№ 969
гр. Благоевград, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500762 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл. ..“, Б. п. С., сгр. ..., представлявано от Дж.Кр.К.,
заедно с М.С., чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б. ..., срещу Разпореждане
№ 1025 от 08.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 790 от 2022г. по описа на РС Разлог, в
частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление от "Й.Б." ЕАД /с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД, срещу длъжника И. Н. С., с ЕГН **********, с адрес гр.Р. ...., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 124,98 лева /сто двадесет и
четири лева и деветдесет и осем стотинки/ - неустойка във връзка с предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 11.11.2019г.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното разпореждане в обжалвана му част.
Поддържа се, че по процесните договори заявителят претендира стойността на 3 – месечни
абонаментни такси, взети без ДДС, като не става ясно като се вземе предвид това, как
претендираните суми не отговарят на изискванията на добрите нрави, както и на
изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Посочва
се, че претендираната неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и
не е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Твърди се, че приемайки изначално погрешна позиция, първостепенният съд съответно е
приложил чл.411, ал.2, т.3 от ГПК в протИ.речие с материалния закон. Твърди се, че при
положение, че абонатът е преустановил изпълнението си по договора, не може да се
обоснове ползването на преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на
по- ниски цени.
Поддържа се, че заявителят претендира стойността на 3 – месечни абонаментни такси без
ДДС. Поддържа се, че процесният договор е сключен на дата 11.11.2019г. и е съответно със
срок на действие 24 месеца. Неизпълнението на абоната започва от месец 04/2020г., т.е
абонатът не е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечната абонаментна
цена дори и за половината от срока на договора. В тази връзка не уговорената неустойка ще
доведе до неоснователно обогатяване, а непрекратяването на договора в случай, в който
абонатът не заплаща дължимите от него абонаментни такси, защото съгласно общите
условия при незаплащане на задължението в срок се преустановява достъпа до мобилни
1
услуги. Ако операторът не прекрати договора, то в негова полза всеки месец ще се дължи
цената на месечния абонамент при това без първият да е предоставил дължимото по
договора, доколкото абонатът не е заплатил в срок дължимото по издадената фактура.
Именно уговорената неустойка в размер на 3 – месечни абонаментни такси без ДДС цели
постигане на основните функции на неустойката – превантивна – да стимулира страната да
изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора и
обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на
договора.
Твърди се, че неустойката не представлява облага за оператора, каквато би получил, ако
договорът не е прекратен. Начинът на формиране на неустойката прави същата да не
позволява на оператора да получи цялата цена, независимо от това, дали след
прекратяването се предоставят услуги или не. При уговорен срок на договора и при
изначално уговорен праг на неустойката не може да се направи извод, че клаузите от които
произтича вземането за неустойка, създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор.
При направените с частната жалба оплаквания, се иска от съда да отмени постановеното от
РС Разлог разпореждане в обжалваната му част, като вместо това да постанови да се издаде
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка.
Препис от частната жалба не е изпратен до длъжника, в който смисъл е разпоредбата на
чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Подадената частна жалба е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна имаща
правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните:
Районен съд Разлог е сезиран от "Й.Б." ЕАД със заявление по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение за сума в общ размер от 250,10 лв.,
представляваща: 125,12 лева, дължими и незаплатени абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури № ... за периода от 15.03.2020г. до
14.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението до
окончателното погасяване на дълга, и 124,98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 11.11.2019г. за мобилен номер ..., представляваща стойността
на 3 месечни абонаменти такси.
По отношение на вземането от 124,98 лева, представляващо неустойка, съставът на РС
Разлог е приел, че същото произтича от уговорки, които имат неравноправен характер. В
тази връзка първоинстанционният съдебен състав е посочил, че клаузата, посредством която
се предвижда, че при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя
последният дължи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата надхвърля обезщетителната й функция и
води до неоснователно обогатяване, че е в разрез с принципа за добросъвестност и води да
наличието на клаузи от договора, създаващи значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като на основание чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК частично е отказал издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане за
неустойка.
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
спорно или не. Затова проверката, която сезираният със заявлението съд извършва по
подаденото заявление, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението
на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се
предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, посредством
горепосочено изменение и допълнение е разписано, че съдът отказва издаване на заповед за
изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на
клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи
не само за формалната редовност на заявлението, но и за съществуването или
2
предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от
общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично
задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за
цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е породено
процесното парично вземане. Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е
страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В
настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението
договор за мобилни услуги и допълнително споразумение е видно, че И. Н. С. - лицето, за
което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с "Т.Б." ЕАД има
качеството на потребител. Въззивният състав на ОС Благоевград, счита че РС Разлог
правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на
сумата от 124,98 лв. представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на
договори. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на
договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. д. №
1/2009г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедлИ.ст в
гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение
преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент
е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение. При
сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да
предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви
интервал. От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са
онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством тях се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя – икономически по-
слабата страна. От съдържанието на представения към заявлението Договор за мобилни
услуги, допълнително споразумение, както и от общите условия към него, представляващи
неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява
своите задължения. Въпреки това, в договора за мобилни услуги е предвидено единствено,
че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента– оставащите абонаментни
вноски до края на срока на договора, но не повече от три стандартни месечни абонаментни
такси без вкл. ДДС, както и такава част от разликата между стандартната цена на
предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента
на сключване на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството,
каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва. Тоест, ако потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния
оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. В същото време, видно е
от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му не е предварително
договаряно между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе
върху разпоредбите му и клаузите по него не са индивидуално договаряни. От изложеното
се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се
е възползвал от положението на икономически по силна страна, която има възможност да
повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства „Т.Б.“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения
бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен
по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при
3
неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва в така сключения договор за
предоставяне на мобилни услуги. Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав стига
до извод, че така, както е уговорена клаузата за неустойка, същата създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на
потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентиращи
неустойка в тежест на физическото лице - потребител, имат неравноправен характер. С
оглед изложеното въззивната инстанция споделя изцяло приетото от първостепенния съд,
като намира, че е съобразено със ЗЗП.
Предвид горното РС Разлог правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за
вземането за неустойка, тъй като е породено от клаузи, за които настоящият състав приема,
че са неравноправни, поради което подадената жалба срещу разпореждането в обжалваната
му част следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. С., р-н „Мл.“, ж.к. „Мл. ..“, Б. п. С., сгр. ..., представлявано от
Дж.Кр.К., заедно с М.С., чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б. ..., срещу
Разпореждане № 1025 от 08.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 790 от 2022г. по описа на РС
Разлог, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление от "Й.Б." ЕАД /с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД, срещу длъжника И. Н. С., с ЕГН **********, с адрес гр.Р. ...., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 124,98 лева /сто двадесет и
четири лева и деветдесет и осем стотинки/ - неустойка във връзка с предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 11.11.2019г.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4