РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. ХАСКОВО, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.М. Д.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500106 по описа за 2023 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – П. Т. З. е останал недоволен от
Решение № 28 от 21.07.2022 год., постановено по гр.д. № 58 / 2022 год. по
описа на Районен съд – Ивайловград, с което е отхвърлен предявения от него
иск да се признае за установено по отношение на Община ***, че не дължи
сумата от 98.81 лева, представляваща такса за битови отпадъци за 2022 год.,
поради погасяването й чрез прихващане с вземането му от 894.20 лева срещу
длъжника Кметство село ***, Община *** по изпълнително дело № 755 / 2020
год. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, поради което го обжалва с молба
решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с
което уважи иска. Претендира присъждане на разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ОБЩИНА ***– оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд
е образувано по искова молба, подадена от П. Т. З. против Община ***, с
искане да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи
1
сумата от 98.81 лева, представляваща такси за битови отпадъци за 2022 год.,
поради погасяването й чрез прихващане със заявление – 9/рег.индекс: ФС – 16
– 263 – 15 от 26.04.2022 год. от вземането му в размер на 894.20 лева срещу
длъжника Кметство – с.***, Община *** по изп.д. № 755 / 2020 год. по описа
на ЧСИ Николета Кавакова.
Безспорно по делото е установено, че ищецът дължи на
ответника сума в размер на 98.81 лева, представляваща такса за битови
отпадъци, видно от приложената по делото справка от Община ***, Местни
данъци и такси – обстоятелство, по отношение на което страните не спорят.
Безспорно е и това, че ищецът има вземане към
Кметство село ***, Община *** в размер на 894.20 лева – деловодни
разноски, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително
дело № 755 / 2020 год. по описа на ЧСИ Николета Кавакова – данна, която
съдът възприема от приетото като писмено доказателство удостоверение за
актуален дълг изх.№ 48392 от 01.09.2021 год.
Със заявление вх. рег.№ ФС – 16 – 263#15 от 26.04.2022
год., подадено от ищеца до ответника – Община *** и до Кметство село *** е
заявено искане за прихващане между вземането му за разноски, за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 755 /
2020 год. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с длъжник Кметство село ***
и вземането на Община *** за такса битови отпадъци за 2022 год., в размер на
98.81 лева. Получаването на изпратеното от ищеца заявление за прихващане
не се оспорва от ответника.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел,
че вземането на Общината за ТБО не може да бъде прихванато на основание
чл.103 от ЗЗД, доколкото ТБО като публично вземане, се събирала по реда на
ДОПК, а не по общия ред, предвиден в ЗЗД.
Действително, съгласно чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК,
държавните и общински такси, установени по основание със закон, са
публични държавни вземания.
Обстоятелството, че ТБО по своя характер е публично
вземане, не обосновава извод за недопустимост на прихващането му с
вземане от частен характер, каквото е това за разноски, което ищецът има към
ответника. В ДОПК липсва изрична разпоредба, която да изключва
приложението на ЗЗД относно възможността за прихващане на публично с
частно вземане. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в ДОПК са
уредени правилата за прихващане само на публични вземания, но не и такива
за прихващане на публични с частни вземания – хипотеза, в която попада и
разглеждания казус. В подкрепа на извода за допустимост на прихващането
на публично с частно вземане е и нормата на чл.105 от ЗЗД, в която
изчерпателно са изброени случаите, недопускащи прихващане без съгласието
на кредитора, а именно – вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и
вземания за данъци, в които три хипотези, изключващи възможността за
прихващане, настоящият казус не попада. В тази връзка съдът намира за
2
необосновани изложените от ответника доводи за това, че вземането за ТБО
следвало да се приравни към вземането за данъци, доколкото и двете
вземания представлявали публични държавни вземания, предвид
недопустимостта на прилагането на разширително тълкуване на нормата на
чл.105 от ЗЗД, в подкрепа на който извод са и изложените по-горе
съображения. Необходимостта от разграничаването на двете вземания и
съответно – недопустимостта на приравняването на вземането за ТБО и това
за данъци, се обосновава и от различния им произход и ред, в който същите се
ползват с право на предпочтително удовлетворение съгласно чл.136 от ЗЗД,
като за вземанията за данъци е предвиден втори ред, а за тези за ТБО – шести
ред.
Анализът на цитираните по-горе правни норми обуславя
извода за допустимост на прихващането на публично държавно вземане за
ТБО с частно вземане за разноски, поради което с получаване на изявлението,
изпратено от ищеца до ответника, обективирано в заявление вх. рег.№ ФС –
16 – 263#15 от 26.04.2022 год., са настъпили последиците от съдържащото се
в заявлението изявление за прихващане, отправено от ищеца до ответника, а
именно – погасяване на вземането на ответника за дължимите от ищеца ТБО –
обстоятелство, обуславящо извода за тяхната недължимост и основание за
уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
Достигайки до изводи в противна насока,
първонистанционният съд е постановил неправилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което уважи иска.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски за двете инстанции в размер на
777.85 лева, включващ 51.55 лева – държавна такса /ДТ/ за образуване на
делото пред първоинстанционния съд; 26.30 лева – ДТ за образуване на
делото пред въззивния съд; 300 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния съд,
определено като част от заплатеното в брой възнаграждение от 600 лева и 400
лева – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред въззивния съд, определено като част от заплатеното в
брой възнаграждение от 600 лева. Размерът на адвокатските възнаграждения
съдът определи на база предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум от 300 лева
и съответно - 400 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, в двете й
редакции - към датата на сключване на договорите за правна защита и
съдействие – 23.05.2022 год. и 29.12.2022 год., отчитайки като основателно
направеното от ответника – въззиваем в настоящото производство,
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съгласно чл.78, ал.5
от ГПК.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 28 от 21.12.2022 год.,
постановено по гр.д. № 58 / 2022 год. по описа на Районен съд – Ивайловград,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ОБЩИНА*** , ЕИК ********* – гр.***, че П. Т. З., ЕГН ********** от
гр.***, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат Б. Г. Б., не дължи на Община
*** сумата от 98.81 лева, представляваща такса за битови отпадъци за 2022
год., поради погасяването й чрез прихващане, извършено със Заявление вх.
рег.№ ФС – 16 – 263#15 от 26.04.2022 год., от вземането на П. Т. З. за
разноски и такси срещу Кметство село ***, Община *** по изпълнително
дело № 755 / 2020 год. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, в общ размер на
936.20 лева, съгласно удостоверение за актуален размер на дълга с изх.№
43846 от 03.08.2022 год., до размера на по-малкото от тях.
ОСЪЖДА ОБЩИНА***, ЕИК ********* – гр.*** да
заплати на П. Т. З., ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване –
гр.***– адвокат Б. Г. Б., сумата в размер на 777.85 /седемстотин седемдесет и
седем лева и осемдесет и пет стотинки/ лева – разноски по делото за двете
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4