№ 1180
гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520101662 по описа за 2024 година
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“А.Д.,ЕИК
*********,съдебен адрес-град София , бул.“Симеоновско шосе“№ 67 А е
предявила против В. А. З., ЕГН ********** от ***** иск, да бъде признато за
установено по отношение на ответникът, че му дължи сумата от 8351,35 /осем
хиляди и триста и петдесет и един и тридесет и пет/лева,представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилстите,застрахователна
полица BG22/121003226932 със срок на валидноскт от 12.11.2021 г. до
11.11.2022 год.,като във връзка с настъпило застрахователно събитие е
образувана щета № 0000-1000-64-22-7752/както и законната лихва върху
главницата,считано от 10.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на ИМ ответника изразява становище за допустимост на
иска,но неоснователност на същият.Не се оспорват доказателствата,признават
се фактите,на които се основава исковата претенция,при възражението че е
напуснал мястото на ПТП,за да се погрижи за собственото си здраве.
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
1
На 08.05.2022 год.ответникът управлявал лек автомобил марка „Ауди А 4“ с
рег.№ ********,негова собственост, по третокласен път ,когато на
кръстовището,образувано от пресимането на пътя по тойто се движел и
второстепенен път 2-62 /Дупнишко шосе“, не спрял на пътен знак
Б2-„Спри.Пропусни движещите се по пътя с предимство“,управляваният от
него автомобил ударил лек автомобил марка „Форд“,модел „Мондео“ с ДК №
********,управлян от Б. Н. К.,пътуваща по вторият път,като причинил
ПТП.Ответникът не останал на мястото на ПТП,като от показанията на св.Т.
С.,живущ в с.Пиперков чифлик на около 500 м. от мястото на ПТП,ответникът
го посетил,пристигайки пеша,помолил да бъде откаран до болницата в
гр.Кюстендил,пътем променил намеренето си и помолил да бъде оставен в
дома му.Няма доказателства на датата на ПТП ответникът да е посещавал
здравно заведение,където да му е оказана медицинска помощ.Пристигналите
на мястото на ПТП полицейски служители изготвили Протокол за ПТП с
пострадали лица/л.8/,в който отразили констатациите си,свързани с
ПТП,наличието на материални щети по автомобилите и телесни увреждания
на водача на другият автомобил и пътуващото в същият негово дете.По случая
било образувано наказателно производство за престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б4,пр.2 НК във вр. с чл.342,ал.1 НК,което било прекатено с
постановление на РП-Кюстендил/л.57-58/ от 31.10.2022 год.От изисканата от
сектор „пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил справка/л.51-558,се
установява,че ответникът е бил с отнето СУМПС.Няма спор между
страните,че към дата 08.05.2022 год. управляваният от В. З. лек автомобил е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица
BG/22/121003226932,това се установява и от представеното нейно
копие/л.7/,видно от което е че застраховетел по същата е ищцовото АД.
Пострадалата Б. К. предявила пред ищеца претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди,същата не била
удовлетворена,като от решение № 276/18.03.2024 год. по гр.д.№ 83/2023 год.
по описа на РС-Кюстендил/л.9-12/ се установява,че исковата и претенция била
частично уважена за сумата от 5000,00 лв.,ведно със законната лихва върху
същата,считано от 08.05.2022 год. до окончателното й изплащане,както и
разноски в размер на 1160,83 лв.С платежно нареждане от 23.04.2024 год./л.13/
ищецът превел по сметка на пострадалата сумата от 7332,09 лв.
2
За платената сума ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК,като видно
от приложеното в цялост ч.гр.д.№ 1143/2024 год. същото било уважено,но
поради депозираното от ответника възражение за недължимост на сумите
предявява искове за установяване съществуване на вземанията си.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Регресното право на застрахователя по договора за имуществена
застраховка е уредено в разпоредбата на чл. 500,ал.1 КЗ,съгласно която: Чл.
500. (1) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) Освен в случаите
по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач:1. при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества;3. е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач;
Елементите на фактическия състав на суброгационното право на
застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала
вещ,както и за причинените неимуществени вреди,изразяващи се в
претъпрепин болки и страдания,причинени в резултат на ПТП, причиняване
на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност. С
действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав, който
поражда гражданската му отговорност - задължението да обезщети вредите,
причинени на застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в
правата на застрахования, може да упражни регресния си иск както срещу
3
прекия причинител на вредата / чл. 45 ЗЗД/, така и срещу възложителя на
работата по чл. 49 от ЗЗД, както и по силата на чл. 50 ЗЗД срещу собственика
на вещта
В настоящото производство събраните доказателства установиха
основателността на исковата претенция.Ответникът като водач на ПТП е
нарушил правилата за движение по ЗДвПътищата, при което е станал причина
за възникване на ПТП,което е причинило както материални щети по
авномобилите,така и телесни увреждания.Това обстоятелство е безспорно
между страните,признава се изрично от ответника,установява се и се доказва и
от приетият като доказателство протокол за ПТП с пострадали
лица.Ищцовото ТД е било застраховател по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите на управляваният от ответника
лек автомобил,било е осъдено с решението на РС-Кюстендил по гр.д.№
38382023 год. да заплати на едното от пострадалите лица парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,както и разноските по
делото,като ги е заплатило на пострадалата.Искът е процесуално допустим с
оглед проведеното заповедно производство по ч.гр.д.№ 1143/2024 год. на РС-
Кюстендил.
Възраженията на ответникът са неоснователни.Съгласно протокола за ПТП
с пострадали лица,неоспорен от страните,изрично от ответника,от
реализираното по вина на ответника ПТП са били причинени както
материални щети на двата автомобила,така и телесни увреждания на водача на
вторият участник в ПТП автомобил и на детето му,също пътуващо в
автомобила като пътник.Ответникът е бил длъжен да остане на мястото на
ПТП съгласно чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от Закон за движение по пътищата,но не е
сторил това.Твърденията му,че се е убедил в здравословното сътояние на
водача на другият автомобил са недоказани.Същият/ответникът/ е бил длъжен
да изчака пристигането на службите по контрол от МВР,а последните са били
длъжни да посетят ПТП на осн.чл.125,ал.1,т.1 и т.5 ЗДвПП,защото е имало
лица с телесни увреждания и защото ответникът не сторил опит да изготви с
пострадалата двустранен протокол за ПТП относно обстоятелствата,свързани
с него.Твърдение за последната хипотеза не се и поддържат.Възражението на
ответника по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 КЗ е неоснователно.Показанията на
допуснатият до разпит свидетел на ответника не установиха това щото да е
било наложително да му бъде оказана медицинска помощ.Ответникът е
4
преминал едно разстояние от около 500 м. до дома на свидетеля
пеш,последният не е възприел някакви външни телесни увреждания,а по-
скоро притесненият вид на ответника.Налага се извода,че ответникът не се е
чувствал в толкова влошено здравословно състояние,при положение че не е
посетил здравно заведение,а е указал да бъде оставен в дома си.На ищеца се
дължат не само платената главница,но и лихвите и разноските по силата на
чл.500,ал.2 КЗ.Тук следва да се отбележи и това,че службите за контрол са
били длъжни да посетят ПТП, а от това и на осн.чл.4,ал.1 от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите,
когато контролните органи задължително посещават на място
пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а
при необходимост – и на останалите участници в произшествието. При
пътнотранспортно произшествие с пострадало лице на водачите на МПС се
извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.Ответникът е напуснал мястото на ПТП,при законово задължение да
остане там,осуетил е извършването на задължителната проверка по
цитираната наредба,поради което на осн.чл.500,ал.2 КЗ дължи на ищеца
всичко платено по съдебното решение.Няма спор между страните по размерът
на начислената от ищеца и платена на пострадалото лице лихва,поради което
исковата претенция ще се уважи в пълен размер.
С оглед горното исковата претенция е основателна и ще се уважи.
При това положение ответникът дължи и законната лихва върху
главницата,считано от деня на депозиране на заявлението по реда на чл.410
ГПК.
С оглед резултата по делото на ищцовото дружество се следват разноските
от производствата-от заповедното в размер на 196,95-сто и деветдесет и шест
и деветдесет и пет лева,платени за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение,а за исковото сумата от 146,65 лв. за държавна такса.Съдът
определя на ищеца и юрисконсултско възнаграждение от 100,00
лв.,съобразено с това че делото не представлява голяма фактическа и правна
сложност,при което като краен резултат ще му присъди за настоящото
5
разноски от 246,65 лв.
Водим от горното и на осн.чл.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.500,ал.1 и 2
КЗ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“А.Д.,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-град София,бул.“Симеоновско шосе“№ 67“А“ и В.
А. З., ЕГН ********** от *****,че последният следва да му заплати сумата от
7332,09/седем хиляди и триста и тридесет и два нула
двевет/лева,главница,представляваща изплатено застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилстите,застрахователна полица BG22/121003226932 със срок на
валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 год.,във връзка с настъпило
застрахователно събитие по щета № 0000-1000-64-22-7752,както и законната
лихва върху главницата,считано от 10.05.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. А. З., ЕГН ********** от *****,ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“А.Д.,ЕИК *********,адрес-
град София , район Лозенец , бул.“Черни връх“ № 51 Д ,сумата от 196,95-сто и
деветдесет и шест и деветдесет и пет лева,представляваща сторените разноски
по ч.гр.д.№ 1143/2024 год.по описа на РС-Кюстендил,както и сумата от
246,65/двеста и четиредесет и шест и шестдесет и пет/лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6