Р Е
Ш Е Н
И Е № 2643
гр. Бургас, 22.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2818 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове по чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от М.Д. Н, против “Хоспис Миладиноски“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 02.08.2017г. е сключила с ответника договор за
настаняване на баща й Д. Н. К. в Центъра за рехабилитация на дружеството,
находящ се в гр.Ч, както и че е заплатила месечна такса от 1 485 лв. по
него. Сочи и че на 14.08.2017г. пациентът е починал. Предвид това и с оглед
клаузите на договора, счи-та, че дължимото от нея възнаграждение за
предоставената услуга – палиативни грижи, е в размер на 660 лв. /12 дни х 55
лв./, а останалата, платена от нея сума – 865 лв., след-ва да й бъде върната от
ответника – като получена на отпаднало основание. Претендира законната лихва и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита, че процесният договор
не е породил правно действие, тъй като не е подписан от пациента. Евентуално,
че ищцата не е страна по него. Сочи, че уговореното възнаграждение е за пакетна
услуга, а съглас-но клаузите на договора в случая се дължи такова – по ценоразпис,
съответно – сумата, която следва да бъде възстановена на Н., като на наследник
по закон на Колев, е в размер на 1/3 от 110 лв. Иска от Съда да отхвърли
претенцията.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказател-ства, намира за установено следното:
По делото е представен договор от 02.08.2017г., по силата на който Д. Н. К.
– баща на ищцата, е бил настанен в болнично заведение, стопанисвано от от-ветното
дружество. Посочено е в него, че се касае за пациент, числящ се към 4-та група:
абсолютно неподвижни, в много тежко състояние, с декубитални рани, залежали, в
ко-матозно състояние или абсолютно неориентирани, неконтактни терминално болни
или онкологично болни в напреднал стадий, абсолютно зависими от грижите на
персонала, съгласно приложения на л.12 ценоразпис – при цена 55 лв. на ден;
подробно са описани всички медицински и социални услуги, които изпълнителят се
задължава да предоста-вя; уговорен е размерът на възнаграждението, което следва
да заплаща възложителят – 1 485 лв. на месец, а в чл.1 е предвидено, че
при настъпили непреодолими последствия за лицето или желание за напускане,
преди изтичане на договорения срок, но в рамките на 15 дни от постъпването му,
сумата, посочена като месечна такса, се променя и важат условията за
калкулиране на база пролежани дни, съгласно ценоразпис.
Спорни по делото са въпросите за действителността на договора, както и за
това кои са страните по него.
Тук следва да се посочи, че в случая се касае за неформален и ненаименован
дого-вор за предоставяне на медицински услуги. И макар в титулната му част да е
посочено, че се сключва между Кв, като пациент, и ответното дружество – като изпълнител,
с оглед изключително тежкото здравославно състояние на бащата на ищцата, това
реално е нямало как да се случи. Затова, видно от екземпляра, представен от “Хоспис
Милади-носки“ ЕООД, условията са били уговорени с Н. и договорът е бил подписан
от нея, съответно и тя – чрез кредитната карта на съпруга си, е платила
уговореното възна-граждение, т. е. същият е действителен и именно ищцата се
явява надлежна страна, въз-ложител по него.
След 12 дни – на 14.08.2017г., К, е починал. Или безспорно, касае се
настъпва-нето на цитираната по-горе хипотеза по чл.1 от договора. В тази
връзка, страните по де-лото не спорят относно обема и качеството на
предоставените от изпълнителя медицин-ски и социални услуги, а само за начина,
по който следва да се изчисли предвидената за възстановяване /връщане/ сума, т.
е. при отпаднало основание за ответника да задържа разликата – с оглед
прекратяването на облигационното правоотношение със смъртта на пациента, на
основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. с чл.89 от ЗЗД – при двустранните
догово-ри, ако задължението на едната страна се
погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право, и чл.88, ал.1 от ЗЗД – развалянето при договорите за
продължително или периодично изпълнение няма
обратно действие.
Както беше посочено, страните са уговорили месечно възнаграждение от
1 485 лв. за полагането на палиативните грижи за пациента, което
действително се явява пакетна цена – с оглед и на твърденията в отговора на
ответника, тъй като в цитирания по-горе ценоразпис е предвидена такава от по 55
лв. на ден или общо 1 650 лв. за 30 дни.
Следователно, дължимата по договора сума от възложителя следва да се
изчисли по ”условията за калкулиране на база пролежани дни, съгласно ценоразпис”,
а разлика-та следва да му се възстанови от изпълнителя.
Съществуващият към моментите на сключването, действието и прекратяването на
договора ценоразпис на дружеството предвижда, че възнаграждението за пролежан
лег-лоден за пациент от 4-та група е по 55 лв., т. е. в случая общо 660 лв. за
12 дни. При не-гова доказателствена тежест ответникът не е ангажирал надлежни
доказателства за дъл-жимостта и на други суми от страна на ищцата
във връзка с предоставените по отноше-ние на баща й медицински и социални
услуги, включително и досежно основанието за това. Представеният по делото
втори ценоразпис – на л.41 и л.42, не е относим към про-цесния период – от 02.
до 14.08.2017г., тъй като е утвърден от управителя на хосписа, считано от
26.10.2017г.
Или в крайна сметка следва да се приеме, че подлежащата на възстановяване
сума по договора за настаняване от 02.08.2017г. е в размер на разликата от
внесената от ищ-цата такса – 1 485 лв., и дължимата след преизчисляването
на база пролежаните от па-циента дни, съгласно ценоразписа, такава – 660 лв., а
именно – 825 лв.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че претенцията
на Н. в горния размер е основателна и следва да бъде уважена, като за разликата
над тази сума – до 865 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се дължи и законната лихва – от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.04.2018г., до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените по
делото разноски – 47.69 лв. ДТ и 1 144.51 лв. платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Хоспис Миладиноски“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.Б, ул.”” № , ет., ап., да върне
на М.Д. Н, с ЕГН: **********,***, Сг, Ш, сумата 825 лв., получена на отпаднало основание – по Договор за настаняване от 02.08.2017г., дейст-вието на който е било
прекратено на 14.08.2017г., съобразно чл.89 от ЗЗД, ведно със за-конната
лихва върху нея, считано от 20.04.2018г.
до окончателното плащане, както и да й заплати направените по делото разноски
– общо 1 192.20 лв., като за
разликата до пълния предявен размер – от 865 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчва-нето му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.