Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1848 по описа
за 2018 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от М.Т.Т. против „Д.з.“АД
кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 28.04.2017 г. пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Опел Зафира“ с рег. № ******, чиято
отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от деликта получила телесни
повреди – счупване на таза на долното рамо на
срамната кост вдясно, на седалищната кост вдясно, на тялото на кръстцовата
кост/сакрума/ вдясно, счупване на напречния израстък на пети поясен прешлен
вдясно, счупване на латералния кондил на дясната голямопищялна кост, от които
претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 80 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени вреди, изразили се
в разходи за лечение по фактури, издадени през периода 03.05.2017г. –
05.05.2017г. в размер общо на 3 782 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2017г. до окончателното изплащане и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 782 лв., ведно със законната
лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, като прави следните
възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения деликвент е било
противоправно и виновно; оспорва ищцата
да е претърпяла вреди; оспорва да е
налице причинно-следствена връзка между произшествието и твърдяните от ищцата вреди;
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която пресякла
пътното платно на забраняващ за нея светофар; пресякла пътното платно на
неопределено за пресичане от пешеходци място/не е имало пешеходна пътека/;
навлязла на пътното платно внезапно и без да съобрази пътната ситуация и
приближаващото МПС; нарушила следните забрани – да не удължава ненужно пътя и
времето за пресичане и да не спира без причина на платното за движение; оспорва
размера на исковете; оспорва началната дата, от която ищцата претендира законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Опел Зафира“ с рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на
публичния електронен сайт на Гаранционния фонд.
Видно от заявление от 01.08.2017г.
ищцата е отправила извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за вреди, причинени при процесното ПТП./л.13-15/. От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следния механизъм на настъпване на катастрофата: На 28.04.2017 г., около 23:30 ч.,
л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ****** се е движел по бул. „Сливница” в посока от
ул. „Опълченска” към бул. „К. Величков” със скорост от около 72 км/ч . По
същото време пешеходката М.Т. е пресичала пътното платно на бул. „Сливница” в
посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Когато е
достигнала на около 1,50 метра от десния край на пътното платно е била ударена с
предна дясна част на процесния лек
автомобил. Ударът е настъпил в десния крак на пешеходката, тялото й е било е отхвърлено
нагоре, предната част на автомобила е минала под него, след което то е паднало
върху предния капак на превозното средство, като се е придвижило назад и пешеходката
с глава е счупила предното стъкло на автомобила. В последващата фаза на
произшествието, поради отрицателното ускорение от спирането на автомобила,
тялото на ищцата е отхвърлено напред и вдясно, а моторното превозно средство се
е установило на мястото, описано в протокола за оглед на местопроизшествието. Дължината
на опасната зона за спиране на автомобила е била 61,11 м. Безопасна скорост, при която не би
настъпил удар, при своевременна реакция на водача е била 89.52 м. Според вещото
лице, причините за настъпване на катастрофата се дължат както на поведението на
водача на автомобила, така и на поведението на пешеходката. Водачът на
автомобила се е движел със скорост, по - висока от разрешената, както и
несвоевременно е реагирал при наличие на опасност на пътя, а пешеходката е
предприела пресичане на място, което не е било определено за движение на пешеходци. Процесното
ПТП е било предотвратимо от водача на лекия автомобил, посредством аварийно
спиране, независимо от начина на придвижване на пешеходката. Ударът е бил предотвратим,
дори при движение на автомобила при по - висока скорост, но водачът е реагирал твърде късно на възникналата опасност.
Пешеходката също е могла да предотврати произшествието, тъй като преди мястото
на катастрофата участъкът от бул. „Сливница” е прав, около 200 м., което
означава че тя е имала възможност да забележи приближаващия автомобил и да
преустанови пресичането. Пешеходката е пресичала пътното платно на около 24 м.
преди пешеходната пътека, считано за посоката на движение на лекия автомобил. Пътното
платно в района на катастрофата се състои от две платна с по две ленти за
движение, разделени едно от друго с разделителен остров от 1 м., покрит с
дребнозърнест асфалт, без неравности, дупки и посипаности. Всяка лента за движение е с ширина 3,30 м.
Експертът е приел, че видимостта е била добра по време на катастрофата, поради
наличие на улично осветление на бул.„Сливница“. За
установяване на механизма на произшествието е разпитан и св. Х. – водач на
процесния автомобил. В своите показания той заявява, че в деня на катастрофата
пътувал след работа по бул. „Сливница“ в посока ж.к.“Люлин“. След кръстовището
на „Опълченска“, посока „Константин Величков“, на кръстовището на „Кенар“ или
„Д.Петков“, на зелен светофар пресякъл
кръстовището и непосредствено след като минал лентата, видял от лявата
си страна някакъв силует, гледайки направо. Натиснал спирачката, автомобилът
спрял и в този момент видял как пешеходката се претърколила на асфалта. Преди
да мине кръстовището се движел успоредно с още два автомобила. След това слязъл
от колата, отишъл до пострадалата, изпитвал страх, звъннал на 112. Успоредно с
него слезли и двамата водачи, които се движели отляво и отдясно. Те също
звъннали на 112. Линейката дошла много бързо. Процесният автомобил се движел в
третата лента отляво надясно със скорост около 50 км/час. Светофарната уредба
работела. Светлината била зелена в неговата посока на движение. Пешеходката я
видял след като между нея и автомобила възникнало съприкосновение. Преди това
видял само движещ се силует. Нещата се случили „мълниеносно“. Пешеходката се
движела бързо, диагонално, не перпендикулярно на пътя. Пресичала в частта след
пешеходната пътека, била сама. Ударът настъпил или на ограничителната лента,
или малко след нея. Районът бил осветен. Пешеходката се движеше отляво надясно.
След като видял силуета, веднага след това се счупило стъклото на автомобила.
Видял силуета на пешеходката от лявата страна на автомобила.
В
съдебно заседание вещото лице от автотехническата
експертиза - Е. заявява, че показанията на свидетеля не съответстват на констатациите
при огледа. Ударът е настъпил преди кръстовището, преди пешеходната пътека, с оглед
на констатираните находки при огледа на местопроизшествието. Ако за
автомобилите, които се движат по бул.“Сливница“ в посока от бул.“Опълченска“
към бул.“ К.Величков“ е светел зелен светофар, то за пешеходците е светел
червен светофар. В протокола за оглед не е описано дали е работела светофарната уредба или пешеходните светофари.
Съдът изцяло
кредитира заключението на автотехническата експертиза, относно механизма на
настъпване на катастрофата, тъй като се подкрепя от обективните данни за
мястото, на което е открит процесния автомобил след катастрофата, щетите по
него и откритото на място петно от кръв и счупени очила, описани в огледния
протокол, които вещото лице е съобразило при изготвяне на експертизата и по
изчислителен път е определило скоростта на движение на автомобила, неговата
опасна зона за спиране и причините за настъпване на катастрофата.
От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че
при катастрофата ищцата е получила следните увреждания: счупване долното рамо
на срамната кост вдясно; счупване на седалищната кост вдясно; счупване на
тялото на кръстцовата кост (сакрум) вдясно; счупване на напречния израстък на
пети поясен прешлен вдясно; счупване на дясната голямопищялна кост в горния и
край; разкъсноконтузна рана в дясна челнотеменна област; контузия и хематом на
дясно око. Счупването на долното рамо на срамната кост вдясно е довело до
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, повече от 30
дни. Счупването на седалищната кост вдясно е довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на тялото на
кръстцовата кост (сакрум) вдясно е довело до трайно затруднение на движенията
на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на напречния
израстък на пети поясен прешлен вдясно, без разместване, е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на дясната
голямопищялна кост в горния и край е довело до трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за срок, повече от 30 дни. Разкъсноконтузната рана в
дясна челнотеменна област е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Контузията и хематома на дясното око са довели до болка.
Телесните повреди на ищцата са в причинно-следствена връзка с катастрофата. През
периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за около една година,
като през първите 3 месеца болките са били с по голям интензитет. Извършените от ищцата разходи, за които са представени
касови бонове и фактури, са във връзка с нейното лечение.
В
съдебно заседание вещото лице А. заявява, че е извършил личен преглед на
пострадалата и се е запознал с епикриза за отстраняване на метална остеосинтеза
от подбедрицата. При прегледа е установил
наличие на оперативен белег по външната страна на коляното, дълъг 15 см.
и широк 1 см., променена чувствителност в областта на белега, както и непълно
свиване на коляното при дефицит от около 20 градуса. Това състояние, с оглед
давността на травмата, ще остане за постоянно.
При така събраните доказателства
съдът приема, че е доказан фактическият състав на чл.432, ал.1 от КЗ – от автотехническата експертиза се установи, че
поведението на водача на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ****** е било противоправно и виновно и е предизвикало настъпването на
катастрофата, а от заключението на медицинската експертиза се установи, че
ищцата е претърпяла болки и страдания от телесни повреди, които са в причинно –
следствена връзка с катастрофата.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на настъпване на произшествието
– 18 г., вида на причинените телесни повреди: счупване долното рамо на срамната кост
вдясно; счупване на седалищната кост
вдясно; счупване на тялото на кръстцовата
кост (сакрум) вдясно; счупване на
напречния израстък на пети поясен прешлен вдясно; счупване на дясната голямопищялна кост в горния и край;
разкъсноконтузна рана в дясна челнотеменна област; контузия и хематом на дясното
око; вида и продължителността на болничното лечение - ищцата е лекувана в
болница през периода 29.04.2017 г. - 12.05.2017 г. и през периода 04.06.2018 г.
– 08.06.2018 г.; проведено е било оперативно лечение на счупването на тялото на
кръстцовата кост/сакрума/ вдясно, изразяващо се в наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с канюлиран винт, и оперативно лечение на счупването
на дясната голямопищялна кост в горния край, изразяващо се в наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, а в последствие е извършена
и операция за отстраняване на остеосинтезния материал от подбедрицата./епикриза
от 12.05.2017 г. и от 08.06.2018 г., медицинска
експертиза, раздел “Изложение“/. Съдът отчете продължителността на
възстановителния период от около една година, през който ищцата е търпяла болки
и страдания, като през първите 3 месеца болките са били с по голям интензитет. Наред
с това съдът съобрази неудобствата, които ищцата е търпяла от битов характер
при самообслужването си през възстановителния период, както и преживения от нея
стрес и типичните за механизма на катастрофата и
периода на възстановяване негативни емоционални преживявания. По делото бе
установено, че лечението на пострадалата е било успешно, но вещото лице - травматолог е установило, че са останали трайни последици
за нейното здраве – непълно свиване на коляното при дефицит от 20 градуса.
Прегледът е извършен на 22.11.2019 г., като експертът е констатирал и наличие на оперативен белег по външната страна на
коляното на ищцата, дълъг 15 см. и широк 1 см., както и променена
чувствителност в областта на белега.
Като съобрази горепосочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 80 000 лв., колкото е посочила и самата ищца.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която пресякла пътното платно на
забраняващ за нея светофар; пресякла пътното платно на неопределено за
пресичане от пешеходци място/не е имало пешеходна пътека/; навлязла на пътното
платно внезапно и без да съобрази пътната ситуация и приближаващото МПС;
нарушила следните забрани – да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане
и да не спира без причина на платното за движение
Тежестта на доказване на възраженията за съпричиняване е върху ответника.
Съдът намира за доказани по делото възраженията, според които ищцата е
пресякла пътното платно на неопределено за пресичане място и е навлязла на пътното платно, без да
съобрази пътната ситуация и приближаващото МПС. От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установи, че процесният автомобил се е
движел със скорост от 72 км/ч . По същото време пешеходката М.Т. е започнала да
пресича пътното платно на бул.„Сливница” в посока отляво надясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил на нерегламентирано
за пешеходци място. Според вещото лице, причина за настъпване на
катастрофата е както поведението на водача на моторното превозно средство, така
и поведението на пешеходката. Водачът на автомобила се е движел със скорост, по
- висока от разрешената, както и несвоевременно е реагирал при наличие на
опасност на пътя, а пешеходката е предприела пресичане на място, което не е
било определено за движение на
пешеходци. Процесното произшествие е било предотвратимо от водача на лекия
автомобил, посредством аварийно спиране, независимо от начина на придвижване на
пешеходката. Ударът е бил предотвратим, дори при движение на автомобила при по
- висока скорост, но водачът е реагирал
твърде късно на възникналата опасност. Пешеходката също е могла да предотврати
произшествието, тъй като преди мястото на процесната катастрофа участъкът от
бул. „Сливница” е прав, около 200 м., което означава че тя е имала възможност
да забележи приближаващия автомобил и да преустанови пресичането. Пешеходката е
пресичала пътното платно на около 24 м. преди пешеходната пътека, считано за
посоката на движение на лекия автомобил.
С оглед механизма на настъпване на катастрофата, установен от
автотехническата експертиза, като съобрази допуснатите нарушения от водача на л.а „Опел Зафира“ с рег. № ****** и от
пешеходката, съдът прие, че приносът на водача на л.а „Опел Зафира“ за
настъпване на катастрофата е значително по-голям от приноса на ищцата, като
определи процент на съпричиняване от 20 %.
Така размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на Т., при
прилагане на процент на съпричиняване от 20 %, възлиза съответно на 64 000 лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, допълния предявен
размер от 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск за имуществени вреди: Ищцата претендира заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3 782 лв., представляващи
разходи за лечение – за оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и
долния крайник и медицински консумативи, за които са представени фактури и
касови бонове, издадени през периода 03.05.2017г. – 05.05.2017г. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че
всички разходи по представените документи са били необходими за лечението на
ищцата. Общата стойност на направените разходи е 3 782 лв.
При прилагане на процент на
съпричиняване на вредите от 20 %, размерът на дължимото обезщетение възлиза на
3 025.60 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 3 782 лв., следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за
законна лихва:
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 01.11.2017г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника на 01.08.2017
г., като тримесечният срок за отговор изтича на 01.11.2017 г., поради което
законна лихва се дължи, считано от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане.
От същата дата - 02.11.2017 г., се
дължи законна лихва и върху обезщетението за имуществени вреди, не и за периода
преди това.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 560.25
лв., съобразно уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 60.88
лв., съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Я.Д. ***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 2435.89 лв., съразмерно уважената част от
иска.
Дължимата
държавна такса върху уважените искове е 2 681.02 лв., част от която в размер на
300 лв. е внесена от ищцата, поради което ответнотото дружество следва да бъде
осъдено, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати останалата част в размер
на 2381.02 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.з.” АД, ЕИК ******, адрес: *** да
заплати на М.Т.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– за адв. Я.Д., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 64 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: счупване
долното рамо на срамната кост вдясно; счупване на седалищната кост вдясно;
счупване на тялото на кръстцовата кост (сакрум) вдясно; счупване на напречния
израстък на пети поясен прешлен вдясно; счупване на дясната голямопищялна кост
в горния и край; разкъсноконтузна рана в дясна челнотеменна област; контузия и
хематом на дясното око, настъпили на 28.04.2017 г., по вина на водача на л.а „Опел Зафира“ с рег. № ****** – Б.Т.Х., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 80 000 лв., и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 01.11.2017г. – 02.11.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.з.” АД, ЕИК ******, да заплати на М.Т.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 3 025.60 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили
се в разходи за лечение – за оперативни
процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник и медицински
консумативи по фактури № **********/03.05.2017 г., №
*********/05.05.2017г. и № **********/05.05.2017г. и фискални бонове към тях, които
вреди са причинени по вина на водача на л.а
„Опел Зафира“ с рег. № ****** – Б.Т.Х., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 3 782 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за
периода 05.05.2017 г. – 02.11.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД да заплати на М.Т.Т., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 560.25 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Т.Т. да заплати на „Д.з.” АД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 60.88 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат Я.Д. ***, ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.София, ул.“*****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер
на 2435.89
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *****, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 2381.02 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :