Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../30.09.2022 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело № 13717 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №195638/10.09.2020г.,
постановено по гр.д. №41317/2018г. по описа на СРС, 71 състав, са отхвърлени
предявените от Н.К.И. срещу Г. Ф. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 921,62 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, по повод
настъпило на 25.06.2017г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
08.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането и с разноските за
производството. Осъдена е Н.К.И. да заплати на Г. Ф. на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК сумата от 400 лева – разноски за производството и юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е
въззивна жалба срещу решението от ищцата Н.К.И., чрез пълномощника адв. В.О., с
която се излагат оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, като същият се ползва и с формална, и с материална доказателствена сила,
поради което доказателствената тежест за оспорване на документа пада върху
ответника. Поддържа се, че съставеният протокол за ПТП кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства, включително и тези по воденото
досъдебно производство, като от същите се установявало, че неустановен водач на
неизвестен мотоциклет с неустановена марка, модел и рег. №, е нарушил правилата
за движение по пътищата и станал притича за настъпване на ПТП, при което по
непредпазливост причинил на ищцата телесни увреждани. Излагат се доводи, че
неправилно съдът не кредитирал заключението на САТЕ, като същото било основано
не само на оспорения констативен протокол, но и на останалите събрани по делото
доказателства, включително и доказателствата по досъдебното производство. По
делото било установено също така, че ищцата е претърпяла описаните в исковата
молба травматични увреждания, както и, че е направила разходи за лечение в
размер на 921,62 лева, като същите били
в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Налице било влязло в сила решение
между страните във връзка със същото ПТП, с което било прието за установено, че
е осъществен фактическият състав на деликта, като причина за настъпване на
произшествието били субективните действия на водача на неустановения
мотоциклет, който, застигайки отзад велосипеда, не осигурил безопасна дистанция
и го ударил, като водачът на мотоциклета извършил нарушение на чл.42, ал.2, т.1
от ЗДвП, с което причинил процесното произшествие. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
жалбата от насрещната страна Г. Ф.. Излагат се доводи, че не са доказани в
съвкупност елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, за да
бъде ангажирана отговорността на Г. Ф.. Констативният протокол за ПТП бил
съставен само по данни на пострадалата, поради което същият нямал материална
доказателствена сила в частта относно обстоятелства и причини за ПТП, като
механизмът на настъпването му бил оспорен от ответника. Липсвали доказателства,
които да послужат за изготвяне на заключението на САТЕ, като същото било
изготвено единствено въз основа на оспорения констативен протокол за ПТП,
поради което не следвало да се кредитира. Поради това моли решението да бъде
потвърдено.
Съдът, като
обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Софийски районен
съд е сезиран с предявен от Н.К.И. срещу Г. Ф. осъдителен иск с правно
основание чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за сумата 921,62 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение
(лекарства, потребителска такса по КП, медицински пособия и консумативи),
вследствие на претърпени травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на
25.06.2017г. около 19.15 часа в с. Негован, по ул. „Васил Левски“, по вина на
водач на неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ, Гаранционният Ф. изплаща на увредените лица от Ф.а за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България
от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Съгласно чл.
558, ал. 5 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, ако Гаранционният Ф. не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл. 380.
За успешното
провеждане на така предявения иск по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) настъпило
пътно - транспортно произшествие с участието на ищеца и моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство); 2) причинени на ищеца вреди в
пряка причинна връзка с произшествието; 3) наличие на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане (виновно противоправно поведение на
неустановения водач при причиняване на ПТП, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат) и 4) липсата на обективна възможност за идентифициране на
МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено
увреждане, респ. да бъде идентифициран неговият собственик/водач.
С оглед
становищата на страните, поддържани пред двете съдебни инстанции, спорен по
делото е механизмът на настъпване на ПТП.
Въззивната
инстанция намира, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, сочат, че на 25.06.2017г. ищцата, управлявайки велосипед, е
участвала в ПТП, като е била ударена от мотоциклет по време на движение. В тази
насока са констатациите в представения констативен протокол за ПТП, съставеният
по досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие, и
потвърждаващите ги заключения на САТЕ и СМЕ.
Представените
констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие са
съставени след оглед на място от длъжностни лица – служители на МВР, в кръга на
службата им и по установените в закона ред и форма.
Съобразно чл.
179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично
възприетите от длъжностното лице факти, като в случая протоколите са съставени
от полицейски служители след посещение на място, като служителите са установили
разположението на управлявания от ищцата велосипед на пътното платно, което е
отразено и на съставената скица, както и вида и характера на нанесените щети по
велосипеда. По отношение на удостоверените пряко възприети факти от съставителя
на протокола, относими за определяне на механизма на ПТП, същият представлява
официален свидетелстващ документ. Отразените в протокола обстоятелства са
потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото САТЕ. От
заключението по същата се установява, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на неустановения водач на мотоциклет, който при избраната скорост
на движение и отстояние спрямо останалите участници в движението, като не
спазил странична дистанция между мотоциклета и движещата се попътно
велосипедистка, реализирал удар между двете ППС.
От кредитираното
заключение на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла
следните травматични увреждания: счупване на костите на лявата подбедрица (малък
и голям пищял) в глезенния им край, както и, че са налице медицински основания
да се приеме пряка причинна връзка между процесното ПТП и установените травми.
От
постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство поради
неразкриване на извършителя се установява и липсата на обективна възможност за
идентифициране на МПС от органите на досъдебното производство, с което е било
причинено увреждането, респ. да бъде идентифициран неговият собственик/водач.
Установява се и наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние от страна на водача на неустановения
мотоциклет, който в нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, застигайки процесния
велосипед не е осигурил безопасна дистанция между двете ППС и го е ударил, като
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е
налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и
претърпените от ищцата вреди.
Размерът на направените от ищцата разходи за лечение
се установява от представените по делото писмени доказателства, като от
кредитираното заключение на СМЕ се установява, че тези разходи са относими към
вида на травмата и нейното лечение.
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен
и доказан в пълния му предявен размер, поради което и предвид несъвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение, с което искът
е отхвърлен, следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с
което на ищцата се присъжда претендираното вземане, ведно със законната лихва.
При този изход на спора на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер
на 350 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 25 лева.
Пълномощникът на ищцата адв. В.О. е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Според чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по
ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съобразно трайната практика на ВКС за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е
достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен
в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски
съобразно правилата на чл.78 ГПК. В случая основание за предоставяне на безплатната
правна помощ е посочено едва в представения списък по чл.80 от ГПК, но предвид
липсата на оспорване от насрещната страна на посочените в списъка по чл.80 от ГПК основания за предоставяне на безплатна правна помощ, както и предвид липса
на доказателства по делото, които да ги опровергават, в полза на адв. О. следва
да бъде присъдено възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е
въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №195638/10.09.2020г., постановено по гр.д.
№41317/2018г. по описа на СРС, 71 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.1
от КЗ Г. Ф., с адрес ***, да заплати на Н.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. В.О.,
сумата от 921,62 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение
(лекарства, потребителска такса по КП, медицински пособия и консумативи),
вследствие на претърпени травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на
25.06.2017г. около 19.15 часа в с. Негован, по ул. „Васил Левски“, по вина на
водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на
350 лева за първоинстанционното
производство и в размер на 25 лева
за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ГПК Г. Ф., с адрес ***, да
заплати на адв. В.В.О., с адрес ***,
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата за
първоинстанционното производство в размер на 360 лева и за въззивното производство в размер на 360 лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.