Определение по дело №4964/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 13125
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20191100504964
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр. София, 30.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Маврова    

ЧЛЕНОВЕ:            Стилияна Григорова

                                Райна Мартинова

 

като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 4964 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32б във връзка с чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Б.к.б.“ АД против Определение от 06.03.2019 г. с вх. № 244/06.03.2019 г., с което съдия по вписванията е отказал да заличи възбрана, вписана под вх. № 42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението и моли обжалваното определение да бъде отменено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Със заявление вх. № 11583/06.03.2019 г. „Б.к.б.“ АД е направило искане да бъде заличена възбрана, вписана под вх. № 2388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София.

Към молбата е представено Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2012 г. по изпълнително дело № 20107810400390 по описа на ЧСИ Г.Д., с което на „Б.к.б.“ АД – взискател в изпълнителното производство е възлложен недвижим имот, находящ се в гр. Нови Искър, кв. Курило, ул. Жеравна, без посочен административен номер по документ за собственост, а съгласно кадастрална скица номер 17, представляващ УПИ ІІ – СОНС, с идентификатор 00357.5348.1224, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5348.1224.1.

По отношение на този имот съдебният изпълнител е наложил възбрана с постановление от 17.10.2010 г., вписана под вх. № 42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София

С Определение от 06.03.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. София  по подаденото заявление вх. № 11583/06.03.2019 г. е постановен отказ  за заличаване на възбрана, наложена в изпълнително производство по изпълнително дело № 20107810400390 по описа на ЧСИ Г.Д.. Изложени са съображения, че вписаната възбрана следва да бъде заличена по искане на съдебния изпълнител, който я е наложил. Посочено е, че след приключване на публичната продан на недвижимия имот, по отношение на който тя е наложена, не е налице основание за заличаване на вписаната възбрана, тъй като тя  има за цел да запази имота в патримониума да длъжника и да осигури възможност на кредитора да се удовлетвори от стойността на имота.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, подадена от лице, което е инициирало охранителното производство и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 577 от ГПК, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 от ГПК, каквато е тази, чието заличаване е поискано от жалбоподателя, има за цел да попречи на длъжника при насочено принудително изпълнение върху имот, да извърши действия, които биха попречи на взискателя да се удовлетвори от стойността му.  С вписване на възбраната всички последващи действия на длъжника по отношение на имота са непротивопоставими на взискателя  и присъединените кредитори. Забраната на длъжника да се разпорежда с имота по отношение, на който  е насочено изпълнението се запазва до момента на публичната продан. След влизането в сила на постановлението за възлагане на имота приобретателят може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако тя не му е противопоставима и не брани права.

В конкретния случай, имотът, по отношение на който е наложена  и вписана възбрана, е възложен на взискателя в изпълнителното производство. Възбраната е наложена по негово искане и съответно е защитавала възможността му да се удовлетвори от стойността на имота, собственост на длъжника. В този случай, не може да се говори за противопоставимост на права или защита на права, доколкото взискателят е този по отношение на който всички действия на длъжника са непротивопоставими  и чиито права са били защитени.

Следователно и с оглед на обстоятелството, че искането за заличаване на възбраната е направено от купувач, по отношение на който възбраната не е противопоставима и не брани права, то е следвало да бъде извършено и поисканото заличаване. (в този смисъл мотиви на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Определение от 17.07.2018 г. по гр.д. № 3974/2015 г. по описа на ВКС, ІІ ГО)

Предвид на изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Б.к.б.“ АД Определение № 244/06.03.2019 г. с което съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София е отказал да заличи възбрана, вписана под вх. № 42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ДА СЕ ЗАЛИЧИ ВПИСВАНЕТО на възбрана, вписана под вх. № 42388/23.09.2010 г., акт № 9, т. 16 на Службата по вписванията – гр. София.

ВРЪЩА преписката на Служба по вписванията – гр. София за извършване на исканото заличаване на вписване на възбрана.

Определението е окончателно.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.