Присъда по дело №409/2024 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 409/2024 година на Районен съд-******,
V състав
Производството по НЧХД № 409 по описа за 2024 година на Районен
съд-****** е образувано въз основа на депозирана на 05.04.2024 год. частна
тъжба от Г.А.Т., с оглед данни за обстоятелства на осъществено от подс.С.Р.З.
престъплениe, коeто се преследва по частен ред.
С тъжбата срещу подсъдимата С.Р.З. е предявен и граждански иск за
сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, резултат на описаното в частната тъжба, деяние,ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
Производството по делото, с оглед така изложените в частната тъжба
твърдения и направените уточнения е образувано и водено за осъществено
престъпление по чл.146, ал.1 от НК срещу подс.С.Р.З., за това, че на 06.05.2024
г. в с.******, общ.******, обл.******, казала нещо унизително за честта и
достойнството на Г.А.Т. в нейно присъствие, наричайки я „курва“ „кукумявка“
„изрод“ „вещица“ „вампир“.
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане предявения
от частния тъжител граждански иск срещу срещу подс. подс.С.Р.З., с
претенция за сума от 3 000 лева срещу подсъдимата представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на осъществено
деяние по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
06.05.2024 г. до изплащането на сумата и частният тъжител е конституиран
като граждански ищец по делото.
В съдебните заседания в производството, частният тъжител и
граждански ищец се явява лично, представляван от повереник - адв.Г.. Същите
поддържат тъжбата и гражданския иск. Във фазата по съществото на делото
повереника изразява становище за доказаност на осъществено от страна на
подсъдимата деяние по чл.146 от НК, която с поведението си на процесната
дата при посещението си в дома на тъжителката, което направила
целенасочено и преднамерено за да нагруби, обиди и нарани същата,
заплювайки я в лицето. Сочи, че въпреки невъзможността свидетелят-
очевидец К.Ю. да възпроизведе точно чутите от него отправени от страна на
подсъдимата към тъжителката думи, то същият лично е възприел как
последната е била наплюта от подс.З., което сочи за достоверност на
показанията му, които следва изцяло да бъдат кредититирани. Поддържа
изцяло и предявеният граждански иск, доколкото и по безспорен начин се е
доказала болестната промяна в здравето на тъжителката. На посочените
основания иска да бъде постановена присъда, с която подс.З. да бъде призната
за виновна по съответното обвинение, респ. да бъде присъдена исканата сума
за обезщетение за причинените в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, както и сторените в производството разноски.
Подс.З. се явява в проведени по делото съдебни заседания лично и със
защитник – адв.В.. Същата заявява, че не е осъществила деянието за което й е
предявено обвинение, като отрича да е отправяла при срещата си на
визираната дата и място с частната тъжителка посочените от нея в частната
тъжба думи.
Защитникът на подсъдмия - адв.В. по съществото на делото сочи, че от
събраните писмени и гласни доказателства, не се установява, че подсъдимата е
1

извършила както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението в което е обвинена. Счита, че изцяло следва да се кредитират
показанията на разпитанте по делото свидетели И.И. и С.И. – съседи на
тъжителката които свидетелстват за това, че не са чули викове и разговори на
висок тон между тъжителката и подсъдимата този ден, а така и не са виждали
св.Ю. и съотв. да не се ценят свидетелските показания на последния, като
претиворечиви и нелогични, доколкото и същият не е успял да възпроизведе
конкретно заявеното от самия него няколко дни пред нотариус свързано с
чутите думи отправени от подсъдимата към тъжителката. Предвид
изложените в подкрепа на посоченото аргументи, счита че подзащитната му
следва да бъде изцяло оправдана. Моли и да бъдат присъдени направените по
делото от нейна страна разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.Р.З. имала дъщеря – родената на ****** г. М.А. З., която
била диагностицирана с церебрална парализа довела до 95% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ пожизнено и лека умствена изостаналост.
Двамата с баща й – А.З., син на тъжителката се развели през 2019 г., като към
2024 г. за М. се грижели нейната баба – частната тъжителка Г.Т., с настоящ
адрес в с.****** и баща й – А.З.. Отношенията с бившия й съпруг и неговата
майка били изключително влошени от началото на 2024 г. поради
неразбирателство помежду им относно грижите и лечението на М.,
предпоставили и завеждането на дело по ЗЗДН от подсъдимата срещу
тъжителката и нейният син, по което била издадена Заповед за незабавна
защита №84/19.03.2024 г. по гр.д.14370/2024 г. на СРС /финализирано с
Решение №550/13.01.2025 г /, а така и заведена пр.пр. № 510/2024 г. по описа
на СРС с оглед данни за престъпление по чл.181 от НК, възоснова на която
образувано и досъдебно производство на 21.05.2024 г. с Постановление на
прокурор при СГП.
На 06.05.2024 г., подс.З., която живеела в гр.София, посетила във връзка
с празника Великден родителите си в с.******, като решила да отиде и до
с.****** за да се види с дъщеря си, ако е там и да поговори с баба й и баща й,
както и сторила. Около обяд пристигнала и паркирала автомобила си на
улицата, пред дома на частната тъжителка. Тъй като нямало звънец на
входната врата, която била заключена, отишла до съседите – сем.******, които
видяла навън – св.С.И. метяла улицата, а съпругът й бил на двора и помолила
св.И.И. да й отвори вратата на „задния“ вход за да влезе, тъй като същата се
отваряла по специфичен начин, който той знаел. Преди това съпругата му
звъннала на съседеката си, но никой не отговорил. Той се съгласил и я
придружил. Двамата влезли и отишли до остъклението на къщата като подс.З.
влязла, погледнала и видяла, че бащата на тъжителката спи, след което
св.****** ****** я оставил и отишъл при животните си в двора на имота си.
След излизането на свидетеля подс.З. открила частната тъжителка, казвайки й
че искат да поговорят и двете седнали в остъклението, където започнали
разговор свързан с М., нейното състояние и полаганите от нея и сина й грижи,
при който двете се скарали, отправяйки си взаимни обвинения свързани с
лечението и грижите на М.. Подсъдимата си тръгнала от дома на тъжителката,
без да успеят да разрешат конфликта помежду си. Няколко месеца по-късно -
на 02.01.2025 г. частната тъжителка посетила Амбулатория за индивидуална
практика за специализирана медицинска помощ „Д-р ******“, където след
2

преглед и възоснова на изложени от същата данни за конфликтни отношения с
подс.З. от началото на 2024 г, включ. и на 06.05.2024 г. й било издадено МУ, в
което било посечена диагноза – „реакция на тежък стрес с разстройство на
адаптацията. Протрахирана депресивна реакция“.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на показания на разпитаните свидетели св.С.И. и св.И.И. и
кредитираните в посочените им части обяснения на подс.З., както и от
събраните и приети в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ
показанията на разпитаните по делото свидетели, при преценка на които
отделно и в съвкупност не констатира противоречия при установяване факта
на осъществилата се на посочения в частната тъжба ден и място между
частната тъжителка Т. и подс.З. среща, което се подкрепя и видно от дадените
в хода на производството от подсъдимата обяснения.
В дадените си показания св.С.И., описва възприятията си, при
посещението на подсъдимата в с.****** в дома на съседката й – частната
тъжителка Т., намиращ се срещу нейния и в който влязла, след като съпругът й
– св.И.И. й помогнал при отварянето на странична врата и след което се
прибрала в дома си, както малко след това сторил и мъжът й. Описва и
срещата си на следващия ден със съседката си от която разбрала, че двете с
подсъдимата са се скарали, както и че същата й споделила за казани от
подсъдимата „мръсни“, „гадни“ и „лоши“ думи без да уточнява какви.
Посоченото от свидетелката изцяло се потвърждава от разпита на съпругът й –
св.И.И. описващ идването на подсъдимата, опитите да се свържат с частната
тъжителка и молбата й да я придружи до дома на съседката му отваряйки
задната врата , след което отишъл с нея до остъклението където разбрал от
подсъдимата, че бащата спи и я оставил, а самият той се прибрал. По-късно
разбрал от съседката си, че двете са са се скарали като си разменили накакви
реплики, кото до този момент не знаел че не са в добри отношения.
Преценявайки дадените от подсочените свидетели показания в тяхната
взаимовръзка и последователост, намира за логични и кореспондиращи
помежду си, като в този смисъл и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът подложи на внимателен анализ показанията, видно от които, на
единствения свидетел-очевидец на поведението на подсъдимата релевиращо
към частната тъжителка и отправените към нея думи, а именно - на третия
допуснат и воден от частния тъжител и гр.ищец свидетел – св.К.Ю.. Същият
първоначално заявява, че въпросния ден, видял подс.З. да идва, да влиза при
частната тъжителка Т. и да я обижда, викайки и крещейки, а в последствие
твърди, че вървейки по улицата на път за леля си – св.С.И., през отворената
дворна врата на имота на частната тъжителка чул викове и крясъци отправени
към нея от подс.З. която я нарекла „дърта мастия“ и други „гадни“ думи, след
което е заплюла, силно блъснала вратата, качила се в колата си и тръгнала.
Твърди и че на улицата била леля му и нейният съпруг, които слушали
крясъците, като след като подсъдимата си тръгнала, отишъл в дома на леля
си. В допълнение посочва и че чутите обидни думи освен тези са и „маймуно“,
както и други които не помни, но които е казал пред нотариус, който съставил
за това и подписана от него преди няколко дни Декларация.
Проследявайки последователността, убедителността и логичността на
показанията на същия, настоящият съд констатира че няма как да се ценят
3

същите доколкото и от една страна ги намира за непоследователни и
нелогични, за вътрешно противоречиви, а така и в противовес с останалите
събрани релевантни доказателства – гласните такива на останалите свидетели
св.С.И. и св.И.И., чиято пълнота и достоверност съдът прие и видно от които,
в посочения ден двамата свидетели не са виждали и срещали със св.Ю.,
респ.не са били на улицата при излизането на подсъдимата от дома на
тъжителката както същият твърди. Освен очевидните противоречия за
обстоятелствата свързани с възприемането на подс.З., то се откроява и
нелогичността на показанията, както за продължителността на твърдяните за
чути крясъци и обиди, и то при отворена външна врата, през която в началото
твърди че понеже се спрял да слуша караницата видял участващите в същата,
а в последствие заявява, че само чувал гласове и възприел подсъдимата едва
при излизането й и заплюването на частната тъжителка – действие непосочено
от последната при излагане фактите в частната тъжба.
Показанията на този свидетел свързани със заявената конкретика на
изреченото от страна на подсъдимата се свеждат до отправени обидни думи
„дърто маймуно“ и мастийо - неидентични със посочените в частната тъжба
такава, предмет на предявеното обвинение, доколкото и свидетелят заяви, че
не помни вече същите, но били сходни с изложени от него в нотариално
заверена Декларация от 07.03.2025 г., неприета от съда доколкото и се
прецени, че приобщаването й е в противоречие с основните принципи на
устност и непосредственост на наказателния процес.
Безспорно, обясненията на подсъдимия, имат двояка природа. Те
представляват както доказателствено средство, така и средство за защита,
което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез
съпоставка с останалите събрани доказателства и подробния им анализ. В
случая, съдът кредитира обясненията на подс.З. по отношение заявеното
касателно отношения с частната тъжителка, изключително влошени и
конфликтни, предпоставени от неразбирателство с последната и бившият й
съпруг, след развода им през 2019 г. по отношение грижата и лечението на
дъщеря им – М.. Същата била с детска церебрална парализа и без контакти с
нея, причина и за множество дела между тях – по ЗЗДН, а така и по НК,
поради и което на 06.05.2024 г. посетила дома на Г.Т. с надежда да види детето
си и в който влязла по описания от същата начин с помощта на св.И.И., където
провели разговор именно за М.. Съдът не кредитира същите относно
заявеното свързано с хронологията на срещата помежду им протекла с
описания проведен спокоен едночасов разговор между двете и обичайното й
изпращане, като намира че посоченото не е съответно - на изложеното в
обясненията й за съществуващия конфликт между тях, наличен и към
процесната дата, на свидетелските показания на св.С. и И.И., на които
тъжителката споделила за случилото се, при което заявила, че са се скарали и
възникнал скандал между тях. Недостоворността на тези обяснения е
изводима и от житейската нелогичност на така описаното, преценена на
плоскостта на обтегнатите им отношения, видно и от приобщените писмени
доказателства по делото в тази връзка.
Възприетата фактическа обстановка, налага следните изводи от правна
страна:
За да е налице състава на обидата по чл.146, ал.1 от НК, деецът трябва
да е дал своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето
4

съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират с такава цел. Необходимо е също така
обиденият да е възприел изречените от обиждащия изрази или онези действия,
които засягат чувството му на лично достойнство, като това е възможно и чрез
непосредствено изявление на дееца пред пострадалия. По наказателните дела
от частен характер, каквото е настоящото, съгласно чл.80 НПК пострадалият
от престъпление, което се преследва по тъжба, може да повдига и поддържа
обвинение пред съда като частен тъжител, като именно и с частната тъжба се
поставят рамките на обвинението, срещу което следва да се защитава
подсъдимият. В този смисъл и следва да се посочи, че е недопустимо да се
постанови присъда по непредявено обвинение, каквото се явява искането на
повереника по отношение и на осъществено от обективна страна и поведение
на подсъдимата З. спрямо частната тъжителка изразяващо се в заплюването
на същата, факт посочен за пръв път в хода на съдебното следствие от
св.К.Ю..
В настоящия случай в подадената до съда частна тъжба, тъжителят е
предявил претенция подсъдимата да бъде призната за виновна, за това, че на
06.05.2024 г. в дома й в с.Камен е казала нещо унизително за честта и
достойноството й, наричайки я с думите „курва“ „кукумявка“ „изрод“
„вещица“ „вампир“.
Действително, в кредитираните свидетелски показания на разпитаните
по делото свидетели С.И. и И.И., същите сочат за споделеното им от частната
тъжителка за срещата и с подсъдимата, като св.И.И. разбрал за „разменени
реплики“ между двете, а св.С.И. – за отправени думи, когато двете се скрали,
които тъжителката квалифицирала пред нея като „мръсни“ „гадни“ и „лоши“ .
Нито един от тези свидетели обаче, не съобщава за изречени от страна на
подсъдимата изрази цитирани в частната тъжба. Що се касае за показанията
на св.Ю., сочени като довод от повереника в подкрепа на обвинението и
закрепеното от него в декларация пред нотариус, то съдът намира
изтъкнатото за изцяло несъстоятелно, доколкото от една страна по изложените
по-горе причини не кредитира дадените в хода на съдебното следствие
показания на този свидетел, а закрепеното от него в писмена декларация,
макар и с нотариална заверка, не може да бъде годно доказателствено
средство в наказателния процес и следователно и съдържащите се в тях данни
не могат нито да бъдат поставяни в основата на приети за установени
фактически положения, нито да служат за проверка на достоверността на
други доказателствени източници. Следва да се отбележи, че съдът основава
присъдата си на доказателствата, които са непосредствено събрани в
настоящото производство с оглед спазване принципа на непосредственост,
залегнал в нормата на чл.18 от НПК.
При така установеното от фактическа страна съдът намери, че не са
събрани безспорни доказателства, които да са годни да ангажират
наказателната отговорност на подсъдимата З. като извършител на
инкриминираното престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Така очертаните в
частната тъжба факти и обстоятелства не се подкрепиха от събраните по
делото доказателства, щото да обосноват убедителен извод на съда за
съставомерност на описаните действия по чл.146, ал.1 от НК. Едно лице
може да бъде осъдено само ако има пълна и несъмнена доказаност на
обвинението. Ако въпреки усилията и след изчерпване на всички процесуални
средства съмненията относно съпричастността на подсъдимия към определено
5

инкриминирано деяние не отпаднат, то следва лицето, спрямо което е
повдигнато обвинение за извършено престъпление, да бъде оправдано, тъй
като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, какъвто е и
настоящият случай.
По изложените съображения съдът призна подсъдимата С. З. за
невиновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, каквото
обвинение й е предявено с частната тъжба по настоящото дело.
По предявения граждански иск.
Фактическият състав на чл.45 от ЗЗД при реализирането на който
следва да бъде уважен искът, включва следните елементи: противоправно и
виновно деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия, които да са в
причинна връзка с извършеното деяние и размер на вредите. С оглед извода на
съда за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение от
частния тъжител, съдът отхвърли предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск за причинените от престъплението
неимуществени вреди в размер на 3000 лева като неоснователен.
По разноските.
Предвид постановената оправдателна присъда и на основание чл.190,
ал. 1 от НПК съдът възложи на частния тъжител Г.Т. да заплати на
подсъдимата С. З. направените от същата разноски по делото в размер на
600,00 лева за упълномощаване на защитник.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
6

Номер на акта:	10
Дата:	7 април 2025 г.
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20243130200409
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 ноември 2024 г.

Присъда по дело №409/2024 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите