РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Благоевград, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102824 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от БР. Г. ШК., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. Ул. „Д.", № , вх. , ап., чрез: адв. М.У. Съдебен адрес: гр. Б. Ул. „Т. А., № , с
която срещу „Ф. и." ЕАД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Х. И., №
представлявано от Л. К.Д. е предявен отрицателен установителен иск - за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на „Ф. и." ЕАД, с
ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Х. И.", № , представлявано от Л. К. Д.
сумите по изпълнителен лист от дата 18.11.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 1779/2015 г. по
описа на PC Б., както следва:
- сумата от 1101,71 лв. (хиляда сто и един лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор паричен заем № от
м.04.2010г., сключен между „Д. Ф. И." АД (с ново наименование БНП „П. П. Ф." ЕАД) и
длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014 г. от БНП „П. П.
Ф." ЕАД на Ф. И." ЕАД;
- сумата от 515,29 лв. (петстотин и петнадесет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 28.05.2010 г. до 15.10.2010
г.;
- сумата от 559,66 лв. (петстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 29.05.2010 г. до 30.07.2015 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 31.08.2015 г. до датата на подаване на настоящата
искова молба в съда в размер на 692,54 лв. (шестстотин деветдесет и два лева и петдесет и
четири стотинки); както и направените по заповедното производство разноски от 43,53 лв.
(четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки) за заплатена държавна такса и сумата от
300,00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по
давност - правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на
ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че с ответната страна са съответно длъжник и взискател по
изп.дело № 868/2021г. по описа на ЧСИ Б.В. , с район на действие ОС Б., като съобщението
1
за делото получил на 12.10.2021 г., с което бил уведомен, че дължи вземане по
изпълнителен лист от 18.11.2015г., издаден по ч.гр.д.№ 1779/2015г. по описа на БРС .
Посочва се, че със същото съобщение на ищеца е съобщено, че му е наложен запор на
трудовото възнаграждение и на собствените му два леки автомобила. Оспорва се от ищеца,
че дължи вземането по изпълнителния лист.
Твърди се, че по този изпълнителен лист е образувано изп.дело № 753/2016г. по
описа на ЧСИ Б. В., което е прекратено с Постановление на ЧСИ Б. В.на 05.04.2021 г., на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, а на 12.05.2021 г. ответника е получил обратно
оригинала на описания по-горе изпълнителен лист.
Твърди се, че със заявление вх. № 9582/23.06.2021 г. ответника е представил пред
ЧСИ Б. В. изпълнителния лист и е поискал образуване на новото изпълнително дело.
По новообразуваното такова под № 868/2021г. са извършени справки и изпълнителни
действия на 05.10.2021г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и
запор на двата му автомобила.
Твърди се, че последното извършено изпълнително действие по изп.дело №
753/2016г. е на 28.09.2016г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
като след тази дата изпълнителни действия не са извършвани, поради което се твърди, че по
силата на закона е настъпила перемпция на 28.09.2018г., независимо от датата на издаване
на постановлението на съдия изпълнителя за това едва на 05.10.2021г.
Твърди се, че с образуването на изп.дело № 868/2021г. и извършването на изпълнителни
действия по него са невалидни такива, като извършени по погасено по давност вземане.
Твърди се, че в случая последното валидно изпълнително действие е било извършено по
изп.дело № 753/2016г. на 28.09.2016г. , от която дата в продължение на 5 години давността
не е била прекъсвана и към 05.10.2021г. , когато са извършени изпълнителни действия по
изп.дело № 868/2021г. на 05.10.2021г. давността е била изтекла.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен
интерес от предявяване и поддържане на отрицателния установителен иск.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
изискване и прилагане на материалите по ч.гр.д.№ 1779/2015г. по описа на РС Б..
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.
От ответната страна не се оспорват следните факти:
- че на 28.4.2010г. между ищеца в качеството му на кредитополучател и „Д. Ф. И." АД (с
ново фирмено наименование „БНП П. П.Ф." ЕАД), в качеството му на кредитодател е
сключен договор за паричен заем № вземането по който е прехвърлен на ответника по
силата на договор за цесия от 08.07.2014г. ;
- не се оспорва и фактът на издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1779/2015г. по описа на PC Б.;
- не се оспорват и твърденията, че въз основа на изпълнителния лист ответната страна е
образувала изп. дело № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. И.В., per. № 890, което е прекратено
на осн. чл. чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, както и че е образувано ново изп. дело № 868/2021г. по
описа на ЧСИ Б. В. с pen № 890.
Твърди се, че по изп. дело № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. В., с pen № 890 КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд Б. са предприети следните действия: на 08.09.2016г. е
образувано изп. дело № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. В., с per. № 890 КЧСИ. С молбата за
образуване на изпълнителното дело ответникът сочи, че е поискал предприемане на
изпълнителни действия - налагане на запор на банкова сметки и вземания от трети лице,
както и налагане на запор и/или възбрана върху открито имущество на длъжника, с която
молба за образуване на изпълнителното дело на съдебния изпълнител са възложени и
действията по чл. 18 ЗЧСИ.
2
Сочи се, че на 04.10.2016г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца
при работодателя „А. Р." ЕООД, за което на 28.09.2016г. съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение до третото задължено лице - работодателя. Запорът се считам за
наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното
съобщение. Предвид това, че отговорът от „А. Р." ЕООД е съставен на 04.10.2016г. следва да
се приеме, че на тази дата е наложен запора на трудово възнаграждение.
По изп. дело № 868/2021г. по описа на ЧСИ Б. В., с per. № 890 КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Б. се твърди, че са предприети следните действия:
- на 23.06.2021г. е образувано изп. дело № 868/2021 г. по описа на ЧСИ Б. В., с pen №
890 КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело доверителят ми е поискал
предприемане на изпълнителни действия - налагане на запор на банкова сметки и вземания
от трети лице, както и налагане на запор и/или възбрана върху открито имущество на
длъжника. С молбата за образуване на изпълнителното дело на съдебния изпълнител са
възложени и действията по чл. 18 ЗЧСИ.
- на 12.10.2021г. е наложен запор на банкова сметка в „Ю. Б." АД, за което на
5.10.2021г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице
- банката.
- на 14.10.2021г. е наложен запор на банкова сметка в „П.и.б. АД, за което на 5.10.2021г.
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице - банката.
- на 15.10.2021 г. е наложен запор на върху пътни превозни средства с peг. № и № от
сектор „П.п." при ОД на МВР гр. Б., за което на 5.10.2021г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до третото задължено лице.
- на 05.10.2021г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото
задължено лице - работодател „С. 05" ООД, при който е наложен запор на трудово
възнаграждение.
Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането на ответника, обективирано в
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1779/2015 г. по описа на PC Б. е погасено по
давност.
Оспорва се твърдението, че последното валидно изпълнително действие по изп. дело
№ 753/2016г. по описа на ЧСИ Б.В. е предприето на 28.09.2016г., а първото изпълнително
действие по изп. дело № № 868/2021г. по описа на ЧСИ Б. В. е предприето на 05.10.2021г.,
поради което между двете действия е изминал период по-дълъг от пет години и давностният
срок, в рамките на който вземането може да бъде събрано по принудителен начин е изтекъл.
Твърди се, че посочените изпълнителни действия са прекъснали срока на
погасителната давност, като между нито едно от действията, предприети по двете
изпълнителни дела не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
Изтъква се, че по отношение на процесното вземане приложимия давностен срок е
пет годишен при подробно обосноваване на правни доводи за това.
На следващо място, изпълнителните дела - изп. дело № 753/2016г. и изп. дело №
868/2021г. и двете по описа на ЧСИ Б. В., с per. № 890 КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд Б. се сочи, че са образувани след постановяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква се, че за прекъсване на
давността се изтъква, че е достатъчно само извършването на изпълнителното действие да
бъде поискано от взискателя, а не с реалното му извършване от съдия - изпълнителя.
Сочи се, че на 04.10.2016г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца
при работодателя „А. Р." ЕООД по изп. дело № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. В., а на
23.06.2021г. по молба на ответника е образувано изп. дело № 868/2021г. по описа на същия
ЧСИ, с която молба са са възложени и действията по чл. 18 ЗЧСИ. За горния период се сочи,
че не са изтекли 5 години за погасяване на спорното вземане по давност.
Доказателствени искания на ответната страна са за изискване и прилагане на ч.гр.д.№
1779/2015г. по описа на PC Б., сасно и на преписи от изп. дело № 753/2016г. по описа на
3
ЧСИ Б.В., с рег. № 890 КЧСИ и изп. дело № 868/2021г. по описа на ЧСИ Б. В., с рег. № 890
КЧСИ.
Правна квалификация - предявеният от ищеца отрицателен иск е с правно основание
чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са преписи от изпълнителни
дела № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. В. с рег. № 890 КЧСИ и изп. дело № 868/2021г. по
описа на ЧСИ Б. В., с рег. № 890 КЧСИ.
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Не се оспорват от страните следните следните факти и обстоятелства:
- че на 28.4.2010г. между ищеца в качеството му на кредитополучател и „Д. Ф. И." АД (с
ново фирмено наименование „БНП П. П. Ф." ЕАД), в качеството му на кредитодател е
сключен договор за паричен заем № , вземането по който е прехвърлен на ответника по
силата на договор за цесия от 08.07.2014г. ;
- не се оспорва и фактът на издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
19.11.2015г. по ч.гр.д.№ 1779/2015г. по описа на PC Б. за процесните суми и основание;
- не се оспорват и твърденията, че въз основа на изпълнителния лист ответната страна е
образувала изп. дело № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. И. В. peг. № 890, което е прекратено
на осн. чл. чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, както и че е образувано ново изп. дело № 868/2021 г. по
описа на ЧСИ Б.В., с peг. № 890.
Изпълнително дело № 753/2016г. е образувано по молба от взискателя „Ф. И.“ ЕАД
на 08.09.2016г. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал
предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор на банкови сметки на
длъжника, както и възбрана на негово недвижимо имущество. Със същата молба
взискателят е възложил на ЧСИ действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На 04.10.2016г. по това изп.дело е връчена запорно съобщение за налагане на запор
върху трудово възнаграждение на ищеца при работодателя „А. Р.“ ЕООД, като запорното
съобщение е изпратено от ЧСИ до третото задължено лице – работодателя на 28.09.2016г.
Изп.дело № 753/2016г. е прекратено с постановление от 05.04.2021г. от ЧСИ, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК .
С молба от 23.06.2021г. до ЧСИ В.от ищеца – „Ф. И.“ ЕАД е поискано образуване на
ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, по който е било
образувано предходното прекратено изп.дело № 753/2021г.
С молбата с искане за образуване на изп.дело взсискателят е поискал и извършване на
изпълнителни способи – запори, възбрани, както и на ЧСИ са възложени действия по чл.18
от ЗЧСИ. По тази молба е образувано ново изп.дело под № 868/2021г. по описа на ЧСИ В..
По новообразуваното изпълнително дело № 868/2021г. са извършени следните
действия:
- на 12.10.2021г. е наложен запор на банкова сметка в „Ю. Б." АД, за което на 5.10.2021г.
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице - банката.
- на 14.10.2021г. е наложен запор на банкова сметка в „П.и.б." АД, за което на
5.10.2021г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице
- банката.
- на 15.10.2021 г. е наложен запор на върху пътни превозни средства с per. №и № от
сектор „П. п." при ОД на МВР гр. Б. за което на 5.10.2021г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до третото задължено лице.
- на 05.10.2021г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото
задължено лице - работодател „С. 05" ООД, но няма данни запорното съобщение да е
получено валидно от работодателя.
4
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124 ГПК. По правната
си същност искът е отрицателен установителен и предоставя възможност на длъжника да
оспори вземането и свързаната с това материалноправната законосъобразност на
изпълнението, като съгласно ал.2 на същата разпоредба може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяването му - да се оспори чрез иск
изпълнението по висящ изпълнителен процес за събиране на вземане по процесния
изпълнителен лист поради изтекла 5-годишна давност.
По гореизложените съображения съдът приема, че процесният иск е допустим,
поради което дължи произнасяне по неговата основателност.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, т.е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение. Процесното вземане се погасява, ако в 5 годишен срок
взискателят не е извършил действия, с които да прекъсне давността или са настъпили
обстоятелства, водещи до спирането й.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С прекъсването започва да тече нова
давност, която всякога е пет годишна.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа а
влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на
давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени
по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
5
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали и кога той ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, което е настъпило по право,
като нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
С цитираното ТР се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.
д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на
изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през
нейното времетраене течението на давностния срок се спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и
съответно продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди
приемането на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика, която все
още не е уеднаквена със задължителен тълкувателен акт. В тази връзка е образувано тълк. д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което към сегашния момент не е приключило. Трябва да
бъде предпочетено схващането, че загубването на силата на постановлението не се ползва с
ретроактивен ефект, а се прилага от издаването на тълкувателното решение – 26.06.2015 г.
Аргумент за приемане на такова тълкуване е гарантиране на принципа за гарантиране на
правната сигурност (вж. по този въпрос Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. – и двете по описа на ІV г. о. на
ВКС, както и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС).
В най-новата съдебна практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV г. о. на ВКС), формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно
решение, са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение, считано от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за
давността, нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
В конкретния случай съдът счита, че валидно изпълнително действия за прекъсване на
давността е извършено за първи път на 08.09.2016г. с образуване на изпълнително дело №
735/2016г. по описа на ЧСИ Б.В.. С молбата, с която е поискано образуване на
изпълнително производство взискателят е поискал извършване и на конкретен изпълнителен
способ – запор, възбрана и изрично е налице възлагане действия по чл.18 ЗЧСИ. С това е
прекъсната давността.
С прекъсването на давността започва да тече нова – 5 годишна такава.
По това изпълнително дело поискания запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен на 04.10.2016г.
Съобразно цитираната актуална съдебна практика – Решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС – изрично е посочено следното- „В чл. 116, б. "в" ЗЗД е
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
6
публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на
други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се
счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В цитираното решение, на което като съдебна практика се позовава и самият ищец
изрично е обобщено, че образуването на изпълнително дело и молбата с искане за
образуване на такова, дори да съдържа искане за конкретен изпълнителен способ, не
прекъсват давността, ако това изпълнително действие не се реализира, не се осъществи, а
ако се извърши от съдия – изпълнителя съответния поискан от взискателя изпълнителен
способ давността ще се прекъсне, но с ефект от поискването му, освен ако осъществяването
му е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното
прилагане.
Предвид тези правни доводи следва да се приеме, че в случая става дума за едно
прекъсване на давността в рамките на изп.дело № 735/2016г., а именно това с искането на
кредитора за образуване на индивидуален изпълнителен процес с молбата от 08.09.2016г. и
извършване на конкретен изпълнителен способ , като такъв е извършен от съдия
изпълнителя с налагане на запор върху трудовото правоотношение на ищеца, но налагането
на запора с по- късна дата има значение на прекъсване на давността към датата на поискване
на този изпълнителен способ от взискателя.
Считано от 08.09.2016г. е започнал да тече нов 5 – годишен срок за погасяване на
вземането, който срок изтича на 08.09.2021г. Преди последната дата обаче има подадена
молба от взискателя на 23.06.2021г., с искане за образуване на нов изпълнителен процес –
изп.д.№ 868/2021г. В рамките на новообразувания изпълнителен процес са извършени
запори на банкови сметки на длъжника на 12.10.2021г. с наложен запор на банкова сметка в
„Ю. Б." АД, на 14.10.2021г. с наложен запор на банкова сметка в „П.и. б." АД, за което на
5.10.2021г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до третото задължено лице
– банката и 15.10.2021 г. с наложен запор на върху пътни превозни средства с per. № и №
от сектор „П. п." при ОД на МВР гр. Б. За извършване на тези действия ЧСИ е уведомил
взискателя, че какви и колко суми дължи и на какво основание и с получаване на първото
съобщение същите са внесени от взискателя. Не е налице соченото от ищеца бездействие от
страна на взискателя във връзка с неплащането им. Според цитираното решение Решение №
37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС се има предвид неоказване на
съдействие иили осуетяване извършването им , но е не и в хипотеза на липса на
първоначално внасяне., а такова неизпълнение, което не е извършено въпреки дадения ясни
и точни указания за внасяне, както по основание, така и по размер. Противно тълкуване би
означавало по принцип да се отрече напр.правото на иск, на жалба, ако ищецът,
респ.жалбоподателят не внесат незабавно с иска си, респ.жалбата дължимата държавна такса
или необходими разноски за определено процесуално действие. Органът, до който е
адресирано искането, дължи преценка за това дали искането за защита е свързано с дължима
такса, нейния размер и основание за плащане и се дължи указване на задължената страна да
ги в внесе в определен срок. С други думи, изтичането на давностен срок преди извършване
на конкретен изпълнителен способ, не се отразява на възможността за обратно действие на
7
прекъсването, в случаите, когато този способ е поискан от взискателя в рамките на този
срок и преди изтичането му, в случаите, когато на взискателя е указано в дадения срок
същият е заплатил необходимите такси и разноски и в този смисъл е оказал необходимото за
изпълнението съдействие, какъвто е процесния случай.
По изложеното съдът счита направеното оспорване за неоснователно. От образуване
на първото изпълнително дело по изп.д.№ 735/2016г. на 08.09.2016г., по което има
извършено валидно изпълнително действия до образуване на второто изп.дело под №
868/2021г. на 23.06.2021г. , по което също има извършени валидни изпълнителни действия,
не е изтекъл необходимия 5 – годишен срок за погасяване на вземането по давност.
Не са доказани всички законови предпоставки за уважаването на иска, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват, претендираните от него
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден
да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм.. – ДВ, бр. 8 от 2017г./
вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ възлиза на сумата от 100 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от горното и на основание чл.439, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК, РС Б.,
Гражданско отделение
РЕШИ:
На основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК, ОТХВЪРЛЯ предявения от БР. Г.
ШК., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. Ул. „Д.", № , вх. , ап., чрез: адв. М.У. , със съдебен
адрес: гр. Б. Ул. „Т. А.", № срещу „Ф. и." ЕАД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Х. И., № представлявано от Л. К. Д. отрицателен установителен иск - за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на „Ф.
и." ЕАД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И.", № , представлявано
от Л. К. Д. сумите по изпълнителен лист от дата 18.11.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
1779/2015 г. по описа на PC Б., както следва:
- сумата от 1101,71 лв (хиляда сто и един лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор паричен заем № от. М.
04.2010 г., сключен между „Д. Ф. И." АД (с ново наименование БНП „П. П. Ф." ЕАД) и
длъжника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014 г. от БНП „П. П.
Ф." ЕАД на Ф. И." ЕАД;
- сумата от 515,29 лв (петстотин и петнадесет лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 28.05.2010 г. до 15.10.2010
г.;
- сумата от 559,66 лв (петстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 29.05.2010 г. до 30.07.2015 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 31.08.2015 г. до датата на подаване на настоящата
искова молба в съда в размер на 692,54 лв (шестстотин деветдесет и два лева и петдесет и
четири стотинки); Както и направените по заповедното производство разноски от 43,53 лв.
(четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки) за заплатена държавна такса и сумата от
300,00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по
давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА БР. Г. ШК., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б. ул.. „Д., № , вх. , ап., чрез: адв. М.У. , със съдебен адрес: гр. Б.Ул. „Т. А.", № да заплати
8
на „Ф. и." ЕАД, с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И.", №
представлявано от Л. К.Д. сумата от 100,00 /сто/ лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Б., в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9