Р Е Ш Е Н И Е
№301 06.08.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев адм. дело №292 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.185 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е
по жалба на А.Н.К. ***, с която е направено искане за обявяване нищожността и
отмяната на чл.18, ал.9, изречение първо и §27, ал.2, изречение второ
от ПЗР на Наредба №26 за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък. Изложени са доводи, че при приемане на наредбата
Общинския съвет Казанлък е излязъл извън рамките на своята компетентност, както
и че липсват мотиви при приемането на тези разпоредби. С приемането им се
погазва прокламираният в чл.18, ал.9 от ЗМДТ – эамърсителят плаща. Липсата на
компетентност в материята, която е уредена изчерпателно в ЗМДТ, води до
нищожност на разпоредбите. Изложени са също така доводи за неизпълнение на
разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗНА. Обявяването на проекта за нормативният акт,
обезпечава възможността за влияние върху съдържанието на нормативният акт. С
приемането на измененията реално се променя и размера на таксата битови
отпадъци е това влияе върху приходната част на общинския бюджет. Това
предполага и анализ на очакваните резултати от нея, което обаче не е направено.
Твърди също така, че разпоредбите противоречат и на чл.8, ал.11 т.3 от ЗМДТ. Санкционирането на едно нарушение
категорично не спада в обхвата на определянето и администрирането на местните
цени и такси на услуги. Разпоредбата на чл.18, ал.9 от ЗМДТ противоречи и на
чл.123 от ЗМДТ.
Направено е искане за обявяване нищожността на оспорената
разпоредби от Наредбата, както и искане за присъждане направените по делото
разноски в размер на 20.00 лв. – такса за обнародване на съобщение в ДВ по реда
на чл.188, вр. с чл.181, ал.1 от АПК.
Ответникът - Общински съвет Казанлък, чрез
процесуалния си представител адв. Стойнева, изразява становище за допустимост
на жалбата, твърди че е спазена процедурата по приемане на наредбата, като
намира жалбата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява
становище за основателност на жалбата.
Съдът като
обсъди доводите, изложени в протеста и извърши проверка на законосъобразността
на атакуваните разпоредби, намира за установено
следното:
Разпоредбите на чл.18, ал.9 и §27, ал.2,
изречение второ от ПЗР на Наредба №26 за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, е
приета от Общински съвет
Казанлък на второ четене с Решение №303 от
заседание, проведено на 30.11.2016 год., взето по предложение вх.ОС-350/15.11.2016 год. от Кмета на Община
Казанлък.
Като
основание за приемане на Наредбата са посочени чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.76,
ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА във връзка с чл.7, ал.2, чл.11, ал.3 от ЗНА, чл.9 от ЗМДТ, чл.22 от ЗУО, чл.76, ал.3 и чл.79 от АПК и чл.96, ал.4 от ПОДОС. В
гласуването са участвали 27 от общо 37 общински съветници, при което е получен
резултат 20 гласа „за”, видно от протокола №16 от заседанието, проведено на 30.11.2016
год.
По преписката е представено извлечение от сайта на
Община Казанлък, от което е видно, че проекта на Наредба №26 е качен на сайта
на Община Казанлък на 04.10.2016 год., като е даден и 14 дневен срок на
гражданите за предложения или възражения. Това обстоятелство се установява и от
извършена от съда проверка в сайта на Община Казанлък - https://www.kazanlak.bg/page-6812.html.
В указаният срок такива не са постъпили,
видно от доклада на Кмета на Община Казанлък с вх.№Ос-850815.11.2016 год. до
председателя на Общинския съвет /лист 33 от делото/.
По делото са приети като доказателства документите,
съставляващи преписката по приемане на Решение 303/30.11.2016 год. на Общински
съвет Казанлък за приемане на Наредба №26 за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Приложена е Наредбата в актуалната й редакция.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предмет на
оспорване пред съда е Наредба №26 за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община
Казанлък. При тази съдебна проверка следва да се има предвид
разпоредбата на чл.196 АПК, според която за неуредените въпроси в раздел 3 се
прилагат правилата за оспорване на индивидуални административни актове. А
съгласно нормата на чл.168, ал. 1 АПК, съдът е длъжен при оспорване на
административния акт - в случая подзаконов нормативен акт, да обсъди не само
основанията посочени от оспорващия, но и да провери законосъобразността на акта
на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от формулирания в жалбата или
протеста петитум.
Наредбата е
подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни
правила за регулиране на обществени отношения на територията на съответната
община, като засяга неограничен брой адресати /чл.7 ал.2 от ЗНА и чл. 75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е
предвидено от Конституцията или от закон /чл.2 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/,
като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени
отношения с местно значение – чл.8 от ЗНА.
В настоящата
хипотеза текстът на чл.21, ал.1 от ЗМСМА, който макар и да не е посочен като
основание за приемане на наредбата, определя компетентността на общинския съвет
като орган на местно самоуправление в 25 точки. Налице е конкретизация на
реализираното правомощие от Общински съвет Казанлък – чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА,
даващо право на общинските съвети да издават наредба за определяне на местните
такси. Такова правомощие е налице и в специалния закон – чл.9 от ЗМДТ.
Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ
правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на
обществени отношения на територията на съответната община, като засяга
неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 от ЗНА и чл.75 от АПК/. Такива актове
общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от
Конституцията или от закон /чл.2 от ЗНА, чл. 76, ал. 1 от АПК/, като уреждат с
тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с
местно значение – чл. 8 от ЗНА.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че е
налице компетентност за приемането на такава Наредба от страна на Общинския
съвет, с която да се определи реда за определянето их администрирането на
местните такси и цени на услуги, поради което и не са налице основания за
обявяването на нищожността на оспорените разпоредби, както и не се установиха
други пороци, на процедурата по приемането на наредбата, които да се толкова
съществени, че да водят до нищожност.
От приложената по делото преписка не е представен
Акт за непостъпили възражения и изобщо липсват доказателства в тази насока.
Съгласно чл.26, ал.5 от ЗНА след приключването на обществената консултация по
ал.3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят
на проекта
публикува на интернет страницата на съответната
институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите
предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт,
публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени
консултации. Ответникът не е ангажирал доказателства за проведена обществената
консултация, както и за публикуване на интернет страницата на институцията
справка за постъпилите предложения,.
Задълженията по чл.26 и чл.28 от ЗНА са императивно
предвидени с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност,
откритост и съгласуваност, и тяхното нарушаване представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно
основание за отмяна на протестираният текстове на Наредбата.
При извършената проверка за съответствието на
оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира за установено следното:
По отношение на материалната законосъобразност на
чл.18, ал.9 от Наредбата:
Съгласно чл.18, ал.9, когато задълженото лице не е
подало декларация по чл.18, ал.5 в определения срок или декларираните данни са
неверни или генерираното количество отпадък е по-голям, размерът на такса битови
отпадъци за нежилищни имоти се определя в петкратен размер пропорционално в
промили на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на
имота, съгласно Приложение №2 от ЗМДТ на недвижимите, нежилищни имоти на
юридически лица, респективно данъчната оценка на имотите на физически лица.
Разпределението на размера на промила по видове услуги е както следва: за
сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. Съгласно чл.18, ал.5 от Наредбата, за определяне на такса за битови
отпадъци за нежилищни имоти по реда на чл. 18, ал. 4, задължените лица подават
до кмета на община Казанлък чрез Дирекция “Местни приходи“, декларация по
образец (Приложение №3) в два екземпляра с базовите данни на недвижимия имот.
Следователно с нормата на чл.18, ал.5 от Наредбата
е въведено задължение и е регламентиран реда по който се декларира недвижимия
имот за нежилищни нужди от страна на неговите собственици, както и
информацията, която следва да предоставят. Следователно се касае за изпълнение
на едно законова задължение, което е предвидено и в разпоредбата на чл.14 от ЗМДТ. Същата определя срока и реда по който се декларира имота, въз основа на
която декларация общинската администрация, определя дължимия данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци.
На първо място съдът намира, че за изясняване на
спора по делото и необходимо да се анализира и характера на предоставяната
услуга такса битови отпадъци. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови
отпадъци се заплаща от собственика на имота, респ. от ползвателя (чл. 64, ал. 1
от ЗМДТ), за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл.66 от ЗМДТ, т. е. с решение на общинския съвет, за всяка
услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед
на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната
година (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ), а за имоти, намиращи се извън тези райони, се
събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване (чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ).
Съгласно чл.9 от ЗМДТ, редът за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, се определя с наредба на
общинския съвет - в случая - Наредба №26 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета с
решение на Общински съвет - гр. Казанлък.
В този смисъл, с определянето на таксата за битови
отпадъци се цели покриването на разходите на общината за събирането и
извозването на отпадъците, както и за поддръжката на обществените територии и
депото за отпадъци. Тези разходи обаче не се променят в зависимост от това дали
е подадена или не декларацията. Те зависят от други обстоятелства, но не и от
подаването на декларацията. Дори и тази декларация да не се подаде или да се
подаде с грешна информация, то това не променя обема на генерираните отпадъци,
поради което и необосновано е предвидено определянето на тази такса в петкратен
размер. Всъщност както правилно е отбелязано и в жалбата, за не подаване на
декларация в срок, невярно посочване на данни или обстоятелства, е предвидена и
съответната административнонаказателна отговорност в разпоредбата на чл.123 от ЗМДТ. С приемането на оспорената разпоредба, реално се заменя законово определената
санкция с по-висок размер на ТБО. Всъщност тази административнонаказателна
отговорност не отпада с определянето на по-висок размер на ТБО. Тя остава.
При приемането на тази разпоредба са нарушените и
основните принципи при определянето на местните такси, съдържащи се в чл.8,
ал.1 от ЗМДТ. С определянето на ТБО в петкратен размер, не се цели възстановяване
на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, а напротив –
събират се такива в необосновано висок размер и петкратно надвишаващи
предоставената услуга. Не може да се приеме съща така, че с нормата се създават
условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество,
а още по-малко се цели постигане на
по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Това е
така, тъй като както и по-горе бе отбелязано, обема на предоставената услуга е
един същ, независимо от това дали е подадена декларацията в срок, или е
подадена такава с погрешни данни. Ако вследствие на погрешно декларирани данни
е определен по-нисък размер на дължимата ТБО, то е налице законова процедура в
ДОПК за установяването на действителния размер на дължимата ТБО, а санкция за
погрешно подадените данни се явява, дължимата лихва.
От друга страна, с изменението на чл.14 и
следващите от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 год., законодателят е изключил
законовата задължение на приобретателите да подават декларация за облагане с
годишен данък на недвижимите имоти. Съгласно чл.14, ал.3 от ЗМДТ, не се подават
данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни
права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази
глава. В този смисъл, въвеждането на задължение, което не е предвидено в
закона, в подзаконов нормативен акт по неговото прилагане е недопустимо.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
разпоредбата на чл.18, ал.9, изречение първо от Наредба №26 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Казанлък се явява неззаконосъобразна
като противоречаща на разпоредби от ЗМДТ, поради което и следва да бъде
отменена.
По отношение на материалната законосъобразност на §27,
ал.2, изречение второ от ПЗР на Наредбата:
Съгласно тази разпоредба, задължените лица, които
не са подали декларация по чл.18, ал.5, в това число и за придобити по дарение
или по възмезден начин или по наследство имоти до влизане в сила на Наредбата,
в срок до 31 януари 2020 год., следва да подадат декларация по чл.18, ал.5 от
Наредбата. При не подаване на декларация в срока до 31 януари 2020 год.,
размерът на такса битови отпадъци се определя по реда на чл.18, ал.9.
Действително в конкретния случай се оспорва само
изречение второ на §27, ал.2 от ПЗР на Наредбата, но доколкото същият е взаимно
свързан с изречение първо, то е необходимо да се направи анализ и на въведеното
задължение с изречение първо, за чието неизпълнение се предвижда по-голям размер
на такса битови отпадъци.
С тази преходна разпоредба, общинският съвет е
предвидил нов срок за лицата, които не са декларирали в срок придобитите от тях
нежилищни недвижими имоти по възмезден начин или по наследство. Тази разпоредба
касае единствено и само лицата, които са задължени да подадат декларация и не
са сторили това преди влизането в сила на Наредбата. Касае се за заварено
положение, в което няма данни да е попаднала жалбоподателката, напротив – видно
от представената от нея бележка, същата е заплатила данък недвижими имоти и
такса за битови отпадъци за 2018 год., която е след влизането в сила на
наредбата. Следва да се отбележи, че недопустимо и да се въвежда нов, различен
срок за подаване на декларация за облагането на недвижимите имоти. В закона за
местните данъци и такси, тези срокове са нормативно определени – два месеца за
възмездно придобити имоти и дарение /чл.14, ал.1 от ЗМДТ/ и шест месеца, ако
същите са придобити по наследство /чл.32, ал.1 от ЗМДТ/. Тези срокове са били в
сила към датата на приемане на тази разпоредба от Общинския съвет Казанлък. От
друга страна, с изменението на чл.14 и следващите от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019
год., законодателят е изключил законовата задължение на приобретателите да
подават декларация за облагане с годишен данък на недвижимите имоти. В този
смисъл, въвеждането на задължение, което не е предвидено в закона, в подзаконов
нормативен акт по неговото прилагане е недопустимо.
С въвеждането на този срок, общинския съвет е
излязъл извън рамките на делегираните му с чл.9 от ЗМДТ правомощия, според
която Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги.
Що се отнася до предвиденият петкратен размер на
ТБО при не подаване на декларацията, то важат същите доводи, които се изложиха
и по отношение на незаконосъобразността на разпоредбата на чл.18, ал.9 от Наредбата.
Обема на предоставената услуга за сметоизвозване и сметосъбиране, като и за
всички останали компоненти на ТБО, не зависи от подаването или не на декларацията,
нето от декларираните данни. Както бе изложено, за това деяние следва да се
понесе съответната административнонаказателна отговорност, предвидена в чл.123
от ЗМДТ.
С оглед горното съдът намира, че следва да се обяви
незаконосъобразността на оспорените разпоредби на Наредба №26 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък.
При този изход на делото и при своевременно
направеното искане от жалбоподателката на основание чл.143, ал.1, във вр. с
чл.196 от АПК Общински съвет Казанлък следва да бъде осъден да заплати на А.Н.К.
*** направените разноски в размер на 330.00 лв., от които 10.00 лв. за
заплатена държавна такса за образуване на делото, 20.00 лв. за обнародване на съобщение за направеното
оспорване и 300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложеният договор за правна защита и съдействие №0213117/01.05.2020 год.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 и чл.143,
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразни по жалба на А.Н.К.
*** разпоредбите на чл.18, ал.9, изречение първо и §27, ал.2,
изречение второ от ПЗР на Наредба №26 за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета от Общински
съвет Казанлък..
ОСЪЖДА Общински съвет Казанлък, представляван от председателя Н.З.
да заплати на А.Н.К., ЕГН ********** и с постоянен адрес *** сумата от 330.00 /триста
и тридесет/ лв. представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
След влизане в сила решението да се обнародва по
начина, по който е обнародвана Наредба за реда за учредяване на
търговски дружества и за реда за упражняване на правата на собственост на
общината в общинските търговски дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.