РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Силистра, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20213400900130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – Д.П. Г, ЕГН ********** прeтендира от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК *********, че не дължи на банката сумите: 405162.01
евро, съставляваща главница по договор за банков кредит №70572/05.08.2010
г.. Анекс №1/28.01.2010 г.. Анекс №2/16.02.2011 а.. Анекс №3/30.03.2011 г..
Анекс №4/28.04.2011 г.. Анекс №5/31.05.2011 г., Анекс №6/28.07.2011 а..
Анекс №7/30.08.2011 г.. Анекс №8/29.09.2011 а.. Анекс №10/29.12.2011 г. и
Анекс №11/30.01.2012 г. към него, договорна лихва в размер на 3492.05 ево
дължима за периода 05.01.2012 г. -04.07.2012 г., санкционна лихва за
периода от 06.02.2012 г. до 25.04.2013 г. в размер на 83 703.93 евро,
разходи за застрахователни премии в размер на 663.18 лева, дължими
съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7. от договора за банков кредит и платени от
банката на 23.08.2012 а., разходи за застрахователни премии в размер на
103.73 лева, дължими съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7. от договора за банков
кредит и платени от банката на 29.09.2012 г.. разходи за застрахователни
премии в размер на 87.78 лева, дължими съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7 от
договора за банков кредит и платени от банката на 07.12.2012 г.. ведно със
законната лихва върху главницата от 26.04.2013 а. до изплащане на
вземането, както и сумата от 29 356.45 лева - разноски по делото, по
изпълнителен лист от 30.04.2013 год.. издаден по ч.гр.д.№743/2013 год. по
описа на Силистренски районен съд, поради погасяване на вземанията по
давност.
В исковата молба се излага, че ищцата е съдлъжник по Договор за
1
банков кредит №70572/05.08.201Ог., сключен между кредитодателя-
ответната банка, кредитополучателя ЕТ К Г - П Г и солидарните длъжници П
Г и ищцата Д.Г.. Ответната банка се е снабдила с изпълнителен титул -
Изпълнителен лист от 30.04.2013г. и заповед за незабавно изпълнение
№1525/29.04,201Зг. по ЧГД 743/2013Г. РС-Силистра. По нейна молба е
образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ Георги Георгиев,
рег.№767/КЧСИ, с район на действие ОС-Силистра - ИД 20137670400820 за
събиране вземането по изпълнителния титул, което дело е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия и образувано под №
20203420400040 по описа на СИС при РС-Силистра. По изпълнителното дело
ЧСИ Георгиев извършил по отношение на ищцата запор върху всички
банкови сметки, открити на нейно име във всички банки на територията на гр.
Силистра с постановление от 17.06.2013 год., както и продажба на имот,
който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от ищцата и
другия солидарно осъден длъжник П М Г. По отношение на ищцата било
настъпило прекратяване на ИД по силата на закона, на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, в какъвто смисъл и Решение №6/16.04.2021г. по ВГД 76/2021г. по
описа на ОС- Силистра. С него било прието и безспорно установено между
страните, че прекратяването на изпълнителното производство по перемпция
по отношение на ищцата е настъпило още при висящността на изп.д.
№820/2013 год. на ЧСИ Георги Георгиев, а именно на 02.09.2017 год., тъй
като за периода от 02.09.2015 год. до 02.09.2017 год. взискателят не е поискал
и не са извършвани никакви изпълнителни действия по отношение на ищцата.
Последното изпълнително действие извършено по отношение на ищцата,
прекъсващо давността съгласно задължителното разяснение, дадено от ВКС
също в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015 год., постановено по тълк.д.№2/2013 год.
на ОСГТК на ВКС , а именно постъпването на паричната сума от проданта на
единствения продаван от ЧСИ неин имот, придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, е станало всъщност на 07.01.2014 год. Петгодишната
давност на вземането по отношение на нея по това изпълнително дело, е
изтекла на 07.01.2019 год. От това изпълнително действие са изминали повече
от пет години, поради което вземането на банката по отношение на ищцата е
погасено по давност. Счита, че евентуално извършените след прекратяването
по перемпция на изпълнителното производство изпълнителни действия са
недопустими и не могат да санират прекратяването на изпълнителното
производство, съответно не могат да прекъснат давността. Въпреки
прекратяването на изпълнителното производство по отношение на ищцата и
въпреки погасяването по давност на вземанията на банката към нея по
процесния изпълнителен лист, ответникът, по реда на Наредба №22 от
16.07.2009 год. за Централния кредитен регистър, ежемесечно подава
информация за нея като съдлъжник и/или поръчител по процесния кредит, за
който е издаден процесният изпълнителен лист.
Предвид това предявява исканията си пред съда.
ОТВЕТНИКЪТ – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********
сочи, че липсва обоснован правен интерес от процесния иск, предвид липсата
на предприети действия по принудително или доброволно събиране на
2
вземането от страна на ответника, както и признание на факта относно
настъпилата давност и правните последици от това. Правото за принудително
изпълнение на вземането на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД, подробно
описано в изпълнителен титул - ИЛ от 30.04.2013г., издаден по ЧГД
743/2013г., РС-Силистра, спрямо ищцата е погасено поради изтичане на
срока, който законът регламентира в нормата на чл. 110 ЗЗД. Счита, че от
значение за произнасянето по настоящото дело са и фактите, че освен срещу
собствения на ищцата апартамент, ипотекиран в полза на Банката,
изпълнението по ИД 40/2020. по описа на СИС при РС-Силистра се провежда
и срещу други имоти, ипотекирани в полза на Банката от кредитополучателя
ЕТ „К Г - П Г"; изпълнението е приключено по отношение на осем имота,
като все още непродадени са три апартамента и изпълнението спрямо тези
имоти продължава, като последните проведени публични продани за тях са
насрочени от месец август 2021 г. В пледоария по същество поддържа, че за
ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска, а от гледна точка на
основателност, същият е неоснователен.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 439 ЗЗД за
признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност, ищецът не
дължи на ответника присъдената със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
процесна парична сума, за която е издаден изпълнителен лист от 30.04.2013
год. и е образувано изпълнително дело при ЧСИ Георги Георгиев, рег.
№767/КЧСИ, с район на действие ОС-Силистра - ИД 20137670400820 за
събиране вземането по изпълнителния титул, което дело е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия и образувано под №
20203420400040 по описа на СИС при РС-Силистра – прекратено по
отношение на ищцата по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
Предявеният иск е допустим. Длъжникът винаги има правен интерес от
това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи вземането,
установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално
ново образуване на изпълнително дело по искане на банката, което може да
бъде направено във всеки един момент от кредитора – в този смисъл
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г.
о., ГК и Определение № 513/24.11.2016г.по ч.т.д.№ 1660/2016г.на ВКС.
По същество:
По делото не са спорни и се установяват следните факти: Ищцата, в
качеството си на солидарен длъжник, е сключила с ответната банка договор
за банков кредит, по силата на който Петър Георгиев (съпруг на ищцата в
него момент) в качеството си на Едноличен търговец К Г-П Г е получил
заемни средства от ответната банка. Кредитът е бил обезпечен от
кредитополучателя/солидарните длъжници с ипотека върху техни собствени
имоти. Поради неплащане на падежа на кредита за непогасените вземания по
кредитния договор, ответната банка се е снабдила с изпълнителен титул на
извънсъдебно изпълнително основание. Образувано е изпълнително дело за
3
принудително събиране вземанията по процесния договор за кредит от
кредитополучателя и солидарните длъжници, страни по договора-
изпълнително производство по описа на ЧСИ Георги Георгиев, рег.
№767/КЧСИ, с район на действие ОС-Силистра - ИД 20137670400820, което
дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия и
образувано под № 20203420400040 по описа на СИС при РС-Силистра. Не се
спори също и след сл. провека съдът установи, че вземането по
изпълнителния титул е признато за установено с вл. в сила на 10.10.2014г.
решение №101 от 23.09.2014г. по т.д. №207 по описа на С-Силистра за 2013г.
Провеждано е изпълнение по отношение имуществото на всички задължение
по ИЛ лица, в т.ч. ищцата. С решение от 16.04.2021Г. по ВГД 76/2021г. на
ОС- Силистра е потвърдено постановление на държавен съдебен изпълнител
от 05.01.2021г. за прекратяване по отношение на ищцата на изпълнителното
производство по изп.д.№40/2020 год. на СИС при СРС поради перемпция, тъй
като за периода от 02.09.2015 год. до 02.09.2017 год. взискателят не е поискал
и не са извършвани никакви изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР
№282015г. на ОСГТК на ВКС по отношение на нея. Към момента на
предявяване на иска, така и понастоящем спрямо нея не се провежда
принудително изпълнение за събиране на процесния дълг. Такова се
провежда само по отношение на конституирани на основание чл. 429 ГПК
трети лица.
Независимо от това, че изпълнително дело изп.д.№40/2020 год. на СИС
при СРС е прекратено по отношение ищцата поради перемпция, то съдът
трябва да има предвид дали между извършените валидно изпълнителни
действия по него са изтекли пет години, което би обусловило настъпването на
погасителната давност. С оглед преценка кое е последното извършено
изпълнително действие, прекъсващо давността преди прекратяването на
производството по изпълнителното дело по отношение на ищцата, съдът има
предвид задължителното разяснение, дадено от ВКС също в т.10 от ТР №2 от
26.06.2015год., постановено по тълк.д.№2/2013 год. на ОСГТК на ВКС
относно това, кои изпълнителни действия прекъсват давността и кои - не.
Прекъсва давността насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Последното изпълнително действие извършено по
отношение на ищцата, прекъсващо давността съгласно изложеното в
горепосоченото ТР се явява искане на взискателя за извършване на
изпълнителни действия по това изпълнително дело - на 18.04.2018 год., когато
с молба вх.№09421 банката е поискала запор върху банковите сметки на Г. в
Инвестбанк АД, Банка Пиреос България АД и Юробанк България АД, с
наложен на 20.04.2018г. запор върху банковите и сметки, открити в
Инвестбанк АД – установимо от съдържанието на приложеното решение от
16.04.2021Г. по ВГД 76/2021г. на ОС- Силистра. Извършените след 02.09.2017
год.изпълнителни действия не са недопустими, недействителни и
4
незаконосъобразни, съответно могат да прекъснат давността, арг. чл.116,б.
„в“ ЗЗД. В такъв аспект и Решение № 37 от 24.02.2021г. постановено по гр. д.
№ 1747/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. , в чиито
мотиви – „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете“. Според върховните съдии „Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ“.
Следователно, между посочените от ищеца и в цитираното съд.решение
извършени изп. действия от ЧСИ през 2015г. до м. април 2018г., респ. датата
на подаване на исковата молба - не е изтекъл предвиденият срок по чл. 110
от ЗЗД, поради което съдът приема, че задълженията на ищцата по повод
кредитните и правоотношения с ответника и представляващи предмет на
предявения установителен иск не са погасени по давност.Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер съобразен с чл. 37 от ЗПП, във вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 450 лв.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.П. Г, ЕГН ********** против „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК *********, с които се иска съда да признае за
установено, че не дължи на банката сумите: 405162.01 евро, съставляваща
главница по договор за банков кредит №70572/05.08.2010 г.. Анекс
№1/28.01.2010 г.. Анекс №2/16.02.2011 а.. Анекс №3/30.03.2011 г.. Анекс
№4/28.04.2011 г.. Анекс №5/31.05.2011 г., Анекс №6/28.07.2011 а.. Анекс
№7/30.08.2011 г.. Анекс №8/29.09.2011 а.. Анекс №10/29.12.2011 г. и Анекс
№11/30.01.2012 г. към него, договорна лихва в размер на 3492.05 ево дължима
5
за периода 05.01.2012 г. -04.07.2012 г.. санкционна лихва за периода от
06.02.2012 г. до 25.04.2013 г. в размер на 83 703.93 евро, разходи за
застрахователни премии в размер на 663.18 лева, дължими съгласно чл.5.9.6.
и чл.5.9.7. от договора за банков кредит и платени от банката на 23.08.2012 а.,
разходи за застрахователни премии в размер на 103.73 лева, дължими
съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7. от договора за банков кредит и платени от
банката на 29.09.2012 г.. разходи за застрахователни премии в размер на 87.78
лева, дължими съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7 от договора за банков кредит и
платени от банката на 07.12.2012 г.. ведно със законната лихва върху
главницата от 26.04.2013 а. до изплащане на вземането, както и сумата от 29
356.45 лева - разноски по делото, по изпълнителен лист от 30.04.2013 год..
издаден по ч.гр.д.№743/2013 год. по описа на Силистренски районен съд,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Д.П. Г, ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 450лв. - разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6