Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......
гр.Плевен,
18,01,2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети януари
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №4164 по
описа на съда за 2015 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по предявени от М.К.П., ЕГН **********, чрез адв.С.Б. от ПАК, против
Ш.Ю.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 от СК, за изменение на
определената с гр.д.№584/2014 г. на ПлРС издръжка на детето *** Ю., ЕГН **********,
от 85,00 лева на 100,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба,
и иск с правно основание чл.127а от СК за даване на разрешение за издаване на
задграничен паспорт на детето *** Ю., както и същият да има право да напуска
Република България и да пътува в ЕС без съгласието на ответника. Твърди се, че
от момента на определяне на издръжката е минала повече от една година, изменили
са се нуждите на детето, както и минималния законово определен размер на
издръжката. Твърди се, че ищцата си е намерила работа в чужбина и има желание
да вземе детето при себе си, което безспорно е в интерес на детето, но
ответникът е отказал. В съдебно заседание е поискано и допуснато изменение в
размера на претенцията по чл.150 от СК, като същата се счита за предявена в
размер на 105,00 лева. Допуснато е и изменение в претенцията по чл.127а от СК,
като същата се счита предявена за разрешение да се пътува в Република *** за
срок от 5 години. В с.з. процесуалният представител на ищцата моли съда да
уважи претенциите, като сочи, че от събраните по делото доказателства –
социален доклад и свидетелски показания, се установява, че безспорно е в
интерес на детето да може да отиде в ***, където да се отглежда от своята
майка.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът, чрез назначения особен представител – адв.Г.Г. от ПАК, сочи, че
искът за увеличение на издръжката е основателен, тъй като определената такава е
под минималния размер, предвиден в СК. По отношение иска с правно основание
чл.127а от СК се сочи, че съгласно трайната съдебна практика, включително и
постановена по реда на чл.290 от ГПК, съдът не може да издаде разрешение на
ненавършило пълнолетие дете да пътува неограничено в чужбина без съгласието на
единия родител. Сочи се, че решението за издаване на задграничен паспорт и за
извършване на пътуване зад граница не може да бъде взето самостоятелно само от
единия родител, но съдът може да разреши само конкретно пътуване в определен
период от време или до конкретни държави, или неограничен брой пътувания през
определен период от време. Твърди се, че при дадено глобално разрешение
държавата се лишава от възможността за контрол върху действията на родителя, на
когото са предоставени за упражняване родителските права. Сочи се, че поради
липса на конкретика къде и за какъв период се иска разрешението, искът по
чл.127а от СК следва да бъде отхвърлен. В с.з. особения представител на
ответника сочи, че след направеното изменение на претенцията по чл.127а от СК и
двете претенции на ищцата са основателни и доказани от събраните доказателства.
Сочи се, че въпреки поискания по-дълъг срок на разрешението, искането е
основателно, тъй като интересите на детето ще бъдат защитени с оглед
обстоятелството, че *** е в ЕС.
Заинтересованата страна – ДСП Плевен, ангажира
становище в представен социален доклад, че майката е отговорен родител, който
полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на сина си. Посочено е,
че е в интерес на малолетния *** да бъде дадено разрешение за снабдяване с
необходимите лични документи за пътуване в чужбина. Сочи се също така, че за
задоволяване на базисните потребности на детето е необходимо де се регламентира
и адекватен размер на издръжката за родителя, който не упражнява пряка
родителска грижа.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Видно е от представеното
копие от удостоверение за раждане от 09,09,2008 г., издадено от Община Димитровград,
че родители на детето *** Ю., ЕГН **********, са страните по делото.
От
приложеното копие от решение по гр.д.№584/2014 г. на ПлРС
е видно, че е определена издръжка на детето *** в размер на 85,00 лева,
считано от 06,02,2014 г.
От
показанията на св.Красимир Първанов – дядо на детето, се установява, че бащата
от много дълго време не е посещавал детето, нито е давал пари за издръжката му,
като дори детето не го и познава. Твърди се, че майката работи в ***, където
има условия и средства да отглежда детето си. Сочи се, че всяка вечер майка и
син си общуват по Скайп, като дори детето е било записано за първи клас в *** , но поради забавяне на делото не е могло да
отиде и да започне училище.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изменение на обстоятелствата
по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно
наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Издръжката е определена в
началото на 2014 г., от който момент досега са изминали близо две години,
поради което следва да се приеме, че са налице условията за изменение на
издръжката, тъй като през изминалия период от време детето е пораснало, с което
са се изменили нуждите му от издръжка. Настъпила е и промяна в размера на
минималната за страната работна заплата, която с постановление на МС, считано
от 01,01,2016 год. е увеличена на 420,00 лева. Това от своя страна рефлектира
върху размера на минималната издръжка на непълнолетните деца съгласно чл.142,
ал.2 от СК.
Съгласно
чл.143, ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие
деца се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи.
Няма събрани доказателства
за доходите на ответника, но същият е в активна трудоспособна възраст, поради
което съдът приема, че би могъл да реализира доходи поне в размер на
минималната работна заплата за страната. Ето защо съдът приема, че искът за
увеличение на издръжката е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С разпоредбата на чл.127а от СК се уреждат отношенията между родителите при разногласие между тях относно пътуването
на дете в чужбина. В този случай липсата на съгласие между родителите се
замества от решението на съда. Конкретният казус попада в приложното поле на
визираната разпоредба, доколкото съгласно чл.76, т.9 от ЗБЛД, за пътуване в
чужбина на малолетни и непълнолетни лица и поставени под пълно запрещение лица,
е необходимо нотариално заверено писмено съгласие от родителите, настойниците
или попечителите, като при разногласие между родителите спора се решава по реда
на чл.127а от СК. Няма съмнение, че даването на съгласие съгласно цитираните
разпоредби на закона, е част от кръга правомощия на родителите в отношенията им
с децата, поради което следва да се приеме, че при липса на съгласие по тези
въпроси спорът следва да бъде решен по исков ред от районния съд. В този смисъл
предявеният иск се явява допустим.
Съдът намира, че
предявеният иск от ищцата за даване на разрешение
на детето *** да пътува в Република *** за срок от 5 години е основателен.
Както от социалния доклад,
така и от показанията на разпитания свидетел се установи, че майката разполага
с добри социално-битови условия и с финансови средства, с които да отглежда
детето си в ***; детето е записано в първи клас там, дори майката е
организирала и получаването на детски надбавки.
Съдът счита, че не са идентифицирани рискове за детето
във връзка с исканото разрешение. Следва да се отбележи също
така, че осъществяването на правото на свободно придвижване е
регламентирано и в Конституцията на Република България. Въпреки че бащата
изцяло се е дезинтересирал от детето, при нужда, доколкото *** е член на ЕС, РБ
би могла да гарантира изпълнение на съдебното решение, постановено по
гр.д.№584/2014 г. на ПлРС, относно режима на лични отношения между детето и
родителя, който не е дал съгласие за извеждането му зад граница.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че е в интерес на детето *** да му бъде издаден
задграничен паспорт и да му бъде разрешено да пътува до ***
за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение. Поради
това предявеният иск по чл.127а от СК също следва да бъде уважен изцяло.
Следва на особения
представител да се изплати възнаграждение в размер на определения депозит за
осъществено процесуално представителство по делото.
Следва ответникът да бъде
осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху увеличения размер на
издръжката в размер на 28,80 лева и ДТ за иска по чл.127а от СК в размер на
30,00 лева, както сумата от 300,00 лева – възнаграждение за особен
представител. Ответникът дължи на ищцата и сторените по делото разноски, но
доколкото по делото няма списък по чл.80 от ГПК, нито пък има доказателства за
направени разноски, то съдът не следва да се произнася.
По така
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
на основание чл.150 от СК определената
с решението по гр.д.№584/2014 г. по описа на РС
Плевен издръжка, както следва:
ОСЪЖДА
Ш.Ю.Д., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАЩА на *** Ю., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.К.П., ЕГН **********, месечна издръжка
вместо по 85,00 лева, по
105,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28,08,2015
г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването
й.
РАЗРЕШАВА на
основание чл.45, ал.1 от Закона за българските лични документи ДА СЕ ИЗДАДЕ
задграничен паспорт на малолетното лице ***
Ю., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА
на основание чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи във вр.чл.127а
от СК на малолетното лице ***
Ю., ЕГН **********, да пътува до ***, придружаван
от майка си, за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Ш.Ю.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПлРС сумата от 28,80
лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
ДТ за иска по чл.127а от СК в размер на 30,00 лева, както сумата от 300,00 лева
– възнаграждение за особен представител.
На особения представител
на ответника – адв.Г.Г. от ПАК, да се изплати сумата от 300,00 лева от бюджета
на съда за осъществено процесуално представителство.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ОД на МВР гр.
Плевен за сведение.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
21,01,2016 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: