СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 16330 по описа на съда
за 2017 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ I-31 от 02.06.2017
г., постановено по гр.д. № 31817/2016 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, изцяло
са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Н.С.Л. дължи на „Т.С.” ЕАД половината от следните
суми: сумата от 2555,23 лв. – главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2012 г. до м.04.2014 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********, аб. №
121154, сумата от 42,84 лв. главница за дялово разпределение за периода от
м.05.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 25.06.2015 год. до окончателното плащане и сумата от 508,72 лв., мораторна лихва
върху главниците за топлинна енергия за периода от 30.06.2012 год. до 17.06.2015
год., сумата от 8,06 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 30.06.2012 год. до 17.06.2015 год., които вземания
са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 01.07.2015 г. по гр.д. № 36190/2015 г., СРС, 31 състав.
Горепосоченото решение е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че СРС неправилно е приел, че ищецът не е доказал по
делото, че ответницата е приела наследството, за да отговаря за задълженията за
потребена топлинна енергия за процесния период. Позовава се на писмо от РС
Ихтиман, че няма вписан отказ за наследство от страна на ответницата. Посочва,
че както в отговора на исковата молба, така и във възражението срещу заповедта
за изпълнение ответницата не е оспорила качеството си на наследник. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата Н.С.Л. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
По отношение на възражението на „Т.С.” ЕАД във въззивната жалба за неправилност на
извода на първоинстанционния за недоказаност на качеството на наследник на Н.Л.
следва да се посочи, че нормата на чл. 48 от ЗН е законова презумпция, по
силата на която законните наследници, призовани към наследяване, носят
отговорността по чл. 60 от ЗН. Когато се оспори приемането на наследството в
тежест на кредитора е да докаже факта на приемането и поиска приложението на
чл. 51 от ЗН. В случая няма направено оспорване на приемането, поради което за
ищеца „Т.С.“ ЕАД не съществува задължение да доказва, че Н.Л. е приела
наследството, оставено от Б.П., починала на 08.07.2015 г. С оглед на това и на основание чл. 48 от ЗН,
следва да се приеме, че ответницата по делото е приела наследството от момента
на откриването му и има качеството на наследник на своята майка. Спорно по
делото е качеството на вещен ползвател за процесния период на наследодателката
на ответницата. От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот,
се установява, че Б.П. е дарила на Г.П.своята част от процесния апартамент,
като си е запазила правото на ползване, докато е жива. По делото не се
установява наследодателката да се е отказала от правото си на ползване.
Твърдението на ответницата, че Б.П. през процесния период е живяла на друго
място е ирелевантно за правния спор. При така установените факти, съдът прави
правния извод, че Б.П. е вещен ползвател на гореописания апартамент № 40 за процесния
период и ответницата като неин законен наследник отговаря за задълженията на
наследодателката си, съобразно наследствената си част.
По делото не се спори и се установява от
доказателствата, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентна и обективно
дадена, се установява, че в процесния период в имота е потребена топлинна енергия
за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация на обща
стойност от 2391,51 лв. От
техническата експертиза се установява
реално потребената топлинна енергия и стойността й, която следва да се вземе от
съда като дължима. От тази сума ответницата дължи ½ тъй като не е
установен друг размер на правата й в наследството на Б.П., на която е законен
наследник като дъщеря на наследодателката, заедно с друга дъщеря на
наследодателката - Ю.С..
Основателността на главния води до основателност и
на акцесорния иск за забава в погасяването на главния дълг. При забавено изпълнение на парично задължение във
времево отношение за кредитора възниква
правото да получи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. От приетата по делото и неоспорено от
страните заключение на Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че лихвата
за забава върху главниците за топлинна енергия за периода от 01.07.2012 г. до
02.06.2016 г. възлиза в общ размер на 771,20 лв., както и размерът на дължимата
сума за дялово разпределение - 48,60 лв. и размерът на мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение –12,26 лв. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно, обективно дадено и му дава вяра. Следователно,
искът за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия се явява
основателен за периода от 01.07.2012 г. до 02.06.2016 г. за пълния претендиран
размер от ½ от 508,72 лв., искът за главница за дялово разпределени за
периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. е основателен за претендираната сума от
½ от 42,84 лв.; искът за мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 01.07.2012 год. до 17.06.2015 год. е основателен за
претендираната сума от ½ от 8,06 лв.
По
разноските
При този изход на спора, ответницата Н.Л.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД съдебно-деловодни
разноски в размер на 789,91 лв. от общо сторените разноски в размер на 842,25
лв. (от които 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение) за първоинстанционното
производство и в размер на 169,87 лв. от общо сторените разноски в размер на
181,50 лв. (от които 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение) за въззивното
производство, съобразно уважената част от исковете. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, в която „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на Н.Л.
разноски за сумата над 15,04 лв., сторени в първоинстанционното производство.
На въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете, тъй като няма
доказателство такива да са сторени. Ответницата следва да заплати на ищеца
сумата от 187,28 лв. разноски за заповедното производство, съобразно уважената
част от исковете.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № I-31 от 02.06.2017
г., постановено по гр.д. № 31817/2016 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав в частта, в която исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.Л.
са отхвърлени за сумата от 1195,76 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до
м.04.2014 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********, аб. № 121154 на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ведно
със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 21,42 лв. главница за дялово разпределение за периода от м.05.2012 г.
до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
25.06.2015 год. до окончателното плащане и сумата от 254,36 лв., мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 01.07.2012 год. до
17.06.2015 год., сумата от 4,03 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 01.07.2012 год. до 17.06.2015 год., които вземания
са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 01.07.2015 г. по гр.д. № 36190/2015 г., СРС, 31 състав, и частта, в
която „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на Н.С.Л., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, сумата над 15,04 лв., разноски, сторени в процеса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Л., ЕГН ********** дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******* сумата от
1195,76 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2012 г. до м.04.2014 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********, аб. №
121154 на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ведно
със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 21,42 лв. главница за дялово разпределение за периода от м.05.2012 г.
до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
25.06.2015 год. до окончателното плащане и сумата от 254,36 лв., мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 01.07.2012 год. до
17.06.2015 год., сумата от 4,03 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 01.07.2012 год. до 17.06.2015 год., които вземания
са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 01.07.2015 г. по гр.д. № 36190/2015 г., СРС, 31 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № I-31 от 02.06.2017
г., постановено по гр.д. № 31817/2016 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.С.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 789,91 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н.С.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 169,87 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.С.Л., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* сумата от 187,28
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.