№ 23491
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110128167 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ от „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление гр.***,представлявано от ***,против ***,ЕГН
**********,с адрес гр.***,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
229,61 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2023
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в ж.к.“***,при което ответницата е пасивно легитимирана
да заплаща стойността на доставена топлинна енергия. Сочи се,че за
процесния период м.05.2020 г. до м.04.2023 г. доставената топлинна енергия
възлиза на 899,87 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен
интерес от предявяване на установителния иск. В исковата молба се
поддържа,че искът е предявен за сумата от 229,61 лева неиздължен остатък от
главница,тъй като на 16.04.2024 г. е получено частично плащане,с което са
погасени другите парични суми. Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответницата *** в подадения писмен отговор заявява,че е заплатила
сумата от 229,61 лева на 20.06.2024 г. и счита,че производството по делото
подлежи на прекратяване.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
1
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „***“ЕАД претендира от ***
сумата от 899,87 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.04.2023 г.,134,86 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до
16.02.2024 г.,44,49 лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2021 г.
до м.04.2023 г.,8,61 лева лихва за забава за периода 18.03.2021 г. до 16.02.2024
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 12781/2024 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „***“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С молба декларация от 20.08.2001 г. *** е поискала откриване на
партида при „***“ЕАД за топлоснабден имот в ж.к.“***.
С нотариален акт за дарение от 31.01.1992 г. *** се легитимира като
собственик на апартамент 26 в ***“.
По делото са приети общи фактури,издадени от „***“ЕАД с получател
***.
Видно от фискален бон,издаден на 20.06.2024 г.,сумата от 260,33 лева е
заплатена в полза на „***“ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да
бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или
е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск е положителен
установителен иск с предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер. В конкретния случай дружеството ищец
е задължено да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното
количество топлинна енергия и цената на същата. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. на 01.03.2024 г.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че се
намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия – ищецът е дружество,което реализира дейност по доставка
и продажба на топлинна енергия,докато ответницата А. е клиент на топлинна
енергия в качеството й на собственик на имота. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от
ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като по отношение на
имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона договорното
правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право
на собственост или вещно право на ползване,без да се изисква сключването на
формален договор в писмена форма. С оглед обстоятелството,че ответницата
А. се легитимира като собственик на недвижимия имот,както и като
2
съобрази,че ответницата е подала искане за откриване на партида,съдът
счита,че е доказано,че между страните съществува договорно
правоотношение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните се регламентират съгласно общите условия на дружеството
доставчик. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на
топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че стойността на
доставена топлинна енергия е заплатена в регламентирания съгласно общите
условия срок. Доказването факта на плащане на доставената топлинна енергия
в срок е възложено на ответната страна като довод,правоизключващ
основателността на предявената искова претенция. В хода на производството
ответната страна не е провела доказване,че е заплатила цената на топлинна
енергия в срок. Същевременно разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК задължава
съда да отчита и настъпилите в хода на производството факти,които са от
значение за спорното право. Плащането на паричната сума в хода на
производството представлява такова обстоятелство,което съдът е длъжен да
вземе предвид – в настоящия случай на 20.06.2024 г. ответницата А. е
заплатила претендирания неиздължен остатък от главница за топлинна
енергия в размер от 229,61 лева,поради което искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищеца следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение – в размер от 50 лева за
заповедното производство и в размер от 100 лева за исковото производство. За
да счете,че в полза на ищеца е дължимо юрисконсултско
възнаграждение,съдът взе предвид,че единствената причина за отхвърляне на
иска е реализираното плащане в хода на производството,т.е. към предявяване
на иска исковата претенция се е явявала основателна.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ,предявен от „***“ЕАД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от ***,против
***,ЕГН **********,с адрес гр.***,за признаване за установено,че
съществува вземане в размер от 229,61 лева ( двеста двадесет и девет лева
шестдесет и една стотинки ),представляваща неиздължен остатък от главница
за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2023 г.,за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 12781/2024 г. по описа на
СРС,42 състав,поради реализирано плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА ***,ЕГН **********,с адрес гр.*** да заплати на основание
чл.81 от ГПК на „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.***,представлявано от *** сумата от 50 ( петдесет ) лева юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 100 ( сто ) лева
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4