Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….
гр.В. Търново, 10.12.2019год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 03.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.Зинева като разгледа докладваното от съдията П.Цанков НАХД № 1748 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. И.Д., в качеството му на защитник на Д.Й.П., ЕГН **********,*** против НП № 19-1275 001385 от 17.05.2019г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново. Навеждат се оплаквания, според които обжалваното НП е издадено при нарушение на процесуалните правила и при неустановена фактическа обстановка. Излагат се твърдения, според които жалбоподателят не е извършил процесното нарушение, а осъщественото деяние не съставлявало административно нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, упълномощеният от въззивника защитник (адв. И Д.), поддържа подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна, редовно призовани – не се представляват и не заемат становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия "Д" № 583917 е съставен на 02.05.2019г. от С.В.С. (мл. автоконтрольор при СПП към ОД на МВР - В. Търново) в присъствието на св. Т.Д.Г. срещу Д.Й.П., ЕГН **********,***.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролните органи са приели, че на 02.05.2019г., в 20:45 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовище на ул. "Христо Ботев" и площад "Марно поле" в посока на движение към ул. "Т С****", Д.Й.П. е управлявал собствения си лек автомобил "Лексус ГС 300" с рег. № ******, като не е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. посочено е, че водачът, умишлено е занасял автомобила си в кръстовището, при суха пътна настилка, преминавайки от една пътна лента в друга. При това било прието, че с тези действия водачът създавал опасност за останалите участници в движението. В съдържанието на АУАН е посочено, че в хода на проверката било установено, че П. не е представил управляваното от него МПС на годишен технически преглед. Констатираните деяния (действия и бездействия) били квалифицирани като административни нарушения по чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Издаденият АУАН бил връчен на нарушителя на 02.05.19г.
В законоустановеният по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, въззивникът е депозирал подробни възражения по издадения АУАН.
Въз основа на така съставения акт и доказателствата към него, при възприета в пълнота и по идентичен начин фактическа обстановка, е издадено НП № 19-1275 001385 от 17.05.2019г. издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на Д.Й.П., ЕГН **********, за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 104 б, т. 2 от ЗДВП, и на основание чл. 175 а, ал. 1 от ЗДВП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДВП, и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДВП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 17.09.19г., който, в законоустановения срок, е подал жалба, по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, през РС - В. Търново.
По делото е приложена като доказателство справка, издадена от ОД на МВР - В. Търново, съдържащи данни за налагани на въззивника наказания за извършвани нарушения на правилата за движение. От съдържанието на приложеното писмено доказателство се установява, че на П. (в периода 2011-2019г.) са налагани 21 санкции за извършвани нарушения на правилата за движение.
В материалилите по
административнонаказателната преписка е приложена като доказателство Докладна записка
№ 1275 р- 3626 от 03.05.19гг. издадена от мл. пол. инспектор С.С.. В
съдържанието на същата свидетелят подробно описва развилият се инцидент, като е
записал, че на посочената дата, час и място, заедно със св. Г., стоейки извън
служебния автомобил, непосредствено са възприели, че около 20,43ч., чули, от
към ул. "Х Б, форсиране на двигател на автомобил и свистене на гуми, като
непосредствено след това видяли, че от към ул. "Х Б", в зоната на
кръстовището навлязъл сив на цвят л.а, който се движел "Странично с
вратите напред" в продължение на около
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на св. С.С. (актосъставител) и Т.Д. (свидетел при извършване на нарушението и при издаване и връчване на АУАН) които са потвърдили съдържащите в издадения АУАН констатации.
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото С.С. се установява, че работи като младши автоконтрольор в СПП при ОД на МВР-В. Търново. Свидетелят сочи, че на посочената в акта дата са били поставени от ръководещият ги офицер, в района площад, при летен театър, в района на пл. М п да охраняват предизборно мероприятие на политическа партия "ДПС", за което имало пристигнал автобус със симпатизанти. Тогава със св. Д. ***, форсиране на двигател на автомобил и свистене на гуми, като непосредствено след това видяли, че в кръстовището навлязъл л.а, който се движел "с вратите напред", при което предницата на автомобила не сочела към лявата посока, в кривата на завоя, а към дясното платно, като същият се движел напред, "почти напреко на пътя", Това движение, според свидетеля било съпроводено със свистене на гуми и форсиране на двигателя, и се дължало, на голямата му скорост на движение съпроводено с дръпване на ръчната спирачка. При това свидетелят заявява, че в хода на проверката при изясняване на възникналия инцидент, деецът им бил посочил, че" ще го продам утре и днес искам да го пробвам за последно".
В показанията си св. Т.Г. описва идентична фактическа обстановка, като сочи, че това му движение, което според свидетеля не било използване на пътя по предназначение се осъществявало в района на пешеходна пътека При това свидетелят е по сочил, че в хода на провежданите с нарушителя разговори във връзка с констатираното нарушение, водачът е посочил, че е управлявал автомобила по този начин, тъй като е щял да го продава и желаел "да му се порадва ....". При това му било обяснено в какво се изразявало нарушението, укоримостта и недопустимостта на такъв тип управление на МПС, както и възможността, такова шофиране да бъде реализирано на определени за това места. Свидетелят е заявил пред съда, че поведението му било опасно, като е предизвикало негативна реакция на водача на паркирания в близост автобус.
Съдът намира, че напълно следва да се кредитират показанията на свидетелите очевидци С. С. и Т. Г. и относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като същите са имали непосредствени възприятия от случилото се и кореспондират помежду си. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и безпристрастни, като разказват обстановката по извършеното нарушение и неговия извършител. Изложените от тях обстоятелства са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно. Показанията на горепосочените свидетели съдът прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК относно участието на подсъдимите в извършеното престъпление.
В хода на административнонаказателното производство и на това пред въззивния съд, жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи изложените и отразени от свидетелите факти, като не са налице основания за дискредитиране на заявеното от тях. Всеки от свидетелите обективно, и логично възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с мнения или предположения. Изпълняваната от тях полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом като няма доказателства в тази насока. В тази връзка съдът намира за неоснователни сочените от защитата нарушения на процесуалните правила (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН). При това свидетелите на нарушението в лицето на актосъставителя са установени по делото. Същите са дали показания във връзка с установяване на обстоятелствата по делото, което обективира извод за липса на нарушение на разпоредбите на чл. 42,т. 7 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът обективира следните
правни изводи:
Настоящият състав приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като
е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а
разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби относно производството по установяване на
административните нарушения и налагане на административни наказания на
жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица
разполагащи с материална и териториална компетентност. Фактите свързани с
извършването на деянието и квалифицирането на същото, като конкретен състав на
административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По
отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота
относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Не се констатират и
допуснати нарушения на процесуалните правила при връчването им, което мотивира
съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
Настоящият
състав приема за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от
Относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
При така приетото за установено от фактическа страна настоящият състав приема, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено занасяне на управляваното от него МПС, в района на кръстовището, преминавайки от едната пътна лента в друга.
Установява се и не е спорно между страните че пътната настилка е била суха, поради което въззивният съд намира, че пътните условия не са причина за използване на пътя не по предназначение. В тази насока са и показанията на свидетелите очевидци, които установяват, че въззивникът преднамерено е извел извън контрол МПС, което се е движело напречно на пътното платно.
Умишленото
и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната на ляв
завой, движейки се в района на пешеходна пътека, напречно на пътя "с
вратите напред" в продължение на около
Въззивният състав приема, за неоснователни наведените от защитата на нарушителя твърдения, според които е допусната подмяна на факти, при което бил променен смисъла и значението на отразената в АУАН фактическа обстановка, изразяващо се в използваната приставка "Не" в словосъчетанието ."Не използва....". Действително посочената представка е използвана неправилно при описание на обстоятелствата релевантни за описание на деянието. При това обаче, по делото се установено пълно словесно и цифрово описание на законовите разпоредби, които се твърди, че са били нарушени, както и релевантните за това обстоятелства. Доколкото обаче наказаното лице се защитава срещу факти, които са изчерпателно описани в АУАН досежно съставомерните признаци на нарушението и с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност на акта, съдът намира, че с допълването на обстоятелствата на извършеното нарушение в НП не е ограничено правото за защита на въззивника в хода на административно-наказателното производство. При това от показанията на свидетеля Г. се установява, че на П., подробно му е било обяснено, незаконосъобразността на осъществената от него деятелност, като същият, е обяснил пред свидетеля и причините за същата.
На следващо място съдът приема, че контролният и наказващият органи ясно и в необходимата пълнота са описали в обстоятелствената част на АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението. Контролните органи не са били в управлявания от нарушителя лек автомобил, за да възприемат, респективно да опишат как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила и движението му с "вратите напред". За известност, до степен на "ноторност" съдът приема от гледна точка на общожитейския опит и практика, че при определено боравене със системите на автомобила /рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и др., които са широко използвани в общоговоримия език, като не са намерили място в официалната терминология, или в законодателната такава и в частност разпоредбите на § 6 от ДР на ЗДВП. Този ефект е видно кога се цели (както в случая) тъй като той не може да настъпи при нормално управление и с оглед на констатираната липса на условия за извеждането на автомобила от нормална траектория, по причина на хлъзгавост на пътната настинка от природни или др. фактори. При това е без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Както бе посочено по - горе не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
В тази връзка недоказани а и ирелевантни са твърденията на защитника на нарушителя, според които автомобилът бил оборудван с инсталирана система против боксуване. Доказателства в тази насока не се представиха, като "ноторно" известен факта, че посочената система може да бъде деактивирана, по желание на водача.
По изложените съображения съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Видно е, че жалбоподателят и преди това е санкциониран за нарушения по ЗДвП, които санкции обаче не са оказали своето превъзпитателно и възпиращо въздействие спрямо него. Младата му възраст може да бъде отчетена единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови маловажност на нарушението.
В подкрепа на обективираните от въззивният съд изводи е и трайната практика на Административен съд – Велико Търново по сходни казуси: Решения по КНАХД: Р/10128/19г.; Р/10182/19г.; Р/10004/19г.; Р/10275/19г. Ирелевантни за настоящето производство са сочените от защитника на нарушителя правни изводи, установени в Решение № 405 от 25.10.19г., постановени по Адм.д. № 294/19г. на Адм. съд - В. Търново. Същите нямат обвързваща доказателствена или право-прилагаща сила за настоящето производство.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че наказателното постановление, в тази обжалвана част - като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
На следващо място, съдът намира, че обжалваното НП и по онтошение и на второто наложено на жлбоподателя наказание по чл. 181, т.1 предл.1 от ЗДвП за извършено от него нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП за правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 изр.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
В хода на настоящето производство съдът приема, за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства (показания на св. С. С. и Т. Г.) и писмени такива (Докладна записка), че управляваното от жалбоподателя МПС е регистрирано и същото има рег. № ВТ 3000 КК и подлежи на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. В хода на производството по делото въззивникът не оспори и не представи доказателства, че не е собственик на въпросния автомобил, както и че същия е преминал задължителен периодичен технически преглед.
В Разпоредбата на чл. 181, т.1 предл.1 от ЗДвП е предвидено, че с глоба от 50 лева се наказва собственик, който без уважителни причини не представи в определения срок ППС за технически преглед. С оглед на това съдът намира наложеното на жалбоподателя наказание по чл. 181, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП за правилно и законосъобразно.
Осъщественото деяние не следва да бъде разглеждано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От съдържанието на приложената като доказателство по делото справка се установява,че въззивникът е санкциониран не еднократно за извършване на нарушения от същия вид, което обективира завишената му обществена опасност.
С оглед на това съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски ( пътни разноски за явяване на свидетел) в размер на 11.лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1275 001385 от 17.05.2019г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на Д.Й.П., ЕГН **********,***, за това, че на 02.05.2019г., в 20:45 часа, в гр. Велико Търново, на кръстовище на ул. "Х Б" и площад "****" в посока на движение към ул. "Т С", управлявайки на собствения си лек автомобил "Лексус ГС 300" с рег. № ******* за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за осъщественото нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДВП, е наложено, на основание чл. чл. 181, т . 1 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лв.
ОСЪЖДА Д.Й.П., ЕГН **********,*** да
заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - В.Търново, в
размер на 11,00 лв., както и на пет лева, в случай на служебно издаден изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. В. Търново, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: