Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../11.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12655 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Ц.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.
к. „Владислав Варненчик“ № 36, чрез процесуалния й
представител – адв. Й.А., срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: сумата 10000
лв., представляваща
частичен иск от целия в общ размер от 20000 лв. /след допуснато изменение в
размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално
предявения за сумата 500 лв., частичен иск от целия в размер на 20000 лв./,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди –
болки и страдания, както и сумата 500 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатено психологично консултиране и терапия, които вреди
са настъпили в резултат на реализирано на 09.02.2020 г. ПТП в гр. Варна, бул.
„Трети март”, до магазин „Алати“, причинено по вина
на водача на лек автомобил „Фиат”, с ДК № В 7798 ВН, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна
полица със срок на действие 20.07.2019г. – 19.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.10.2020 г. до окончателното им изплащане.
В
исковата си молба ищцата Ц.Ж.К. излага, че на 09.02.2020 г. около 20:05 часа в
гр. Варна, бул. „Трети март”, до магазин „Алати“,
управлявайки лек автомобил марка „Ситроен Ксантия“, с
ДК № В 7980 СТ, е била блъсната от лек автомобил „Фиат“, с ДК № В 7798 ВН,
управляван от Станислав Димитров. Поддържа, че водачът на посочения автомобил е
навлязъл в платното й за движение и е блъснал управлявания от нея автомобил
челно. Посочва, че за настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които
посетили мястото на ПТП и съставили констативен протокол, в който като виновен
за инцидента бил посочен водачът на лек автомобил „Фиат“, с ДК № В 7798 ВН.
Твърди, че ударът бил много силен. След инцидента изпаднала в шок, била много
притеснена и уплашена. Веднага отишла в спешния център при МБАЛ „Св. Анна“, гр.
Варна. От прегледа се установило, че има травми на двете колена.
След като се прибрала вкъщи все още била притеснена и уплашена, не могла да
заспи от болките и от преживения стрес. Изпитвала болки в областта на врата и
коленете. Чувствала замаяност, световъртеж и шум в ушите. Имала замъглено
зрение и непрекъснато главоболие. Вследствие на удара получила натъртвания и
синини по цялото тяло. Издаден й бил болничен лист за 10 дни и направления за
специалист вътрешни болести, невролог и ортопед. На 12.02.2020 г. и 19.02.2020
г. посетила д-р Цветан Цветков – невролог, който й назначил терапия.
Впоследствие й бил издаден втори болничен лист от лекарска комисия за още 20
дни. На 25.02.2020 г. посетила д-р Ганчо Иванов – ортопед-травматолог, който й
назначил терапия в домашни условия. Твърди, че въпреки лекарствата, които
приемала, болките не отминавали, ставали постоянни и непоносими. Това наложило
постоянно да кара някой да й помага, дори в най-обикновените ежедневни нужди.
Поддържа, че след претърпяното ПТП не могла да спи пълноценно, често сънувала
кошмари във връзка с инцидента. От това недоспиване през деня се чувствала
изморена, отпаднала, не достатъчно активна и продуктивна. Станала неспокойна,
нервна, раздразнителна. Изпаднала в депресия, затворила се в себе си, страняла
от приятелите си и често плачела. Изпитвала панически страх от това да
управлява отново автомобил. Наложило се да потърси квалифицирана помощ, като на
18.05.2020г. посетила Десислава Христанова –
психолог-консултант. В продължение на няколко месеца посещавала посочения
психолог, за да се възстанови от преживения стрес, от постоянното чувство на
страх и тревожност. Посочва, че за проведената психологична терапия заплатила
сумата 500 лв. Излага, че на 13.02.2020 г. подала молба до ответника с искане
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че продължава да
изпитва билки в областта на главата и врата. Все още сънува кошмари и не се
наспива пълноценно, поради което е нервна, напрегната, раздразнителна. В
момента шофира много рядко, като чувства страх и тревожност, особено когато
минава покрай мястото на инцидента. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З.
„Л.И.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв.
Станислава Райчева. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Излага, че с нарочно писмо от 27.03.2020 г. дружеството е уведомило ищцата, че
е определило застрахователно обезщетение в размер на 1500 лв. за неимуществени
вреди, като е предложило сключването на споразумение и изплащане на
обезщетението. От страна на ищцата, съответно на процесуалния й представител,
обаче отговор не е постъпил. Оспорва претенцията и по размер. Счита, че същата
е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва
твърденията за търпените от ищцата неимуществени вреди, за тяхната
продължителност и интензитет. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
В проведеното на 18.02.2021
г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв.
Й.А., който допълва твърденията си, че след датата на ПТП ищцата е получила
заболяване „псориазис“. Поддържа становище за
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявените искове е
необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената
дата 09.02.2020 г. е настъпило
ПТП по вина на водача на
лек автомобил „Фиат”, с ДК № В 7798 ВН, в резултат
на което са настъпили твърдените
травматични увреждания на нейното здраве,
причинили й съответните болки и страдания в претендирания размер; наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че процесното МПС е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата
на настъпване на ПТП.
По делото е представен протокол за ПТП от 09.02.2020
г., съгласно който на процесната дата
е настъпило ПТП с участието
на двата автомобила „Фиат”, с ДК № В 7798 ВН, управляван от Станислав
Димитров Димитров и „Ситроен“, с ДК № В 7980 СТ, управляван от Ц.Ж.К.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е
посочено следното: участник № 1 поради движение с несъобразена скорост с
характера и интензивността на движението блъска насрещно движещия се лек
автомобил с рег. № В 7980 СТ.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест и установяването на вината на водача на
лек автомобил „Фиат”, с ДК № В 7798 ВН, е допусната съдебна
автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
А.В. по приетата по делото
експертиза, механизмът на настъпване на процесното
ПТП е следният: на 09.02.2020 г., около 20:05 часа, участник II с лек автомобил „Ситроен Ксантия“,
с рег. № В 7980 СТ, управляван от Ц.Ж.К.,*** в посока към ж. к. „Владислав Варненчик“ в платното за движение, предвидено за движение в
тази посока. Участник I с лек автомобил „Фиат“,
с рег. № В 7798 ВН, управляван от Станислав Димитров Димитров,
се е движил по бул. „Владислав Варненчик“ в посока
към центъра на гр. Варна в платното за движение, предвидено за движение в тази
посока. В района на магазин „Алати“ лек автомобил
„Фиат“, с рег. № В 7798 ВН, навлиза в платното за движение за насрещно движещи
се превозни средства и в лентата за движение на лек автомобил „Ситроен Ксантия“, с рег. № В 7980 СТ, и го удря. За лек автомобил „Фиат“,
с рег. № В 7798 ВН, ударът е в предната част на автомобила. За лек автомобил „Ситроен
Ксантия“, с рег. № В 7980 СТ, ударът е в предната
част на автомобила. Вследствие на удара настъпват материални щети по
автомобилите и телесни увреждания на водача на лек автомобил „Ситроен Ксантия“, с рег. № В 7980 СТ – Ц.Ж.К.. Според вещото лице,
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
следният – пряк контакт между две насрещно движещи се превозни средства, като
единият автомобил се движи в права посока, а другият се движи срещу него и
навлиза в неговата траектория на движение, при което настъпва удар.
От съвкупния анализ на ангажирания
в производството доказателствен
материал съдът приема, че може
да бъде направен
обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на
водача Станислав Димитров, управлявала л. а. „Фиат”, с ДК № В 7798 ВН, който е загубил контрол върху автомобила си /не е
съобразил скоростта си с характера и интензивността на движение/, навлязъл е в
насрещното пътно платно, като по този начин е станал причина за процесния инцидент.
Следва да се отбележи още,
че във връзка
с коментираното ПТП и депозираната от ищцата молба за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея вреди, застрахователят е образувал щета № 0000-1000-04-20-7125/18.02.2020г.,
като е определил застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 1500 лв., видно от приложеното към исковата молба писмо от З.
„Л.И.“ АД с изх. № 3160/27.03.2020 г. /л. 21 от делото/, което обстоятелство
изрично е посочено и от ответника в депозирания писмен отговор. Този факт сам по себе си съдът приема,
че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да
изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищцата.
С определението за насрочване ответникът З. „Л.И.“
АД е задължен на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание
да представи копие от застрахователна
полица със срок на действие 20.07.2019 г. – 19.07.2020 г. за лек автомобил
„Фиат“, с рег. № В 7798 ВН. На страната са указани и последиците от непредставянето
на документа в определения срок, а именно, че съдът ще приеме, че процесното
МПС е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” към ответното дружество, валидна към датата на
настъпване на ПТП от 09.02.2020 г.
Ето защо и доколкото в действителност ответникът не е представил изискуемия
документ, както и в контекста на коментираното по-горе писмо от 27.03.2020 г.
за определяне на застрахователно обезщетение, съдът намира, че в случая може да
бъде направен обоснован извод, че автомобилът на виновния водач е бил
застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към датата на настъпване на инцидента – 09.02.2020 г.
За установяване на настъпилите травматични
увреждания на здравето на ищцата в производството са ангажирани писмени
доказателства – представени са медицински документи за извършени прегледи.
От приложените към исковата молба болнични листи
се установява, че ищцата е била във временна неработоспособност за период от 30
календарни дни /1 месец/.
По делото е изслушано заключението на вещото лице
д-р Р.М. по допуснатата от съда съдебномедицинска
експертиза, съгласно което в резултат на ПТП-то на 09.02.2020 г. ищцата е получила
следните травматични увреждания: контузия на двете коленни стави и навяхване на
шията, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Възстановителният
процес е протекъл без усложнения. Лечението е продължило около 25-30 дни. При
извършения от вещото лице личен преглед на ищцата на 29.01.2021 г. /погрешно в
експертизата е посочен м. февруари/ е установено следното: походка нормална, нормална подвижност в шийния
отдел на гръбначния стълб. Движенията в двете коленни стави са в пълен обем
неболезнени. Еритемо-сквамозен обрив по скалпа с алопеция. Според експерта, дали диагностицираното
заболяване псориазис вулгарис
е във връзка с претърпяното ПТП може да се произнесе дерматолог.
Съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице Т.А., освидетелстваната
непосредствено по време и в първите дни на инцидента е преживяла внезапен силен
стрес/дистрес и травматични увреждания. Липсват данни
по анамнезата и по делото за наличие на мозъчна травма /контузио
или комоцио/ след ПТП-то. Вследствие на инцидента
ищцата е развила в първите дни състояние на остра стресова реакция, преминала
по-късно в Разстройство в адаптацията, което е в пряка причинно-следствена
връзка от травматичното събитие. Психическото й състояние се е характеризирало
с емоционална лабилност, плачливост, нарушен сън, натрапливо
припомняне на събитието. Освидетелстваната не е приемала психотропна терапия,
провеждала е само двайсет психологични консултации по КПТ, от които се е
почувствала по-добре. В края на лятото при ищцата са се проявили симптоми на алопеция, която и до момента не е с установена генеза.
Кожното заболяване може да бъде разгледано като психоосматична
реакция на прекарания от нея стрес. Психичното състояние на освидетелстваната
постепенно се е подобрило в рамките на няколко /три-четири/ месеца, като към
момента са налице остатъчни симптоми в неврозоподобен
и психосоматичен стил.
Съгласно обясненията на вещото лице А., дадени в
проведеното по делото открито съдебно заседание, възможно е заболяването на
ищцата – алопеция /косопад/ да се отключи вследствие
на преживения стрес от ПТП. Този вид реакции могат да бъдат разгледани като
психосоматични, тоест телесна реакция в резултат на психични преживявания,
тоест тялото реагира в резултат на стреса. Много често се появяват при силни
преживявания, свързани със стресогенни фактори.
Посочва, че това заболяване на ищцата, ограничено в дадена област на главата, е
един сериозен козметичен дефект. Посетила е първоначално дерматолог, който й е
поставил диагноза „неустановена“. Изписани са й доста лекарства, които тя е
приемала, но е нямало ефект, след което диагнозата е променена със съмнение за псориазис. Това й причинява значителен дискомфорт
като нарушение на кожата на главата, същевременно дискомфорт,
свързан със самочувствието, тъй като косата трябва да е непрекъснато прибрана,
защото е едно голямо петно върху кожата на главата.
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Младен Милчев Кайков.
Съгласно показанията
на посочения свидетел, съжителстващ на семейни начала с ищцата, които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, на 09.02.2020 г. вечерта Ц. му се обадила, като
се прибирала от работа, че са я блъснали челно. Това се случило до магазин „Алати“. Отишъл на място, тя стояла извън колата, на
тротоара, плачела и цялата треперела. Завел я в Спешна помощ. Болели я краката,
гръдния кош, имала болки в главата и в шията. След произшествието не можела да
се движи нормално. Десетина дни свидетелят я обслужвал. Не можела да си гледа
домакинството, придружавал я до банята, тоалетната, тъй като трудно се движела.
Във връзка с тези травми тя посещавала лекар, предписани й били лекарства.
Правели компреси на двата крака, имала отоци на коленете, които били подути
около един сантиметър в областта на коляното. Болките й продължили около 2-3
месеца. Един месец била в болнични, на втория месец започнала работа. Вечер не
спяла спокойно, често имала кошмари, че пак я блъскат. Започнала да ходи на
психолог. След като минала терапията тя се успокоила, променили се нещата в
положителна посока. След ПТП станала много по-раздразнителна, не искала да
говори с хората. Преди това била жизнерадостна, но след инцидента се променила.
От третия месец след ПТП започнала отново да шофира, но я било страх.
Свидетелят я карал до и я връщал от работа. Започнала и сама да кара, но все
със страх. Това продължило около 5 месеца. В момента шофира самостоятелно. След
ПТП, от лятото започнала да й се лющи главата. Отишла на лекар, казали й, че е себорея, изписали й мехлеми, шампоани, мазала си главата,
но без ефект. Започнала да й пада косата, главата й станала на петна. Преди два
месеца отишла на лекар и й казали, че е псориазис.
Правели й изследвания, казали й, че всичко е наред с тях, но косата й останала
наполовина с петна по главата. В момента главата й пак се лющи, пак е на петна,
косата й окапала наполовина. Не може да ходи със спусната коса, има големи
петна по главата /по 3-4 см./, ходи постоянно с вързана коса.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че е налице
пряка причинна връзка между инцидента и настъпилия вредоносен резултат – контузия
на двете коленни стави и навяхване на шията, обусловили и претърпените от ищцата
болки и страдания. Вредите са причинени именно в резултат от настъпилото на 09.02.2020
г. ПТП.
В тази връзка ищцата е претърпяла и съответни имуществени вреди, изразяващи
се в извършени разходи за проведена терапия при психолог-консултант. В този
смисъл е и заключението на вещото лице А., коментирано по-горе в изложението, а
именно, че проведената от ищцата психологична терапия има отношение към
получените психологически травми от процесното ПТП и
е допринесла за по-бързото й възстановяване /страната се е почувствала по-добре
в резултат на проведените психологични консултации по КПТ/. По делото е
представено доказателство – фактура № **********/29.09.2020г. на стойност 500
лв., заплатени в брой от ищцата, с посочено основание „психологично
консултиране при ПТП“. По изложените съображения съдът намира така предявения
иск за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди за
основателен. Същият следва да бъде изцяло в размер на сумата 500 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя съобразно
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки конкретен
случай. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в
бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от претърпяната злополука /в
случая ПТП/. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната.
Преценявайки
конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилото увреждане на здравето на ищцата
– контузия на двете коленни стави и навяхване на шията, обусловили заедно и
поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота; необходимия
/обичайния/ период за възстановяване – около 25-30 дни; възрастта на пострадалата
към датата на инцидента /43 г./; обстоятелството, че възстановителният процес е
протекъл без усложнения, като към настоящия момент състоянието на ищцата е
възстановено; сравнително ниския интензитет на претърпените болки и страдания
/продължили около 2-3 месеца/, в това число преживения първоначално силен шок и
стрес, при което ищцата вследствие на инцидента е развила в първите дни състояние
на Остра стресова реакция, преминала по-късно в Разстройство в адаптацията
/психичното състояние на ищцата постепенно се е подобрило в рамките на 3-4
месеца/, като към момента в психичното й състояние са налице остатъчни симптоми
в неврозоподобен и психосоматичен стил, съответно
отчитайки негативното отражение на инцидента върху психиката и личния живот на пострадалата
– затруднения в движенията в първите 10 дни след инцидента, нарушен сън,
придружен с кошмари, във връзка с което е провела и съответна психологична
терапия, от която се е почувствала по-добре, раздразнителност, нежелание да
разговаря с хората, страх от самостоятелно шофиране, продължил около 5 месеца
след инцидента, възможността преживеният стрес от ПТП да е способствал за задълбочаването
на отключеното кожно заболяване – косопад, който й причинява значителен дискомфорт и се отразява на самочувствието й, доколкото
трябва да ходи непрекъснато с вързана коса поради големите петна върху кожата
на главата, както и икономическата конюнктура в страната и стандарта на живот, съдът
приема, че справедливото обезщетение за причинените на Ц.Ж.К. неимуществени
вреди следва да бъде определен в размер на 4000 лв., до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 4000 лв. до претендираната сума 10000 лв., частичен иск от целият в
размер на 20000 лв., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателна
е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от 4000 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10000 лв.,
частичен иск от целия в размер на 20000 лв., е изключително завишен. В
настоящия случай съдът намира, че не може да бъде прието за безспорно
установено твърдението, че вследствие на преживения стрес е отключено диагностицираното заболяване – псориазис,
придружено с косопад. Не е установена пряката причинно-следствена връзка между
това заболяване и инцидента. На първо място следва да се отбележи, че
твърдението за наличието на това заболяване бе въведено от процесуалния
представител на ищцата едва в първото проведено по делото открито съдебно
заседание на 18.02.2021 г. Същото не се съдържа в исковата молба, макар че
съгласно споделеното от ищцата пред вещите лица – д-р А. и д-р М., а и от
представения амбулаторен лист от 25.08.2020 г. се установява, че процесният кожен проблем – залющване в скалпа до
невъзможност за разресване, сърбеж, поява на себореен
косопад, е бил наличен още през лятото на 2020 г. /исковата молба е депозирана
в съда едва на 08.10.2020 г., като в нея липсват каквито и да е твърдения за
такъв дискомфорт, предизвикан в резултат на ПТП-то/.
В заключението си вещото лице М. изрично посочва, че компетентен да се
произнесе дали диагностицираното заболяване псориазис вулгарис е във връзка с
претърпяното ПТП е дерматолог. Липсва такова категорично произнасяне, а и от
представените медицински документи в първото съдебно заседание не може да се
установи категорично каква е причината за заболяването. Ето защо не може да се
заключи, че по пътя на пълното и главно доказване ищцата е установила в производството
нововъведеното от нея твърдение, че заболяването „псориазис вулгарис“ е пряка
последица от претърпяното на 09.02.2020 г. ПТП. Още повече, че от датата на ПТП
до появата на първите симптоми – лющене на кожата, сърбеж, е изминал един не
малък период от време – повече от 6 месеца. Действително, вещото лице А.
посочва, че е възможно това заболяване да се отключи вследствие на преживения
стрес от ПТП. Категорично обаче това обстоятелство не бе установено в
производството, доколкото характера на заболяването предполага възможността то
да бъде предизвикано от различни фактори. Още повече, че при определянето на
обезщетението съдът все пак е отчел евентуалната възможност преживеният стрес от процесното
ПТП да е способствал за задълбочаването на отключеното кожно заболяване. Ето
защо и по така изложените съображения съдът приема, че присъждането на исканото
обезщетение за неимуществени вреди, предвид и конкретните травматични
увреждания /липсва счупване, обездвижване, налагащо чужда помощ, съответно продължителен
период на възстановяване, ограничения в движението и т. н./, е необосновано и
би било предпоставка за неоснователно обогатяване на ищцата, което съдът не
следва да допуска. Определеното обезщетение от 4000 лв. съдът намира, че
напълно кореспондира на критерия за справедливост и служи за обезвреда на реално претърпените и доказани от страната
болки и страдания вследствие на инцидента.
Предвид изхода на спора и направеното
от ищцата искане за присъждане на разноски съдът намира следното: Страната представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ
размер от 2000 лв., както следва: 450 лв. – държавна такса, 550 лв. – депозити
вещи лица и 1000 лв. с ДДС – платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 15.02.2021 г. След направените
изчисления съдът приема, че в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 874.29 лв., съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Ц.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж. к. „Владислав Варненчик“ № 36, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено психологично
консултиране и терапия, които вреди са настъпили и които разходи са извършени в
резултат на реализирано на 09.02.2020 г. ПТП в гр. Варна, бул. „Трети март”, до
магазин „Алати“, причинено по вина на водача на лек
автомобил „Фиат”, с ДК № В 7798 ВН, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по застрахователна
полица със срок на действие 20.07.2019 г. – 19.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Ц.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ж. к. „Владислав Варненчик“ № 36, сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на реализирано на 09.02.2020 г. ПТП в гр. Варна, бул.
„Трети март”, до магазин „Алати“, причинено по вина
на водача на лек автомобил „Фиат”, с ДК № В 7798 ВН, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна
полица със срок на действие 20.07.2019 г. – 19.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.10.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 4000 лв. до претендираните 10000 лв., частичен иск от целия в размер на 20000 лв.
Начин на плащане: чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ц.Ж.К., ЕГН **********, с адрес:
***, ж. к. „Владислав Варненчик“
№ 36, сумата 874.29 лв. /осемстотин
седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: