гр.София,............................ г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 12 състав в публичното заседание на 20.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря , като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1546 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗБН.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност - „КТБ“ АД (н.), ЕИК ********, чрез синдиците А.Д.и К.М., твърди, че на 22.07.2011 г. между него и „Е.****“ ЕООД, ЕИК ********, бил сключен на 28.06.2013 г. Договор за банков кредит, по силата на който дружеството получило сума в размер на 3 500 000 евро. Сочи, че с Анекс № 1/18.07.2013 г. размерът на предоставения банков кредит се увеличил на 7 500 000 евро. Твърди, че в чл. 16.2. от договора било уговорено издължаването на главницата по кредита да се осъществи на 50 броя поредни месечни равни погасителни вноски, първата от които била в размер на 70 000 евро, всяка една дължима за периода 10.11.2014 г. до 11.11.2018 г. Поддържа, че съгласно чл. 10 от договора дружеството се задължило да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9 %, като същата се начислявала ежедневно по заемната сметка и била платима ежемесечно, на 25 число на съответния месец. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като от датата на обявяване на предсрочната изискуемост ставала изискуема цялата дължима главница, върху която започвала да се трупа наказателна лихва съгласно чл. 12 от Договора, който предвиждал, че при нарушаване на срок за вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислявала върху просрочената/дължима главница и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. Сочи, че съгласно чл. 13 от Договора дружеството се задължило да заплаща на Б.та неустойка в размер на 10 % върху начислената, но неплатена лихва по кредита. Твърди, че кредитът бил предоставен с цел за закупуване на недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО-район „М.”, бул. „********, като кредитополучателят се задължил да учреди в полза на банката първа поред договорна ипотека върху закупените с банковия кредит недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО-район „М.”, бул. „********, представляващи ПИ с идентификатор 68134- 4081-108 по КК и КР на СО - район „М.”, одобрени със Заповед № РД -18 -35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с находящите се в имота сграда и самостоятелни обекти в сграда, подробно описани в чл.30, б. ”а” от договора. Поддържа, че предвиденото обезпечение чрез учредяване на договорна ипотека в полза на банката върху имотите закупени със средства от кредита не било извършено. Сочи, че съгласно чл. 39, б. „ж” от Договора при наличие на забава в плащанията „КТБ“ АД имала право да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем на 22.05.2015 г., като било изпратено Изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение по куриер, с нотариална покана изх. № 355/21.01.2015 г. чрез нотариус Е.П.- per. № 188 от НК на представител на „Е.****“ ЕООД (в производство по несъстоятелност) като на 22.05.2015 г. било обявено настъпването на предсрочната изискуемост за всички непадежирали задължения по договора. Твърди, че с Решение от 25.02.2016 г. по т.д. 76/14 г. на Окръжен съд- Кюстендил било открито производство отношение на „Е.****“ ЕООД. Поддържа, че кредитът не бил погасен от дружеството и към настоящия момент. Твърди, че средствата, получени от кредитополучателя по договора за кредит били използвани за закупуване на недвижими имоти (за каквато цел бил предоставен същия), по следния начин: 1/ На 18.07.2013 г. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 14 от 18.07.2013 г., том II, per. № 5622, дело № 186 от 2013 г. ЕТ „З.-И..З.“, ЕИК *******и И.Г.З., ЕГН **********, продавали на „Е.****“ ЕООД недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО- район „М.”, бул. „********, представляващи ПИ с идентификатор 68134-4081-108 по КК и КР на СО - район „М.”, а именно: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, с обслужващо предназначение - Салон на книгата, пл. № - 108, предназначение - Сграда за търговия, парцел - 3, площ по док. - 70 000 кв. м., Стара имотна партида: 183458; находящ се в обл. София, общ. С., р-н М., бул. „********, с идентификатор 68134.4081.108.7, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4081.108. Поддържа, че „Е.****“ ЕООД закупил гореописаните недвижими имоти за сумата от 127 823 евро с ДДС, която сума била платима по банкова сметка *** „КТБ“ АД. Сочи, че въз основа на гореописаната сделка „Е.****“ ЕООД придобило със средства с произход от Банката (получени по силата на сключения между „КТБ“ АД и „Е.****“ ЕООД договор за банков кредит ог 28.06.2013 г.) гореописания недвижим имот, без да изпълни задължението си да учреди договорни ипотеки върху същия като обезпечение на сключения договор. Твърди, че впоследствие „Е.****“ ЕООД продало закупения със средства с произход от Банката недвижим имот, както следва: на 12.12.2014 г. съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 38, том. II, per. № 12446, дело № 204/2014 г., „Е.****“ ЕООД продало на ответника „Б.Е.” ЕООД, ЕИК ********, гореописания недвижим имот.. Счита, че процесиите недвижими имоти на „Е.****“ ЕООД били придобити с парични средства, които имали за произход от КТБ АД /н./, като третото лице не изпълнило насрещна престация, респ. насрещната престация била на значително по- ниска стойност от полученото. Сочи, че съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 38, том. II, per. № 12446, дело № 204/2014 г„ „Е.****“ ЕООД продало недвижимия имот за сумата от 42 000 лв., като нямало данни дали същата сума била изплатена на /Е.****“ ЕООД от ответника в настоящото производство. Поради това намира, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН. Поради изложеното, ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъде обявена „КТБ“ АД /н./ за собственик на недвижими имоти, както следва: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, с обслужващо предназначение - Салон на книгата, пл. № -108, предназначение - Сграда за търговия, парцел - 3, площ по док. - 70.000 кв. м., Стара имотна партида: 183458; находящ се в обл. СОФИЯ- С., общ. С., р-н М., бул. „Цариградоко шосе“, № 113, с идентификатор 68134.4081.108.7, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4081.108, което имущество било с произход от банката и да бъде осъден ответникът да върне в патримониума на банката собствеността върху недвижимия имот. Претендира разноски.
Ответникът „Б.Е.” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Излага съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН била в сила от 24.03.2015 г., а атакуваната с иска сделка за покупко-пордажба на недвижим имот била от 12.12.2014 г., т.е. в по- ранен момент от влизане в сила на посочената норма, която нямала обратно действие. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че имота бил придобит от „Е.****” ЕООД с парични средства с произход от банката. Поддържа, че не би могло да се направи обосновано предположение, че средствата, използвани за закупуване на процесния имот, били с произход от банката. Твърди, че неучредяване на договорна ипотека като обезпечение в полза на банката касаело единственото отношенията между нея и „Е.****” ЕООД. Сочи, че при осъществената покупко-продажба между продавача „Е.****” ЕООД и купувача „Б.Е.” ЕООД процесния имот не бил обременен с вещни тежести (ипотеки, възбрани и други), като не били засегнати правата и законните интереси на трети лица. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че „Б.Е.” ЕООД, като купувач на процесния недвижим имот, не изпълнил насрещната престация, респ. че насрещната престация била на значително по-ниска стойност. Поддържа, че договореният в нотариалния акт начин на заплащане на продажната цена на процесиия имот бил изцяло и точно изпълнен. Счита, че със сключения договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот между „Е.****” ЕООД, като продавач, и „Б.Е.” ЕООД, като купувач, са били съобразени изцяло с действащото законодателство, както и че не били нарушени правата и законните интереси на трети лица, вкл. и на ищеца. Поддържа, че в случая не бил налице нито един от елементите на фактическия състав на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав е била обявена неплатежоспособността на "К.т.б.
" АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015 г„ постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата - 20.06.2014 г. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са били оставени без разглеждане, съгласно определение № 172 от 06.07.2016 г. по г.д. № 3343/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д. № 1875/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о.
Видно от представения документ между ищеца и „Е.****“ ЕООД, ЕИК ******** е бил сключен на 28.06.2013 г. Договор за банков кредит, по силата на който дружеството е трябвало да получи сума в размер на 3 500 000 евро
С представения Анекс № 1/18.07.2013 г. размерът на предоставения банков кредит е бил увеличен на 7 500 000 евро.
Кредитът е бил предоставен с цел за закупуване на недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО-район „М.”, бул. „********(чл. 1, ал.2)
Съгласно чл. 16.2. от договора било уговорено издължаването на главницата по кредита да се осъществи на 50 броя поредни месечни равни погасителни вноски, първата от които в размер на 70 000 евро, всяка една дължима за периода 10.11.2014 г. до 11.11.2018 г. Съобразно чл. 10 от договора дружеството се задължило да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9 %, като същата се начислявала ежедневно по заемната сметка и била платима ежемесечно, на 25 число на съответния месец.
При наличие на забава в плащанията в полза на банката е уговорено право да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем (чл. 39, б. „ж” от Договора).
По делото е изслушано заключение на ССЕ, основно и допълнително, които съдът кредитира като компетентно изготвени, съгласно което общия размер на усвоените суми по договора е 7 411 280 евро., осъществено на 7 транша, на посочени от BJI дати.
На 18.07.2013 г., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 14 от 18.07.2013 г., том II, per. № 5622, дело № 186 от 2013 г., ЕТ „З.-И..З.“, ЕИК *******и И.Г.З., ЕГН **********, са продаали на „Е.****“ ЕООД недвижими имоти, находящи се в гр. София, СО- район „М.”, бул. „********, представляващи ПИ с идентификатор 68134-4081-108 по КК и КР на СО - район „М.”, а именно: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, с обслужващо предназначение - Салон на книгата, пл. № - 108, предназначение - Сграда за търговия, парцел - 3, площ по док. - 70 000 кв. м., Стара имотна партида: 183458; находящ се в обл. София, общ. С., р-н М., бул. „********, с идентификатор 68134.4081.108.7, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4081.108.
Съгласно ССЕ по тази придобивна сделка е била издадена фактура № 583/18.07-2013 г. за 250 000лв.(без ДДС). Плащането по фактурата е било осъществено на датата на издаването й, като сумата е преведена от разплащателната сметка на купувача в евро в "КТБ"АД по разплащателната сметка на продавача в същата банка. Операцията е била надлежно осчетоводена в счетоводните записвания на „Е.****“ ЕООД.
Не е спорно между страните, че на 12.12.2014 г. е бил сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 38, том. II, per. № 12446, дело № 204/2014 г. на нотариус В.
М., per. № 074 на НК, за процесния недвижим имот, между „Е.****“ ЕООД -продавач, и ответника „Б.Е.” ЕООД, ЕИК ******** - купувач. Това обстоятелство се установява и от представения по делото екземпляр на документа.
Съгласно заключението на ССЕ неизплатената част от задължението на „Е.****“ ЕООД по договора за кредит е в общ размер на 10 840 039,35 лв., както следва: главница - 7 411280,00евро; просрочени лихви върху редовна главница - 361 200евро; просрочени лихви върху просрочена главница - 2640479,42 евро; 93 876,21 евро; 333204,72евро.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Ответникът на първо място е направил възражение за недопустимост на иска, обоснован с обстоятелството, че транслативната сделка е била реализирана преди създаване на нормата на чл.60а ЗБН.
Нормата на чл.60а от ЗБН, приета с изменението на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.), предоставя възможност на синдика, временния синдик или фонда да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му.
При подаване на исковата молба процесуалния ред за защита е предвиден в ЗБН и следователно искът е допустим. Дали твърдяното от ищеца право съществува или не е въпрос на основателност на претенцията, а не на нейната допустимост.
Регламентираното в чл. 60а, ал. 1 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗБН право е облигационно и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Това право се упражнява от посочените в чл. 60а, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗБН лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, който с включването му в раздел Ш от ЗБН е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 648 ОТ 15.12.2017 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2209/2017 Г., Т. К„ I Т. О. НА ВКС).
Нормата не преурежда правоотношенията с обратна сила, а създава право, което е последица на предвидена в закона и настъпваща по силата на същия, при осъществяване на елементите от специалния фактическия състав, относителна недействителност спрямо банката в несъстоятелност на междинни прехвърляния с имущество с произход от банката(цитираното опред. на ВКС).
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т.7 от ПЗР на ЗБН "произход от банката" представлява всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.
При съвместното тълкуване на посочените разпоредби се налага извод, че пасивно легитимирано по иска в настоящата хипотеза може да е само трето лице, което не е длъжник на банката(по конкретното правоотношение). Законът не поставя времево ограничение относно момента на придобиване на имуществото от третото лице, като процесуалния характер на нормата предпоставя приложимост към заварените материални правоотношения. Тъй като е налице имуществено разместване - имуществото е излязло от патримониума банката, след което чрез длъжника е получено от третото лице, нормата цели връщане на това имущество в масата на несъстоятелността.
По отношение на ищеца - банка е било открито производство по несъстоятелност.
На първо място следва да се извърши проверка дали имотът е закупен с парични средства с произход от банката.
Съгласно договора за банков кредит, средствата са били предназначени за закупуване на имота. По делото са представени искания за усвояване на средства от разрешен кредит, изходящи от Е.****“ ЕООД, с посочена там сметка № BG 36KOR92201419474401. По нея, съгласно банковите бордера, е извършен превод от банката, от която сметка, съгласно заключението на ССЕ, е осъществено плащането на продажната цена по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 14 от 18.07.2013 г. Съвкупната преценка на посочените доказателства налагат извода, че цената на имота е платена с парични средства по отпуснатия банков заем. Следователно попада в приложното поле на § 1, т.7 от I I3P на ЗБН.
Ответникът е придобил имота въз основа на транслативната сделка обективирана в Нотариален акт № 38/12.12.2014 г.
Съгласно заключението на ССЕ продажната цена е била заплатена от ответника-купувач в пълен размер. Следователно първото предложение на чл.бОа, ал.1, т.1 от ЗБН не е налице.
Второто предложение на 2 на чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН предпоставя наличие на несъответствие между стойността на имота и платената продажна цена.
Правно релевантен за извършване на преценката е момента на придобиване на имота от ответника.
Вещото лице е дало пазарната оценка на имота без право на строеж или на собственост върху земята.
Правото на суперфиция възниква, в съответствие с нормата на чл.63 от ЗС, или чрез предварително отстъпване на право на строеж, или чрез прехвърляне отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка. В последния случай учредяването на правото да се държи постройката в земята на отчуждителя следва от самото обстоятелство, че страните са гледали на постройката като имот, който, и след като се прехвърли, ще остане в земята на отчуждителя, като имот на приобретателя.
Тъй като суперфицията включва правото постройката да се държи в чужд имот, то нейната цена се определя и от този компонент. Именно в този вид то притежава пазарната си стойност, по която се реализира на пазара. Ответникът, притежател на това вещно правото, не може да го разкъса, прехвърляйки собствеността на постройката отделно от правото тя да се държи в чуждия имот. Това мотивира съда да приеме, че релевантна е оценката на имота със съответната идеални части от правото на строеж.
Вещото лице е дало стойността на правото към м.07.2013 г. - 63 500лв., а сделката е реализирана м.12.2014 г. Доколкото периода не е продължителен, а последващата данъчна оценка е 69 239,30 лв., т.е. във времето тенденцията е към увеличение, то съдът приема за средна пазарна цена 63 500лв.
Продажната цена е 42 000 лв., а пазарната оценка 63 500лв., т.е. разликата е 33,86 %.
Изключителният характер на нормата, допускаща интервениране в отношенията между трети лица(за разлика от нормата на чл.647, т.2 ТЗ отнасяща се към сключените от несъстоятелния длъжник сделки) изисква "значителността", предвид липсата на законова дефиниция, да е в несъмнена степен. Съдът намира, че разлика в цените от 33,86 % попада в тази категория. Средната пазарна оценка е абстрактен, осреднен критерий, а обект на покупко-продажба е конкретен имот, чиято конкретна цена зависи от търсенето и предлагането му към момента на сключване на договора, допускащо отклонение от средната пазарна цена, но разликата от близо 1/3 се явява е извън рамките на стопанския риск и е значителна. Това налага извода за основателност на иска.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса - 692,39 лв., на осн. чл.60а, ал.2 ЗБН.
Воден от горното, Софийски градски съд
ОСЪЖДА "Б.Е."ЕООД, *** на осн. чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН да върне на „К.Т.Б.“ АД ( в несъстоятелност), ЕИК ********, гр.******* имущество с произход от банката - недвижими имоти: ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, с обслужващо предназначение - Салон на книгата, пл. № -108, предназначение - Сграда за търговия, парцел - 3, площ по док. - 70.000 кв. м., Стара имотна партида: 183458; находящ се в обл. СОФИЯ-С., общ. С., р-н М., бул. „*******“,
№ 113, с идентификатор 68134.4081.108.7, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4081.108.
ОСЪЖДА Б.Е."ЕООД, *** да заплати на СГС сумата 692,39 лв. разноски на осн. чл.бОа, ал.2 ЗБН.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: