ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 172
гр. Перник, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Уестум България“ ЕООД
срещу Определение № 262843 от 17.12.2021 г. постановено по гр. д. № 48 по описа на
Районен съд Перник за 2021 г., с което е оставена без уважение негова молба за
освобождаване от държавна такса поради липса на средства за заплащането й.
За да постанови обжалваното определение, Районният съд е приел, че нормата на
чл. 83, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на юридически лица. С оглед
търговското качество на жалбоподателя е изложил и съображения, че липсата на
средства за заплащане на държавна такса разкрива състояние на неплатежоспособност,
пораждащо задължението да се поиска откриване на производство по несъстоятелност
съгласно чл. 626, ал. 1 ТЗ, както и че и евентуално настъпилата неплатежоспособност и
при открито производство по несъстоятелност, основание за освобождаване на
неплатежоспособния търговец от държавна такса, има в изрично предвидените в
специалните норми на ТЗ във връзка с производството по несъстоятелност чл. 620, ал.
1 и ал. 5 от ТЗ.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по
гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от
съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е
относима само за физическите лица при отчитане на обстоятелствата по т. т. 1 – 7 на
чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по
отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е
предвидено. По този въпрос е формирана и последователна съдебна практика. В
Определение № 335 от 30.05.2014 г. по ч. т. д. № 1562/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.,
Определение № 389 от 21.05.2012 г. по ч. т. д. № 66/2012 г. на ВКС, II т. о.,
1
Определение № 580 от 27.06.2010 г. по ч. т. д. № 451/2012 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 569 от 04.10.2012 г. по ч. т. д. № 522/2012 г. на ВКС, I т. о.,
Определение № 128 от 26.02.2013 г. по ч. гр. д. № 47/2013 г. на ВКС, IV г. о. и други се
приема, че липсата на достатъчно парични средства у търговеца – юридическо лице, с
които да заплати дължимата държавна такса, предполага изпадането му в състояние на
неплатежоспособност, което състояние може да се установи само в производството по
несъстоятелност. Гражданският процесуален кодекс определя реда, предпоставките и
субектите, които могат да бъдат освободени от внасяне на държавна такса. Поначало
това са физическите лица с оглед социалната функция на нормата, която има за цел да
не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Спрямо юридическите лица
е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна
такса в изрично посочени в законите хипотези (напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, чл. 649,
ал. 6 ТЗ и чл. 694, ал. 7 ТЗ), които в настоящия случай не са приложими.
Формирана е практика (Определение № 707 от 24.11.2017 г. по ч. т. д. №
2792/2017 г., ВКС, ІІ т. о.), че гарантираното на страните по граждански спор с
разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на
достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите членки свободен
избор на средства за постигане на таза цел. Правото на юридическите лица за
освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански
процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни
гаранции са предвидени само при спор за нарушаване правото на ЕС. Когато
предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът
и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг
закон, то внасяне на държавна такса се дължи предварително съгласно чл. 71, ал. 1,
изр. първо ГПК във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, като съдът може да освободи страната
от внасянето й само ако тя е физическо лице и няма достатъчно средства да я заплати,
предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В практиката
на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да
бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса – решение от
24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение
от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98),
решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99),
като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно
естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на
гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на
правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно
съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така
че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка, факторите,
които се преценяват, са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните
обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и
стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.
Аналогична е и практиката на Съда на Европейския съюз. Например, в
определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12, GREP/Freistat Bayern е прието, че
принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане
на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в
2
производството по такава жалба. В тази връзка, националният съд следва да провери
дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на
правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали
са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно
съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В
рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора,
доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на
неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността
му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността,
националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка
с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват
непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за
юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им,
например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице
преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници
или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за
предявяването на иска или подаването на жалбата.
С оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера
на дължимата държавна такса по въззивната жалба – 192.80 лв., от която частният
жалбоподател иска да бъде освободен, както и правно-организационната му форма, а
така също и фактът, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, не са изложени
твърдения за финансова затрудненост, нито са представени доказателства в тази
връзка, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика
основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса.
С оглед изложеното не е налице ограничаване на правото на достъп до съд на
частния жалбоподател, поради което обжалваното определение като правилно следва
да бъде потвърдено.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 262843 от 17.12.2021 г. постановено по гр. д.
№ 48 по описа на Районен съд Перник за 2021 г., с което е оставено без уважение
искането на „Уестум България“ ЕООД за освобождаване от държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението и при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3