ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1171
гр.
Пловдив, 29 юли 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа частно
касационно АНД № 1757 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Николай Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 и ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена
от В.В.Г., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Т.Т.-пълномощник, против Определение № 260436/19.05.2021 г.,
постановено по АНД № 7230/2020 г., XXVI н. с., ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на
адвокат Т., в качеството му на процесуален представител на В.В.Г., за изменение
на Решение № 260267 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 7230/2020 г. по
описа на ПдРС, в частта за разноските.
В
частната касационна жалба се релевират доводи, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен.
От
ответника по молбата-Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив- не е постъпило становище.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и се запозна с материалите по делото, на
база събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА, , като във връзка с произнасянето по частната жалба,
настоящият състав взе предвид следното:
За
допълване или изменение на решението в частта относно разноските в
производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби в него, нито в АПК, към който
препраща чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради което приложими са
разпоредбите на ГПК, към които препраща чл. 144 от АПК.
Съгласно
чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Съдът съобщава на насрещната
страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор
в едноседмичен срок, а определението за разноските се постановява в закрито
заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението.
В настоящото производство се обжалва
Определение № 260436/ 19.05.2021 г., постановено по АНД № 7230/2020 г. по описа
на ПдРС., с което е оставена без уважение молбата на адвокат Т., в качеството
му на процесуален представител на В.В.Г., за изменение на Решение № 260267 от
22.02.2021 г., постановено по АНД № 7230/2020 г. по описа на ПдРС, в частта за
разноските.
Видно
е, че АНД № 7230/2020
г.
по описа на ПдРС е образувано по жалба на
В.В.Г. против Наказателно
постановление/НП/ №
20-1030-010912 от 19.10.2020г. на ОДМВР Пловдив,
сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на В.В.Г. са наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от един месец за извършено от него нарушение по чл. 103 ЗДвП.
С
Решение № 260267 от 22.02.2021 г. по АНД № 7230/2020 г. по описа на ПдРС съдът е отменил НП №
20-1030-010912 от 19.10.2020г. на ОДМВР Пловдив,
сектор ,,Пътна полиция‘‘ и
е осъдил ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на В.В.Г. сумата от 100 лева направени по делото разноски.
Относно разноските въззивният съд е
уважил направено искане по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и е присъдил адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 100 лева. В мотивите на
съдебния акт е посочено следното: „Съгласно чл. 18 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на
договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция
се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена
санкция. По този начин, Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от
материалния интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него
процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на
адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на
предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36,
ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован,
като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните
размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с
два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и
величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на
адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква
законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и
на двата критерия. Както беше посочено и по-горе размерът на наложената
,,глоба‘‘ е в такъв от 50 лева, а размерът на наказанието ,,лишаване от право
да управлява МПС‘‘ е за срок от един месец. Минималните размери следва да са
справедливи и обосновани и е възможно присъденото възнаграждение да е под
минималните размери, ако са непропорционални с материалния интерес и фактическа
и правна сложност на делото. В тази насока са Решение № 1082 от
27.01.2021 г. по адм. д. № 1192/2020 на Върховния административен съд, Решение
№ 755 от 21.01.2021 г. по адм. д. № 2488/2020 на Върховния административен съд,
Решение № 751 от 21.01.2021 г. по адм. д. № 2474/2020 на Върховния
административен съд, Решение № 15618 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 5427/2020 на
Върховния административен съд, Решение № 6767 от 05.06.2020 г. по адм. д. №
13503/2019 на Върховния административен съд.“
Това са мотивите на съда, за да остави
без уважение и молбата на адвокат Т., в качеството му на процесуален
представител на В.В.Г., за изменение на Решение № 260267 от 22.02.2021 г.,
постановено по АНД № 7230/2020 г. по описа на ПдРС, в частта за разноските.
При
така установеното от фактическа страна, проверката за правилност и
законосъобразност на Определение № 260436/ 19.05.2021 г., постановено по АНД № 7230/2020 г. по описа на ПдРС, настоящият състав
извърши с оглед действащата към датата на постановяването му редакция на
приложимите норми на ЗАНН, АПК, ГПК и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.) в сила по време на разглеждане на АНД № 3107/2020 г. ПРС, в съдебните
производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, като съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания акт, който в случая е НП № 20-1030-010912
от 19.10.2020г., разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт.
В
настоящия случай, при приложение на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при заявено искане от
ответната страна по делото и при наличие на прекомерност на адвокатското
възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
спорният въпрос е до какъв минимален размер следва да се намали адвокатското
възнаграждение.
Какво
се установява по делото. Към датата на сключване на договор за правна защита и
съдействие от 28.10.2020 г., с договорено
възнаграждение в размер на 800 лв., са били
действащи разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. /ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./
Съгласно
чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението.
Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., когато
наложената имуществена санкция е до 1000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение следва да е 300
лева.
Въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение под минимума
като е приел, че минималните размери следва да са справедливи и обосновани и е
възможно присъденото възнаграждение да е под минималните размери, ако са
непропорционални с материалния интерес и фактическа и правна сложност на
делото.
Този
извод на въззивният съд е направилен, тъй като съобразно, чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа.
Законодателят е предвидил възможност
по искане на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските,
ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането
не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за
адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 300
лв. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните
размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително
обосновано по стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл.
разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, в конкретния
случай, възнаграждението от 900 лева е прекомерно. Делото не се отличава с
голяма фактическа и правна сложност. При формиране на преценката относно
конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид извършените
действия с цел защита интересите на жалбоподателя от процесуалния му представител.
С оглед обема на осъществените действия, както и предвид конкретната фактическа
и правна сложност, съдът намира, че размерът на адвокатско възнаграждение
следва да е 300 лева.
По
така изложените мотиви, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено като неправилно.
На
основание чл. 235, ал. 1 от АПК, предвид отмяната на
обжалваното определение, настоящият съдебен състав следва сам да реши въпроса
по частната жалба и да измени Решение № 260267 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 7230/2020 г. по
описа на ПдРС, в частта за разноските
като осъди ответната страна по делото ОДМВР Пловдив да заплати на В.В.Г. 300 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред
Районен съд-Пловдив.
Водим
от това и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК във вр чл. 144 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 260436/19.05.2021 г., постановено по АНД № 7230/2020 г., XXVI н. с., ПдРС, като вместо него изменя
Решение № 260267 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 7230/2020 г., XXVI н. с., ПдРС, в частта за разноските
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР гр. Пловдив
да заплати на В.В.Г., ЕГН ********** *** сумата от 300/триста/ лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред Районен съд-Пловдив.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :