Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 18.10.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, на двадесет и пети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търг. дело № 584 по описа
за 2018 година, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Б.“ ООД, ЕИК ******, предявена срещу „Б.Г.“ ООД, ЕИК ******,
за заплащане на сумата 15296,29 лева - дължимо възнаграждение по договор за
изработка от 14.05.2016 г., за което е издадена фактура № **********/01.12.2017
г., сумата 45416,08 лева - гаранция за срочно изпълнение, подлежаща на връщане,
заедно с обезщетение за забава върху тази главница в размер на 1769,71 лева,
дължимо за периода 07.11.2017 г. - 26.03.2018 г..
Ищецът твърди, че ответникът „Б.Г.“ ООД му възложил с договор, сключен на 14.05.2016 г. извършването
на строително монтажни работи до етап „груб строеж“ в УПИ, собственост на трето
лице, в който страните приели стойността на СМР ориентировъчно да
възлиза на сумата 1256408 лева, без ДДС, определена на база
количествено-стойностна сметка, представляваща приложение № 1 към договора. Заплащането на
възнаграждението следвало да се извършва на основание реално изпълнените
работи, удостоверени в двустранно подписани протоколи, в срок до 5 работни дни
от приемане на работата, но съгласно чл. 12 от договора - след пропорционално
задържане от възложителя на 3,5 % от стойността по всяка фактура като
гаранционна сума за качествено изпълнение и 3,5 % от стойността като
гаранционна сума за срочно изпълнение. Задържаната гаранционната сума за срочно
изпълнение следвало да се заплати на изпълнителя при изпълнение на възложената
работа в договорените срокове в рамките на 10 работни дни след съставянето на
акт образец 14 по Наредба № 3/31.07.2003 г..
Изпълнителят
изпълнил възложените му СМР точно, качествено и в срок, за което свидетелствало
плащането от страна на ответника на издадените фактури в хода на изпълнението.
Сочи, че на 27.10.2017 г. бил съставен акт за
приемане на конструкцията, в който било описано, че конструктивните
елементи на строежа, етапа или на частта от него са изпълнени в съответствие с
одобрените проекти и промените, предписани от проектанта в заповедната книга, и
обектът бил приет, с което действие ищецът счита, че задълженията му по
сключения с ответника договор били изпълнени изцяло. Ответникът обаче не му
възстановил задържаните като гаранция за срочно изпълнение суми в общ размер от
45416,08 лева, затова дължал и заплащане на сумата 1769,71 лева - обезщетение
за забава за периода 07.11.2017 г. - 26.03.2018 г.. Отделно на изпълнителя не било заплатено и дължимо
възнаграждение за изпълнени СМР, съгласно издадена фактура № **********/01.12.2017 г. на стойност 15296,29
лева.
При
тези твърдения предявява обективно, кумулативно съединени искове, като
претендира процесните вземания да му се присъдят със
законната лихва и разноските за производството.
Ответникът, „Б.Г.“ ООД, ЕИК ******, в срок е депозирало
отговор на исковата молба, в който възразява срещу редовността й, тъй като
ищецът не бил посочил цената на иска, съответно в какво съотношение били
предявени исковете, както и не представил справка, относно размера на претендираното парично задължение, съгласно изискването на
чл. 366 ГПК. Възраженията са неоснователни. Цената на предявените искове е ясна
и непосочването й в титулната част на исковата молба не представлява някаква нейна
нередовност. Съединяването на исковете е правен въпрос, тъй като произтича от
естеството им, съответно след указания на съда е представена изискваната от чл. 366 ГПК справка.
По същество ответникът оспорва исковете като
неоснователни, с довод, че ищецът не изпълнил възложената му работа в срок, тъй
като акт, образец № 14, бил съставен на 27.10.2017 г. - с 51 дни закъснение от
крайния уговорен срок. Съгласно приложение № 2 към договора, уговорените работи
следвало да бъдат извършени в срок от 260 дни, считано от деня на откриване на
строителната площадка – 16.12.2016 г., т. е. до 06.09.2017 г., следователно
ищецът бил закъснял с изпълнението, без да твърди наличие на форсмажорни
обстоятелства или постигнато съгласие между страните за изменение срока на
договора. След като задължението не било изпълнено в срок за изпълнителя не се
пораждало и правото да получи плащане на задържаната сума.
Претенцията на ищеца за заплащане на сумата по фактура №
**********/01.12.2017 г. оспорва с твърдения, че ищецът не сочел кои са
работите, за изпълнението на които претендирал сумата като дължима, периода на
изпълнението им, не представял и акт № 19 за приемане на извършените СМР, въз
основа на който твърдял фактурата да е издадена, както и други документи, които
следвало да бъдат представени, съгласно чл. 6 вр. чл.
8 от договора. Ищецът релевирал противоречиви
твърдения, с оглед на това, че твърдял окончателно да е извършил работите на
27.10.2017 г., а претендирал вземания по изпълнени СМР след тази дата.
Възразява, че ищецът не бил изпълнил всички възложени му работи, нито ги бил
изпълнил в срок.
С допълнителната искова молба ищецът заявява, че
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че
всички факти, свързани с претенцията за престиране на
възнаграждение, съгласно фактура № **********/01.12.2017 г., били изложени,
съответно документите, обосноваващи претенцията били надлежно изпратени на
възложителя, който не ги подписал, нито
ги върнал на представител на ищеца, поради което изпаднал в забава по отношение
на задължението си да участва в строителния процес и да подписва документите,
свързани с него, съгласно чл. 95 и сл. ЗЗД. Едва на 20.10.2017 г. и 23.11.2017
г. представител на ответното дружество - О.Т., подписал три приемо-предавателни
протокола, в които било посочено, че са му предадени всички изискуеми
документи.
Възражението, че ищецът не бил изпълнил в срок
уговорените СМР било неоснователно - ответникът неправилно определил датата на
изтичане на срока на действието му, тъй като не взел предвид разпоредбите на
ал. 1 и ал. 2 на чл. 21 от договора, които уреждали продължаване на срока с
дните на забава при плащане на текущо изпълнените СМР, както и чл. 71 вр. приложение № 2, които клаузи уреждали задължение за
възложителя да осигури източници на електрическа енергия и вода в рамките на
строителната площадка за ползване от изпълнителя в рамките на първите 10 дни от
започналото изпълнение по договора. Твърди, че това задължение възложителят
изпълнил едва на 26.01.2017 г., което било 31 дни по-късно от предвиденото и
забавило изпълнението на задълженията на изпълнителя. От представени извлечения
от банковата сметка на изпълнителя било видно, че ответникът забавил с 15 дни
плащането по фактура от 10.03.2017 г., поради което срокът за изпълнение по
договора следвало да се счита продължен до 22.10.2017 г..
Оспорва да са налице недовършени
строителни работи, тъй като протоколът, на който ответникът се позовавал за
установяване на този факт не бил подписан от ищеца. Счита, че останалите
възражения на ответника, релевирани в производството
потвърждават извършването на процесните СМР, като
между страните бил налице спор единствено относно тяхното качество.
Възложителят по договора е депозирал допълнителен
отговор, в който поддържа възраженията
срещу исковете. Във връзка с претендираната сума по
фактура № **********/01.12.2017 г. твърди, че същата била за извършен обратен
насип на земна маса от сметище, която работа не била приета нито от строителния
надзор, нито от възложителя.
Заявява, че заявление до „ЧЕЗ“ ЕАД за осигуряване на
електрозахранване на обекта било подадено още на 08.12.2016 г., която дата била
преди уговорения краен срок, поради което поетото договорно задължение било
изпълнено в срок. Уточнява, че в договора не се съдържали клаузи, предвиждащи
продължаване на срока му при неосигуряване на електрическа енергия и вода.
Редакцията на разпоредбата в договора, уреждаща връщането на гаранцията, предпоставяла връщането на удържаната сума в пълен размер,
но при наличие на срочно изпълнение на задълженията на изпълнителя, което
условие не било налице, поради което и на ищеца не се дължало никакво плащане.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 25.07.2018 г. за
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са
отделени фактите, че въз основа на сключен на 14.05.2016 г. договор за
извършване на СМР, възложителят „Б.Г.“ ООД задържал част от дължимото на ищеца,
в качеството му на изпълнител, възнаграждение в размер на 45416,08 лева като
гаранция за срочно изпълнение.
От представения договор за строителство № 1, се
установява, че на 14.05.2016 г. „Б.“ ООД се задължило да изпълни по възлагане
на „Б.Г.“ ООД грубия строеж на обект „Сграда със смесено предназначение София,
м. Манастирски ливади – запад, кв. 11, УПИ І-512.538“ срещу заплащане на
ориентировъчно възнаграждение в размер на 1256408 лева без ДДС, съгласно количествено-стойностна
сметка, представляваща приложение №1 към договора. Заплащането на общата
стойност на строителните дейности страните се съгласили да се извършва поетапно - за всеки
завършен самостоятелен етап СМР, съобразно изпълнения обем работа – т. 6 (1) от
договора, като за работи, изразяващи се в отстраняване на допуснати недостатъци
или представляващи несъгласувано отклонение от техническата документация,
възнаграждение не се дължало. Заплащането било дължимо в срок от 5 работни дни
от приемане на работата и след издадена фактура, като при извършването му
възложителят задържал 3,5 % от дължимата сума като гаранция за срочно
изпълнение, която гаранция подлежала на връщане на изпълнителя при осъществено от
него точно изпълнение на възложената работа в срока по т. 15 от договора. В
този случай връщането на гаранцията било дължимо в срок до 10 работни дни от съставянето
на акт образец 14 по Наредба №3/31.07.2003 г. на МРРБ – т. 12 (2) от договора. Срокът за
изпълнение на възложените СМР бил определен в приложение № 2 към договора,
видно от което работата следвало да се изпълни в рамките на 8 месеца и 20 дни
(260 дни), считано от откриването на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа и предаването на утвърдените проекти.
Срокът за изпълнение на СМР се считал продължен при наличие
на обстоятелства, възпрепятстващи строителството, които стоят извън волята на
страните, но след постигнато споразумение помежду им – т. 19 от договора. В
производството не се твърди и не се установява страните да са сключвали такива
двустранни споразумения. При забавено изпълнение от страна на възложителя да
заплати дължимо възнаграждение за приета работа, със срока на забавата се
продължавал срока за изпълнение на възложените СМР по т. 15.
Съгласно т. 71 от договора в задължение на възложителя
било поставено осигуряването на източник на електрическа енергия и вода в
рамките на строителната площадка за ползването им от изпълнителя. Представена е
издадена на трето за спора лице - „Б.“ ООД, собственик на УПИ, в който се
изпълнявал строежа, фактура за цена на доставена в обект УПИ ХІІІ-538, кв. 30,
електрическа енергия за периода 26.01.2017 г. - 13.02.2017 г., която съдът
приема на установява най-ранния момент на изпълнение на задължението на
възложителя за осигуряване снабдяването на строителната площадка с
електроенергия – 26.01.2017 г., като действително заявлението за присъединяване
на обекта е получено от доставчика „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на 08.12.2016 г., но
евентуалната забава от страна на последното не освобождава възложителя от
отговорност за допуснатото забавено изпълнение.
В протокол от 17.10.2017 г., подписан от представител на
строителя (К.П.) и вече посоченото трето за спора лице „Б.“ ООД, е констатирано
наличието на неизвършени или некачествено извършени СМР, сред които неизпълнена
хидроизолация, неизпълнени зидарии и липсващ обратен насип. В протокола е
отразено, че срокът на договора изтича („свършва“) при изпълнение и приемане на
описаните в протокола работи с двустранен протокол. Това отразяване обаче не
съставлява изменение на сключения с „Б.Г.“ ООД договор за строителство, тъй
като волеизявлението на трето, неучастващо в правоотношението лице няма как да
поражда правоизменящи последици по отношение на чуждата
договорна връзка.
