МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против М. П.Я. *** за престъпление по чл.197,ал.1,т.7,вр.,чл.194,
ал.1 ,вр. чл.28,ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като намира
същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Счита, че същият следва да бъде признат за виновен в извършването на посоченото
в акта престъпление и пледира да му се наложи наказание лишаване от свобода под
минимума предвиден в закона ,което на основание чл.66,ал.1 от НК да се отложи
от изтърпяване за срок от три години.
Производството по делото се води в отсъствието на
подс.Я. в хипотезата на чл.269,ал.3,т.4,
бук.“а“ от НПК, тъй като същият е напуснал страната и няма данни за
местоживеенето му. Служебния му защитник пледира за оправдателна присъда , поради недоказаност на
обвинението.Алтернативно се прави искане
, ако подсъдимият бъде признат за
виновен да му се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства , а именно три месеца лишаване
от свобода ,което на основание
чл.66,ал.1 от НК да се отложи от
изпълнение за срок от три години.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелите Г.Г. и М. Г.
***.**.Тъй като братът на свид.Г. заминал на почивка със семейството си в чужбина ,двамата поели ангажимент да наглеждат имота
му , който бил съседен на техния / на
ул.***.
Вечерта
на 10.05.2019 г около 23.00
часа Г. забелязала, че в къщата на брат й лампата свети ,поради което заедно
със съпруга си отишли да проверят дали вътре няма никой, като на излизане от
къщата си оставили входната врата отключена. При пристигането си на място
двамата забелязали, че стъклото на входната врата е разбита, а в жилището се намирал подс. М.П.Я. ***, който като ги видял излязъл навън.Г. подали
сигнал на тел. 112 и останали на място да изчакат полицейските служители, за да извършат оглед на
местопроизшествието.
Докато сем. Г.се намирали до дом ***, подс. Я. решил
да влезе в тяхната къща и да вземе от там каквото намери.За целта подс.Я.,
прескочил оградата на имота ,като при презимяването скъсал найлона на
оранжерията, която се намирала в двора на
сем.Г..През незаключената входна врата на къщата влязъл вътре и в една
от стоите забелязал оставени върху шкафа 1 бр. мобилен телефон „Alkatel“ „1
dual blac“ на стойност 198 лв., 1 бр. таблет марка „Turnus“ 8 на стойност 216
лв., с намираща се в него 1 бр. карта памет на стойност 18 лв., при което Я.
взел посочените по-горе вещи. По обратния път подсъдимият напуснал дома на Г. и
се отправил към дома си, като по пътя изтървал телефона и таблета и счупил
дисплеите им.
След провеждане на огледа в дома на брата на св. М.Г.,
последната, заедно със съпруга си, се прибрали у дома си, където Г.Г. установил
липсващите му вещи. За констатираното подал жалба до РУ-Тунджа за установяване
извършителя на деянието.
Вследствие проведените ОИМ същият бил установен, а
именно подс. М.П.Я., който с протокол за доброволно предаване от 11.05.2019 г.
предал отнетите от него 1 бр. мобилен телефон и 1 бр. таблет и двата със
счупени дисплеи. С разписка от 20.05.2019 г. вещите били върнати на собственика
им.
От изготвената оценителна експертиза се установява
общата стойност на вещите, собственост на Г.К.Г. *** - 1 бр. мобилен телефон
„Alkatel“ „1 dual blac“, на стойност 198 лв., 1 бр. таблет марка „Turnus“ 8 на
стойност 216 лв. и 1 бр. карта памет на стойност 18 лв., възлиза на 432 лв.Към
момента на извършване на деянието подсъдимият П. е реабилитиран
в хипотезата на чл.88а, ал.1 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост към момента
на извършване на деянието подс.Я. е осъждан по НОХД *** г. с присъда на
РС-Ямбол № *** г., влязла в сила на 09.03.2016 г. на осн. чл. 194 ал. 1, вр чл.
26 ал. 1, вр чл. 63 ал. 1, т. 3, вр. чл. 58а ал.4, вр. чл. 55 ал.1 т. 2, б. „б“
от НК на пробация за срок от 8 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
от показанията на свидетелите Г. ,Г. и С.,
от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценъчна експертиза и показанията
му пред съда, както и от писмените доказателства по делото-протокол за
доброволно предаване ,разписка, договор за мобилни услуги,гаранционна карта,
допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги и справка за съдимост.
Съдът намира ,че всички отбелязани гласни
доказателствени средства изграждат една система
от доказателствени източници, които взаимно се потвърждават и
способстват за категоричното установяване
както на извършената кражба на инкриминираните вещи, така и на нейния автор-
подс.Я..Тези гласни доказателства се намират в синхрон именно във връзка с обстоятелствата ,че е
извършена кражба и ,че неин извършител е подсъдимият.Безспорно от тях се
установяват действията на подсъдимия както преди ,така и непосредствено след
деянието, а именно ,че е бил в съседно
жилище и след като е бил видян от свидетелите Г. е отишъл зад къщата в посока
на техния дом, като по- късно
свидетелите са установили и мястото където прескочил оградата ,предвид
оставените от него следи.Показанията на
свидетелите Г.кореспондират и с
показанията на свид.С., който е провел беседа с подс.Я., при която
последният му заявил ,че е прескочил
оградата , влязъл в жилището на Г. и взел инкриминираните вещи.Следва да се
посочи и ,че при предаването им от подс.Я. на свид.С. в протокола за доброволно предаване са отразени
IME номерата I на
телефона и таблета, които са идентични с тези отразени в гаранционната карта , представена от свид.Г..Горното
в максимална степен индивидуализира предмета на престъплението, а чрез него
и Я., като автор на същото, поради което
и твърденията на защитата за
недоказаност на обвинението са несъстоятелни.
При така установената фактическа
обстановка за съда се налага извода, че
от обективна, и от субективна страна подсъдимия Я. е осъществил състава на чл.195,ал.1,т.7
,вр.194, ал.1 ,вр.чл.28,ал.1от НК, ,тъй като на 11.05.2019 г., около 01.00 часа
в ***, обл. Ямбол от имот, находящ се на ул. „***, е отнел чужди движими вещи –
1 бр. мобилен телефон „Alkatel 1 dual blac“ на стойност 198 лева, 1 бр. таблет
марка „Turnus“ 8 на стойност 216 лева и 1 бр. карта памет на стойност 18 лева,
всички вещи на обща стойност 432 лева, от владението на собственика им Г.К.Г. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Авторството
се доказа по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказани безспорно са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички елементи от обективна
страна на осъществения престъпен състав.
При нкриминираното деяние подсъдимият е действал
в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го е осъществил, след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда (№ *** по НОХД № ***
на ЯРС) за друго такова престъпление
(кражба) и преди изтичането на
предвидения в чл. 30 НК 5-годишен срок.
Съдът
намира за несъстоятелни твърденията на защитата ,че не е изяснен субективният
елемент на деянието.В случая подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, което върши, предвиждал е сигурното настъпване на
общественоопасните последици от
извършеното и е целял и настъпването точно на този резултат, т.е. действал е в условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал. 2 от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
Санкцията на чл.195, ал.1 от НК предвижда за
извършеното от подсъдимия престъпление наказание лишаване от свобода от една до
десет години. В тази рамка съдът наложи на подсъдимия Я. наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, в законния минимум, с оглед признанието му пред полицейските
служители, което макар и
извънпроцесуално е спомогнало за
разкриването на престъплението и
ниската стойност на инкриминираните
вещи, която е под минималната работна заплата за страната. От друга страна, съдът
взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от относително големият дял на този вид престъпления понастоящем
в страната,влизането му нощно време в
друго чуждо жилище и унищожаването на инкриминираните вещи, които собственика
им не може да ползва по предназначение.
С оглед на това съдът намери, че изброените смекчаващи
вината обстоятелства не се явяват нито многобройни ,нито изключителни по своя
характер ,за да обуславят приложението на чл.55,ал.1,т.2 бук.“б“ от НК.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.66 ОТ НК.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието не
е необходимо подс.Я. да изтърпи
ефективно така наложеното наказание и
тъй като липсват и законни пречки за това, на основание. чл.66 ал.1 от НК,
отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от три години,. Съдът счита,
че така наложеното наказание именно в този си
размер е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното им обвинение, на основание чл.189,ал.3 от НПК беше
осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 100,80 лв. в
приход на Републиканския размер по
сметката на ОД на МВР –Ямбол и сумата от
30 лв. ,в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: