РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,08.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 6 – ти състав в публично заседание
на 10
март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА Д.
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия Д. адМ. дело № 385 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.74,
ал.2 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр.).
В исковата си молба Е.Т.Ш. твърди, че в
продължение на 6 години ръководството на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/ не са и давали възможност за професионално
развитие и израстване в длъжност в сравнение с останалите и колеги. Почувствала
се дискриминирана и през 2008 г. подала жалба до Комисията за защита от
дикриминация /КЗД/, за разглеждането
на която била образувана преписка №69/2008 г. С решение №89 от
23.02.2015 г. по посочената преписка КЗД установила, че ДАМТН като работодател, е допуснал да бъде осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо нея по признак „пол" при повишаването и в длъжност в сравнение с колегата
и М.Т.М.. Решение №89 от 23.02.2015 г. на КЗД не е обжалвано
в горепосочената му част и е влязло
в сила на 14.04.2015 г. Именно от него ищцата черпи основание да предяви на 11.01.2016г.
претенцията си за обезщетение, като твърди, че за нея от дискриминационните действия на ДАМТН през процесния период /този по решението на КЗД/ и
след него са произлезли имуществени и неимуществени вреди.
В
първоначалната искова молба, въз основа на която е образувано адМ.д. 9/2016г.
по описа на АдмС-Русе след редица уточнения ищцата е претендирала имуществените
вреди са както следва:
- за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. - 2 000 лв., представляващи
разликата в заплатите на младши и старши инспектор и главен инспектор, както и разликата
в получаването на допълнително материално стимулиране (ДМС), както и законна
лихва върху тази сума от 01.01.2007г.до окончателното й изплащане;
- за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. - 9
000 лв., представляващи разликата в заплатите на младши инспектор и началник
отдел, както и разликата в получаване на ДМС, както и законна лихва върху тази
сума ,считано от 07.02.2008г. до окончателното й изплащане;
-
за периода след 07.05.2012 г. до
настоящия момент - 40 000 лв., представляващи
претърпени загуби и пропуснати ползи за времето, в което ищцата е останала без
работа вследствие на дискриминация, от които 33 000 лв. неполучена заплата като
главен инспектор и 4 500 лв. ДМС, пари за представително облекло, коледни и
великденски добавки в размер на 2 500 лв., както и законна лихва върху тази
сума от 01.01.2007 г. до окончателното й изплащане; - 18 000 лв.,
представляващи 24 месечни работни заплати по 900 лв. всяка, като юрисконсулт,
които ищцата би получавала, ако беше завършила образованието си като юрист в
Софийския университет, което не е успяла да завърши, поради финансови и
здравословни проблеми, възникнали вследствие на оставането й без работа, поради
прекратяване на служебното правоотношение вследствие на извършена
дискриминация, както и законна лихва върху тази сума,считано от 01.01.2007г. до
окончателното й изплащане.
Претендираните неимуществени вреди са в размер на 150 000 лв., ведно със законна
лихва от 01.01.2007 г. до окончателното им изплащане и се изразяват в болки и
страдания, вследствие влошено здравословно състояние в резултат на извършена
спрямо нея дискриминация – получаване на нови заболявания и рецидивиране на
стари; уронване на авторитета, доброто й име и реномето й в обществото.
С
решение № 1 от 04.04.2017 г., постановено от Административен съд – Русе
по адМ. дело № 9/2016 година., състав на съда
е осъдил Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със
седалище гр. София да заплати на ищцата Е.Т.Ш. сумата 9 000 лв.(девет хиляди) обезщетение за
неимуществени вреди от неравноправно третиране от страна на органи на ДАМТН
ведно със законната лихва, считано от 09.03.2007 год. до окончателното
изплащане на задължението и отхвърли претенцията за неимуществени вреди в
останалата част до предявения размер от 150 000 лева. Отхвърлил е изцяло
предявените кумулативно съединени искове от Е.Т.Ш. срещу Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, със седалище гр. София за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени
вреди от дискриминация, призната за извършена спрямо ищцата от ДАМТН с
решение № 89/23.02.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация, както
следва:- за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. - 2 000 лв., представляващи
разликата в заплатите на младши и старши инспектор и главен инспектор, както и
разликата в получаването на допълнително материално стимулиране, както и
законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;- за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. -
9 000 лв., представляващи разликата в заплатите на младши инспектор и началник
отдел, както и разликата в получаване на ДМС, както и законна лихва върху тази
сума до окончателното й изплащане; - за периода
след 07.05.2012 г. до настоящия момент - 40 000 лв., представляващи
претърпени загуби и пропуснати ползи за времето, в което е останала без работа
вследствие на дискриминация, както и претендираните законни лихви.
С решение
10422/ 07.08.2018г по адМ.д. 5886/2017 на ВАС решението на АдМ.Съд-Русе по адМ.д.
9/2016г. е обезсилено в осъдитената му част и отменено в отхвърлителната му
част. Дадени са задължителни указания исковата молба относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди да бъде конкретизирана с начална и крайна
дата на период. По отношение на първия иск за имуществени вреди за периода 09.03.2007г. – 07.02.2008г. в размер
на 2000 лева и с който се претендира обезщетяване на вреда, състояща се от
неполучаването на разликата в заплатите и в ДМС, които се следват за
длъжностите „старши инспектор” и „главен инспектор”, е посочено ,че съдът се е
произнесъл при допуснати от него нарушения на съдопроизводствените правила.
Допуснатото нарушения се изразявало в несъбиране по делото на цялата
административна преписка, образувана във връзка със заповед № 39/09.03.2007г.за
назначаването на М. М. на длъжността „старши инспектор”, считано от 01.03.07г.
По делото не е била представена заповедта, с която се нарежда провеждането на
подбор за длъжността „старши инспектор”. Дадени са указания за изясняване на
въпроса, за колко длъжности „ст.инпектор” е наредено да се извърши подбора в
началото на 2007г. и ако е за повече от една, да се прецени, доколко ищцата е
имала реални шансове за повишаването й в длъжност „старши инспектор” в случай,
че спрямо нея, не е била допусната, установената с решението на КЗД,
дискриминация, основана на признака „пол”. По отношение на длъжността „главен
инспектор”, съдът да прецени, какви са били предпоставките за заемането на тази
длъжност, колко от хората на длъжност при ответника са отговаряли на тях, колко
от тях са изразили съгласие за това и имала ли е ищцата реални шансове да бъде
предложена, респективно назначена на тази длъжност, в случай, че спрямо нея не
е допусната установената дискриминация по признак „пол”. По отношение на исковите
претенции за:
- заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от
07.02.2008г. - 07.05.2012г., представляващи разликите в заплатите и в ДМС за
длъжностите " младши инспектор" и "началник отдел";
заплащане на обезщетение за претърпени вреди за периода от 07.05.12г. до
исковата молба, представляващи - неполучаването на заплата за главен инспектор,
ДМС и пари за облекло, коледни и великденски добавки, ВАС е приел, че
административният съд по адМ.д.9/2016г по описа на Адмс-Русе ги е разгледал на непредявено фактическо
основание.
След образуване на адМ.д. 385/2018г.
на ищцата са дадени указания за
отстраняване на нередовности по първоначалната искова молба, които
нередовности не са били отстранени и с разпореждане от 04.02.2019г. исковата й
молба и след новите уточнения В ЧАСТТА ,касателно иск за обезщетение за
неимуществен вреди в размер на 150 000лв., иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди за периода от 07.05.2012г до 04.04.2017г. за сумата от 40 000лв
,представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи за времето през което е
останала без работа, в т.ч. неполучена заплата като главен инспектор и ДМС
,както пари за облекло, коледни и великденски добавки и за периода от 01.06.2014г до 01.06.2016г за
сумата от 18 000лв представляващи
24 месечни работни заплати по 900 лв. всяка, като юрисконсулт, които би
получавала, ако беше завършила образованието си като юрист в Софийския
университет, което не е успяла да завърши, поради финансови и здравословни
проблеми, възникнали вследствие на оставането й без работа, е върната като
нередовна и в тази част производството е прекратено. С определение №
13218 от 07.10.2019г. по адМ.д. 10959/2019г. на ВАС е потвърдено
разпореждането от 04.02.2019г. за частичното прекратяване на производството по
първоначалната искова молба.
Така предмет на спор по настоящето
производство са предявени искове от Е.Ш. срещу ДАМНТ за имуществените вреди , като
резултат от осъществено дискриминационно третиране от орган на ДАМТН,в резултат
на незаконни актове, действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, поради
лишаване от възможност да израства в длъжност, както следва:
-
за периода 09.03.2007 г./ когато след
проведен конкурентен подбор на длъжност „старши инспектор” в ГД „НП”, РО – Русе
е преназначен служителя М. М. /– 07.02.2008 г. /когато след проведен конкурентен подбор на длъжност „началник отдел ГД
„НП”, РО – Русе” е преназначен служителя М. М. / -за сумата от 2 000 лв., представляващи разликата в
заплатите на младши и старши инспектор и главен инспектор, както и разликата в
получаването на допълнително материално стимулиране (ДМС), както и законна
лихва върху тази сума до окончателното й
изплащане;
- за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. - 9 000 лв., представляващи
разликата в заплатите на младши инспектор и началник отдел, както и разликата в
получаване на ДМС, както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Ответникът в производството –
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище гр. София,
надлежен ответник, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ДАМТН,
чрез процесуален представител, в депозирано по делото писмено становище (
л.118-119 и л. 160-161 от делото) счита предявените искове за неоснователни.
Представеното писмено становище на л. 62-84 е с приложени доказателства е с
оглед изпълнение на указанията на ВАС за събиране на такива.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Русе, участващ в процеса на основание чл.10 от ЗОДОВ дава становище, че
предявените искове за обезщетение за имуществени вреди са частично основателни.
По
фактите:
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че с Решение № 89/23.02.2015 г. (л.л.6-12 от
адМ.д. 9/2016г ) КЗД установила по т.1, че е осъществена пряка дискриминация
под формата на по-неблагоприятно третиране спрямо ищцата в настоящото
производство Е.Ш. по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7
от ДР на ЗЗДискр. по признак „пол” при повишаването й в длъжност в сравнение с
колегата й М. М.. В тази част решението на КЗД като необжалвано е влязло в
сила.
Това решение е влязло в сила и в
частта на произнасянето на комисията по т.2 като необжалвано, по отношение на две физически
лица, изпълняващи съответно длъжност началник и главен директор към процесния
период.
По т.4 от
решението КЗД е предписала на основание чл.76, ал.1 от ЗЗДискр., във връзка с
чл.47 и чл.15 от ЗЗДискр, на Стефан Иванов Цанков, и.д. председател на ДАМТН да
предприеме мерки с цел предоставяне на равни възможности на служителите в ДАМТН
без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. при тяхното атестиране и
израстване в длъжност при осъществяване на процедура на конкурентен подбор,
като прилага еднакви критерии; по т.5 предписва на основание чл.76, ал.1 от
ЗЗДискр., във връзка с чл.47 от ЗЗДискр. на Иванка Ив. Нойвирт, изпълняваща
длъжността началник в процесния период и Светлозар Толев, изпълняващ длъжността
главен директор в ДАМТН към процесния период за в бъдеще да се въздържа от
понататъшни такива нарушения; а по т.6 прекратява на основание чл.52, ал.3 от
ЗЗДискр. производството по преписка № 69/2008 г. по отношение на ответната
страна М.Т.М., бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Русе към ДАМТН.
Е. Ш. е оспорила пред
съда единствено частта от решението на КЗД, с която са дадени предписания (т.4
и т.5) и с която е прекратено производството по отношение на ответника М. Т. М.
(т.6). В тази връзка при предходното разглеждане на делото съдебен състав е
приел за сведение решение № 16/06.08.2015 г. по адМ. д № 213/2015 г. по описа
на АдмС – Русе, с което съдът е отменил Решение № 89/23.02.2015 г. на петчленен разширен състав на
КЗД, в частта по т.6, с която се прекратява на основание чл.52, ал.3 от
ЗЗДискр. производството по преписка № 69/2008 г. по отношение на ответната
страна М. Т. М., бивш началник на РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Русе към
ДАМТН и вместо него е
постановил, че на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр оставя без уважение жалбата
на Е.Т.Ш. *** до Комисията за защита от дискриминация в частта, с която се
твърди извършена дискриминация от М.Т.М. – бивш началник на
РО на ГД „Надзор на пазара” гр. Русе към ДАМТН. (л.л.295-303 от адМ.д.9/2016). След извършена справка
настоящият съдът установи, че делото е с постановено решение № 2627/
02.03.2017г. по адМ.д. 12438/2015г. С решението на ВАС е оставено в сила
решение № 16 от 06.08.2015 г., постановено по административно дело № 213/2015
г. от Административен съд Русе в ЧАСТТА, с която е отменено решение №
89/23.02.2015 г. на Петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация, в
частта му, с което прекратено производството по отношение на М. М. и е оставена без уважение жалбата на
ищцата до КЗД в частта, с която се иска
да бъде установено, че М. М. – бивш началник на РО на ГД”Надзор на пазара” при ДАМТН е извършил дискриминация спрямо
нея. Обезсилено е решението в частта на наложени ПАМ.
Е.Ш. е оспорила по адМ.д.
2849/2015г. по описа на АдмС-София град всички атестационни формуляри след
решението на КЗД, като с влязло в сила определение/ потвърдено по адМ.д.
11962/2015г./ производството е прекратено поради неподлежащи на оспорване
актове, като по подсъдност делото е изплатено на АдмС-Русе касаещо заповед №
П-16 от 02.05.2012 г.за прекратяване на служебното й правоотношение и заповеди
,с които се определят длъжности за лица с увреждания, издадени от ДАМТН.
Формулярите
за оценка са приложени към адМ.д. 2849/2015г на АдмС-София град, приобщени към
адМ.д. 556/2019г., приобщено по адМ.д. 9/2016г. на АдмС-Русе.
С влязла в законна сила заповед №
П-16 от 02.05.2012 г. служебното правоотношение с ищцата, на длъжност младши
инспектор с месторабота в гр. Русе, РО „Надзор на пазара” – Велико Търново при
ГД „Надзор на пазара” е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта.
С определение № 7331 от 17.06.2016 г. по адМ. дело № 6103/2016 г. описа на ВАС,
касационната инстанция е оставила в сила прекратителното определение на АдмС –
Русе по адМ. дело № 556/2015 г.
След извършена справка на интернет
страницата на ВАС, съдът установи, че решение № 128/20.03.2015 г. на КЗД, с
което е установено, че работодателят ДАМТН не е допуснала да бъде осъществена
пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на Е. Ш. по сМ. на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във вр. с §.1 от ДР на с.з. по признаци „лично
положение” и „увреждане” и е оставил жалбите на Ш. (с твърдения, че не й е била
осигурена възможност за кариерно израстване при увеличена служебна
натовареност, не е атестирана справедливо, длъжността й е съкратена поради
това, че е сигнализирала КЗД за дискриминация спрямо нея за периода
2008-2012г.) без уважение, е влязло в законна сила на 19.12.2016 г., като
с Решение № 13908 от 19.12.2016 г. по адМ.
д. № 9176/2015 г. по описа на ВАС, V o., е оставено в сила Решение № 4353 от
23.06.2015 г. на АдмС - София по адМ.д. № 4096/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на Ш. против решение №
128/20.03.2015г., постановено от Комисията за защита от дискриминация,
Петчленен разширен заседателен състав по преписка № 159/2012 г., като
неоснователна.
Административното
производство пред Комисията за защита от дискриминация е започнало с подаване
на жалба от Е.Ш. вх. № 44-00-927/26.03.2008 г. . В жалбата се твърди, че спрямо
нея е извършвана дискриминация на етническа основа от прекия й ръководител по
това време, както и от горестоящия ръководител. Производството образувано е с
разпореждане № 183/31.03.2008 г. на Председателя на Комисията въз основа на
подадената жалба като преписката е разпределена на Първи специализиран
постоянен състав, компетентен да разглежда жалби по признак „етническа
принадлежност”. След проведено производство по реда на Глава Четвърта, раздел
първи от ЗЗДискр, в което е извършено предварително проучване, КЗД се е
произнесла с Решение № 134/10.06.2010 г. В решението е извършен анализ на
установените факти, както и на становищата и възраженията на страните и като
краен резултат е установено, че по отношение на Е.Ш. и ДАМТН, нееднаквите
критерии при атестирането, респективно нееднаквото им приложение, и резултата
им – липса на равни възможности за повишаването в длъжност на Ш. в сравнение с М.М.
при конкурентен подбор през 2007г. не представлява пряка дискриминация по
признак „етническа принадлежност” по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Посочено
е, че в ДАМНТ е имало няколко процедури
за конкурентен подбор за повишаване в длъжност, както следва през 2007г.-за
повишаване в длъжност старши инспектор, през 2008г- за повишаване в длъжност
старши инспектор, през 2008г.-за повишаване в длъжност главен инспектор и пак
през 2008г. за повишаване в длъжност началник отдел, всички извършвани по реда
на чл.82 ЗДСл и НУРАСДА. Посочени са оценките ,които ищцата е получила и които
останалите трима служители са получили, като е прието,че единствена и решаваща
роля при достъпа до участие в конкурентния подбор за израстване в длъжност е общата
оценка на последната атестация на служителите през 2006г.,получили оценка 2 ,
като на този критерий са отговаряли само Й.П.и М. М., които именно са били
повишени в длъжност старши инспектор през 2007г. Ищцата се е съгласявала с
поставените й оценки в периода 2003-2008.
Решение №
134/10.06.2010 г. на КЗД било оспорено от Ш. пред Върховния административен съд, който със
свое Решение № 1177/24.01.2013 г., по адМ.д. № 12871/2010 г. по описа на ВАС,
VІІ отд. оставил в сила решение на КЗД в частта, с която е установено, че по
отношение на нея не е осъществено дискриминационно отношение и вербален тормоз
от страна на ответниците по преписката по признак „етническа принадлежност”.
Съдът отменил решението на КЗД в частта, с която е оставена без уважение
жалбата на Е.Ш. и върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне по отношение на защитените признаци
„пол” и „лично положение”.
Въз основа
на решението на ВАС с Разпореждане № 252/28.03.2013 г. на Председателя на КЗД
производството по преписка № 69/2008 г. било възобновено и преписката била
разпределена на петчленен разширен състав на комисията с оглед факта, че ще
бъдат изследвани два признака.
Въз основа
на събраните по преписката доказателствата петчленния разширен състав на
Комисията за защита от дискриминация постановила Решение № 89/23.02.2015г.
Не е спорно
, че ищцата е заемала длъжност „младши инспектор” в РО на ГД „Надзор на пазара”
– Русе при ДАМТН, с месторабота гр. Силистра., където е била назначена през
2000г. , като от през 2007г. е преназначена в същият отдел с месторабота
гр.Русе.
Същата била
назначена относително по едно и също време със служителите Ц.С., Й.П.и М. М.,
но всички тези служители имали различно професионално развитие, с оглед
получените от тях атестационни оценки за периода 2003 – 2007 г.
От
приложените формуляри за оценка/ приложени към адМ.д. 2849/2015г на АдмС-София
град, приобщени към адМ.д. 556/2019г., приобщено по адМ.д. 9/2016г. на АдмС-Русе/
се установява, че за атестирания период 01.12.2005г- 30.11.2006г. и за
01.12.2006г- 30.11.2007г. , както и за следващия до 30.11.2008г. ищцата е
получила обща оценка 3 ,а М.М.- 2
През 2007г.
при конкурентния подбор за израстване в длъжност „старши инспектор” условията
са били налице по отношение на ищцата, Ц.С.,Й.П.и
М. М., като ищцата и Ц.С. / с IV младши ранг съответно с 9 и 8 години
професионален опит/ са получили оценка 3
при последната си атестация, оценки по степен изпълнение на целите- 2 и оценки
при изпълнение на преките си задължения- 2,
а П. и М. са с оценка 2 от последната атестация, същите оценки по
показателите за степен на изпълнение на целите/2/ и оценка 1 за изпълнение на
преките задължения и именно последните двама са подбрани и предложени за
заемане на длъжността „старши инспектор”./л.67-70 от делото /
През М.март 2008г. при конкурентен подбор за
длъжност” старши инспектор” ищцата
отново е получила същите оценки-3 , а Ц.С. е получила обща оценка 2
–изпълнението е над изискванията за 2007г. и е била повишена в длъжност старши
инспектор/ л. 102-103 от адМ.д.2849/2015 на АССГ/
КЗД е
извела извод ,че всички, с изключение на Ш., били повишени в длъжност след
получаване на обща оценка 2 – „изпълнение над изискванията” при последната
атестация преди повишаването им, на основание чл.35, ал.1, т.1 от Наредбата за
условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация – отМ.
(НУРАСДА). Ш. била оценявана винаги с оценка 3 и поради липса на изискуемите
условия по чл.35, ал.1, т.2 от НУРАСДА (отМ.), не била повишавана в длъжност. В
хода на производството било направено сравнение между атестирането и
професионалното израстване на Ш. и колегата й М. М., който за изключително
кратък срок последователно бил повишен от младши инспектор в старши инспектор/
със заповед № Н- 39/09.03.2017г/, от старши инспектор в главен инспектор /януари
2008г/ и на 7 февруари 2008г./ от главен
инспектор в началник отдел. Последните две повишения били извършени на база
атестацията на М. за периода 2006 – 2007 г. При сравнение на атестационните
формуляри на двамата служители Комисията установила, че в графата коментар на
оценяващия ръководил по общите постижения и поведение на оценявания,
коментарите са едни и същи и за двамата служители – и за двамата е посочено, че
като цяло изпълняват работата на нивото на изискванията за заеманата длъжност,
но поставените въз основа на същите коментари оценки за всеки от тях се
различават, в полза на М.. Независимо от пълна идентичност на коментарите, М.
получил по-висока оценка от Ш. и по различните показатели за оценка. В мотивите
на решението изрично се сочи, че не са
били приложени еднакви критерии при конкуретен подбор за длъжността „старши
инспектор“ през 2007г. При тези данни КЗД извела извод, че безспорно е налице
по-неблагоприятно третиране на ищцата спрямо колегата й М.М. поради липса на
еднакви критерии за атестиране за израстване в длъжност, респективно поради нееднаквото
им прилагане.
КЗД приела,
че с действията си работодателят е допуснал да се осъществи дискриминация под
формата на неблагоприятно третиране по признак „пол” спрямо Е. Ш. при
израстването й в длъжност. Приела е ,че видно от резултатите от проведения
конкурентен подбор за длъжността „старши
инспектор” през 2007 г. волята на работодателя, е била Ш. да не бъде
повишена в длъжност, като по този начин е осъществил дискриминация под формата
на неблагоприятно третиране по признак „пол”.
От допълнително изисканите документи
от ответната страна се установяват изискванията за заемане на длъжността „
старши инспектор” ,респ. изискванията за повишаване от длъжност „ младши
инспектор” в старши, съгласно ЕКДА. Посочено е, че от справка „човешки ресурси”
за повишаване в длъжност са отговаряли 4 лица, в т.ч. и ищцата, както следва : Ц.С.,
Й. П.,М. Т. М., Е.Ш.. Посочени са критериите, както и че е изготвено
предложение по отношение на две лица отговарящи на изискванията по чл.35
НУРАСДА : П. и М., изразили писменото си съгласие. В предложението са посочени
и мотивите на непосредствения ръководител за М. и П.. Извършен е конкурентен
подбор на база посочени критерии съгласно НУРАСДА и е изготвено предложение за
повишаване в длъжност на Й.П.и М. Т. М.,
които са изразили писмено съгласие. Този документ е приложен на л.118 от към адМ.д.
2849/2015г на АсС-София град, приобщени към адМ.д. 556/2019г., приобщено по адМ.д.
9/2016г. АдмС-Русе. Същият е представен допълнително на л.70 от делото.
Ответната страна не е представила
заповед за провеждане на подбор за длъжността” старши инспектор” през 2007г.
Приложени са справки за лицата, отговарящи на изискванията, предложения за преназначаването
на П. и М. като старши инспектори в РО-Русе, данни, че за П. служебното
правоотношение е прекратено на
18.02.2008г. и поради изтичане на 10г.срок досието не се съхранява. От така
представените документи следва извода, че свободните длъжности” старши
инспектор” са били 2. Този извод следва и от наличното приложено по адМ.д.556/2016г.
заповед А-099/10.03.2008г. отново за процедура за подбор на длъжността „старши
инспектор” , когато е назначена Ц.С. и от поименното разписание в сила от
01.04.2008г. / л.215/.
В допълнение са посочени и условията
за заемане на длъжност” главен инспектор”, като са били включени 6 лица
отговарящи на изискванията по чл.35 НУРАСДА и за длъжността „ началник отдел”/
л.64 и сл. От адМ.д.9/2016г и л.64 и сл.
-84 От делото /. Съгласно приложенията 6 души са отговаряли на изискванията ,
сред които не е ищцата, като само М. е изразил съгласие, като е изготвено
мотивирано предложение от непосредствения ръководител, съгласувано с
контролиращия ръководител до органа на назначаването.
Представена е заповед № 0044/
04.02.2008г. на и.д. председател на ДАМТН за провеждане на процедура на
конкурентен подбор за назначаване на длъжност” началник отдел” в РО-Русе,
списък съгласно който само М. е отговарял на изискванията и мотивиран
предложение от гл.директор „НП”.
По делото са представени поименни
длъжностни разписания за длъжностите в ДАМТН, отдел Русе, за периода от
01.04.2008 г. до 01.01.2012 г. (л.л.215-220 от адМ.д. 9/2016г.делото). Видно от
поименното длъжностно разписание към 01.07.2008 г. в отдела в гр. Русе е имало свободна
длъжност „старши инспектор“ и не е имало длъжност „главен инспектор“. , а към
01.07.2009г. и 1.1.2012г. не е имало и свободна длъжност” старши инспектор”.
По делото е представено поименно
длъжностно разписание за длъжностите в ДАМТН, в сила от 01.04.2012 г., от което
е видно, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищцата в
РО „Надзор на пазара” – Велико Търново е имало свободна длъжност главен инспектор
(л.л.387-394 от адМ.д.9/2016г).
По адМ.д.9/2016г./ приобщено в
цялост/ е назначена и съдебно-икономическа
експертиза със задача – вещото лице като се запознае с материалите по делото и
служебното досие на ищцата да отговори на следните въпроси: през процесния
период, обхващащ периода на дискриминация, съгласно решението на Комисията за
защита от дискриминация, каква е била заплатата на ищцата; какво е било
възнаграждението на старши инспектор, гл. инспектор и началник отдел през същия
период; каква е разликата във възнагражденията на Ш. и старши инспектор за
периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г.; каква е разликата във възнаграждението
на Ш. и началник отдел за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г., както и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице,
по назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза, прието от съда по
адМ.д.9/2016г. и потвърдено и в настоящето производство и неоспорено от
страните се установява, че разликата във възнагражденията на мл. инспектор и
ст. инспектор за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. е 50 лева; разликата във
възнагражденията на мл. инспектор и началник отдел за периода 07.02.2008 г. –
07.05.2012 г. е съответно 160 лв., 165 лв., 175 лв. и 182 лв. (л.л.211 – 214 от
делото). От заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза се
установява, че разликата във възнагражденията на мл. инспектор и ст. инспектор
за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. е 678 лева, заедно с процента
прослужено време.; разликата във възнагражденията на мл. инспектор и началник
отдел за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. е 10 221,80 лева, заедно с
процента прослужено време, а дължимата лихва 6 394,47 лева. (л.л.355-362
от делото).
По
правото:
В разглеждания случай се претендира
обезщетение поради осъществено дискриминационно третиране от орган на ДАМТН,
установено по реда на глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. и причиняване на увреждане
в резултат на това. Ищцата твърди, че в
резултат от незаконни актове, действия и бездействия на длъжностни лица при
държавен орган, т. е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност, е
претърпяла вреди от нарушаване на изисквания по ЗЗДискр., уреждащи равенство в
третирането, като неблагоприятното третиране спрямо нея е установено с влязъл в
сила акт след проведено нарочно административно производство по установяване на
нарушение на антидискриминационното законодателство пред Комисията за защита от
дискриминация (КЗД) по реда на раздел I от глава четвърта на ЗЗдискр.
Претендирани са материални вреди за периода от 2007г. – 2012 г. като следствие
на неизрастването й в службата, поради дискриминация, като твърди претърпени
загуби/ пропуснати ползи/ от разликата в заплащанията на младши инспектор ,
старши инспектор, главен инспектор и началник отдел и лихви считано от 01.01.2007г. и от
07.02.2008г. до окончателното изплащане. Причинната връзка извежда от факта, че
ако не е била диксриминирана и е била назначена заедно с колегата й М.М. последователно за старши инспектор, главен
инспектор и началник отдел, нямало да бъде съкратена и е щяла да получава заплата, равна на
неговата, и ДМС, като именно разликата дефинира като имуществена вреда под
формата на пропусната полза.
В тази връзка съдът отчита
надлежността на ответната страна-Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище гр. София, съгласно
чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ДАМТН (Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. Софи).
Същевремевнно
относно другата предпоставка по чл.74 ал.2 ЗЗДикр, отчита,че ЗЗДискр предвижда две
възможности за реализиране на претенция за обезщетяване на вреди (имуществени
или неимуществени), които са резултат от проявено дискриминационно отношение,
произтичащо от административен акт, действие или бездействие. Едната от тях е
засегнатото лице да предяви иск по чл. 71, ал. 1
ЗЗДискр в районния съд и другата - лицето да проведе производство
пред КЗД по реда на чл. 50 и сл.
ЗЗДискр, след което и при наличие на влязло в сила нейно решение, с
което са установени извършеното нарушение, нарушителят и засегнатото лице,
последното да предяви иск за обезщетяване по реда на чл. 74
ЗЗДискр./ какъвто е случая/.В чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр
са уредени две възможни хипотези за предявяване на иска за обезщетение при
благоприятно за дискриминираното лице решение на комисията: или по общия исков
ред (съгласно правилата на ГПК),
или по реда на ЗОДОВ
- в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия
или бездействия на държавни органи и длъжностни лица.
Основният
елемент от фактическия състав, от който възниква отговорността по Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди не е решението на Комисията за защита от
дискриминация, а осъществената в нарушение на изискванията за равно третиране
административна дейност, проявена чрез действие или бездействие или чрез
издаването на административен акт. Решението на специализирания орган, с което
се установява дискриминация, е предпоставка за допустимост, а не основание за
предявяването на исковата претенция по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.
Следователно предявените искове за
обезщетение за вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗЗД,
във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед наложената постоянна съдебна
практика в хипотезата на чл. 74, ал. 2
от ЗЗДискр. административните съдилища не установяват факти от
областта на гражданското право (какъвто е неравенството в третирането по
смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.),не
установяват повторно осъществена ли е дисриминация и от кого и срещу кого, а
изследват единствено съществуването на
вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение във връзка
с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на
дискриминация и какъв е размера на обезщетението(Арг.: чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ).
Настоящия
съд е длъжен да направи преценка по чл.1 ЗОДОВ, че актовете, действията или
бездействията, издадени/ осъществени в нарушение на Закона за защита от дискриминация,
представляват административна дейност, тъй като само в този случай
имуществената отговорност за вреди може да се търси не от лицето, осъществило
дискриминацията, а от юридическото лице, в чийто състав е включен органът или
длъжностното лице, извършило дискриминация.
В
допълнение от правна стана следва да се посочи, че след като решението на КЗД
установява проявите на нежелано и увреждащо правата на засегнатите лица
дискриминационно поведение, други факти и обстоятелства извън посочените в това
решение не могат да се разглеждат от съда, пред който се предявява иска за
обезщетение. Вредите, чието обезщетяване се претендира, не биха могли да
произтичат от актове и действия, необхванати от решението на комисията.
Последващо издадени от този орган актове или последващо извършени от него
действия не биха могли да се разглеждат като продължение на актове и действия,
които не са били предмет на произнасяне на Комисията за защита от дискриминация/
в т.сМ.Решение № 11439 от 25.07.2019 г. на ВАС по адМ. д. № 12884/2018 г., III
о/.
В този
смисъл за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на
установена дискриминация, а е необходимо да се установи, че претендираните
вреди са пряка и непосредствена последица от нея- чл. 4 от ЗОДОВ и то в рамките на установеното от КЗД
Съдът намира ,че е налице първата
предпоставка на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В
конкретния случай е налице признато с влязло в сила решение №89 / 23.02.2015г.
по пр. № 69/2008г., в частта по т.1 и т.2 . на Комисията за защита от
дискриминация за "нарушение на права" по смисъла на чл. 74, ал.1
ЗЗДискр., приравнено съгласно същата разпоредба на противоправно
действие, респ. бездействие на длъжностно лице, оправомощено по силата на
закона да изпълнява административни властнически функции. Самото нарушение е
признато като извършено от ответника, като същото нарушение е квалифицирано
като извършване на "пряка дискриминация " по признак „пол” спрямо
ищцата при повишаването й в длъжност в сравнение с колегата й М. М. при
извършения подбор през 2007г.за заемане длъжността „старши инспектор”, като
ответника/ДАМТН/ не й е предоставил равни възможности за професионалното и
израстване в длъжност като не е приложил еднакви критерии при конкурентния
подбор за длъжността „старши инспектор”
ДАМТН е
държавен орган и е орган по назначаване
на държавните служители (чл. 6, ал. 1
ЗДСл.), и дейността, свързана с възникване, развитие и прекратяване
на служебно правоотношение представлява административна такава. Съгласно чл. 15 от
ЗЗдискр. във вр. с чл. 28 от
същия закон, органът по назначаването е длъжен да предоставя равни
възможности на служителите за професионално израстване в ранг и длъжност, без
оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 , като прилага еднакви критерии при оценка
на дейността иМ. Съгласно чл. 18 и 19
ЗЗДиср., работодателят е длъжен да предприеме
ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място и при
неизпълнение, носи отговорност по този
закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.
Съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 1
и ал. 5 ЗДСл
държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз
основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на
преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Основна
цел на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители е да се
подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на
изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите,
изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга
важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки
служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се
създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и
кариерно развитие. За постигането на така регламентираните цели са създадени
задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната
администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността,
безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3,
ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда
за атестиране на служителите в държавната администрация/отм/ , процедурата по
атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки
служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под
наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната
организация на работниците и служителите в администрацията.
Изискванията
на чл. 25 от
Наредбата са пряко свързани с
правилото преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и
обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Действително извън
правомощията на съда, вкл. и на КЗД, е да проверява обективността на
поставените оценки, а само спазването на закона при извършване на
оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от
закона критерии/ чл.76 ал.7 ЗДСл/, регламентирани в чл. 16 - 21 НУРАСДА.
В наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните
служители, чието точно и в пълен обем изпълнение е гаранция за обективността и
безпристрастността на извършеното оценяване.
За
да стигне до извода, че ДАМТН като работодател, „началник отдел" /оценяващ
ръководител по смисъла на чл.З, ал.2 от НУРАСДА
„главен директор" /контролиращ ръководител/ към процесния период са
допуснали да бъде осъществена
пряка дискриминация под формата на неблагоприятно
третиране спрямо ищцата по признак „ пол " при повишаването и в дължност в
сравнение с колегата и М. М. КЗД
е анализирала професионалното развитие през периода 2003 г. - 2007 г. на Ц.С., Й.П.и
М. М. - колеги на ищцата, заемащи
също длъжността „младши инспектор". И тримата през 2006 г. са били атестирани
, като П. и М. са оценени с оценка „2
- изпълнение над изискванията".Последните двама при
проведения през 2007 г. конкурентен подбор за длъжността „старши
инспектор" са били повишени. Само М. обаче, на база атестацията му от 2007 г., през 2008 г. е бил
повишен в длъжност „главен
инспектор", а няма и месец по-късно - в длъжност „началник на отдел" . По тази причина КЗД е сравнила детайлно атестациите на ищцата и М.М. и е установила, че при едни и същи коментари на оценяващия
ръководител относно общите
постижения и поведение, М. е
получил оценка „2 - изпълнение над изискванията", а ищцата - оценка „З -изпълнение, отговарящо
на изискванията".
Казано иначе - КЗД е установила , че дискриминацията е съпричинена:
от работодателя ДАМТН чрез непредоставяне на равни възможности за професионално
израстване, а именно - неприлагане на еднакви критерии при
конкурентен подбор за длъжността „старши инспектор", осъществен през
2007 г. и от оценяващия ръководител чрез изготвяне на атестациите,
от контролиращия ръководител чрез „потвърждаването" на атестациите
/ дл.лица при ответника/ , като дейността по атестирането, повишаването в
длъжност е административна.
Т.е налице
е първата предпоставка на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие на ответника при изпълнение на административна
дейност.
Отговорността
по чл.1 от ЗОДОВ възниква, когато е налице хипотезата на чл.4 от ЗОДОВ -
вредите да са пряка и непосредствена последица от вредоносните действия,
бездействия или административен акт.
Вредата, от
своя страна, представлява всяко неблагоприятно изменение в имуществената или
личната сфера на гражданина или юридическото лице, което е настъпило като
последица от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на длъжностните лица,действащи при или по повод административна
дейност. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в
патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или
бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до
намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Субективното право на обезщетение възниква
само ако вредите са пряка и непосредствена последица от установения
дискриминационен акт на административен орган– чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
В случая не са налице всички
предпоставки за възникване на право на обезщетение. Данните по делото сочат, че
не е налице пряка причинно – следствена връзка между претендираните имуществени
вреди и незаконосъобразното дискриминационно поведение на административния
орган.
Изпълнявайки
указанията на ВАС и събирайки допълнителни доказателства, настоящия състав
отчита :
Съгласно чл.15 от НУРАСДА, оределянето на
общата оценка на изпълнението на длъжността за един период на оценяване включва
оценка на изпълнението на длъжността по отделни показатели и
оформяне на обща оценка. Видно от изготвения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение
на длъжността „младши инспектор" от Е.Ш. през периода от 01.12.2005
г. до 30.11.2006 г. /на стр.91-94 от адМ.д. 2849/2015г/, всички оценки по отделните
показатели са „2", а общата оценка е „З". Видно от изготвения формуляр
за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността „младши
инспектор" от М.М. през
периода от 01.12.2005 г. до 30.11.2006 г. /на стр.123-127 от адМ.д. 2849/15г,
приложено по адМ.д.556/2015г на АдмС-Русе/, всички оценки по отделните
показатели са „1", с изключение на оценката относно „степен на
реализация на целите от работния план", която е „2", а
общата оценка е „2". Както е установила и КЗД, коментарите
на оценяващия ръководител относно
общите постижения и поведение на оценяваните са еднакви, а общите оценки - различни, което
именно е счетено за по-неблагоприятно третиране. Няма
спор, че ищцата не е възразила по реда на чл.28 от НУРАСДА срещу дадената и от оценяващия ръководител обща оценка.
КЗД не е установила подобни факти по отношение на атестирането на Й.П., нито по
отношение на Ц.С.. Всъщност от приложените формуляри за атестирането ищцата не
е възразявала в периода 2005-2008г.вкл.
Съгласно чл. 30, ал.1 от НУРАСДА,
повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно
преминаване в по-висок ранг или по-висока длъжност. В случая се твърди/по
първия иск/, че установената дискриминация е възпрепятствала
преминаването от длъжност „младши инспектор" в длъжност „старши
инспектор".
Съгласно чл. 30, ал.2 от НУРАСДА,
повишаването в държавна служба е обвързано с оценката от
изпълнението на длъжността, получена при атестиране, и с обучението и развитието
на служителите в администрацията, посочени кумулативно. Това
означава, че атестацията не е единственият критерий за кариерно
израстване. Затова именно в чл.34, ал.З от Наредбата е предвидено, че заемането на по-висока
длъжност в същата администрация се извършва чрез конкурентен
подбор, в който могат да участват служители, които отговарят на условията за заемане на по-високата длъжност и: 1. имат оценка
от последното атестиране
1 "Изключително изпълнение"
или 2 "Изпълнението е над изискванията" или 2. имат
оценка от последното атестиране 3 "Изпълнението отговаря на изискванията" и притежават по-висок от
минимално изискуемия ранг за по-високата
длъжност.
В случая към момента на процесния конкурентен
подбор през март 2007г. ищцата е притежавала ранг IV младши. Условията за заемане на длъжността „старши инспектор" при
редакцията на ЕКДА - минимално изискуемият ранг за длъжността „старши
инспектор" към 2007 г. е IV младши.
Непритежаването на ранг, по-висок от този, е причината Ш. да
не е бъде предложена за участие в конкурентния подбор за длъжността „старши
инспектор", а не защото е имала оценка от последното атестиране „3",
съгласно чл.35 ал.1 т.2 от НУРАСДА. Дори и да имаше оценка „2" като М. М. и Й.П.,
ако не бе допусната дискриминация по пол,
това би осигурило
на Ш. единствено равен
старт в конкурентния подбор, но не повишаването и в длъжност като краен резултат
от този подбор. Така е, защото съгласно чл.36, ал.З от НУРСДА, в
случай, че служителите, които отговарят на условията по чл. 35 и са
изразили писмено съгласие да заемат длъжността,
са повече от
един, непосредственият ръководител
на административното
звено, в което
е свободната длъжност, извършва конкурентен подбор въз
основа на: 1.общата оценка на изпълнение на длъжността; 2 оценките по отделните
показатели по чл. 16; 3.притежавания ранг; 4.бъдещия
потенциал за развитие
на служителя, отразен
във формуляра
за оценка; 5. събеседване за преценка на професионалните и
деловите качества. В
допълнение следва да се посочи, че на база писмените доказателства изискани от ответната страна е видно,
че за длъжността „ старши инспектор” не е обявена 1 бройка, като независимо от
доводите на КЗД за тази длъжност са отговаряли както М.М., така и Й.П., които
са били предложени от прекия ръководител за повишаване в длъжност „старши
инспектор”, т.е при отчетените показатели на ищцата в сравнение с П. и М.
съобразно изискванията на чл.36 ал.3 вр.чл.35 ал.1 т.1 от НУРАСДА , същата дори да не бе
констатираната пряка дискриминация по признак пол при конкурентния подбор би се
състезавала заедно с тях и пак не би имала реални шансове да бъде предложена за
повишаване в длъжност. Това е така защото при преценката на прекия ръководител
, се вземат и оценките по отделните показатели по чл.16- степента на реализация на целите от работния план;
степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките
задължения, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност;
показаните компетентности, бъдещия потенциал за развитие на служителя,
отразен във формуляра за оценка, а ищцата е получила
оценка 2 , а другите двама М. и П. оценка 1 при оценката на изпълнение на
преките й задължения и не е получила оценка за бъдещ потенциал, за разлика от
другите двама. Значението на длъжностната характеристика е свързано с
конкретната изпълнявана длъжност-нормативно определена позиция, която се заема
по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания
и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се
изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. В процедурата по атестиране длъжностната характеристика има
значение при отделните показатели за оценка изпълнението на длъжността-преките
задължения се определят в длъжностната характеристика и се оценява степента, в
която са постигнати изискванията за изпълнението иМ. В коментираните от КЗД
атестации и съдът като съобрази всички приложени формуляри по адМ.д 2849/2015г.
, отчита, че в частта на степента на оценка на работния план за 2006г. е дадена
препоръка към ищцата да подобри прецизността при написване на АУАН и
констативни протоколи, като е преценено, че на добро ниво изпълнява
задълженията си по длъжностната характеристика, като за разлика от нея
коментара в тази част по отношение на М. ,е че изпълнява задълженията си на
много добро ниво, над съответните за длъжността, които изводи са съответно
обосновани. Ищцата не твърди неравно третиране с П. , поради което съдът не
разглежда подобен довод. Следва да се има предвид и че кариерното израстване в
държавната администрация е обвързано с функциите на съответното административно
звено и утвърденото за изпълнението им щатно – длъжностно разписание, както и
наличните вакантни бройки. Вярно е, че ищцата е оценена с атестационна оценка
3, но това е станало въз основа на отчетите за изпълнението на служебните й
задължения в продължение на три години. Вярно е и ,че П. е била оценявана и
нейните оценки по различните показатели са по-високи от тези на ищцата. Предложението
на гл.директор по отношение на П. и М. е
поради „ постигнати отлични резултати през последните години, което е
отразено в годишните им оценки, доказани познания, умение за работа в екип и
потенциал за изпълнение на по-сложни задачи.
Иначе казано - общата оценка в атестацията с
само един от критериите за подбор. Наличието на останалите критерии
прекъсва пряката причинно-следствена връзка между установената пряка дискриминации
под формата на неблагоприятно третиране при атестирането за периода
от 2006 г./ последната атестация преди подбора/ и неповишаването от
длъжност „младши инспектор" в длъжност „старши инспектор" при
конкурентния подбор през 2007г., пропускането на възможността за получаване на
възнаграждение /в т.ч. и ДМС и парични бонуси, като експерта сочи че
такива не са били раздавани/ като „старши инспектор" през периода от 09.03.2007
г. до 07.02.2008 г., което води на извода, че осъществената спрямо ищцата
дискриминация под формата на по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл.4,
ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с §.1, т.7 от ДР на ЗЗДискр по признак „пол” при повишаването й в длъжност в
сравнение с колегата й М. М. няма за задължителна, закономерна последица
неизрастването й в длъжност „старши инспектор” през 2007 г.
Съдът
отбелязва в допълнение, че при липсата на установена дискриминация при
конкурентния подбор през март 2008г. за длъжността „старши инспектор” , когато
на условията са отговаряли ищцата и Цв. С., Ш. отново е получила оценка 3 , за
разлика от С.-оценка 2 , която на база атестацията от 2007г. е била предложена
и повишена в длъжност .
Ищцата
не твърди наличие на вакантни бройки на по-високи длъжности съгласно чл. 34,
ал.1 от Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната
администрация, за заемане на които да е кандидатствала и да не е била одобрена.
В този период / март 2007г. /противно на твърденията
на ищцата не е било налично производство за повишаване в длъжност „ главен
инспектор” . Такова е налично видно от заповед на л. 72 считано от
11.01.2008г., като ищцата не е била включена в списъка за отговарящите на
условията, още повече че същата не е атакувала критериите за оценка при
предходния подбор, при които нейните оценки определено са различни от
поставените като критерии.
Според съда част от претенциите на ищцата за
обезщетение са извън предметния обхват на решението на КЗД. Тя погрешно счита, че с
него е установена пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от
ЗЗДискр. и при конкурентните подбори за длъжностите „главен инспектор"
и „началник на отдел",осъществени през 2008 г. на база атестациите, изготвени през 2007
г. Затова и претендира разликата между нейното възнаграждение като „младши инспектор" и възнагражденията на
„главния инспектор" / до 07.02.2008г/ и „началника на отдел"/ в периода 07.02.2008г. до прекратяване на
служебното правоотношение на
07.05.2012г/. При тези подбори обаче вече не са били налице „сравними сходни обстоятелства" по смисъла
на посочената разпоредба, доколкото Ш.
и М. са заемали различни длъжности. От правна стана следва да се посочи,
че след като решението на КЗД установява проявите на нежелано и увреждащо
правата на засегнатите лица дискриминационно поведение само при подбора за
длъжността „ старши инспектор” през 2007г., други факти и обстоятелства извън
посочените в това решение не могат да се разглеждат от съда, пред който се
предявява иска за обезщетение. Вредите, чието обезщетяване се претендира, не
биха могли да произтичат от актове и действия, необхванати от решението на
комисията. Независимо от това с оглед начина на претендираните пропуснати
ползи, възприетото от КЗД в диспозитива, и указанията на ВАС, съдът отбелязва,
че в решението КЗД в мотивите е посочена
атестация на М. през 2007г., най-вече с оглед констатацията за бързото му
кариерно развитие.
Видно от изготвения формуляр
за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността „младши инспектор" от ищцата през
периода от 01.12.2006 г. до 30.11.2007 г. /на стр.87-90 от адМ.д.2849/2015г./,
всички оценки по отделните показатели са „2", а общата оценка
е „З". Видно от изготвения формуляр за оценка на
индивидуалното изпълнение на длъжността „младши инспектор" от М. през
периода от 01.12.2006 г. до 30.11.2007 г. /на стр. стр.119-122 от адМ.д.2849/2015г /,
всички оценки по отделните показатели са „1", с изключение на оценката относно „степен на
реализация на целите от работния план", която е „2", а
общата оценка е „2". За разлика от 2006 г. обаче, през 2007 г. коментарите
на оценяващия ръководител относно общите постижения и поведение на оценяваните са
различни, общите оценки - също, т.е. липсва по-
неблагоприятно
третиране. Освен това, не е била
налице и дискриминационната хипотеза „еднакви коментари, различни оценки",
която е установена при
атестирането през 2006 г. За М. е записано, че
изпълнява работата над нивото на изискванията за длъжността и че притежава
добри
организационни качества, а
за ищцата - че изпълнява работата на нивото на изискванията за длъжността,
без да са констатирани отличаващи организационни качества.
Дори и да се приеме, че и повишаването на М. от „старши инспектор" в „главен
инспектор"/ заповед от 23.01.2008г./ също е дискриминация спрямо ищцата
и то установена с решението на КЗД, / макар че предметния
обхват на решението касае подбора за повишаване в длъжност” старши инспектор
през 2007г./ ,то отново не е налице пряка причинна връзка между дискриминацията
и неповишаването на ищцата от длъжност „старши инспектор" в
длъжност „главен инспектор" и пропускането на възможността за получаване
на възнаграждение /в т.ч. и ДМС / като „главен инспектор"
през същия период, каквато е претенцията й , както и между дискриминацията
и неповишаването на ищцата от длъжност „главен инспектор" в длъжност
„началник на отдел" и пропускането на възможността за получаване
на възнаграждение /в т.ч. и ДМС / като „началник на отдел"
през периода от 07.02.2008 г. до 07.05.2012 г. В случая към момента на конкурентния подбор
за длъжността „главен инспектор" ищцата все още е с ранг IV младши, минимално изискуемият ранг за
длъжността „главен инспектор" към 23.01.2008 г. е IV младши, а при атестирането през 2007г. ищцата
е получила оценка 3/ за разлика например от Ц.С./. Т.е. отново непритежаването
на ранг, по-висок от този, е причината ищцата да не е бъде предложена за
участие в конкурентния подбор за длъжността „главен инспектор",
а не защото е имала оценка от последното атестиране „З" и защото не е
отговаряла на изискванията на чл.35 от наредбата за заемане на длъжността. Представените
от ответника писмени доказателства сочат, че са длъжността са отговаряли общо 6
лица, сред които не е ищцата, и при отказ на останалите петима за повишение е
предложен М.М..
Видно ЕКДА за длъжността „началник на регионален
отдел", и заповед № 0044/ 04.02.2008 г.,, минимално изискуемият ранг за длъжността е II младши,
а такъв ранг ищцата е придобила в края на
2009 г./заповед №82 от 11.12.2009 г.
/
Освен това, и за М. не са били достатъчни само
атестациите му, изготвени през 2006 г. и 2007 г. За неговото издигане
като „началник на отдел" съществена роля е изиграло предложението от
05.02.2008 г., направено „главен директор" на ГД „НАДЗОР НА
ПАЗАРА"-РУСЕ към ДАМТН. Видно от това предложение /на л.84 от
делото/, то е мотивирано
на първо място с отличните организационни качества на М., посочени и в атестацията му от 2007 г., които именно го отличават формално от ищцата, доколкото в нейната атестация от 2007г. не е
констатирано да притежава такива
качества, дори в сравнение с Ц.С..
Липсва пряка причинно-следствена връзка между установената с решението на КЗД
дискриминация, осъществена от ДАМТН през 2006 г. и 2007 г. при атестирането на Ш. при осъществените конкурентни подбори до
съкращаването през 2012 г. на заеманата
от последната длъжност „младши инспектор" и прекратяване на служебното й
правоотношение с влязла в сила заповед.
С
оглед изложените съображения, исковите претенции на Е. Ш. за претърпени
имуществени вреди следва да се отхвърлят
като неоснователни. С оглед изхода на спора, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати и направените за сметка на съда разноски за възнаграждения за вещи лица
в общ размер на 470,57 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените кумулативно
съединени искове от Е.Т.Ш. срещу Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, със седалище гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от дискриминация,
призната за извършена спрямо ищцата от ДАМТН с решение № 89/23.02.2015 г. на
Комисия за защита от дискриминация, както следва:
- за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. - 2 000 лв., представляващи
разликата в заплатите на младши и старши инспектор и главен инспектор, както и
разликата в получаването на допълнително материално стимулиране, както и
законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;
- за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. - 9 000 лв., представляващи
разликата в заплатите на младши инспектор и началник отдел, както и разликата в
получаване на ДМС, както и законна лихва върху тази сума до окончателното й
изплащане;
ОСЪЖДА
Е.Т.Ш. ***, ЕГН **********,
да заплати по сметка на Административен съд Русе сумата 470, 57 лв.(четиристотин и седемдесет лв. 57 ст.) разноски за възнаграждения на вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: