане на подземни води, без да е необходимо разрешително - гражданинът е длъжен да уведоми директора на съответната басейнова дирекция за намерението да изгради кладенец, като в срок от три месеца от изграждането му, същият следва да го обяви за нанасянето на кладенеца в регистъра по чл. 118 г ал. 3 т. 5 ЗВ, съгласно която разпоредбата директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Според ал. 4 на същата разпоредбата е предвидено, че вписванията в регистъра се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135 ал. 1 т. 2. Възприетият друг извод от административния орган следва да бъде прието, че не е в съответствие с приложимите материални разпоредби, тъй като е налице хипотезата на чл.44 ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗВ /в този см. Решение № 6/03.01.2023г. по адм. д. № 6955/2022г. на ВАС/.

Ведно с посоченото, отказът съдържа и недостатъчно ясни мотиви, предвид позоваване на двата режима – уведомителен и разрешителен. Волеизявлението на административният орган следва да е конкретно и точно, като не е допустимо съдът да допълва съображенията в административния акт. При изричен отказ се разглеждат само фактическите основания, на които се е позовал органът, а не всички възможни, както е при мълчалив отказ. Не е допустимо съдът да изследва и допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не означава в съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за случая, на които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода на производството.

Оспореният отказ следва да бъде отменен с връщане на преписката на административния орган ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Не е заявено искане за присъждане на разноски в жалбата и в хода на съдебното производство.

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя писмо - отказ изх.№ РР-11-96 /1/ от 10.04.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив относно уведомление с вх.№ РР-11-96/31.03.2023г. за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на основание чл.44 ал.4 от Закона за водите.

Връща преписката на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за ново произнасяне в едномесечен срок по уведомление вх.№ РР-11-96/31.03.2023г. на В.П., при съобразяване с указанията по прилагане на закона, съдържащи се в съдебния акт.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: