Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113/28.10.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври,
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 437/19 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от представляващия Община Варна срещу решение № 639/27.05.2019
г. по гр.д.№ 2598/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прието за установено
по отношение на жалбоподателя, че ищците са собственици на описания в
диспозитива на решението недвижим имот, въз основа на непрекъснато владение,
осъществявано повече от десет години, на основание чл.79 от ЗС. Оплакванията са
за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.
В подаден писмен отговор и в съдебно
заседание пълномощникът на ищците оспорва въззивната жалба и изразява становище
за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от Л.Б.Ч. и А.И.А.,***– Варна
по чл.124 от ГПК, за установяване на правото им на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Струга“ № 23, с площ от 425
кв.м., ведно с построената в него сграда с площ от 91 кв.м., подробно описан в
исковата молба, с твърдения
за придобиването му по давност чрез осъществявано
непрекъснато владение с намерение за своене, на основание чл. 79 от ЗС,
евентуално – за придобиване чрез
наследствено правоприемство.
Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди,
че имотът е валидно отчужден, а ищците са обезщетени; имотът е общинска
собственост и по отношение на него е приложим мораториумът, въведен с §1 от ЗД
на ЗС.
Не се спори между страните, установява се
от приложените писмени доказателства, че с нотариален акт № 75, том III, дело №
836/1983 г., вписан в АВп вх. рег. № 920, том 60, стр. 182 на нотариус при ВРС,
Р. Т. П. е прехвърлила на дъщерите си Й.С.Ж. и И.С.М. 1/3 /една трета/ идеална
част от собствената й жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Струга“
№23, състояща се от три стаи, две антрета, кухня, маза, паянтов навес и тоалет
в двора, както и по 1/3 /една трета/ идеална част от дворното място, в което е
построена къщата, съставляващо парцел 4 в квартал 582 в 14 подрайон по плана на
гр. Варна, цялото място от 425 кв. м.,
срещу поето задължение от приобретателките за гледане и издръжка на
прехвърлителката. Така след 1983 г. собственици на имота са Р.Т.П., Й. С. Ж. и
И.С.М.
Приложените удостоверения за наследници –
л.14-16 от гр.дело № 14216/18 г. на ВРС установяват наследниците на приобритателите
по договора за издръжка и гледане: В.М.от гр.Трявна, И. М. от гр.Хасково и
ищцата Л.Ч. – наследници по закон на И.С.М. и съпругът на Л. А. – наследник по
закон на Й.С.Ж.
Със Заповед № 2371/26.08.1987 г. по чл.98
от ЗТСУ на Председателя на ИК на ОНС - Варна процесният недвижим имот, находящ
се в кв. 582, ул. „Струга“ 23, подрайон 14, е отчужден за предвидено по
застроителния и регулационен план мероприятие „Разширение на бул. В. Коларов“, извършена е оценка и е
разпределено обезщетение за собствениците.
Със Заповед № 1516/06.10.1992 г. на кмета
на Община Варна e отменено отчуждаването на имоти с пл. №№ 7, 16, 5,18, 6 , 4 и 3
от кв.582 в 14-ти подрайон, отчуждени със
изброени заповеди, сред които е заповед №2371/26.08.1987 г. на Председателя на
ИК на Общински народен съвет - Варна.
Със Заповед № 1262/24.04.2008 г. на кмета
на Община Варна част от недвижим поземлен имот ПИ /4/, кв. 582 по плана на
14-ти п. р., гр. Варна, представляваща 1/12 от 18 кв. м. ид. ч. от дворно
място, цялото с площ 425 кв. м., находящо се на ул. „Струга“ №23 е отчужден от
Р.И.С. – 1/36 ид. ч.,Р.И.С. – 1/36 ид. ч., Е.А.Г. – 1/108 ид. ч., А.С.И. –
1/108 ид. ч. за изграждане на обект „Южно платно на бул. Васил Левски в
отсечката от пробива на бул. Цар Освободител до бул. Сливница“ и е определено
обезщетение на собствениците в съответствие с оценка на лицензиран оценител.
С АЧОС № 5196/03.11.2008г., на основание
чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС е актуван част от имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Струга“ № 23, подрайон 14, кв. 582, ПИ4.
С АЧОС № 5814/7.10.2009 г., на основание
чл.2, ал.1,т.2 от ЗОС е актуван имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Струга“ № 23,
подрайон 14, кв.582, УПИ:ІV-4, ст.кад.4.
В издадена от АГКК-Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Варна скица №15-710074-03.10.2018 г. на сграда с
идентификатор 10135.1026.18.1, находяща
се в гр. Варна, ул. „Струга“ №23 в графа “Собственици“ е вписана Община Варна-
ид. ч.11/12 от правото на собственост върху сграда, нотариален акт № 7, том
LXI, рег. 21316, дело13075 от 26.10.2009г.
В издадена от АГКК- Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. Варна скица №15-710065-03.10.2018 г. на поземлен
имот с идентификатор 10135.1026.18,
находящ се в гр. Варна, ул. „Струга“ №23 в графа “Собственици“ с вписана Община
Варна- ид. ч. 1/12 от правото на собственост, АЧОС № 200 от 13.10.2008 г.,
както и ид. ч. 11/12 от правото на собственост , АЧОС № 7 от 26.10.2009 г.
Събраните гласни доказателства –
показанията на свид.А. А. Б. установяват, че имотът на ул. “Струга” е бил къща
на един етаж с постройка и външна тоалетна и дворно място около 450 кв.м. В
момента същата е срутена, а мястото не е оградено. Свидетелката е категорична,
че ищците Л.и А. винаги са ползвали къщата.
По предявения положителен установителен иск
по чл. 124 от ГПК за установяване на правото си на собственост върху имота въз
основа на изтекла десетгодишна давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС,
ищците твърдят, че са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение в
периода от 2000 г. до 2018 г. Оспорвайки тези твърдения, ответникът се позовава
на АЧОС № 5196/13.10.2008 г., издаден на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.
Тъй като няма правопораждащо действие, при
спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване
правото на собственост. Видно от съдържанието на оспорения АЧОС е, че като
основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС,
предвиждаща, че общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в закона, като
ответникът се позовава на действащия мораториум. За приложимостта му следва да
бъде доказано, че към момента на установяване на владението от ищците – 2000
г., имотът е бил собственост на държавата, респ., на общината. Доказателствата по делото не обосновават
извод, че с издаването на АЧОС ответната община е валидирала съществуващи свои
права. От издаденият АЧОС № 5196/03.11.2008 г. на
основание чл. 2, ал. 1,
т. 7 ЗОС не следва, че имотът е
общински, тъй като актът
няма вещно - прехвърлително действие. Следователно, мораториумът по пар. 1 ЗИД на
ЗС, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече, е
неприложим.
Настоящата инстанция изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд, че предвид липсата на доказателства
обезщетението за извършеното през 2008 г. отчуждаване да е заплатено на всички
правоимащи, а само на част от наследниците на С.Г., заповед № 1262/24.04.2008
г. не е произвела правно действие, по арг. на чл. 29, ал. 3 от ЗОС. Допълнителен
довод да се отрече правопораждащият му ефект е разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗОС, допускаща отчуждаване на части от имот само когато остатъкът от имота
отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид,
местонахождение и предназначение, доказателства за което не са представени от ответника.
Предвид оборването на легитимиращият ефект
на АЧОС и заповедите за отчуждаване на кмета на Община Варна, съдът е обсъдил твърденията
на ищците за придобиването на имота по давност и е кредитирал показанията на
свидетеля А.Б., като основани на непосредствени и продължителни впечатления и
съответстващи на останалия доказателствен материал. Преценените в съвкупност
доказателства установяват, че Р.Г., съвместно с И.М. и Й.Ж. - праводатели на
ищците са установили владението си върху процесния имот през 1983 г. и са заплащали
данъци за него, следователно, владението е осъществявано и явно. Съгласно
презумпцията на чл. 69 ЗС праводателите на ищците са имали качеството владелец,
от което следва, че е установен фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС и същите
са придобили собствеността чрез осъществено явно, спокойно и непрекъснато
владение в изискуемия от закона срок, повече от 10 години. Този давностен срок
не е прекъснат или спиран след отмяната на отчуждаването от 1992 г., т. е.
владението им не е смутено. Тези техни фактически действия са владелчески, а
събраните доказателства не оборват презумпцията на чл. 69 ЗС,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен,
а обжалваното решение – потвърдено, като въззивникът заплати на въззиваемите
сумата от 2700 лева – разноски по делото за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 639/27.05.2019 г. по
гр.д.№ 2598/18 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от
Кмета И. Н. П., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.Ч. и А.И.А., сумата от 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева,
разноски по делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъдеобжалвано пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.