Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Пловдив, 06.07.2010 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в открито
заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
СЕКРЕТАР:
С. Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №460 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е образувано по иск с
правна квалификация чл.108 от ЗС.
Ищците Я.Х.П. и М.Х.М. твърдят, че родителите им Х. М.
Д. и Р.С Д. са били собственици на основание давностно владение, продължило от
1953г. до смъртта им на празно дворно място с площ 1245 кв.м., което по
обезсиления план на с.Б., обл.Пловдивска представлява част от имот с пл.№182,
кв.19, за който заедно с имот с пл.№183 е отреден парцел VІ-баня и пералня,
кв.19, а по сега действащия план това дворно място представлява част от УПИ
ХХІІІ-363-училище, кв.8, целия с площ 17580 кв.м. Твърди се още, че без да е
проведена отчуждителна процедура, О.К. е завзела дворното място, наследено от
ищците след смъртта на родителите им и с плана от 1991г. го е присъединила към
двора на училището и продължава да го владее към настоящия момент. От съда се
иска да осъди О.К. да предаде на ищците собствеността и владението на 1245/17580
идеални части от дворно място, съставляващо УПИ ХХІІІ-363-училище, кв.8, целия
с площ 17580 кв.м. по плана на с.Б., обл.Пловдивска, при граници: от три страни
улици. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът О.К. чрез процесуалния си представител по
делото юрисконсулт М.Гаджева оспорва предявения иск с аргумента, че в
установения от закона срок ищците, респективно техните наследодатели не са
поискали реституция на процесния имот.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Ищците са брат и сестра и са низходящи
на Х. М. Д., починал на 21.03.1983г. и Р.С.Д., починала на 08.07.2008г., видно
от приетите по делото удостоверения за наследници, издадени от Община К..
Претенцията по чл.108 от ЗС е
основателна ако са налице едновременно двете предпоставки: ищецът да е
собственик на спорния имот и този имот да се намира във фактическа власт на
ответника. За да докажат иска си в случая, ищците са ангажирали гласни
доказателства. Свидетелите Р.Г. и Д.К. знаят, че родителите на ищците и техния
дядо М. имали имот до училището с площ около един декар. Този имот баба Рада го
обработвала, докато може, до преди 7-8 години. Според свидетелите сега никой не
ползва имота, децата имат отделно училищна площадка, на който играят.
С приетите по делото две експертизи на
вещото лице А.Н. се установява следното: дворното място, за което ищцовата
страна твърди да е било включено неправилно в УПИ ХХІІІ-363-училище, по
обезсиления план от 1987г. е било част от имот с пл.№182 от кв.19 по плана на
с.Б., за който заедно с част от имот с пл.№183 е бил отреден по плана общински
парцел VІ-баня и пералня. Последния никога не е бил реализиран, а в разписната
книга от 1947г. е записано, че парцели ІІ-182 и ІІІ-182 са собственост на
наследници на М.Д. М.; записано е и името на В.М.Г.– Начева като собственик на
парцел ІІІ-182 на основание н.а. №26/1958г. Няма данни да е проведена
отчуждителна процедура за процесния имот. По новия план на селото, одобрен през
1991г. спорната част от бившия имот пл.№182 е включен в УПИ ХХІІІ-363-училище,
за който е съставен първоначално акт за публична и след това за частна общинска
собственост.
От така събраните
доказателства не може да се направи безспорен извод, че ищците са
собственици на процесния имот по наследство от техните родители. Няма надлежни
доказателства, че ищците са наследници на М.Д. М., но дори да бяха представени
такива, претенцията пак би била неоснователна. Установи се, че спорното място
никога не е било самостоятелен имот, а част от дворно място – първоначално от
имот с пл.№182, а след това - част от процесния УПИ. Заради съществуващата
забрана за придобиване по давност на част от парцел, родителите на ищците не са
могли да придобият собствеността върху спорната площ. Дори да не беше налице
тази забрана, гласните доказателства не са достатъчни да докажат придобивното
основание, посочено в исковата молба, тъй като не установяват нито начален
момент на владението от двамата наследодатели /свидетелите говорят само за Р. Д.,
която „работела” мястото/, нито съществуването на самото владение като явно и
необезпокоявано фактическо държане на имота с демонтриране на намерение за
своене. Ето защо след смъртта на родителите им ищците не са станали собственици
на претендираната идеална част от УПИ ХХІІІ-363-училище, поради което искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Отделно от горното, не е налице и другата предпоставка
за уважаване на ревандикационния иск – ответникът да владее процесния имот,
което категорично се установи със свидетелските показания.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Я.Х.П., ЕГН ********** ***
и М. Х.М., ЕГН ********** *** и двамата със съдебен адрес: гр.К., ул.”***** –
чрез адв. М.Г. срещу О.К. иск да бъде осъдена общината да отстъпи на ищците собствеността
и предаде на същите владението върху следния недвижим имот: 1245/17580 идеални
части от дворно място, съставляващо УПИ ХХІІІ-363-училище, кв.8, целия с площ
17580 кв.м. по плана на с.Б., обл.Пловдивска, при граници: от три страни улици.
ОСЪЖДА Я.Х.П., ЕГН ********** *** и М. Х.М.,
ЕГН ********** *** и двамата със съдебен адрес: гр.К., ул.”****** – чрез адв. М.Г.
общо да заплатят на О.К. възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00/сто/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :