Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 04.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в
публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря Д.К.,като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№497/2012г.по описа на съда и за да се
произнесе,съобрази:
Производството по делото е с правно основание чл.422
от ГПК, вр.с чл.143 и сл.от ЗЗП.
Съдът е сезиран с
искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД-София, с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление в гр.София,ул.”Света София”№5,представлявана от изпълнителните
директори С. П. В. и Р. И. Т.,чрез пълномощника им адв.Я.-***, против И.А.Ц. ***,
представляван от адв.В.-САК. Излага,че с оглед постъпилото по ч.гр.д.№479/2012г.по
описа на РС-Троян възражение от длъжника И.Ц., за което са известени на 13.09.2012г.,за
него, като кредитор,е налице отговорност да предяви иск за установяване
съществуването на вземането му по реда на чл.422 от ГПК. Обяснява,че в
съответствие със сключения на 20.12.2007г. Договор за предоставяне на кредит, предоговорен
с Анекс №1/20.12.2012г. и с Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., кредитополучателят
е усвоил сумата от 70 000лв. Първоначално се е задължил да връща кредита
на 360 анюитетни вноски, всяка в размер на 804лв. и за срока от 28.01.2008г. от
28.12.2037г. С Анекс №1/20.12.2007г. е изменена и допълнена разпоредбата на
чл.18 от договора,с уговаряне като условия за предсрочна изискуемост и
неплащане от кредитополучателя по други два договора с банката. С Допълнителното
споразумение №2 от 28.10.2009г. договорът е изменен,като издължаването е
предоговорено чрез 18-месечни вноски по 414.69лв.,с начало от 28.11.2009г. и
следващи 314 от по 943.35лв. С оглед настъпилата трайна забава на издължаването
на кредита, с начало от 28.06.2011г., на 08.06.2012г. Банката е обявила
автоматично за предсрочно изискуем целият остатъчен размер на кредита и е
изискала на 11.06.2012г. постановяване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.418 от ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника. Правомощието да
обяви кредита за предсрочно изискуем е регламентирано в чл.18 от Договора,а
именно „при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът
става предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван..”. Тази договореност е в съответствие с разпоредбата на чл.60,ал.2
от ЗКИ и на чл.42 от ЗБ /отм./. Твърди,че длъжникът е в просрочие от 28.06.2011г.
и до издаване на Извлечението от счетоводните книги на Банката-10.06.2012г. При
настъпилата предсрочна изискуемост на целия дълг, е налице и предпоставката за
санкциониращо наказателно олихвяване с лихва за забава. Счита,че като
доказателство по делото следва да се ценят и искането на ответника за отпускане
на банков кредит, също и молбата от 27.10.2009г.,с които счита,че обективира
признанието му за наличие на валидно кредитно отношение. Обяснява,че с молбата
от 27.10.2009г. ответникът е заявил искане за предоговаряне на кредита,като
забавата си със закъснение в сроковете за издаване на разрешителните документи
за експлоатация на хотела. С това изявление приема,че ответникът удостоверява
трайното си състояние на финансови затруднения по изплащане на заемите. Сочи,че
в клаузата на чл.5 от Договора редовната главница се олихвява с лихва в размер
на 11.25%,а при забава на плащането е предвидена наказателна лихва,в размер на
5% надбавка над договорната такава. С оглед на това Банката е начислила
наказателна лихва за периода от 28.06.2011г. до 10.06.2012г.-общо в размер на 136.10лв.
При настъпилата автоматична предсрочна изискуемост и пристъпването към
принудително удовлетворяване, съгласно чл.17 от Договора, ”ОББ”АД е изискала по
реда на чл.418 от ГПК издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Моли да се признае за установено вземането на „ОББ”АД в
размер на 80 451.50лв., включващо главница- 67 631.69лв.,ведно
със законната лихва върху нея с начало от подаване на
заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, договорна лихва за
периода от 28.06.2011г.до 10.06.2012г.-в размер на 12 683.71лв,
наказателна лихва за периода от 28.06.2011г. до 10.06.2012г.- 136.10лв.,по издадения
на 12.06.2012г.по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян изпълнителен лист,срещу И.А.Ц.,
въз основа на неизпълнен Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г.,като
се присъдят и направените разноски.
Своевременно постъпи отговор от отв.И.Ц., чрез адв.В.-САК. Възразява по реда на чл.369 от ГПК,като счита,че спорът не
следва да се разглежда по гл.ХХХІІ от
ГПК. По същество оспорва иска и счита,че е неоснователен и недоказан. Твърди,че
Банката няма основание да обяви кредита за предсрочно изискуем,тъй като не е
изпадал в забава при плащане на месечните анюитетни вноски. Анализира
компонентите за формиране на редовната лихва по договора и счита,че са се
изменили съществено през годините,но банката не се е съобразила това
обстоятелство. Заявява възражение за нищожност на клаузата на чл.5,ал.3 от
Договора за кредит,като неравноправна по см.на чл.143 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета за неравноправните клаузи
в потребителските договори. Счита,че е уговорена във вреда на
кредитополучателя-потребител,тъй като банката си запазва правото да изменя
лихвения процент по кредита,но не и да го намалява. Тази промяна е уговорена да
се осъществи единствено и само по преценка на банката,като нейно право.
Развива,че за да има равнопоставеност между страните,следва рискът от промяната
на условията,определящи лихвения процент,да се носи и от двете. В договора е
следвало да е предвидена възможност за съобразяване на всички промени на пазарните
условия,а не както в случая-те да се отчитат само,когато са в полза на една от
страните-в случая банката,като икономически по-силна страна. Твърди,че в този й
вид клаузата на чл.5,ал.3 от Договора не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. По отношение на
Допълнително споразумение №2 иска да се представи оригиналът,с оглед наличието
на два екземпляра с различен начин на изписване. Счита,че с това допълнително
споразумение на практика се уговаря
т.н.”анатоцизъм”, като е начислена лихва върху лихва,която клауза също счита за
нищожна. Твърди,че Банката е извършила капитализиране на просрочени лихви, което
е забранено съгласно Наредба №9 от 19.12.2002г.за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуба и
обезценка /обн.”Д.в-к” бр.2/07.01.2003г.-конкретно разпоредбата на чл.15 от
нея. По доказателствата, представени от ищеца, моли да не се приема
Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., оспорва го и твърди,че с него се
уговаря нищожна клауза за анатоцизъм. Оспорва и съдържанието на Извлечението от
счетоводните книги на „ОББ”АД-София. Моли да не се приемат преписите от искания
за отпускане и предоговаряне на кредита,тъй като са ирелевантни за спора. Представя
доказателства и поставя допълнителни въпроси към съдебно-счетоводната
експертиза. Моли по реда на чл.192 от ГПК да се задължи трето неучастващо в
процеса лице-Комисията за защита на потребителите да представи намиращ се у нея
документ-Копие от Акта на КЗП,с който са констатирани неравноправни клаузи в
потребителските договори с банките от 2012г. и индивидуалната препоръка към
„ОББ”АД.Ангажира доказателства.
Ищецът представи допълнителна искова
молба,с която се
съгласява с приетия от съда ред за разглеждане на спора по гл.ХХХІІ-ра от ГПК.
Не споделя тезата,че не са били
настъпили условията за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Твърди,че
просрочие е било налице още към м.октомври 2009г.,което е признато и от
ответника в подписаното Допълнително споразумение №2/28.10.2009г. Счита,че клаузата
на чл.5,ал.3 от Договора се интерпретира изцяло в полза на ответника. Заявява, че
банката не се е възползвала от възможността на тази разпоредба и не е променяла
лихвения процент. Лихвата е останала константна стойност и е запазила равнището
си през целия период на договора за кредит-от договарянето му-до настъпване на
предсрочната му изискуемост. Не е извършено и твърдяното „капитализиране на лихвата”.
Заявява,че ще се ползва от оспорените от ответника документи. Има
доказателствени искания във връзка с заявеното от ответника в отговора.
В допълнителния отговор ответникът поддържа тезата си за нищожност на клаузата на чл.5,ал.3
от Договора. Счита,че за да се обезпечи равнопоставеността на
съдоговорителите,е следвало да се предвиди задължение на Банката да актуализира
адекватно лихвата при промяна на факторите, които я определят.Твърди,че
атакуваната клауза не е индивидуално уговорена. По доказателствените искания на
ищеца счита,че е неотносимо позоваването на разпоредбите на ЗПУсПлС,също и
искането за изследване промяната на лихвите по депозитите в банката. Оспорва
всички представени от ищеца документи,касаещи правилата за формиране на
лихвените проценти
С основния и с допълнителния отговори
ответникът направи искания по реда на чл.389 от ГПК за постановяване на
обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по изп.д.№259/2012г.по описа на ДСИ
при РС-Троян. По първото съдът се произнесе с Разпореждане №119/30.01.2013г., с
което го остави без уважение. АС-Велико
Търново с Определение №77/02.04.2013г., пост.по в.ч.гр.д.№105/2013г.,прие,че
молбата е недопустима и я остави без разглеждане. Касационната инстанция
потвърди акта на въззивния съд с Определение №849/28.11.2013г.,пост.по ч.т.д.№3071/2013г.
на І ТО. Искането от допълнителния отговор ЛОС остави без разглеждане с
Определение №870/06.11.2014г.,влязло в сила като необжалвано.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Я.-ПлАК, който поддържа иска и
ангажира доказателства. В последното съдебно заседание възрази срещу размера на
възнаграждението на пълномощника на ответника, като счита,че е прекомерен. Представи
списък по чл.80 от ГПК. Анализ на казуса представи в писмени бележки, в които
подробно развива тезата за основателност на иска и отговаря на възраженията на
ответника. Разглежда уредбата на хипотезата на „неравноправна клауза”, като
съобразява общностното право и националното законодателство и заключава, че са
приложими създадените вече конкретни вътрешни нормативни актове-визира ЗЗПотребителите.
За неприложими приема нормите на ЗПКредит, поради наличието на ипотека като
обезпечение на процесния кредит. Излага подробни аргументи за неприложимост на
регламентите на „неравноправна клауза” към казуса. На първо място твърди,че
ответникът няма качеството на „потребител”, разпростиращо съгл.§13,т.1 от ДР на
ЗЗП, защитата и към него, тъй като от сключения договор се установява,че е
отпуснат с цел да се извърши ремонт и строителство на малък семеен хотел, който
е собственост на трето лице „БЛЯНИКА”ООД. От това заключава,че кредитът не е за
лична потребителска употреба на кредитополучателя,а за търговски цели. Счита,че
клаузата на чл.5,ал.3 от Договора попада в
регламентираното в чл.144,ал.3,т.1 от 3ЗП изключение,като се позовава на
спецификата на договора за банков кредит,като вид „финансова услуга”, с легална
дефиниция в т.12 от §13 от ДР на ЗЗП. По отношение изследване на изискуемостта
на вземането счита,че постановеното ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС,не е
приложимо.Като акт, целящ уеднаквяване на съдебната практика по приложението на
материално или процесуалноправните норми и с действие на закон,твърди,че няма
ретроактивно действие.Това е така и поради обстоятелството,че целият фактически
състав на казуса е осъществен преди постановяването на този акт. Като
допълнение представя и подробен анализ на разпоредбата на чл.60,ал.2от
ЗКИ,преди и след изменението му с бр.59 от 2007г.,в сила от 01.03.2008г.на
„Д.в-к”. Счита,че би следвало да се прилага редакцията-актуална към момента на
сключване на договора,предвиждаща право на банката да получи изпълнителен лист
по извлечение от сметка за цялата дължима сума. Счита също, че не е налице
едностранно повишаване на лихвения процент, тъй като промяната в месечните
вноски е валидирана от страните с подписаното Допълнително споразумение №2/28.10.2009г.,с
което са заявили съгласие за изпълнението на договора- към момента на
подписването и предстоящото такова,а също и съгласието на ответника за размера на вноските за напред. Този
начин на преструктуриране на дълга приема за законен.Счита,че уговарянето на променлива
лихва не е забранено, както от националното,така и от общностното право,като
дава примери за това. Не приема и твърдението за наличие на „анатоцизъм” при
договарянето на Допълнително споразумение №2/28.10.2009г. От Банката не е извършвана
капитализация на лихви. Подкрепя тезите си със съдебна практика.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от адв.Д.-САК, преупълномощена от адв.В., която оспорва иска и
поддържа доводите от представените отговори. Ангажира доказателства в подкрепа
на заявените тези. В последното съдебно заседание представи списък по чл.80 от ГПК. Представя подробна писмена защита,в която доразвива становището си за отхвърляне
на иска. Твърди,че по делото е доказано наличието на неравноправна
клауза-сочената по чл.5,ал.3 от договора. Сочи,че текстът на договора е
предварително заложен и не е налице индивидуално договарян. Клаузата създава
явно неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни. Сключена е
във вреда на потребителя след като съдържа субективни компоненти,чието
тълкуване и изменение се прави само еднопосочно-винаги към увеличаване,а не и
към намаляване на лихвения процент.Също твърди,че липсва изискуемост на
задължението, като твърди,че не е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост.Позовава се на т.18 от ТРеш.4/2013г.на ОСГТК на ВКС,счита,че следва
да се приложи в разбирането за предпоставките за приложението на нормата на
чл.418 от ГПК. Развива,че производството по чл.422 от ГПК,като продължение на
заповедното,има за предмет единствено дължимостта на вземането по издадената
заповед за изпълнение и изменение на така заявеното основание,е
недопустимо,съгласно т.11б от ТРешение.Такива твърдения не са и навеждани от
ищеца. Ако е считал,че са дължими само
падежираните вноски,то е имал и други правни възможности за претендирането
им.Защитата си до момента ответникът е градил и развивал само въз основа на
първоначално заявеното основание-предсрочна изискуемост на кредита. Моли да се
отхвърли претенцията изцяло и се присъдят направените от ответника разноски.
От събраните по делото
писмени доказателства- завереното копие от ч.гр.д.№479/2012г.по описа на
РС-Троян,с приложените към него ч.гр.д.№644/2012г., ч.гр.д.№64/2013,
ч.гр.д.№195/2013г.-всички на ЛОС, т.д.№3078/2013г., на ВКС,ІІ т.о.,както и
приложените по настоящето в.ч.гр.д.№105/2013г.на АС-Велико Търново,
ч.т.д.№3071/2013г. на ВКС,І ТО,копия от- Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 20.12.2007г., Анекс №1/20.12.2007г.,Допълнително споразумение
№2/28.10.2009г., Погасителен план, Нотариален акт №110,т.VІІ, рег.№8246,д.№1193
от 20.12.2007г.на Нотариус с рег.№477 в НК и район на действие РС-Троян, Извлечение
от счетоводните книги на „ОББ”АД-София,
Заповед №304/12.06.2012г., Изпълнителен лист от 12.06.2012г.,
Разпореждане №1507/10.08.2012г., съобщение, Възражение по чл.414 от ГПК от И.А.Ц.–всички
по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян, Молба-Декларация за отпускане на ипотечен
кредит, извлечение от търговския регистър, Пълномощно с нотариално заверени
подписи, Покана за доброволно изпълнение до И.А.Ц. по изп.д.№259/2012г.на ДСИ
при РС-Троян, Справка за основния лихвен процент, Справка за индекса на
потребителските цени,статия за публикувани резултати от проверка на КЗП, ,
Инструкция за ипотечно кредитиране на физически лица на „ОББ”АД, Справка
за средногодишен индекс на
потребителските цени за 2006 и 2007г., Решение на Съда на ЕИО от
14.03.2013г.,по дело-С-415/11, Протокол за избор на адвокат, заплатен самолетен
билет и разпечатка от списък за виза,призовка по т.д.№6009/2012г. на СГС,
Определение от 18.09.2013г., пост.по т.д.№3078/2013г. на ВКС,ІІ т.о.,служебна
справка по реда на чл.229 от ГПК,писмо с вх.№6746/22.10.2014г.от ВКС.,заключението
съдебно-икономическа експертиза на в.л.Р.Х., преценени по отделно и в
съвкупност, съобразявайки и становищата на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните,че на 20.12.2007г., в гр.Троян, са сключили Договор за предоставяне на ипотечен
кредит,по силата на който „ОББ”АД е предоставила на И.А.Ц., кредит в размер на 70 000лв.,
отпуснат за строителство,съгласно чл.2 от Договора. Крайният срок за издължаване
е определен в чл.13 - 28.12.2037г. В чл.5 е регламентираната годишна лихва от 11.25%, която се начислява ежемесечно. В
чл.5,ал.3 от Договора е предвидено право на Банката едностранно да променя
размера на договорния лихвен процент в зависимост от размера на инфлацията,основния
лихвен процент на БНБ и пазарните условия,за което следва да уведоми
кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или да изнесе информацията в
банковите си салони.Прието е,че не е нужно да се подписва анекс за тази
промяна. В случай на забава на плащането на месечните анюитетни вноски,в чл.6,ал.1
е регламенитрано олихвяване на просрочените суми от главницата с наказателна
лихва в размер на 5 пункта над договорния съгл.чл.5,ал.1 лихвен процент. В ал.2
е предвидено начисляване и на неустойка в същия размер,в случай на „.. друго неизпълнение
на клаузите на договора от кредитополучателя, вкл. и предсрочна изискуемост на
целия дълг..”. За обезпечаване на кредита,видно от клаузата на чл.11 от
Договора и от приложения Нотариален акт №110,т.VІІ,рег.№8246,д.№1193 от 2007г.,
от 20.12.2007г. на Нотариус с рег.№477 в НК и район на действие РС-Троян, трети
лица-Б. Б., И. Б. и „БЛЯНИКА”ООД-с.Чифлик, са учредили в полза на Банката
ипотека върху недвижим имот, подробно описан в акта.
Редът за издължаване на кредита е регламентиран в чл.12 от Договора, а
именно-на 360 месечни анюитетни вноски в размер на 804лв., която сума включва
главница,лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване
с начало от 28.01.2008г. и падеж 28-мо число на месеца.
Настъпването на предсрочна изискуемост е регламентирано в чл.18- „..при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван”. С Анекс №1/2012.2007г. страните са допълнили разпоредбата със
създаване на ал.2,в която предвидили възможност за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по настоящия договор и при неизпълнение на задължения
на кредитополучателя по други договори с банката. Досегашният текст става ал.1.
По делото е представено Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., в което
е обективирано постигнато между страните съгласие, че към датата на влизането
му в сила задълженията на кредитополучателя са в размер на 70 504.97лв.
Банката и кредитополучателят са изразили съгласие за промяна в начина на
издължаване на кредита,а именно считано от 28.11.2009г. ще са дължими 18
месечни вноски от по 414.69лв.,с падеж 28-мо число на месеца,а след това 314
месечни вноски в размер на 943.35лв.,считано от 28.05.2011г.,със същото падежно
число. Изрично е посочено,че вноската включва главница,лихва и съответната част
от годишната такса за управление и обслужване. Месечната застрахователна премия
е дължима на същия падеж и се прибавя към посочения размер на погасителни
вноски.
Ответникът оспори клаузата на чл.1 от допълнителното споразумение, с
твърдение, че се договаря т.н.”анатоцизъм”.
Договорът и измененията му са подписани от всички страни,вкл.и от С. Б. Ц., посочена като съпруга на
кредитополучателя.
Не се спори и по реда на чл.146,ал.1,т.4 от ГПК съдът прие,че не се нуждае
от доказване обстоятелството,че по заповедно производство по ч.гр.д.№479/2012г.по
описа на РС-Троян,е уважено заявлението на ищеца и е издадена Заповед №304/12.06.2012г.за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист,с които длъжникът е задължен да заплати сумата 67 631.69лв.-
просрочена главница,ведно със законната лихва върху главницата с начало от
подаване на заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, 12 683.71лв.-договорна
лихва за периода от 28.06.2011г.до 10.06.2012г., 136.10лв.-наказателна лихва за
просрочени главници за периода от 28.06.2011г. до 10.06.2012г.и разноски от : 1
609.03лв.- заплатена държавна такса и 1 505.42лв.-адвокатско
възнаграждение. Своевременно е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК от
длъжника. Заповедта за незабавно изпълнение е влязла в законна сила.
Постановеното незабавно изпълнение на заповедта е атакувано в производство по
чл.419 от ГПК по ч.гр.д. №195/2013г.на ЛОС,където с Определение
№437/13.05.2013г. Жалбата е оставена без уважение. С Определение
№543/30.07.2014г.,пост.по т.д. №3078/2013г.на ВКС,ІІ т.о.,частната касационна
жалба е оставена без разглеждане.
По делото се допусна съдебно-икономическа експертиза,чиито констатациите съдът приема,като компетентни и
обективни. При представяне на заключение в съдебното заседание на 02.02.2015т.
вещото лице допълни заключението си.
Експертът е установил,че сумата е била усвоена на 09.01.2008г. по откритата на името на кредитополучателя
разплащателна сметка. При проверка на лихвения процент е установил,че е договорен
в размер на 11.25%. С Допълнително споразумение №2/28.10.2009г. реално е изменен
на 5.6% за периода от 28.11.2009г.до 28.05.2011г.,а след това е в размер на
16.42% до датата на погасяване,приета за 28.12.2037г. Към месечната вноска се
включва и 0.1% годишна такса за управление и обслужване.
От кредитополучателя е изплатена общо сумата 35 002.57лв.,от която
главници- 2 368.31лв. и лихви- 32 478.47лв.
Последно плащане по кредита на главница, е извършено на 28.05.2011г.,а на
лихви-на 25.11.2011г.
По отношение на сумата, посочена в Допълнително споразумение
№2/28.10.2009г.- главница от 70 504.97лв., пояснява,че е била формирана от
непогасена главница в размер на 69 198.96лв. и допълнително отпуснат
кредит –на 04.11.2009г.,в размер на 1 306.01лв. С нея са били погасени
вноските за м.септември и октомври 2009г. и други налични просрочени задължения.
Първото просрочие е от 28.07.2008г.-за 1м.,а останалите са посочени в
изготвената от вещото лице таблица.
В допълнението си в съдебно заседание,вещото лице представи изчисление на
наличните към датата,на която банката е осчетоводила кредита за предсрочно
изискуем /08.06.2012г./ , просрочени вноски. Общо са 12 месечни вноски,с падежи
от 28.06.2011г. до 08.06.2012г. и месечна вноска от 943.09лв. Експертът
изчисли,че към този момент са били дължими- главници в общ размер на 155.76лв.,
договорни лихви за времето от 28.05.2011г.до 08.06.2012г.-общо в размер на
11 377.70лв. и наказателна лихва за същия период,в размер на 134.87лв.,или
общо 11 668,33лв.
Съгласно съставеното от банката Извлечение от счетоводните книги,към
момента на изготвянето му са били дължими сумите- главница от
68 937.70лв., договорни лихви от 11 377.70лв. за времето от
28.05.2011г.до 08.06.2012г. и наказателна лихва от 134.87лв. за същия период.
Или общо задължение в размер на 80 451.50лв.
Във връзка с направеното възражение за неравноправна клауза,от ответникът ангажира
отговор на експерта какъв би бил размерът на месечните анюитетни вноски,съотв.би
ли имало разлика,ако се приложат промените в компонентите основен лихвен процент и инфлация,за
периода от подписване на договора 20.12.2007г. до 10.06.2012г.-датата на
издаване на извлечението от счетоводните книги на банката. Експертът представи
изчисленията,съгласно които при съобразяване на промените в посочените
компоненти, към датата на предоговаряне на дълга-28.10.2009г.,или 04.11.2009г.-когато
е била взета счетоводната операция, спрямо заложеното в погасителния план, е
налице надплащане от 1 651.09лв. Към 10.06.2012г. такова не би било налице.
По допустимостта.
По допустимостта на претенцията съдът се произнесе с определението си по
чл.374 от ГПК и прие,че е допустим. При разглеждане на делото не се установиха
факти и обстоятелства,налагащи промяна на този извод. Безспорно се установи,че
искът е предявен в рамките на 1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК,от надлежна страна-заявител,чието
заявление в заповедното производство е уважено. Надлежно е ангажиран и
ответникът-длъжник, подал своевременно и редовно възражение по реда на чл.414
от ГПК.
По същество.
При изложените
факти и обстоятелства съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.с чл.430 от ТЗ, чл.79 и
чл.86 от ЗЗД и чл.143 и сл.от ЗЗП– с установителен иск на заявител,чието
заявление по реда на чл.417,т.2 от ГПК е било уважено,но е постъпило възражение
от длъжника. Претенцията произтича от сключения на 20.12.2007г.в гр.Троян
Договор за предоставяне на ипотечен
кредит,по силата на който ищецът „ОББ”АД е предоставил на И.А.Ц.,кредит
в размер на 70 000лв. Ищецът твърди,че е изпълнил задълженията си по
договора,а кредитополучателят не е
погасил задължението си,като е налице просрочие на задължението за главница, договорна
лихва и следващата се наказателна лихва,в посочените размери и периоди. От своя
страна кредитополучателят твърди,че не е налице изискуемо и просрочено
задължение,а неправилно изчисление на анюитетните вноски,поради което,а и с
оглед липсата на надлежно уведомямане, Банката не е имала право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.Твърди,че клаузата на чл.5,ал.3 от Договора е
неравноправна на основание чл.143 и сл.от ЗЗП и като последица е нищожна.
Съобразявайки изложеното и избрания от ищеца ред за
реализиране на претенцията му-чрез заповедното производство и настоящия
установителен иск, съдът намира,че следва на първо място да се произнесе по
възражението на ответника за наличие на „неравноправна клауза” по см.на
чл.143 и сл.от Закона за защита на потребителите и приложими ли са
нормите,които я регламентират.
Настоящият Договор
за предоставяне на ипотечен кредит е сключен на 20.12.2007г. и като обезпечение
на задължението на кредитополучателя е учредена ипотека върху недвижим имот.С
оглед на това договорът не би следвало да попада под регламентацията на Закона
за потребителския кредит-към момента на сключването му ЗПК/отменен с „Д.в-к”, бр.18/05.03.2010г.
в сила от 12.05.2010г./, а понастоящем ЗПК-действащ. Затова приложими са
разпоредбите на ТЗ-чл.430 и сл. и съответните норми на ЗЗД-чл.79, чл.86,с оглед
твърдението за наличие на неизпълнение и забава.
При направеното
възражение от значение е дали са приложими нормите на Закон за защита на потребителите,където
именно е специфичната регламентация на „неравноправна клауза” и последиците й.
Видно от разпоредбата на §13а от ДР на ЗЗП общностното право, регламентиращо
тези отношения- Директива 93/13/ЕИО на съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори,е въведено в националното законодателство и също е
приложимо.
Съобразявайки
разпоредбата на §13,т.12,б.”б” от ДР на ЗЗП,съдът приема,че ЗЗП има приложение
и по отношение на договорите за ипотечен кредит. По смисъла на т.”б”от
цитираната разпоредба договорът за кредит-както потребителски,така и
обезпеченият с ипотека, има характеристиката на „финансова услуга” и попада под
приложното поле на нормите,защитаващи потребителите,сключили такива
договорености. Също така настоящият ищец има и характеристиката на „Търговец”
по см.на т.2 от същата норма,като юридическо лице,в чиято търговска дейност е
включено и предоставянето на услуга на потребител.
От страна на ищеца
се изрази тезата,че ответникът-кредитополучател, няма качеството на „потребител”
по см.на т.1 от §13 от ДР на ЗЗП.
Съдът не се съгласява. Видно от текста на процесния
договор не се установява целта на отпускането на средствата да е за осъществяване
на търговска дейност. Посочено е че се отпуска за строителство,като
кредитополучател е физическото лице И.Ц.. Не се откриват каквито и да било
клаузи и обусловеност на договора с търговска, вкл.и хотелиерска дейност.
Обстоятелството,че като обезпечение на кредита е учредена ипотека от други две
физически лица и дружество,не променя целта на усвояването му и не доказва
тезата на ищеца.
При тези
съображения съдът приема,че разпоредбите на ЗЗП по отношение на неравноправните
клаузи са приложими и към настоящия казус.
По смисъла на ЗЗП -
чл.143 „..неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която е в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя..”, като изчерпателно са формулирани хипотези на
неравноправие в 18 точки.
Условие за
приложимост на тези норми е клаузата да не е индивидуално уговорена.
Съобразявайки
оспорваната разпоредба съдът приема,че не попада под тази хипотеза. Видно е,че
се касае за стандартен текст, формулиран изключително общо и с възможност за
приложимост към множество идентични казуси. Не съдържа специални договорености,
индивидуално определени и предвидени за настоящия кредитополучател. С оглед на това
приема,че не се касае за индивидуална договореност.
По отношение на
хипотезата на неравноправие,от страна на ответника се заявиха твърдения за
наличие на неравновесие между правата и задълженията на страните и договорена възможност
за влияние върху клаузите само на едната страна-в случая на Банката. Твърди се
че е предвидена възможност да се променят условията на договора едностранно и
единствено в полза на Банката.
На първо място
съдът счита за нужно да отбележи,че съгласно въведеното в титулната част на чл.143 от ЗЗП разбиране за
неравноправна клауза, водещо при преценката е дали е във вреда на потребител. Не
в чий интерес е договорена, а да не е във вреда на потребителя, като субект,на
който се гарантира специфична защита. В случая вредата е последица от
неспазване на изискването за добросъвестност в гражданскоправния оборот и
равнопоставеност на субектите-конкретно потребителя и търговеца или доставчика
на услугата. /в т.см.Реш.№ 546/28.10.2008г. на ВКС по т.д.№295 от 2008г.,І ТО/.
Оспорваната клауза
предвижда право на Банката едностранно да промени договорения лихвен процент,в
зависимост от посочени три компоненти- размера на инфлацията, основния лихвен
процент на БНБ и пазарните условия. От така заложения начин на определяне на лихвата,
става ясно,че е договорена като променлива-т.н.”плаващ” лихвен процент. Съдът
счита,че възможността да се договаря такъв тип лихвен процент не нарушава
правата на потребителя,а и доскоро беше преобладаваща в предлаганите такива
услуги. Няма законова забрана за прилагане на такъв лихвен процент както в
националното,така и в общностното право /ЗПК, Директива №102/22.12.1986гд. на
ЕП и Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит, Директива
2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г.за договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета/.
Отделно от това
този начин на регламентиране на лихвения процент е изрично договорен от
страните-от момента на сключване на договора те са изразили съгласието си да
бъде подчинен на влиянието на тези фактори.
Видно е,че
компонентите,които са определящи за размера й, са обективни фактори и върху тях
Банката не би могла да влияе /доколкото е посочен основният лихвен процент на
БНБ, а не базовият на банката/.
При горните
аргументи съдът приема за неоснователно твърдението за наличие на
неравнопоставеност на страните от гл.т.на установения начин на регламентиране
на задължението за възнаградителна лихва. Напротив-променливият лихвен процент
предвижда възможност всяка от тях да бъде компенсирана във времето от влиянието
и промените на факторите,които го определят. Затова, макар и договорено като
право единствено на Банката, то не води до неравнопоставеност, тъй като е отчетено,че
предпоставките за промяна се основават на обективни стойности,върху които тази
страна не би могла да влияе. Не се касае за непредвидени основания за тази
промяна /по см.на т.10 от чл.143 ЗЗП/, тъй като са ясни и формулирани изначално
в договора.
На следващо
място,съдът счита,че оспорваната клауза попада под приложното поле на изключението
на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП. В същата е предвидено, че разпоредбите за
неравноправна клауза не се прилагат в случаите на сделки или услуги,чиято цена
е свързана с колебания/изменения на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар,които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В случая безспорно „цената” на процесния
договор за кредит е договорената в полза на Банката лихва, наричана затова и „възнаградителна”.
Както се установи по-горе, тя се определя от компоненти, които са извън
контрола на доставчика на финансовата услуга / по см.на §13,т.12 от ДР на ЗЗП/.
Подчинена на колебанията на финансовия пазар и фактори, извън влиянието на
Банката. С оглед на това и по силата на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП, разпоредбата на
чл.143,т.10 от ЗЗП е неприложима. В този смисъл е и параграф 3 към чл.3,т.2,б”б” и „в” на
Директива 93/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
При тези аргументи съдът приема,че правилата на
чл.143 и сл.от ЗЗП, не са приложими към настоящия случай и не са налице
основания клаузата на чл.5,ал.3 от Договора да се приеме за неравноправна,със следващите
се последици по чл.146 от ЗЗП.
Не е налице
и твърдяната от ответника едностранна промяна на лихвения процент.
В чл.5,ал.1
от Договора е определен като стойност на 11.25% годишно, с ежемесечно
олихвяване на главницата. Действително-не е регламентирано конкретно какво е
съотношението на компонентите, които го определят и относително тегло на всеки
от тях.Последното е нужно,за да се прецени адекватността на лихвения процент,но
не е сторено.Следва,обаче да се съобрази,че именно в такъв вид е възприет и
подписан от страните,съотв. в този вид са приели да се развиват договореностите
им. При проверката си експертът е установил,че този лихвен процент не е
променян едностранно от банката.
Едва с Допълнителното
споразумение №2 от 28.10.2009г. страните изрично са се съгласили да бъде
променена месечната анюитетна вноска, като се въведе облекчен 18-месечен период.Експертът
е установил,че през този период е прилагана лихва от 5.7%-от 28.11.2009г.до 28.05.2011г.
След това страните са договорили и е прилаган лихвен процент от 16.52%.
Допълнителното споразумение е подписано от всички съдоговорители.
Макар и
да заяви,че оспорва клаузата на чл.1 от това споразумение по отношение посочения
общ размер на дълга, ответникът не обори автентичността му. Не са и налице
основания за съмнение в авторството на този документ. С оглед на това съдът
приема,че с него валидно е обективирано постигнатото съгласие на
страните-Банката и кредитополучателя /вкл.и съпругата му/ за изменение на
елементи от договореностите им. Видно от споразумението изрично са заявили съгласие за преструктуриране
на дълга,като за периода от 18м.,ще се дължи месечна вноска в намален размер от
414.69лв., а след това за следващите 314 вноски вече месечният размер ще е 943.35лв.
Или-налице
е изменение на договора в частта по отношение размера на месечната погасителна
вноска, одобрено и от двете страни. Налице е и съгласие за в бъдеще-за времето
след 28.05.2011г. да се дължи по-висока от първоначално регламентираната
вноска. Действително-конкретна промяна на лихвения процент не е формулирана,но
това не влияе върху обвързаността на страните с това споразумение. В случай на
несъгласие с тази промяна,всяка от страните е имала възможност да възрази. Активността
на всяка от тях,вкл.и на кредитополучателя, е въпрос на негово решение.
При
горните съображения съдът приема,че не е налице едностранно изменение на
договорния лихвен процент,сътов.на месечния ангажимент на кредитополучателя към
Банката, а изменението е резултат на взаимна договореност и съгласие.
Неоснователно
е и твърдението за наличие на „анатоцизъм”.
Ответникът
възрази,че при формирането на дълга в Допълнително споразумение №2/28.10.2009г.
е извършено начисляване на лихва върху лихва, което е забранено от Наредба
№9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за формиране на провизии а загуби от обезценка-конкр.разпоредбата на чл.15.
На първо място съдът следва да отбележи,че цитираният
поднормативен акт не е бил действаща норма към момента на сключване на процесното споразумение, а и сега. Наредба
№9/2002г. е отменена с „Д.в-к” бр.38/11.04.2008г. Издадената в последствие
Наредба №9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск-
обн.,”Д.в-к” бр.38/11.04.2008г., регламентираща същата материя, вече не съдържа
забраната на чл.15 от старата.
Отделно
от това съдът счита,че не е налице т.н.”анатоцизъм” по отношение формирането на дълга в Допълнително
споразумение №2/28.10.2009г. Като понятие
„анатоцизъм” е регламентиран в нормата на чл.294,ал.2 от ТЗ, като присъждане на
лихва върху лихва. Допустим е само в отношения между търговци и то ако е
предварително договорен. В случая, обаче е налице т.н.”капитализиране на
лихвата”-натрупването й към главното задължение, което е допустимо. Както се
посочи по-горе- лихвата при договора за банков кредит представлява неговата
цена. Тя не е типичната мораторна лихва, дължима за закъсняло парично задължение
съгл.чл.86 от ЗЗД. Определя се като цена на стойността на капитала, който се
отчуждава за временно ползване. Затова и с приетото преструктуриране на дълга-с
натрупване на дължима договорна лихва
към главницата, не се извършва т.н.”анатоцизъм”. /в т.см.Реш. №1001/05.07.1999г.
на ВКС по гр.д.№357/99г., V ГО/.
При горните изводи съдът не приема и
възражението,че не е доказано усвояването на сумата от 1 306.01лв. Както
посочи експертът-тази сума е отпусната за погасяване на дължимите вноски за
м.септември и октомври 2009г. и с нея е извършено преструктурирането на дълга. Действително-няма
изричен акт,с който е регламентирана тази операция, но в случая е налице
изрично заявено и обективирано съгласие на кредитополучателя по отношение общия
размер на дълга-в случая със завишаването му с тази сума.
При горните констатации съдът счита,че следва да
пристъпи към анализ на изпълнението на задълженията на страните по процесния
договор за кредит,обвързаността с който страните не оспорват. С оглед
спецификата на настоящия иск по чл.422 от ГПК следва да се установи съществува
ли вземането на ищеца, в какъв размер е и изискуемо ли е.
Тук е нужно съдът да се произнесе и по възражението
на ищеца за приложимостта на нормата на чл.60,ал.2 от ЗКИ.
Ищецът представи подробен анализ на хронологията на
развитие на нормата,с който съдът изцяло се съгласява. По отношение на
приложимостта й,обаче,намира,че следва да се съобразява актуалният към момента
на позоваване на страната, текст. Това е меродавният момент,към който страната
упражнява правата си видно и от изготвеното Извлечение от счетоводните книги.
При горните аргументи съдът съобразява и прилага чл.60,ал.2
от ЗКИ във варианта му след изменението с „Д.в-к”-бр.59 в сила от 01.03.2008г.
На следващо място ищецът развива тезата за неприложимост
на ТРеш.№4/2013г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Съдът не се съгласява. Съгласно чл.130,ал.2 от
ЗСВл. за съда е регламентирано задължение да се съобрази с приетото в хода на
разглеждане на делото тълкувателно решение и дадените разяснения. Последните са с императивен
характер,с оглед на което следва да се съобразят при преценката на предпоставките
и хода на заповедното производство.
Не се спори по делото,че банката е изпълнила
задължението си да предостави уговорената сума от 70 000лв. и тя е била
усвоена от кредитополучателя през януари 2008г. Установи се,че от своя страна
ответникът е не е погасил всички дължими към момента на подаване на заявлението
вноски-налице е просрочие на 12 такива,с настъпил падеж, даващи основание за
начисляване и на договорената санкция по чл.6,ал.1 от договора.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост по силата на чл.18 от договора и търси вземане в общ размер на
80 451.50лв., включващо падежираните и вноските с ненастъпил падеж.
Съгласно т.18 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС
предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,на каквато се
позовава ищецът,е банката да е уведомила кредитополучателя,че упражнява това
свое договорно право. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са
настъпили и обективните факти,обуславящи настъпването й.
В случая липсва изрично уведомление до
кредитополучателя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем,направено
преди подаване на заявлението по чл.417,т.2 от ГПК. С указания по реда на
чл.146,ал.2 от ГПК съдът разясни на ищеца липсата на доказателства за този
факт,но не се представиха доказателства в тази насока. Установява се,че за
позоваването на това основание длъжникът е узнал с връчването на заповедта за
незабавно изпълнение-на 17.07.2012г.,съгласно сведението от ДСИ при
РС-Троян,връчил призовката за доброволно изпълнение /л.57 от ч.гр.д.№479/2012г.на
РС-Троян/. След това своевременно е предприел действия по защита-с предявено
възражение по чл.414 от ГПК и искане за спиране по чл.420 от ГПК.
Следва,обаче да се съобрази,че в Извлечението от
счетоводните книги на банката е удостоверено,че към момента на изготвянето му
са налице 12 просрочени анюитетни
вноски,дължими за периода от 28.06.2011г.до 08.06.2012г.-датата на отразяване
от банката на предсрочната изискуемост. Тези данни се потвърдиха и от съдебната
експертиза-вещото лице е стигнало до същите констатации-12 месечни вноски,за
периода от 28.06.2011г.до 28.05.2012г. и допълнение на пропорционална месечна
анюитетна вноска за времето до
08.06.2012г.
При тези данни
съдът намира,че вземането следва да се признае за съществуващо до размера на
наличните падежирани вноски към момента на подаване на заявлението. Съгласно
изчисленията на експерта и допълнението в съдебно заседание,към този момент
дължими са били- главници в общ размер на 155.76лв., договорни лихви за времето
от 28.05.2011г. до 08.06.2012г.-общо в размер на 11 377.70лв. и
наказателна лихва за същия период,в размер на 134.87лв.-начислена поради забава
на плащането на месечните анюитетни вноски,съгласно чл.6,ал.1от договора. Така общият
размер на вземането следва да се уважи
за сумата 11 668,33лв. При установеното неизпълнение на парично задължение на
основание чл.86 от ЗЗД,следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението по ч.гр.д.479/2012г.по описа на РС-Троян-11.06.2012г.до
окончателното изплащане на сумата.
Претенцията по отношение на останалите вноски с ненастъпил падеж,не следва
да се уважава,поради липса на предпоставката „изискуемост” за тях. При
произнасянето си съдът се позова и съобрази ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС и
издадените след постановяването му актове на ВКС по чл.290 от ГПК- н-р
Реш.139/05.11.2014г.,пост.по т.д.№57/2012г.на І ТО на ВКС.
Съдът не споделя възражението на ответника,изразено в писмените бележки на
адв.Д.-САК,за изменение на заявеното материално-правно основание на
претенцията. Основанието е „изискуемост” на вземането, с установена частична
основателност на претенцията,в рамките на която искът се признава за
основателен.
При този изход на процеса и съгласно т.12 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на
ВКС,съдът следва да преразпредели отговорността за разноски, съобразно с изхода
от исковото производство. Разноските в заповедното производство на заявителя
„ОББ”АД са за държавна такса от 1 609.03лв. и 1 505.42лв.-адвокатски
хонорар. Съобразно с уважената част на иска и по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК
има право на възстановяване на сумата от 451.60лв.
По разноските в настоящето производство.
Отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на
делото.
Ищецът представи списък по чл.80 от ГПК,в който е описал разноски-адвокатски хонорар от 2 470.84лв.,държавна такса от
1 628.59лв. и разноски за съдебна експертиза от 250лв.,или общо 4 349,43лв.
Налице са доказателства за реалното извършване на тези разходи и следва да се
съобразят.
Ответникът представи списък по чл.80 от ГПК с описани разноски за-
адвокатско възнаграждение от 6 500лв. и разноски за съдебна експертиза от
250лв.,или общо 6 750лв. Налице са доказателства за реалното извършване на
тези разходи и следва да се съобразят.
От ищеца се направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на ответника.
По правилото на чл.78,ал.5 от ГПК съдът при преценката следва да съобразява
размера на претенцията,нормата за минималните възнаграждения съгласно Наредба
№1/2004г.-чл.7,ал.2,т.4-актуална към момента на подаване на
отговора-28.01.2013г. /т.е.в редакцията й преди изменението с „Д.в-к”
бр.28/2014г./, съгласно която минималният размер на адвокатския хонорар е в
размер на 2 509.03лв.,а също и сложността на спора. В случая следва да се
отчете наличие на правна и фактическа сложност на делото, направените от
пълномощника на ответника възражения и доказателствени искания,както и
свободата на договарянето,при които констатации съдът счита, че следва да се
зачете за относим адвокатски хонорар до размера на 3 000лв.
Така,при изхода на делото и съобразно с уважената част на иска, ищецът има
право на разноски в размер на 630.70лв.-за настоящата инстанция и 451.60лв.-за
заповедното производство-общо 1082,30лв. Съобразно с отхвърлената част от иска и корекцията по реда
на чл.78,ал.5 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 2 775.5лв.
По съразмерност и компенсация следва да се постанови,че ищецът дължи на
ответника сумата от 1693,20лв.
При горните съображения Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Ц. с ЕГН **********,***, представляван
в процеса от адв.В.-*** и адв.Д.-САК, съществуването
към 11.06.2012г. на вземане към на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Света София”№5, представлявана
от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И.
Т.,чрез пълномощника им адв.Я.-***, по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г.,
в общ размер от 11 668.33 /единайсет
хиляди шестстотин шейсет и осем лева и трийсет и три стотинки/, от
която просрочена главница от 155.76лв., ведно със законната лихва върху
нея от подаване на заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, просрочена
договорна лихва за периода от 28.05.2011г. до 08.06.2012г.- 11 377.70лв.
и наказателна лихва за същия период,в размер на 134.87лв.-начислена
съгласно чл.6,ал.1от договора за периода от 28.05.2011г.до 08.06.2012г. и
дължими разноски в заповедното производство в размер на 451.60лв. по и
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан, иска до пълния претендиран размер от 80 451.50лв.
/или за разликата от 68 783.17лв./, за което вземане е издадена Заповед за
незабавно изпълнение №304/12.06.2012г. и Изпълнителен лист от 12.06.2012г.,по
ч.гр.д.№479/2012г. по описа на РС-Троян.
ОСЪЖДА „Обединена
българска банка”АД,с горните данни,
ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Ц.,с горните
данни,разноски по съразмерност и компенсация,в общ размер на 1 693,20 /хиляда
шестстотин деветдесет и три лева и двайсет стотинки/.
След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се
изпрати на заповедния съд,ведно с ч.гр.д.№479/2012г.по описа на РС-Троян.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :