ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 24530.10.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500678 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
С определение № 260196/06.08.2020г. , постановено по гр.д. № 1039/2020г.
Районен съд- Велико Търново е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Варна.
Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по
делото – „Центромес “ ООД гр. Велико Търново. В жалбата се навеждат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт, както следва:
Аргументът, че ищецът не се е позовал изрично на чл. 113 от ГПК е
несъстоятелен.
- Съгласно правилата за местна подсъдност, определени в чл. 113
от ГПК местно компетентен да разгледа делото е Районен съд-
Велико Търново. Ищецът е клиент и има качеството на
потребител на ел.енергия съгласно Общите условия на
ответното дружество. Поради това той може да се ползва от
особената местна подсъдност .
Нормата на пар . 43 от ЗЕ дерогира общото правило на пар. 13 от
ЗЗП и придава качеството на потребител и на юридическо лице.
Конкретно повдигнатият спор касае дали ищецът е потребил , респ.
ответникът доставил процесното количество ел енергия и
мрежови услуги за цената, за която ответникът е издавал
фактури за процесния период.
Отправя се молба до съда да отмени обжалваното определение.
1
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната частна жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.
Основният му довод е, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима само
спрямо ищците – физически лица, което следва и от нейното тълкуване.
Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция ,
като взе предвид наведените оплаквания в жалбата, доводите на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :
Ищецът „Центромес“ ООД-В.Търново е предявил против
„Електроразпределение Север“ АД –Варна иск връщане на парична сума,
представляваща стойност на два вида енергийни мрежови услуги: „ пренос
на електрическа енергия в режим на ниско напрежение“ и „достъп до
средно/ ниско напрежение“ по/до електроразпределителната мрежа, чието
заплащане по повод на съществуващи договори между страните се твърди да
се сторено недължимо, т.е. без основание.
Ответникът по делото е търговец юридическо лице, поради което
притежава процесуалното право да иска делото да се разгледа от съда по
неговото седалище, т.е. това е Варненският районен съд – чл.108, ал.1 ГПК.
Ищецът според настоящия състав не може да се ползва от привилегията ,
предоставена от разпоредбата на чл.113 ГПК по следните съображения:
Търговците юридически лица не попадат в понятието „потребители“, в
смисъла , вложен в това понятие от разпоредбата на чл.113 от ГПК след
изменението от 2019г. ( ДВ бр. 100 /2019г.) . Приложното поле обхваща
само физическите лица, притежаващи качеството на потребители, без оглед
на това по кой закон са регулирани правата или задълженията им,
произтичащи от него и подлежащи на съдебна защита или санкция.
Употребеният израз „настоящ адрес“ и „постоянен адрес“, допълнен с
посочването, че образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на
общия исков процес не оставят съмнение, че разпоредбата се отнася само до
потребителите- физически лица. Целта на разпоредбата очевидно е тя да се
приложи само относно физическите лица, понеже страната доставчик на
стока или услуга винаги е търговец и обикновено би била налице хипотеза
на спор в пряка или косвена връзка с едностранна търговска сделка по
субективен критерий. Ако законодателят бе имал воля да включи в
приложното поле и търговците юридически лица, неминуемо би
прибавил и израза : „или по седалището им“, както това е сторил в
основния изначален текст в материята на подсъдността, уреждащ общото й
2
правило, защото, разбира се те нямат настоящ и постоянен адрес – чл.105
ГПК. Фактът , че даден търговец- юридическо лице е „потребител на
енергийни услуги“ по смисъла на параграф 1, т.41б от ДР на ЗЕ не го
превръща в носител на право на изборна местна подсъдност по собственото
си седалище само на основание същия факт.
Освен всичко изложено по-горе , специалната местна подсъдност по чл.113
ГПК не може да се прилага , без ищецът изрично в исковата си молба да
се е позовал на нея , т.е. да е упражнил правото си на избор да се ползва от
последиците . Такова упражняване на правото в случая няма своевременно
направено, въпреки настояването на ищеца във въззивната частна жалба, че
се е позовал на разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, от което следва извод за правилност и
законосъобразност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260196/06.08.2020г. , постановено по гр.д.
№ 1039/2020г. на Районен съд- Велико Търново
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3