№ 194
гр. Плевен, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600484 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното :
Районен съд - Плевен с присъда № 49 от 18.04.2022г. , постановена по
нохд № 1252/2021г. е признал подсъдимия Д. С. М. за виновен в извършване
на 04.03.2019г. в гр.Кнежа на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.95, ал.1,
т.3 и 4 вр.чл.194, ал. вр.чл.29, ал.1, б.“б“ вр.чл.26, ал.1 от НК и го осъдил на
13 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата
присъда признал подсъдимия Д. С. М. за невинен в извършване на
04.03.2019г. на друго престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.95, ал.1, т.3 и 4
вр.чл.194, ал. вр.чл.29, ал.1, б.“б“ вр.чл.26, ал.1 от НК и го оправдал по
второто повдигнатото обвинение на основание чл.304 от НПК.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подс.Д. М. чрез
защитника му адв.Н.М.. Излагат се доводи за необоснованост на присъдата
поради неправилна оценка на доказателствата от първоинстанционния съд.
Предлага присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която
подсъдимия да бъде призната за невиновен в извършване на престъплението
1
по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.95, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал. вр.чл.29, ал.1, б.“б“
вр.чл.26, ал.1 от НК, за което е осъден от районният съд.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен излазява сатновище,
че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на районния съд е правилна
и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, атакуваният съдебен акт, изложеното в жалбата, както и след
съобразяване становищата на страните, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК, от процесуално
легитимирана страна, поради което разглеждането и е допустимо.
Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от
посочените в нея съображения.
Присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от
НПК – същата е постановена от незаконен състав, поради проявена от него
предубеденост. Съдържанието на мотивите към постановената присъда сочи
на опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав, тъй като
обективира неговата предубеденост и пристрастност при формирането му.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при решаване на правен спор
относно неговите граждански права и задължения или основателността на
каквото и да било наказателно обвинение срещу него, има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Съгласно съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ по приложението
на чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС „безпристрастността“ трябва да съществува по
отношение на страните по делото. За да е безпристрастен, от съда се изисква
да не е предубеден по отношение на решенията, които предстои да вземе, да
не си позволява да се влияе от информация, съществуваща извън съдебната
зала, от обществени нагласи или какъвто и да било натиск, а да основава
съдебния си акт на фактите, установени по време на процеса. Съгласно
съдебната практика, конкретен съдия може да бъде приет за пристрастен, ако
поведението и изказванията или мотивите му са такива, че сочат на явно
предубеждение спрямо страна или характера на спора, като личната
пристрастност на съда се извежда от отношението му проявено в процеса или
2
от съдържанието на съдебното решение.
В конкретния случай, видно от използваните изразни средства в
мотивите към присъдата, някои от които могат да се приемат като обида,
съдът е показал, че се чувства лично засегнат от поведението на подсъдимия –
Д. М.. Извод за това се прави от част от аргументите в мотивите, на л.166 и
167 от нохд № 1252/2021г. на РС-Плевен, а именно „ … СЪДЪТ
КАТЕГОРИЧНО И УБЕДЕНО СЧИТА, че така определеното наказание по
вид и най- вече по размер за изключително справедливо и адекватно и
напълно съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе надяваме се
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения. … Освен това съдът намира, че така определеното
наказани от 13 години лишаване от свобода ще въздейства изключително
предупредително върху подсъдимия Д. С. М.. ….. КАТЕГОРИЧНО и най-
вече ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, за този
времеви период от време е нашият град Плевен ще си почине от този
квалифициран и брутален крадец, а освен това тази присъда в този размер ще
окаже изключително, възпитателно и надяваме се предупредително влияние
и върху другите членове на обществото, които имат намерение по този начин
да се набавят средства , като по този начин много прецизно и точно ще бъдат
постигнати и целите на генералната и специална превенция визирани в чл.36
от НК. … Присъда в по-нисък размер отново не би постигнала целите си и не
би възпряла подсъдимия да се вихри в кражбите си на имуществото на хората
в Плевенска област. ….Видно най-вече от свидетелството за съдимост и от
справките от полицията с наложените до момента наказания от различните
съдебни състави и заявителските материали по никакъв начин този подсъдим
не може да бъде спрян или поне частично ограничен да извършва кражби и
грабежи. …. Само наказание в този му вид би имало своята стойност при
този подсъдим, а и за известен период от време областта Плевен би се
отървала от неговите набези и престъпления !!! … В полицейските
управления на територията на областта лицето Д. С. М. е известен като
емблематичен крадец и грабител, който с ловкостта си, професионализмът и
уменията си е докарал действията си до съвършенство. На това обаче следва
да се сложи точка поне за следващите 13 години !!!“.
Така цитираното сочи на невъзможност за прилагане на дистанциран от
3
различни внушения подход при формирането на вътрешното съдийско
убеждение и води на извод за демонстрирано по обективен път недопустимо
пристрастие и предубеденост на решаващия орган.
В обобщение, въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда,
чрез използваните изрази и внушения очертава легитимно и обективно
оправдано съмнение, че е постановена от съд, който не е бил безпристрастен и
поради това е незаконен по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК.
Предвид изложеното, присъдата следва да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
При този изхода на делото, оплакванията съдържащи се в жалбата не
следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото
разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.1 вр.чл.335, ал.2
във връзка с чл.348, ал.3, т.3 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 49/18.04.2022г., постановена по НОХД №
1252/2021г. по описа на РС – Плевен.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от
друг състав на същият съд.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4