О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 231

 

Бургас, 01.03.2017 г.

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия Павел Ханджиев

като разгледа т. д. № 598/2016 г., съобрази следното:

Делото е получено по подсъдност от ОС Русе. Производството е било образувано по повод исковата молба на “Обединена българска банка” АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 5, против М.П.С., ЕГН **********, и С.П.С., ЕГН **********, двамата от гр. Свети Влас, ул. Черноморска № 54, ет. 1.

Относно размяната на книжата и редовността на исковата молба:

Съдът констатира, че съдебните книжа са разменени редовно в съответствие с процедурата, регламентирана в чл. 365-378 ГПК. В определените от закона срокове ответниците са отговорили на исковата молба, ищецът е представил  допълнителна искова молба, а ответниците - допълнителни отговори. Всяка от страните е получила преписи от представените доказателства. Исковата молба е редовна в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК. Възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба, повдигнати със становището им от 22.02.2017 г., са неоснователни. Липса на приложена счетоводна справка по чл. 366 ГПК при налично извлечение от счетоводните книги на банката е без правно значение.

Относно допустимостта на исковете:

Ответниците са повдигнали възражения относно допустимостта на производството, които са неоснователни. Не е налице разминаване между формулирания петитум по претенциите на осн. чл. 422 ГПК, уточнен с молбата от 20.01.2017 г., и  представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката. Не се споделя от съда и тезата на ответниците за недопустимо съединяване на иска по чл. 422 ГПК с осъдителен иск за парични суми. Исковете са съединени при условията на евентуалност и осъдителните претенции по волята на ищеца ще се разгледат само и единствено при положение, че установителните не бъдат уважени.  Служебно от съда не се установяват процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество. След извършването на проверка по приложеното ч.гр.д. № 4108/2015 г. по описа на Районен съд Русе, по което е била издадена заповед за изпълнение, се установява, че срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иска е спазен.

Неоснователно е и възражението на ответниците по чл. 369 ГПК. Договорът за банков кредит е банкова сделка, а банковите сделки са търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Ето защо и на осн. чл. 365, т. 1 ГПК спорът, отнасящ се до такава сделка, подлежи на разглеждане по реда на Глава 32-а от ГПК.

Относно проекта за доклад:

На страните ще се съобщи проект за доклад по делото в следния смисъл:

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

С исковата молба и уточняващата молба от 20.01.2017 г. ищецът “ОББ” АД заявява следните фактически твърдения и искания.

По силата на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.02.2008 г. банката-ищец предоставила на ответницата М.С. банков кредит в размер на 282000 лв. Ответникът С.С., като съпруг на кредитополучателката, отговарял солидарно с нея на осн. чл. 32, респ. чл. 36 СК, за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. По силата на договор за встъпване в дълг от 25.03.2010 г. и допълнително споразумение № 1 от 25.03.2010 г. задължението по кредита е поето и от Таня Пенчева Трифонова от гр. Русе.

Кредитът бил усвоен изцяло на 28.02.2008 г., а връщането му е следвало да стане чрез 180 анюитетни месечни вноски, платими на 28-о число на месеца, считано от 28.03.2008 г. Банката не получила от длъжниците си плащане на месечните вноски, дължими на 28.07.2013 г. и на 28.08.2013 г.

Поради така твърдяното неизпълнение и на осн. чл. 18 от договора за кредит банката приема, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на 29.08.2013 г.

Евентуално, ако не се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 29.08.2013 г., банката въвежда твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от 28.01.2015 г. На тази дата ответницата М.С., като главен длъжник и кредитополучател, била уведомена за обявената от банката предсрочна изискуемост с нарочно писмо - Уведомление за предсрочна изискуемост, което били изпратено на адреса на адв. Людмил Павлов в гр. Русе. Адв. Павлов бил упълномощен представител на М.С. и като такъв е получил уведомлението на 28.01.2015 г. Вторият ответник С.С. според банката се счита уведомен за предсрочната изискуемост от 18.06.2015 г., на която дата по реда на чл. 47 ГПК му била връчена нотариална покана.

По заявление на банката било образувано ч.гр.д. № 4108/2015 г. по описа на РС Русен, по което била издадена Заповед № 2550/20.07.2015 г. за изпълнение на задължение за вземания за парични суми на осн. чл. 417 ГПК въз основа на представено от банката извлечение от счетоводните й книги против тримата солидарни длъжници за следните суми: 227208,99 лв - главница; 26277,12 лв - договорна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.; 23064,62 лв - наказателна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.;  законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2015 г. до изплащането и за разноските в заповедното производство.

По образуваното изпълнително производство постъпили възражения от длъжниците М.С. и С.С. против заповедта за изпълнение, поради което банката-ищецът заявява интерес от установяване на съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение на осн. чл. 422 ГПК.

В условия на евентуалност - ако не бъдат уважени установителните й претенции - банката приема, че длъжниците й следва да бъдат осъдени да й заплатят същите суми. Осъдителните претенции се основават на същите фактически твърдения относно сключването на договора, кръга на длъжниците, усвояването на кредита и неплащане на две последователни вноски с падеж 28.07.2013 г. и 28.08.2013 г. и на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 18.12.2015 г., когато исковата молба, съдържаща изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, е постъпила в съда.

Ищецът отправя следните искания:

(1) На осн. чл. 422 ГПК - Да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че по Договор за ипотечен кредит 19.02.2008 г. те дължат солидарно на банката, както следва:

-         227208,99 лв - главница;

-         26277,12 лв - договорна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.;

-         23064,62 лв - наказателна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. и

-         законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2015 г. до изплащането.

Претендира разноските в заповедното и в съдебното производство.

(2) В условия на евентуалност - ако не бъдат уважени установителните претенции - да бъдат осъдени ответниците да й заплатят следните суми:

-         227208,99 лв - главница;

-         26277,12 лв - договорна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.;

-         23064,62 лв - наказателна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. и

-         законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2015 г. до изплащането

Претендира разноските в съдебното производство.

Ответниците М.С. и С.С. са отговорили на исковата молба. Оспорват основателността на претенциите и повдигат следните възражения:

Не бил описан в договора за кредит и представен от ищеца погасителен план. Такъв не бил подписван изобщо, което с оглед неуточнения размер на месечните вноски се явявало съществен порок.

Никъде в договора не било посочено, че вторият ответник го подписва като длъжник и отговаря по него солидарно. Липсвали доказателства, че задължението по договора било поето за задоволяване на нуждите на семейството. Правилата на чл. 32, респ. 36 СК, не намирали приложение. Бракът между страните бил сключен през 1990 г., но имуществените им отношения били преуредени с брачен договор от 04.06.2013 г. С него страните се споразумели задълженията, които всеки от тях е поел до момента, както и поеманите в бъдеще, да се погасяват лично от него. Договорили също да не отговарят солидарно за поетите задължения от всеки от тях. Тези договорки породили действие, считано от 27.10.1990 г., съобразно с волята на страните и разпоредбата на чл. 40 СК. По тези съображения не можело да се ангажира отговорността на ответника С.С..

Встъпването в дълга от страна на Таня Пенчева Трифонова било привидно. Действителната воля на страните била Трифонова да замести кредитополучателя. Още през 2009 г. ответницата-кредитополучател  решила да продаде имота, който бил ипотекиран за обезпечение на кредита, и да намери купувач, който да я замести в кредитното отношение с банката. Няколко купувачи не били одобрени от банката. Представители на банката, а именно Ивайло Иванов и Ирена Божанова, препоръчали на ответницата Таня Трифонова и заявили, че банката я одобрява като кредитополучател, който да замести М.С. по кредита. След седем месеца проучвания Трифонова решила да купи имота като поеме задължението по кредита към банката. От банката обяснили на ответницата, че заместването в дълга не може да се направи още от първия месец и я уверили, че след шест месеца ще бъде оформено заместване в дълга. Ответницата се доверила на банката и прехвърлила имота на Трифонова на 17.11.2009 г., като от този момент приобретателката ефективно влязла във владение. Четири месеца след прехвърлянето управителят на клон Приста в гр. Русе Ирена Божанова уведомила ответницата, че може да се подпише тристранен договор. Макар в този договор от 25.03.2010 г. да е вписано, че той е за “встъпване в дълг”, реалните отношения между С., Трифонова и банката била за “заместване в дълг”. От момента на прехвърлянето на собствеността вноските по кредита били правени единствено от Трифонова, а кореспонденцията с банката продължила само с Трифонова. По този начин страните прикрили действителното си споразумение за “заместване в дълг” д привидно такова по “встъпване в дълг”. Поради това и на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД договорът за встъпване в дълг бил нищожен, а вместо него следвало да се прилагат правилата по договор за заместване в дълг, което изключва отговорността на ответницата М.С. към банката във връзка с договора за кредит.

Не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради липса на надлежно връчени уведомления за това на ответниците. Тезата на ищеца за настъпила автоматично предсрочна изискуемост през 2013 г. била в противоречие с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Липсвало, по-нататък, решение на надлежен орган на банката, да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита. Наред с това на ответниците не били връчени надлежно уведомления за предсрочна изискуемост през 2015 г. Ответницата не била упълномощавала лицето, което е получило вместо нея уведомлението (адв. Людмил Павлов), с такова право. Връченото на него уведомление не били достигнало до нейното знание. Уведомлението на ответника С. не било редовно връчено, тъй като процедурата по чл. 47 ГПК била изпълнена на адрес в гр. Русе, който ответникът бил напуснал и то след като е бил надлежно обявен и регистриран постоянен адрес ***.

Не били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Липсвала забава при плащане на месечните анюитетни вноски. Не отговаряло на истината твърдението, че към 28.07.2013 г. и 28.08.2013 г. са съществували задължения по кредита. Съобразно с размера н асумата по кредита и уговорената в чл. 5, ал. 1 от договора лихва месечната анюитетна вноска следвало да бъде в размер от 2727,60 лв. Още на падежа на първата месечна вноска ищецът едностранно начислил по-висока лихва от договорената в размер на 8,2 % годишно. През целия договорен период банката начислявала по-високи месечни вноски и в резултат на това била надплатена сумата 7118,08 лв. Едностранната промяна на лихвения процент не била договорена между страните и била предприета от банката в нарушение на чл. 143 и 146 ЗЗП и Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Неравноправна клауза била разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от договора, която попадала в приложното поле на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Наред с това тя не била индивидуално уговорена. Извън това липсвали основанията, предвидени в чл. 5, ал. 3 от договора за увеличение на лихвата.

Неоснователна била претенцията на банката за договорни и наказателни лихви в периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. След настъпила предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателя изпадал в забава и дължал обезщетение за вредите в размер на законната лихва на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но не и договорна възнаградителна лихва. Това обезщетение според ответниците следвало да се намали на осн. чл. 83 ЗЗД, тъй като банката с бездействието си от 2013 г. до 2015 г. е допринесла за настъпване на вредите от забавата.

Банката-ищец е представила допълнителна искова молба, с която подробно са оспорени възраженията и правните доводи на ответниците относно редовността на исковата молба и допустимостта на исковете. По съществото на спора е уточнено следното:

Отговорността на ответника С. била ангажирана на осн. чл. 32 СК. Кредитът бил отпуснат за ремонт/реконструкция на недвижим имот в гр. Русе, съсобствен между ответницата С. като едноличен търговец и ответника С., видно от нотариалния акт за ипотека. С кредита бил реконструиран общ на ответниците имот, който служил за извличане на материални блага за семейството. Оспорва се възражението на ответниците за действието на сключения между тях брачен договор по отношение на договора за кредит.

Оспорва се възражението на ответниците за симулативност на споразумението за встъпване в дълг с Таня Трифонова.

Оспорват се възраженията на ответниците относно предсрочната изискуемост на кредита. Заявява се, че за настъпване на предсрочна изискуемост е необходимо единствено уведомяване на кредитополучателя, но не и на съдлъжниците.

Оспорва се твърдението на ответниците, че банката едностраннно е увеличила лихвения процент и се твърди, че между страните са действали първоначално уговорените параметри на договорната лихва. Оспорва се тезата на ответниците, че месечната анюитетна вноста е в размер на 2727,60 лв и се сочи, че съгласно чл. 12, ал .1 от договора тя е в размер на 2791,03 лв.

Оспорват се възраженията за неравноправност на клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора за кредит и се излагат правни аргументи.

Оспорва се становището на ответниците за недължимост на договорна и наказателна лихва за времето от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. и се излагат правни аргументи.

Ответниците са представили допълнителен отговор, с който са повторили и доразвили доводите си.

Уточняват, че имотът, ипотекиран за обезпечение на кредита, не е придобит в режим на СИО и не представлява жилищен имот.

Във връзка с размера на месечната анюитетна вноска оспорват представения от ищеца текста на договора за кредит, чиито страници от 1 до 5 не били подписани от кредитополучателя и твърдят, че  представеният от банката текст е различен от екземпляра на кредитополучателя, в който липсват дописани ръкописни цифри.

Предявени са обективно и субективно съединени искове в условия на евентуалност. Като първи по ред са заявили установителни искове на осн. чл. 422 вр. чл. 417, т. 2 ГПК вр. чл. 430 и сл. ТЗ, при отхвърлянето на които се иска разглеждане и постановяване на решение по осъдителни претенции на осн. чл. 430-432 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ТЗ.

Иска се, на първо място, установяване на вземания на банката-ищец, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а именно: че ответниците като кредитополучатели и съпрузи дължат солидарно на ищеца процесните суми по договора за кредит, а евентуално - солидарно осъждане на ответниците да заплатят на банката станалите предсрочно изискуеми по договора за кредит главница заедно с договорна и наказателна лихва и лихва за забава.

Всяка от страните съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си.

Страните не спорят относно сключването на договора за кредит, усвояването му от кредитополучателя, неплащането на две последователни месечни вноски с падежни дати 28.07.2013 г. и 28.08.2013 г. и брачната връзка между ответниците

Ищецът дължи доказване на твърденията си за съществуване на облигационна връзка с ответницата по договор за банков кредит и същественото му съдържание, вкл. размера на месечната анюитетна вноска; наличието на предпоставки за солидарна отговорност на ответника С., в т.ч. че задължението по кредита е поето от ответницата за задоволяване на нужди на семейството; настъпила предсрочна изискуемост и на кредита и началния й момент; съществуване на вземанията в заявените размери.

Ответниците носят доказателствената тежест да установят твърденията си за относителна симулативност на договора за встъпване в дълг с Таня Трифонова и съществуването на действително прикрито съглашение за заместване на ответницата С. от Таня Трифонова в дълга спрямо банката; възражението си за нищожност на клаузата на чл .5, ал. 3 от договора като неравноправна по смисала на ЗЗП, в т.ч. приложимостта на разпоредбите на ЗЗП по отношение на процесния договор с оглед дефиницията по § 13 от ДР на ЗЗП.

Относно исканията на страните:

Страните са представили писмени доказателства, които следва да се допуснат. Изискано е от РС Русе 4108/2015 г. с оглед проверка допустимостта производството. Делото следва да се приложи като доказателство.

Страните са поискали по делото да се извърши съдебно-счетоводна експертиза и такава ще се допусне. Вещото лице следва да отговори на въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба (л.л. 6-7 от делото на ОС Русе), без да отговаря на въпроса по т. 2 относно настъпването на предсрочна изискуемост, и в допълнителната искова молба (л. 123), както и на въпросите на ответниците, формулирани в отговора (л.л. 47-48).

Ответниците са отправили основателно доказателствено искане по чл. 183 ГПК за задължаване на банката-ищец да представи оригинала на процесния договор. По тяхно искане ще се извърши служебна справка за техните постоянни и настоящи адреси към 15.07.2015 г.

Неоснователно е искането на ответниците по чл. 192 ГПК, доколкото съдът дължи самостоятелно произнасяне относно наличието или липсата на неравноправни клаузи в договора, ако той е договор, сключен с потребител, по смисъла на чл. 146 ЗЗП, за което констатациите на КЗП са без правно значение.

По искането на ответниците за допускане разпит за свидетели за установява на действителните отношения във връзка със споразумението за встъпване в дълг с Таня Трифонова съдът ще се произнесе в с.з. след изслушване на страните и обосноваване на приложимостта на чл. 165, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за 18.04.2017 г. от 10 часа.

Да се призоват страните като им се изпратят преписи от настоящето определение.

Да се изпрати на ищеца препис от становището на ответниците от 22.02.2017 г.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4108/2015 г. по описа на РС Русе.

ДОПУСКА извършването на ССЕ, вещото лице по която да даде заключение по въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба (л.л. 6-7 от делото на ОС Русе), без да отговаря на въпроса по т. 2 относно настъпването на предсрочна изискуемост, и в допълнителната искова молба (л. 123), както и на въпросите на ответниците, формулирани в отговора (л.л. 47-48).

Експертизата да се извърши от в.л. Тодор П. Стефанов след внасяне на депозит от общо 1000 лв или по 500 лв от ищеца и общо от ответниците в 3-дневен срок от съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 183 ГПК ищецът в срок до следващото съдебно заседание да представи по делото оригинал или надлежно заверено копие на сключения с ответницата договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.02.2008 г., като УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на документа преписът от него ще се изключи от доказателствата по делото.

Да се докладва служебна справка за постоянен и настоящ адрес на всеки от ответниците към 15.07.2015 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по чл. 192 ГПК.

ОБЯВЯВА, че по искането за разпит на свидетели съдът ще се произнесе в с.з. след изслушване на страните и обосноваване на приложимостта на чл. 165, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че договорът за кредит е сключен за задоволяване на нуждите на семейството на ответницата.

УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за това, че договорът за кредит е сключен от ответницата в качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.

Определението не може да се обжалва.

 

Окръжен съдия :