В акт за приемане на конструкцията от 27.10.2017 г. е
установено, че носещата конструкция на процесния
строеж е в състояние да понесе по време последващо
изпълнение на СМР, както и при експлоатацията на строежа - всички постоянни,
временни и особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна
уредба, поради което и е разрешено изпълнението на довършителни работи.
Видно от акт за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството от 08.11.2017 г., подписан от страните, е установено,
че обектът е завършен в груб строеж, като за същия е издаден на 16.12.2016 г.
протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, изпълнените СМР са съгласно одобрените проекти,
като не са изпълнени и не са приети: хидроизолационни
работи по периферията на сградата от югоизток и юг над кота
- 2,00, неизпълнен обратен насип, неизчистени подземни нива от кал и строителни
отпадъци, невъзстановена напълно тротоарна настилка от изток към пътя.
В производството са представени издадени фактури от „Б.“
ООД на „Б.Г.“ ООД за извършени СМР по съответни протоколи, които не носят
подпис на получател, сред които и фактура № **********/01.12.2017 г. за
извършени СМР по протокол акт № 19 № 19 на стойност 15296,29 лева с включен ДДС.
В производството е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът няма основание да не кредитира и въз
основа на което приема, че всички процесни фактури са
осчетоводени от ищеца, който е водил счетоводството си редовно – в съответствие
с счетоводното и данъчно законодателство. Фактурите са отразявани текущо в
дневник-продажби по ЗДДС, а данъчните им основи и начисленото ДДС са били
вписвани в съответните справки-декларации на ищеца. Фактурите са отразени и в
счетоводните записвания на ответното дружество, с изключение на фактура №
********** от 01.12.2017 г., която не е отразена в дневник-покупки и в
справката-декларация по ЗДДС, като не ползван и данъчен кредит по тази фактура.
Останалите фактури са включени в дневник-покупки, като данъчните им основи и
начисленото ДДС са отразени в съответните справки-декларации по ЗДДС и
ответникът е ползвал пълен данъчен кредит по начисления ДДС във фактурите.
Незаплатените суми по отразените в счетоводствата на двете страни фактури
възлизат на 90693,61 лева, които включват задържаните гаранции за качествено и
срочно изпълнение в размер, съответно на 44942,28 лева и 44942,33 лева и сумата
809 лева – незаплатен остатък по фактура **********. Отделно в счетоводството
на ищеца няма отразяване да е заплатена стойността на фактура №
**********/01.12.2017 г., която не е счетоводно отразена от ответника.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По
отношение на осъдителния иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявен иск за реално изпълнение на поето правно
(договорно) задължение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на
което да е задължението за заплащане на претендираната
парична сума, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките
води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В производството не е спорно, че 3.5 % от възнаграждението за извършени СМР по сключения между страните договор
е задържано от възложителя като гаранция за срочно изпълнение. Спорно е дали е осъществен
фактът, пораждащ правото на изпълнителя да получи плащане на задържаната като
гаранция сума, а именно: осъществено точно изпълнение на обема възложени с
договора строителни работи в рамките на уговорения срок.
Съгласно постигнатата обща воля
на страните, оформена в приложение № 2 към договора, изпълнението на строежа е
следвало да се извърши в рамките на 260 дни, считано от подписване на протокола
за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, който
протокол не е спорно, че е подписан на 16.12.2016 г.. Това означава, че срокът
за изпълнение на възложената работа изтича на 05.09.2017 г..
Изпълнителят обаче твърди, че в резултат на забавата на възложителя да
осигури електроснабдяване на обекта, срокът за изпълнение следвало да се счита
продължен със срока на кредиторовата забава. В случая
възложителят не представя доказателства да е изпълнил задължението да осигури
електроснабдяване на обекта преди 26.01.2017 г., която дата е началният момент от
периода, за който е доказана извършена доставка на електрическа енергия), като
видно от утвърдения линеен график първото дължимо от изпълнителя действие по
изпълнение на строежа е мобилизация (огради, временно ел., ВиК),
поради което следва да се приеме, че с неизпълнението на задължението по т. 71
от договора, възложителят „Б.Г.“
ООД е изпаднал в забава.
Няма съмнение, че забавата на
кредитора да осигури електрозахранване на обекта не освобождава изпълнителя от
задължението да изпълни възложената му работа - то продължава да обременява
правната му сфера. Забавата на кредитора да изпълни задължението си освобождава
длъжника от последиците на собствената му забава по отношение на задължението
да изпълни СМР в срок – чл. 96, ал. 1 ЗЗД и затова следва да се приеме, че срокът за изпълнение на работата е продължен със срока на кредиторовата забава, т.е. с 40 дни (17.12.2016 г. –
25.01.2017 г.). Така изпълнението на строежа е следвало да бъде извършено до 15.10.2017
г., който срок не е спазен от изпълнителя „Б.“ ООД. Последният
твърди, че срокът бил продължен и поради забавено изпълнение на задължението на
възложителя да заплати приети СМР, съгласно фактура № 197/10.03.2017 г., но в
производството не са ангажирани доказателства в кой момент е настъпила
изискуемостта на задължението на възложителя, която е предпоставена
от представяне от страна на изпълнителя на документите, предвидени в т. 8 от
сключения договор. При недоказана от ищеца забава на възложителя няма как да се
приеме, че са налице предпоставките на т. 21 (2) от договора и срокът за
изпълнение да е бил продължен с твърдените от ищеца 15 дни.
Съгласно уговореното в договора, вземането за заплащане
на удържаното като гаранция за срочно изпълнение възнаграждение, се поражда при
точно изпълнение на възложената работа, което означава, че изпълнението следва
да е осъществено в пълния възложен обем, с дължимото качество и да е престирано в срок.
В протокол от 17.10.2017 г. представител на изпълнителя обективирал извънсъдебно признание, че са налице
неизвършени или некачествено извършени видове СМР, което изявление обвързва търговеца
„Б.“ ООД. Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава действията
на лице действало от негово име без представителна власт, ако не се
противопостави веднага след узнаването им. Търговецът е узнал за обективираното от негов представител признание с връчване
на препис от отговора на исковата молба, към който протоколът е представен като
доказателство. В отговора на това процесуално действие (допълнителната искова
молба) ищецът твърди, че описаните работи съставляват „дребни и несъществени
забележки“, респ. че подписалото протокола лице не е законен представител или
пълномощник на дружеството, което изключва извод търговецът да е оспорил по
същество факта на наличието на неизпълнени работи, признат в протокола.
Действително, подписалото протокола лице не е законен представител на
търговеца, нито нарочно упълномощено лице, в който случай не би се поставял
въпросът и за приложимост на презумпцията по чл. 301 ТЗ. Волеизявилият
е действал от името на търговец без представителна власт, но извършеното от
него волеизявление не е оспорено по същество от търговеца веднага след
узнаването му. Затова и съдът приема, че описаните в протокола като неизпълнени
СМР към 17.10.2017 г. са били действително неизпълнени. Само това е достатъчно
за извод, че в уговорения срок не е релевирано точно
изпълнение на обема възложени СМР и правото на изпълнителя да получи плащане на
задържаната като гаранция част от възнаграждението не е породено.
Фактът на наличие на неизпълнени СМР е признат от изпълнителя
и в акта за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството
от 08.11.2017 г., в който е отразено, че обектът е завършен в груб строеж, но
са налице неизпълнени и неприети хидроизолационни
работи, неизпълнен обратен насип, неизчистени подземни нива и
невъзстановена тротоарна настилка. При тези констатации в акта, подписан и от
изпълнителя, няма как да е налице точно в предметно и времево отношение
изпълнение, което да обуславя плащане на гаранционната сума, след като в
приложение № 1 към договора обратният насип на земна маса от сметище е
предвиден като подлежаща на изпълнение дейност.
В подкрепа на този извод е и факта на предявения иск за
заплащане на възнаграждение за изпълнението на обратен насип, за което възнаграждение
е издадена фактура № **********/01.12.2017 г., който факт потвърждава, че обратният
насип не е бил изпълнен към изтичане срока на договора.
Доказателства да е осъществено изпълнение на
констатираните неизпълнени хидроизолационни работи по
периферията на сградата не са ангажирани до приключване на устните състезания,
а тези дейности също са изрично вменени в задължение на строителя, видно от
приложение №1 към договора. Този извод не се
опровергава от представения акт, обр. 14 от
27.10.2017 г. за приемане на носещата конструкция на строежа като годна да
понесе постоянни, временни и особени експлоатационни натоварвания, с които е
разрешено изпълнението на довършителни работи. След като в договора (приложение
№ 1 към него) „Б.“ ООД е поело задължение да изпълни обратен насип и
хидроизолация в основите и към 08.11.2018 г. управителят на дружеството изрично
признал тези работи да са неизпълнени (съответно не са налице доказателства
същите да са изпълнени и към приключване на устните състезания), то няма как да
е породено задължение за възложителя да заплати задържаната част от
възнаграждението на изпълнителя.
В обобщение - ищецът, в качеството си на
изпълнител по договора, не е доказал да е престирал изпълнение
на поетите задължения, което да е точно
в предметно и времево отношение, а само точното изпълнение е уговорено
да поражда съдебно предявеното вземане за плащане на задържаната като гаранция
за срочно изпълнение част от възнаграждението. При невъзникнало субективно
право на вземане, искът за съдебното му установяване и принудително
осъществяване, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният характер на иска за
заплащане на сумата 1769,71 лева – обезщетение за забавено плащане на
гаранцията за срочно изпълнение обуславя неговата неоснователност, тъй като при
невъзникнало главно вземане не се поражда отговорност за обезщетяване на
вредите от забавеното му изпълнение.
По отношение осъдителния
иск с правна квалификация чл. 266, ал.1 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума срещу
изпълнение на възложена работа; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за
реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на
съответната парична сума (15296,29 лева), е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая,
ответникът изобщо не твърди да е заплатил претендираната
част от възнагражданието.
Сключеният на 14.05.2016 г. договор е формална (по волята
на страните съгласието е обективирано в документ), консенсуална и кумутативна правна
сделка, с предметно съдържание, съответно на уредения в р. VІІІ от Особената
част на ЗЗД договор за изработка. Предметът на задължението на страната,
дължаща характерната престация - изпълнителя, е
извършване на конкретни фактически действия – строителни и монтажни работи за
постигане на възложения в т. 1 от договора резултат – изграждане на грубия
строеж на обект „Сграда със смесено предназначение”. Посоченият договор е
юридическият факт породил облигационно отношение между страните, със съдържание
задължението на изпълнителя да изпълни СМР и съответстващото задължение на
възложителя да престира възнаграждение в размер на 1256408
лева, без ДДС. Ищецът твърди да не е заплатено дължащото му се възнаграждение
за изпълнен обратен насип на земна маса от сметище, за което е издадена фактура
№ **********/01.12.2017 г.. Изискуемостта на вземането за възнаграждение
настъпва с приемане на възложената работа, което принципно предполага същата да
е била извършена.
Доказателства да е изпълнен обратния насип и това
изпълнение да е прието от страна на възложителя, не са представени. Едностранно
издадената от изпълнителя фактура, която не е отразена в счетоводството на
ответника-възложител не доказва извършването на СМР, още по-малко тяхното
приемане. Приемането на извършена работа, възложена с договор за изработка,
обхваща два момента: 1) фактическото получаване на изработеното от поръчващия
(възложителя) и 2) признанието, че изработеното съответства на поръчаното.
Следователно, приемане има само когато реалното получаване на изработеното се
придружава от изрично или мълчаливо изразено волеизявление на възложителя, че
счита работата за съответна на договора. В производството доказателства такова
волеизявление да е обективирано от „Б.Г.“ ООД не са
събрани.
Действително, процесната
фактура е отразена в счетоводството на изпълнителя „Б.“ ООД, като дружеството е
ползвало данъчен кредит за начисления му ДДС. Фактурата е първичен счетоводен
документ, чието предназначение е да се документират стопанските операции във
връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в
предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който
удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана
от получателя, а в случая фактурата е неподписана от „Б.Г.“ ООД.
Съдебната практика е последователна в разбирането си, че
фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната
престация, а фактурата само удостоверява този факт. Затова
е необходимо да се установи извършването на самата материална престация, съответно осчетоводяването на издадена фактура в
търговските книги на ответното дружество би се считало за извънсъдебно
признание на извършването на отразената
в нея доставка, приемането й без
възражения и на възникналото задължение за заплащане на паричната й стойност. След
като фактурата обаче не е осчетоводена и не е включена в дневника за покупките
на „Б.Г.“ ООД, не може да се приеме търговецът да е признал получаването на престацията (СМР, изразяващи се в обратен насип), нито че е
волеизявил тази престация
да е била съответна на възложеното. Това означава, че искът за реално
изпълнение на задължението за заплащане на сумата 15296,29 лева, представляваща
възнаграждение за изпълнени СМР е недоказан по основание и също следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора, право на присъждане на
разноските за съдебното производство се поражда за ответника „Б.Г.“ ООД, но
същото не е представило доказателства за извършени такива до приключването на
устните състезания по делото. Действително, с молба от 26.09.2018 г. процесуалният
представител на ответника представя доказателства да е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4960 лева, като срокът за ангажиране на тези
доказателства не е продължен от съда, тъй като непредставянето им поради
очаквано отлагане разглеждането на спора не може да се счита за уважителна
причина за непредставянето им. В определение № 743 от 22.10.2014 г., І ГО на
ВКС, постановено по ч. т. д. № 2228/2014 год. и определение № 101/12.03.2012 г.
по частно гр. д. № 102/2012 г. на ІІ ГО на ВКС (постановено преди ТР № 6/2012
г.) е даден отговор на въпроса до кой момент може да се предяви допустимо
искане за присъждане на разноски и да се ангажират доказателства за
извършването им. ВКС приема, че доколкото процесуалният закон не установява
краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, приложение
следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои
процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната
инстанция. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално
извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в
отговора на исковата молба (арг. от чл. 131, ал. 2 ГПК), нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още
повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на
отговора в съда (разноски за изслушване на експертно заключение, за събиране на
гласни и писмени доказателства и др.). При приключване на устните състезания
обаче релевантните разноски са извършени, а това означава и че са налице
доказателства, които да установяват този факт. Няма причина тези доказателства
да не се представят своевременно и бездействието на страната да стори това да
не влече неблагоприятни за нея правни последици, изразени в преклудиране
на възможността за последващото им представяне. Затова
поради липса на доказателства за реално заплащане на претендираното
от „Б.Г.“ ООД адвокатско възнаграждение, представени до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, съгласно изискванията на т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище ***, срещу „Б.Г.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за
заплащане на сумата 15296,29 лева - дължимо възнаграждение по договор за
изработка от 14.05.2016 г. за изпълнен обратен насип на земна маса от сметище,
за което е издадена фактура № **********/01.12.2017 г., за заплащане на сумата
45416,08 лева – удържана гаранция за срочно изпълнение в размер на 3,5 % от изплатените
по договор от 14.05.2016 г. възнаграждения и за заплащане на сумата 1769,71
лева - обезщетение за забава върху главницата от 45416,08 лева за периода
07.11.2017 г. - 26.03.2018 г..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: