№ 276
гр. Русе, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106015 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация - София” ЕАД срещу
„Евротрейдинг“ ЕООД, в която се твърди, че в полза на ищцовото дружество
имало издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** от
2023г. по описа на Софийски районен съд срещу ответника за дължими суми
във връзка с доставена и потребена топлинна енергия за притежаван от него
имот в гр. София. С оглед депозирано от ответника възражение в срока по чл.
414 ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение, като се твърди, че между страните не
е имало сключен договор за доставка на топлинна енергия, но въпреки това
доколкото е налице потребена такава с която ответникът се е обогатил
неоснователно се счита, че за него възниква задължение да заплати стойността
и.
̀
Твърди се, че за периода от м.май.2020г. до м.април.2022г. вкл.,
консумираната топлинна енергия в притежавания от ответника имот в гр.
София е на стойност 1402,67 лв. главница, а дължимата лихва за забава
възлизала на 212,76лв. за периода от 03.03.2021г. до 03.04.2023г. Дължима
била и сума за дялово разпределение в размер на 23,11 лв. главница и 5,62 лв.
1
лихва за забава върху нея.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено задължението на ответното дружество към ищцовото
за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва, че ответното
дружество е собственик на имот в гр. София, ********** за който се
претендира заплащане на топлинна енергия от ищцовото дружество. Оспорва
се, че в обекта е налице потребление на топлинна енергия. Излагат се
подробни обстоятелства относно отношенията на страните във връзка с този
имот, че в същия има преустановено топлоподаване, за което изрично е
уведомен топлинния счетоводител и което също би следвало да се знае от
ищцовото дружество с оглед водените между страните дела с идентичен
предмет за педходни периоди. В случай, че претенцията на ищцовото
дружество се основавала на неоснователно обогатяване, то следвало точно и
ясно да е пресметнато какъв е размера на обогатяването, а не да се основава на
прогнозни и предполагаеми стойности на разпределена топлинна енергия.
По направено искане от страна на ищцовото дружество, на негова
страна е конституирано като трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД,
топлинния счетоводител за процесния имот. Третото лице не е депозирало
становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ответното дружество е собственик на недвижим имот,
намиращ се в гр. София, *******, като сградата е присъединена към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. Между страните няма
сключен индивидуален договор за потребяване на топлинна енергия. Също
така безспорно се установява по делото, че топлоподаването към обекта на
ответното дружество е преустановено и за процесния период от м.май.2020г.
до м.април.2022г. вкл. не са отчитани показания на измервателни уреди, въз
основа на които да се претендира заплащане на топлинна енергия, реално
2
отчетена от годни технически средства за измерване, монтирани в имота на
ответното дружество.
За процесния период ищцовото дружество е издало на ответното
фактури с които е претендирало заплащането на топлинна енергия за имота му
в гр. София с аб. №**** на стойност 1402,67лв., както и цена за услугата
„дялово разпределение“ в общ размер на 23,11лв. Няма спор, че тези издадени
фактури не са платени. За дължимите по тях суми, включително и лихви за
забава, ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което
е образувано ч.гр.д.№****/2023г. по описа на СРС и срещу ответното
дружество е издадена заповед за изпълнение за сумите : 1402,67лв. главница за
цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от 07.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, 212,76лв. мораторна лихва за периода
03.03.2021г. до 03.04.2023г., 23,11лв. главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2020г. до 30.06.2021г., ведно със
законната лихва от 07.04.2023г. до изплащане на задължението, 5,62лв.
мораторна лихва за периода от 01.07.2020г-. до 03.04.2023г., както и разноски
по заповедното производство в размер на 32,88лв. заплатена държавна такса и
50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение ответното дружество е
депозирало в срока по чл. 414 ГПК възражение, с оглед на което заповедният
съд е дал указания на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на
вземането си.
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
изчислената енергия за сградната инсталация на сградата, в която се намира
процесния имот на ответното дружество е разпределена между абонатите
пропорционално на пълния отопляем обем на жилището по проект. Пълният
отопляем обем за обекта на ответното дружество е 196 куб. метра.
Топлинният счетоводител е изготвил изравнителна сметка за имота за
процесния период, като преди нея претендираните количества топлинна
енергия са прогнозно начислени. Вещото лице е изчислило, че сумата за
потребена ТЕ за периода м. май 2020г. до м. април 2022г. е 1230,63лв., като
потреблението е само от сградната инсталация, а не от индивидуални
отоплителни уреди, които са изключени.
С влязло в сила съдебно решение № ***/18.10.2023г. по гр.д.
3
№***/2022г. по описа на РС – Русе е отхвърлена като неоснователна
претенцията на „Топлофикация - София” ЕАД срещу „Евротрейдинг“ ЕООД
относно дължимостта на суми за топлинна енергия за процесния имот, но за
предходен период - м.05.2019г. до м.04.2020г.(непосредствено предхождащ
периода за който се претендират суми в настоящото производство). Това
производство е служебно известно на настоящия съдебен състав, а на
страните като участници в него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Както в заповедното производство (т. 12 от заявлението на стр. 5 от
делото), така и в настоящото (включително и с уточняваща молба от
15.01.2024г., на стр. 6 от делото на РС – Русе), ищцовото дружество е
посочило, че поради липсата на договор между страните, основава
претенцията си на неоснователно обогатяване, т.е. претендира връщане на
онова, с което ответното дружество се е обогатило за негова сметка, до
размера на обедняването.
За да отхвърли претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
топлинна енергия за предходния период, съдът (включително и въззивната
инстанция по в.гр.д****2024г. по описа на ОС – Русе) е приел за основателно
възражението „Евротрейдинг“ ЕООД, че за процесния период не е ползвал
енергия за отопление на помещението и топла вода, както и че не е доказано
обогатяването на ответното или обедняването на ищцовото дружество, поради
което не би могъл да бъде уважен предявения иск на посоченото основание –
неоснователно обогатяване.
Както е посочено и в горното съдебно решение, до промяната на чл.
149 ЗЕ и включването в него на ал. 3, е налице законово изискване за
сключване на писмени договори за продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди (каквито безспорна са тези на ответното дружество). Няма
спор, че между страните не е бил сключен такъв договор, поради което до
изменението на чл. 149 ЗЕ и включването на новата ал. 3 (в сила 12.03.2021г.)
единствената възможност за ищцовото дружество е да основе претенцията си
4
на чл. 59 ЗЗД тъй като няма друг път за защита.
В случая, по време на процесния период влиза в сила горното
изменение и съгласно чл. 149, ал.3 ЗЕ положението на юридически лица,
които се помещават в отделен имот от сграда етажна собственост и не са
сключили писмен договор, се изравнява с положението на физически лица в
топлоснабдена сграда - етажна собственост. Тази промяна обаче не е отчетена
от ищцовото дружество и същото е основало цялата си претенция на чл. 59
ЗЗД (въпреки неточното квалифициране на исковата претенция в доклада на
съда по чл. 146 ГПК, препращайки и към чл. 149, ал.3 ЗЕ). Поради това след
12.03.2021г. до 30.04.2022г., само на основание изменението в закона, т.е
предвиждането на друга правна възможност за защита правата на ищцовото
дружество, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД
следва да се отхвърли като неоснователен (а ако беше предявен само като
осъдителен щеше да бъде и недопустим). За останалата част от процесния
период от 01.05.2020г. до 12.03.2021г. предявеният иск е недоказан по
съображенията изложени и в предходното производство водено между
страните, а именно по делото не е доказано потребление на топлинна енергия
в процесния имот, със стойността на която да се приеме, че ответникът се е
обогатил, а ищецът обеднял.
В случай, че не бъдат споделени изводите на настоящия съдебен състав
и тези на въззивния съд по в.гр.д****2024г. по описа на ОС – Русе и се приеме,
че за част или за целия исков период на основание чл. 153, ал.6 ЗЕ са налице
предпоставки за ищцовото дружество да претендира от ответното заплащане
на количества топлинна енергия разпределени от сградната инсталация, то
тогава предявената по делото искова претенция по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД
би била неоснователна по изложените по-горе мотиви – поради наличие на
друго правно основание да се претендират сумите.
По изложените съображения предявените установителни искове за
главници и обусловените от тях за мораторни лихви следва да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Мораторни лихви не са
дължими и на още едно самостоятелно основание - в хипотезата на чл. 59 ЗЗД
обезщетение за забава се дължи от поканата до длъжника, каквато по делото
не се твърди и не се установява да има.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на
ответното дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
5
настоящото производство в размер на 600лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Последното няма основание да бъде намалено, каквото
възражение е направило ищцовото дружество в молбата си от 10.02.2025г. за
който извод съдът съобразява правната и фактическа сложност на делото,
множеството проведени открити съдебни заседания с участието на
процесуалния представител на ответното дружество, броя и цената на
исковете.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация - София " ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов срещу
„Евротрейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 49, с управител Пламен
Йорданов Петров установителен иск за дължимостта на сумите 1402,67лв.
главница за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху нея считано от 07.04.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, 212,76лв. мораторна лихва за
периода 03.03.2021г. до 03.04.2023г., 23,11лв. главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020г. до 30.06.2021г., ведно със
законната лихва от 07.04.2023г. до изплащане на задължението, 5,62лв.
мораторна лихва за периода от 01.07.2020г-. до 03.04.2023г., за които суми е
издадена Заповед №***/04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2023г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА "Топлофикация - София " ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на
„Евротрейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 49 сумата от 600лв. разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
“Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, управител Милена
Пенкова Стоянова и Силвия Маринова Станчева, на страната на ищеца
6
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7