Р Е Ш Е Н И Е
07.07.2020 г.
Номер 151 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шестнадесети юни 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 199 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
А.С.З. ***, ЕГН **********, обжалва Решение № 1910з-199/02.04.2020 г. на ВПД Началник на РУ гр. Кюстендил при ОД на МВР гр. Кюстендил. Иска се отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен и ммотивиран. В жалбата се твърди, че заповедта е назаконосъобразна, като е била налице причината дадена в нормата на чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ /Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/.
Ответникът по жалбата - Началникът на РУ гр. Кюстендил не взема участие в съдебното производство и не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства, намери за установено следното:
Административното производство е започнало по заявление с вх. № 191000-3326/26.02.2020 г. на А.С.З. *** за разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. На З. е отказано исканото издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него със Заповед № 1910з-199/02.04.2020 г. на Началника на РУ гр. Кюстендил, на основание чл. 83 ал. 5 пр. 2 във връзка с ал. 1 и ал. 4 и във връзка с чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВПИ, поради това че З. не е изтъкнал основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин, необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Не се сочат данни за непосредствена и потенциална опасност за него, във връзка с живота, здравето е имуществото му.
В административното производство са изготвени: Заповед № 1910з-142/02.03.2020 г. на ВНД Началник на РУ гр. Кюстендил; докладна записка от мл. ПИ - КОС Ясен Стойнев от 18.03.2020 г.; докладна записка от Е. М. – мл. инспектор от 10.03.2020 г.; свидетелство за съдимост рег. № 3613/14.11.2019 г. на А.С.З.; удостоверение от 26.02.2020 г.; издадена от Национална следствена служба при Прокуратура на Р. България; медицинско удостоверение изх. № 1012/15.11.2019 г., издадено от МЦ ”Медисити 21” ООД гр. Кюстендил; декларация - 1 и 2 по чл. 76 ал. 4 т. 2 от ЗОБВВПИ от 26.02.2020 г.; декларация - 3 по чл. 58 ал. 1 т. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗОБВВПИ от 26.02.2023 г.; докладна записка от 05.03.2020 г. от И. Георгиев; копие от диплома за завършено средно образование; копие от удостоверение за завършен курс за безопасно боравен с огнестрелно оръжие; удостоверение от Окръжна прокуратура – Кюстендил от 14.11.2019 г.; копие от карта за предварителен медицински преглед от 14.11.2019 г.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не установи основания за отмяна на административния акт.
Решението е издадено от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 83 ал. 5, във връзка с чл. 76 ал. 1 от ЗОБВВПИ. Административният акт притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезиса на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ регламентира, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41 ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Съгласно § 20 от ЗОБВВПИ, подзаконовите нормативни актове за прилагането на отменения ЗКВВООБ, се прилагат, доколкото не противоречат на този закон. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина, която да обосновава необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона, в случая - за самоотбрана. Анализът на приложимите правни норми води до извод, че в случаите на издаване на разрешение, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В обжалвания административен акт органът е изложил съображения, поради които отказва издаване
на разрешение за придобиване, като сочи че заявителят не е доказал обективно да съществуват обстоятелства, които да определят необходимостта от придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.
По делото не се спори, че жалбоподателят няма регистрирана фирма за охранителна дейност и не притежава съответните регистрации или лиценз по смисъла на чл. 4 ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност.
Кюстендилският административен съд, счита че искането на жалбоподателя е неоснователно. Твърденията в жалбата на същата не са подкрепени от доказателствата по делото. Нуждата от самоотбрана и самоохрана е правнозначимият факт, който в случая не е установен - липсват несъмнени доказателства за реални непосредствени посегателства против личността или имуществото на заявителят или членове на семейството, които да налагат такава степен на защита, свързана с носене на оръжие. Данните по делото не сочат на съществуване на обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за жалбоподателя, а принципното предотвратяване на потенциални посегателства върху личността и имуществото, не може да мотивира извод за издаване на разрешение. В РУ - Кюстендил не са получавани жалби или други сигнали във връзка със заплахи по отношение на живота, здравето или имуществото на З.. Заплахата от действия с такъв характер, обаче съществува хипотетично за всеки един гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на вероятни, но несигурни събития би обезмислило необходимостта като законов критерий, въведен за установяване на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. Това би довело до регистрационен, а не разрешителен режим, което явно не съответства на целта на закона.
Когато необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е продиктувана от цели и необходимост с професионален характер, приложимия ЗОБВВПИ и чл. 39 и сл. от ППЗЗКВВООБ предвиждат друг ред и процедура за получаване на разрешения за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, където инициативата и отговорността за установяване на законовите изисквания лежи върху работодателя, в полза на когото се осъществява професионалната дейност. При професионална необходимост, извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, юридическото лице, извършващо дейността получава разрешение, като информира компетентните органи за отговорните лица, които ще ползват огнестрелните оръжия.
Както бе посочено по - горе, налице е правната възможност, посочена в чл. 94 ал. 1 от ЗОБВВПИ, а именно когато обстоятелствата налагат, на оспорващия би могло да бъде предоставено служебно оръжие придобито от работодателя му, още повече, че същият вече и преминал курс за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси.
При това положение изводите на административния орган за наличие на предпоставката по чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ, са верни и правно обосновани. Жалбоподателят не е доказал успешно материалноправната предпоставка за наличието на необходимост от придобиване на късо оръжие и боеприпаси и след като е обосновал постановения от него отказ да издаде исканото разрешение на това именно фактическо основание, административният орган е постановил законосъобразен административен акт в условията на своята оперативна самостоятелност. Липсват основания за отмяна на обжалваното решение, поради което съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.З. ***, ЕГН ********** срещу Решение № 1910з-199/02.04.2020 г. на ВПД Началник на РУ - гр. Кюстендил, като неоснователна.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: