РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500482 по описа за 2021 година
Постъпила е молба по чл. 250 ГПК от адв. П. К. като пълномощник на
въззивника В. АТ. Г. – за допълване по постановеното по делото решение №
18 от 11 февруари 2022 година.
Твърди се, че въззивната жалба е подадена с оплаквания за
неправилност, както в частта относно определения размер на обезщетението,
така и за неправилност относно претендираната лихва върху обезщетението
за неимуществени и имуществени вреди. С решението по делото въззивната
инстанция се произнесла във връзка с претенцията по главните искове и по
претенцията за дължимите лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди. В същото решение съдът изобщо не се е произнесъл по заявената във
въззивната жалба претенция за лихви върху присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за имуществени вреди в размер на
1537.64 лв.
Иска се съдът да допълни решението като се произнесе по претенцията
и възраженията във въззивната жалба относно дължимата лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди.
1
В срока чл. 250, ал. 2 ГПК от насрещната страна - въззиваемият „З.“АД,
не е изразено становище по молбата за допълване на решението.
Бургаски Апелативен съд след като констатира, че молбата за
допълване на решението е подадена в срока в чл. 250, ал 1 ГПК - на 22-ри
март 2022 година, в месечния срок след връчване на съобщението за
постановеното решение на 23 февруари 2002 година, намира че същата е
допустима.
По основателността на молбата БАС констатира следното:
Производството е образувано и с определението по чл. 267 ГПК е
допусната до разглеждане въззивна жалба, подадена от адв. П. К. като
пълномощник на В. АТ. Г. срещу решение № 260043 от 13-ти август 2021 г.
постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд, в
частта, с която предявеният от въззивника против „З.“АД иск по чл. 432, ал. 1
КЗ - за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
причинените му травми в ПТП на 31-ви януари 2019 г., е отхвърлен над
размера от 25 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. както и в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 7-ми февруари 2019 г.
С решение № 18 от 11 февруари 2022 г. БАС е отменил решение №
260043 от 13-ти август 2021 г. постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на
Ямболски окръжен съд в частта, с която предявените от В. АТ. Г. чрез адв. П.
К. против ЗК "Л." АД искове са отхвърлени над присъдения размер от 25 000
лв. до размера от 56 000 лв., както и за претендираната законна лихва, от
19.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и изцяло в частта относно
дължимите насрещни разноски на страните, като ЗК "Л." АД е осъдено да
заплати на В. АТ. Г. допълнително разликата над сумата в размер на 25 000
лв. (двадесет и пет хиляди лева) до размера от 56 000 лв. (петдесет и шест
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в ПТП на 31.01.2019 г., причинено от В. Г. В. като
водач на т. а. марка и модел „Ф.", с peг. № *** както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева),
считано от 19.02.2019 г. до окончателното изплащане. Решение № 260043 от
13-ти август 2021 г. постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски
окръжен съд е потвърдено в останалата част.
2
С решението на окръжния съд акцесорната претенция за законна лихва,
считано от 7-ми февруари 2019 г., е отхвърлена изцяло – както във връзка със
забавата на застрахователя да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
така и за забавата да заплати обезщетение върху претенцията за имуществени
вреди. Същевременно нито в мотивите, нито в диспозитива на решението по
настоящото дело въззивният съд не е обсъждал и не е формирал решаваща
воля по въпроса относно наличието на задължение на застрахователя ЗК "Л."
АД за заплащането на законна лихва върху присъденото и необжалвано в тази
му част решение на окръжния съд относно обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 537.64 лв. Поради това са налице предпоставките за
допълване на решение № 18 от 11 февруари 2022 г., постановено по въззивно
гражданско дело № 20212000500482 по описа на Бургаски апелативен съд за
2021 година относно въззивната жалба срещу решението на
първоинстанционния съд в частта, с която претенцията за законна лихва е
отхвърлена и за забавата за изплащане на обезщетението за имуществени
вреди.
Във връзка с подадената въззивна жалба срещу решение № 260043 от
13-ти август 2021 г. постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски
окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. АТ. Г. иск за
заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в
размер на 1 537.64 лв., настъпили от ПТП на 31 януари 2019 г., за да се
произнесе, съдът съобразява следното:
Относно отхвърлянето на акцесорната претенция за забава във
въззивната жалба са развити доводи в оспорване на извода на окръжния съд
за забава на пострадалия като кредитор, поради непосочването на банкова
сметка, по която да бъде заплатено обезщетението. Изтъква се, че
застрахователят изобщо не е предложил заплащане на обезщетение, поради
което не е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД. Застрахователят не е изпълнил
задължението си да представи доказателства относно момента на
уведомяването си, поради което съдът е следвало съобразно чл. 161 ГПК да
приеме в негова тежест, че са доказани твърденията на въззивника в тази
насока – за уведомяване в срока по чл. 429, ал. 3 КЗ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор, от „З.“АД чрез
пълномощника – адв. Т. П., с който въззивната жалба се оспорва като
3
неоснователна.
По възраженията срещу отхвърлянето на акцесорната претенция се
посочва задължението на пострадалия и/увредения да отправи писмено
претенцията си, като задължително следва да е посочена банковата сметка,
като последното изискване не е било изпълнено вкл. след отправено
напомнително писмо от страна на застрахователя. Неизпълнението на това
задължение по същността си представлявало забава на кредитора по смисъла
на чл. 95 ЗЗД, освобождаваща застрахователя от отговорност за забава.
По така поставените от страните въпроси с въззивната жалба и отговора
по нея, БАС констатира следното:
Предмет на делото, освен претенцията на въззивника В. АТ. Г. против
ЗК „Л.“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
ПТП на 31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г., за
която дата се поддържа, че е съобразена с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 430, ал. 1 КЗ, е претендирано обезщетение и за причинени имуществени
вреди в размер на 1 537.64 лв., заедно със законната лихва, считано също от 7-
ми февруари 2019 г.
В частта относно претендираното обезщетение за причинените
имуществени вреди в ПТП на 31 януари 2019 г. – в размер на 1 537.64 лв.,
решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила и
обвързва съда както с последиците на СПН съгласно чл. 298 ГПК, така и с
неговия задължителен характер по смисъла на чл. 297 ГПК.
По въпроса относно наличието на задължение на застрахователя за
заплащане на законната лихва за забава върху обезщетението за имуществени
вреди, Бургаски апелативен съд установи от представените с исковата молба
уведомления, разменени в рамките на водената между въззивника и
застрахователя писмена кореспонденция, че с молба вх. № 2296/19.02.2019 г.
въззивникът е отправил претенция пред застрахователя за заплащане на
обезщетения. В отговор на това, с писмо изх. № 1934/27.02.2019 г.
застрахователят, като е намерил, че представените документи не са
достатъчни, е изискал представянето на копия от експертни заключения –
авто-технически и медицински, съдебни актове за установяване вината на
водача на МПС, както и да бъде посочена банкова сметка на пострадалия.
Няма данни по делото застрахователят да е предложил обезщетение,
4
като пред първоинстанционния съд застрахователят е оспорвал изцяло
наличието на основание за заплащане на застрахователно обезщетение и е
поддържано становище за изключителна вина на пострадалия за настъпване
на ПТП.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Бургаски
апелативен съд намира, че въззивната жалба във връзка с отхвърлената
претенция за заплащане на законна лихва върху размера на присъденото
обезщетение за имуществени вреди е основателна за периода от 19 февруари
2019 г. до окончателното изплащане.
Акцесорната претенция към застрахователя – за заплащане на
обезщетение, следва да бъде уважено от установената по делото дата на
отправяне на искането от страна на пострадалия – 19.02.2019 г., съгласно чл.
429, ал. 3 КЗ. Такава съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ се дължи от по-ранната дата
измежду тази на уведомяването от застрахования или тази на предявяване на
претенцията пред застрахователя. Тримесечният срок след предявяване на
претенцията пред застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ касае забавата на
застрахователя, който съгласно нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ, отговаря и за
лихвите за забава, дължими от застрахования, когато отговаря за тях пред
увреденото лице.
Възражението на застрахователя за освобождаването му от отговорност
за лихви, съгласно чл. 409 КЗ вр. чл. 405 и чл. 380, ал. 3 КЗ, поради забава на
въззивника като кредитор да изпълни задължението си да посочи банковата
сметка, е неоснователно. Забава на кредитора е налице тогава, когато
длъжникът е бил в готовност да престира и изпълнението е осуетено само с
оглед поведението на кредитора. В конкретния случай, застрахователят не е
предложил застрахователно обезщетение, като в хода на делото е оспорвал
изобщо основанието за възникване на такова задължение от своя страна.
Възражението, че пострадалият не е представил изисканите с писмо от
27.02.2019 г. документи и това е препятствало определянето му, също е
неоснователно. Няма данни към този въззивникът да е разполагал с други
документи, установяващи вината на деликвента. Обективната невъзможност
на увредения да представи такива, изключва неговата забава като кредитор и
не освобождава застрахователя да определи застрахователно обезщетение,
поради което същия отговаря за забава в размер на законната лихва от
5
уведомяването.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260043 от 13-ти август 2021 г. постановено по т.
д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от В. АТ. Г., ЕГН ********** чрез адв. П. К., със
съдебен адрес: гр. К. обл. С.Г., ул. „С. № *, офис 10 против ЗК "Л." АД, ЕИК
***, представлявано по делото от адв. Т. П. със съдебен адрес: гр. С., бул.
"С."№ * иск за заплащане на законна лихва за периода от 19.02.2019 г. до
окончателното изплащане, дължима върху размера на присъденото
обезщетение за имуществени вреди от 1 537.64 лв. причините в следствие на
ПТП на 31.01.2019 г., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗК "Л." АД, ЕИК ***, представлявано по делото от адв. Т. П.
със съдебен адрес: гр. С., бул. "С."№ * да заплати на В. АТ. Г., ЕГН
********** чрез адв. П. К., със съдебен адрес: гр. К. обл. С.Г., ул. „С. № *,
офис * обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
19.02.2019 г. до окончателното изплащане, дължима върху сумата 1 537.64 лв.
(хиляда, петстотин, тридесет и седем лева и 64 ст.) представляваща
присъдено с решение № 260043 от 13-ти август 2021 г., постановено по т. д.
№ 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд обезщетение за
имуществени вреди в следствие на ПТП на 31.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043 от 13-ти август 2021 г.
постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд, в
останалата част за отхвърляне на претенцията за законна лихва върху сумата
1 537.64 лв. за периода от 07.02.2019 г. до 19.02.2019 г.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7