Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К.П.П. ***, с посочен съдебен адрес:***, *** подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0322-000067 от 21.05.2023г. , издадена от мл. автоконтрольор в РУ- Правец към ОДМВР- София.

Жалбоподателят счита, че заповедта е нищожна, поради издаването от административен орган, неразполагащ с компетентност за това. Излага съображения, че ЗППАМ по ЗДвП следва да се издават от Министъра на вътрешните работи или изрично оправомощени от него лица, а от посочената Заповед №517з-2035/14.04.2022г. на Директора на ОДМВР-София не ставало ясно дали на последния са дадени такива правомощия, за да може от своя страна да ги делегира на конкретни служители от подчинените му районни управления. Жалбоподателят твърди също, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на всички спорни обстоятелства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Излага и съображения, че заповедта е немотивирана по отношение срока на наложената ПАМ. Моли заповедта да се обяви за нищожна. Претендира разноски.

В допълнителна молба, депозирана чрез пълномощник, се доразвиват оплакванията за издаването на оспорената заповед от некомпетентен орган. Поддържа се претенцията за разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор в РУ- Правец към ОДМВР- София , не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не ангажира становище по жалбата.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия GA №937941 от 21.05.2023г., съставен от Г.Ц.Н.– мл.автоконтрольор при ОДМВР – София, РУ-Правец, е констатирано, че на 21.05.2023г., около 03.25 часа, в ...***...***, в посока към гр. Етрополе срещу БКС Правец, К.П.П. управлява собствения си лек автомобил „Шкода супърб“, с рег.№ ********с концентрация на алкохол. Водачът бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARNJ-0053, като уредът отчел 1.93 промила алкохол в издишания въздух. Връчен бил талон за медицинско изследване №109900 и седем броя стикери. В АУАН е посочено, че с извършеното К.П.П. виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 21.05.2023г.

От младши автоконтрольор в РУ- Правец към ОДМВР- София Г.Ц.Н.е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-0322-000067 от 21.05.2023г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС №******** и два броя регистрационни табели с № ********. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA№937941 от 21.05.2023г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 21.05.2023г. Жалбата срещу същата е подадена по електронна поща на 09.06.2023г. в 18.13ч. директно до Административен съд-Хасково, където е заведена с вх.№4470/12.06.2023г.

Видно от представения Акт за встъпване в длъжност от 21.09.2020г., мл. инспектор Г.Ц.Н.заема длъжността мл. автоконтрольор I ст. в група „Охранителна полиция“ на РУ -Правец при ОДМВР-София.

Със Заповед №517з-2035/14.04.2022г. Директорът на ОДМВР-София е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – София, сред които и младши автоконтрольори II – I степен от РУ при ОДМВР – София / т.7/, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а, б. ”б” от посочената разпоредба. Заповедта е издадена на основание т.3 от Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, чл.172, ал.1 от ЗДвП и писмо рег.№3286р-15326/30.03.2022г. на ГДНП.

Видно от Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, със същата на основание чл.165 от ЗДВП и чл.33, т.9 от ЗМВР , са определени да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР, а именно: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ – в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и СДВР.

По делото са представени Заповед №8121з-1339/08.12.2020г. и Заповед №8121з-993/29.07.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с първата от които се изменя, а с втората се изменя и допълва Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. относно определяне на служби за контрол по ЗДвП. Представена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. В т.1.3 от същата, областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по ЗДвП. С тази заповед Министърът на вътрешните работи е отменил предходно издадената на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП Заповед №8121з-1524/09.12.2016г., определяща службите за контрол по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и е подадена от лице, засегнато неблагоприятно от същия, т.е. при наличие на правен интерес. Депозирана е след законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК, но доколкото от оспорващия се излагат съображения за нищожност на атакуваната заповед, приложима е разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Твърдението за нищожност на оспорената ЗППАМ се обосновава с доводи за некомпетентност на нейния издател. Съдът намира, че в случая не се установява нищожност на заповедта на посоченото от жалбоподателя основание.

Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, буква "а", т. 6 и 7 /сред които попада и процесната/, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, а според чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Анализът на посочените разпоредби сочи, че ръководителите на службите за контрол по ЗДвП са компетентни по силата на закона да прилагат посочените ПАМ, като тази си компетентност могат да делегират на други длъжностни лица от съответната служба, а министърът на вътрешните работи единствено определя кои са службите за контрол. В тази връзка неоснователно се сочи от жалбоподателя, че ЗППАМ по ЗДвП следвало да се издават от Министъра на вътрешните работи или изрично оправомощени от него лица.

Не се споделя и твърдението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на оспорената заповед. В случая, при издаване на оспорената ЗППАМ ответникът се е позовал на Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на Директора на ОДМВР - София. Видно е, че в същата е налице позоваване на т.3 от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.165, ал.1 и чл. 170, ал.1 от ЗДвП последният е определил ОД на МВР като служби за контрол по ЗДвП. От събраните по делото доказателства се потвърждава соченото от жалбоподателя, че тази заповед е отменена със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Последното обаче не е основание да се приеме, че процесната ЗППАМ изхожда от некомпетентен орган. Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП както съгласно отменената Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., така и съгласно действащата към 14.04.2022г. Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. При това положение, макар и в Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на Директора на ОДМВР – София да се съдържа позоваване на отменената към този момент Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, не може да се приеме, че липсва надлежно оправомощаване по реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Качеството на Директора на ОДМВР-София на ръководител на служба за контрол по ЗДвП не е отпаднало с отмяната на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., напротив, то съществува и към 14.04.2022г. - момента на делегиране на правомощията по чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Със Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. Директорът на ОДМВР – София е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – София, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а, б. ”б” от посочената разпоредба. В т.7 от заповедта се визират младши автоконтрольори II – I степен от РУ при ОДМВР – София, какъвто съгласно представения Акт за встъпване в длъжност от 21.09.2020г. е ответникът, а именно мл. автоконтрольор I ст. в група „Охранителна полиция“ на РУ - Правец при ОДМВР-София, като видно от приложеното към преписката Сведение рег.№322р-8233/26.07.2023г. , последният е заемал тази длъжност и към датата на издаване на процесната ЗППАМ.

Предвид изложеното, оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. не е нищожна.

Останалите оплаквания в жалбата, свързани с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и неизлагане на мотиви относно продължителността на ПАМ не следва да се обсъждат, доколкото касаят законосъобразността на административния акт, която жалбоподателят е пропуснал да атакува в предвидения от закона срок.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.П. ***, с посочен съдебен адрес:***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0322-000067/21.05.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ- Правец към ОДМВР- София.

Решението е окончателно.

	Съдия: