Р Е Ш
Е Н И Е № 260072
гр.
Шумен , 31.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Тодорова като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №76 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260282 от 17.12.2020г. по гр.дело №3229/2019г.
ШРС е осъдил „ПЕРФЕКТ 2006“ЕООД-гр.Шумен,
представлявано от В.И.И.да заплати на Г.Х.Р., действаща чрез процесуалния си
представител адв. Р.М., сумата от 1000лв., неоснователно получена от ответника
на 26.09.2019г. във връзка с договор, наименован „Договор за поръчка за
блокиране продажба на недвижим имот“ и предмет на договора „Блокиране на
продажбата на имот на стойност от 80 000лв., представляващ апартамент №6,
находящ се в град Шумен, ул. „... №15, с идентификатор 83510.658.229.4.6, на 4
етаж, до организиране на среща между продавача и купувача“, невърната на ищеца,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволна от решението останала ответната страна,
която го обжалва изцяло. Излага, че същото било неправилно – постановено при превратно тълкуване на
обстоятелствата и фактите установени по категоричен начин в хода на съдебното
дирене. Ответното дружество било изпълнило своята престация по процесния
договор и оставената сума в размер на 1000лв. била послужила за гарантиране на
намеренията на ищцата да закупи имота, в случай че това стане възможно
посредством финансирането на банка, за което дружеството се ангажирало да
съдейства. В гражданското право не се допускало при възмезден договор да се
иска връщане на получената от едната страна имуществена престация. Съзнателното
изпълнение на нравствен дълг било основание за престиране, поради което
даденото не подлежало на връщане. В мотивите съдът неправилно възприел, че не
било уговорено възнаграждение по смисъла на чл.286 от ЗЗД, като платената сума
от 1000лв. била именно такова възнаграждение. Неправилно съдът приел, че всички
останали факти, свързани с постигнатата договореност за цената, покупката и
отпуснатия кредит за покупка на имота от страна на възложителя, били
ирелевантни към спора. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна моли решението
на НПРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 26.09.2019г. между страните бил сключен
договор за поръчка за блокиране продажба на недвижим имот, по силата на който
ищцата Г.Х.Р. възложила на „Перфект 2006“ЕООД-гр.Шумен блокиране продажбата на
имот на стойност 80000лв., а именно:апартамент №6, находящ се в гр.Шумен, ул.“...№15,
до организиране на среща между Р. и продавача на имота. Съгласно т.ІІ от договора,
Р. внася на изпълнител-дружеството сума в размер на 1000лв., представляваща
гаранция за намерението й относно имота, която сума се приспада от задължението
на възложителя по т.ІІІ. В т.ІІІ от договора е посочено, че възложителят се
задължава да заплати на изпълнителя комисионно възнаграждение за посредничество
в размер на 2% в деня на подписване на предварителен договор за
покупко-продажба по чл.19 от ЗЗД, а в. т.ІV- че изпълнителят се задължава да
преустанови по-нататъшното предлагане на посочения имот на други клиенти, до
срещата между възложителя и продавача. Уговорено е също/т.V/, че ако
възложителят се откаже едностранно от изпълнение на договора преди срещата с
продавача, то губи правото да иска връщане на внесената сума, а в случай, че
между възложителя и продавача не се осъществи договореност и сделката не се
реализира, изпълнителят възстановява внесената от възложителя сума/т.VІ/.
Отразено е, че договорът се сключва за срок до седем работни дни за сключване
на предварителен договор.
По делото е представен и договор
за потребителски кредит №**********/19.09.2019 г., в който Ти Би Ай Банк ЕАД –
гр. София е вписано в качеството на кредитор, а Г.Х.Р., в качеството на
потребител, но същият не носи подписа от Р..
Представено е и удостоверение
№95/22.11.2017 г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж от
Община – Шумен, обяснителна записка на апартамент №6 от жилищна сграда с
магазин на ул. ...№15 от 24.12.2016 г. от инж. М.М., схема
№15-873125/26.09.2019 г. на СГКК - Шумен, удостоверение за наличието или липса
на задължения изх. №270201900250397/30.09.2019 г. от НАП ТД – Варна, офис
Шумен, експертна оценка на пазарната стойност на недвижим имот-апартамент №6.
Така установената по-горе фактическа
обстановка, налага следните изводи:
Правната
квалификация на иска се извежда от исковата молба и нейния петитум. Съобразявайки
изложените от ищците обстоятелства и заявения петитум, съответно направените от
процесуалния им представител уточнения в
първо съдебно заседание, съдът намира, че предмет на разглеждане в
настоящото производство е иск за връщане на дадена гаранция по договор за
поръчка за блокиране продажба на недвижим имот от страна на възложителя, поради
несбъдване на условието за задържането й от изпълнителя/чл.79 от ЗЗД/.
В случая не се спори между страните, че са сключили договор за поръчка за блокиране продажба на недвижим имот на 26.09.2019г., съответно че съгласно уговореното в договора, ищцата Р. е внесла сумата от 1000лв., представляваща гаранция за намерението й относно имота/заявеното в отговора на исковата молба, заявеното от процесуалния представител на ответното дружество в първо съдебно заседание, показанията на свидетелите на ответната страна Т.В.:“Г. е предала депозита от 1000лв. на В.Б.“/служител в ответното дружество; свид.В.Б.“Този договор, който сме сключили служи и като разписка“/.. Установи се също, че между ищцата и продавача не се е осъществила договореност и сделка между тях не е реализирана, поради което и се е сбъднало условието за възстановяване на внесената сума от 1000лв. на Р., съгласно т.VІ от договора. Действително, съгласно уговореното в т.V от договора, възложителят губи правото да иска връщане на внесената сума, но само ако се откаже едностранно от изпълнение на договора преди срещата с продавача, каквато хипотеза не се доказа да е била налице. Напротив установи се/показанията на свид.Ф.Х., Т.В., В.Б./, че ищцата е провела среща с лицето, представено й за купувач /Н./ няколко дни след сключване на процесния договор, както и втори оглед, на който присъствала съпругата на Н., след които не се е стигнало до договаряне. Т.е. не е налице едностранен отказ от изпълнение на договора от страна на Р. преди срещата с продавача. Видно от текста на договора, връщането на сумата от 1000лв. не е обвързано от изготвянето на оценка, снабдяването със скица и данъчна оценка за имота. Неоснователно се явява възражението на ответната страна, че сумата не подлежала на връщане, тъй като съгласно т.ІІ, изр.2 от договора, сумата от 1000лв. се приспадала от задължението на възложителя по т.ІІІ. Съгласно сочената разпоредба на договора, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя комисионно възнаграждение за посредничество в размер на 2% в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба по чл.19 от ЗЗД. В случая не се доказа подписването на такъв предварителен договор, съответно възнаграждение не се дължи. Настоящата инстанция не споделя възражението на жалбоподателя, че сумата от 1000лв., представлявала възнаграждение по смисъла на чл.286 от ГПК и му се следвала. Съгласно сочената разпоредба възнаграждение се следва само ако е уговорено такова, а в случая такава уговорка в договора липсва. Страните изрично са договорили предпоставките, при които внесената сума подлежи на връщане и както бе посочено по-горе, установи се, че същите са налице. Предвид изложеното, съдът намира, че заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. Решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Въпреки непрецизно дадената от първоинстанционния съд квалификация, не са налице основание за обезсилване на решението, доколкото съдът се е произнесъл по всички правнорелевантни факти. На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на по 331.84лв.. Водим от горното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №260282 от 17.12.2020г. по гр.дело №3229/2019г. ШРС , с което „ПЕРФЕКТ 2006“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК *********, адрес на управление: гр.Шумен, ул. „...“ №113, ет.2, представлявано от В.И.И.е осъдено да заплати на Г.Х. Р. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,чрез адв. Р.М., сумата от 1000лв., внесена гаранция по договор за поръчка за блокиране продажба на недвижим имот от 26.09.2019гг., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба-29.10.2019г. до окончателното й изплащане и са присъдени деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ПЕРФЕКТ 2006“ЕООД-гр.Шумен, представлявано от В.И.И.да заплати на Г.Х. Р. направените деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 331.84лв.. На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.