Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. Павликени, 12.04.2017 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАВЛИКЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на
15.03.2017 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 392 по описа за 2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно
постановление № 16-0311-000194 от 02.09.2016 г. на Началник Група към ОДМВР – В.
Т., РУ-П. на И.Х.А., ЕГН ********** с п. адр. гр. В.
Т., ул. “***” № *** са наложени
административни наказания, както следва - глоба, в размер 20 /двадесет/
лв., на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП и глоба, в размер 100 /сто/ лв.
и лишаване от право да управлява МПС за
срок 2 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на ***.2016
г. около 15:55 часа в гр. П. на бул. „***” срещу №**, като водач на лек
автомобил - *** с per № *** - собственост на Б. Б. А. ЕГН:********** при
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
блъска паркираният лек автомобил ** с per. № *** и
като участник в ПТП не останал на място на произшествието до пристигането на
контролните органи на МВР, с което е извършил: 1) ДВИЖИ СЕ НА ЗАДЕН ХОД, БЕЗ ДА
СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАДЕ ОПАСНОСТ ЗА ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО, с
което виновно е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и 2) НЕ ОСТАВА НА МЯСТОТО НА ПТП
ДО ПРЕСТИГАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МВР ИЛИ СЛЕДСТВИЕТО, с което виновно е
нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП. Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал А., който в срок депозира жалба. Оспорва законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление, като релевира възражения
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му,
за това, че отразените в акта и постановлението фактически обстоятелства не
отговарят на действителната пътна обстановка към момента на възникналия пътен
инцидент, както и че същите са оценени неправилно от контролните органи. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В с.з. лично и чрез
защитника си поддържа и допълва доводите за незаконосъобразност в жалбата.
Въззиваемата страна, становище
не ангажира, редовно призована, не изпраща представител.
Павликенският районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
На процесната дата,
час и място А. потеглил с управляваното от него превозно средство - „***” с per № ***. За излизане от мястото, на което бил
паркирал, водачът предприел маневра – движение назад, при
която, непреценявайки разстоянието до паркирания отзад автомобил, ударил леко
предната му броня и номера със задната част на своя автомобил. След маневрата А.
слязъл, огледал автомобилите и като решил, че не са причинени от удара щети и продължил
движението си напред и се насочил към дома си.
ПТП било възприето
от лицето Б.К., намираща се наблизо. За настъпването му бил подаден бил сигнал
в МВР, в резултата на което на мястото
бил изпратен служител на РУ-П. – св. П.. По получените данни от очевидеца и
съобразно установеното на място фактическо положение /местоположението на
паркираното превозно средство, вида и локализацията на повредата/, контролните
органи съставили протокол за ПТП, приложен по делото и същевременно установили
извършителя – жалбоподателят А., който бил призован в РУ. Същият пред
полицейските служители признал, че по-рано през деня действително е потеглил
при горепосочените обстоятелства от паркинга, но заявил, че не установил
повреди по другото превозно средство.
Свидетелят П. констатирал
одраскване на предна броня, регистрационна табела, решетка, съответстващо на
изяснения в хода на проверката механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, които отразил в протокола за ПТП.
Въз основа на горните
констатации, на същата датата, в присъствието на св. К. и А.,
срещу последния него било образувано административнонаказателно производство
със съставяне на АУАН № ***/***.2016 г., като контролните органи приели, че
същият виновно е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗДвП. При предявяване на акта
соченият като нарушител не вписал
обяснения и възражения. Такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не
постъпили.
Впоследствие, при
проверката по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката
доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал атакуваното наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на А. за нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б” от ЗДвП.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: показанията на разпитаните свидетели и приобщените по реда на НПК
писмени доказателства.
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна.
При извършване на предписаната
от закона проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура, поради което и искането за неговата отмяна се явява основателно,
като съображенията за това са следните:
По отношение
нарушението, квалифицирано като такова по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
На А. е вменено, че
като водач на МПС, при извършване на маневра /движение назад/, не се е убедил,
че пътят зад него е свободен, вследствие на което причинил ПТП с паркиран
автомобил. Съдът приема, че така очертаните обстоятелства на нарушението не
изпълват фактическия състав на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава
водача на ППС, преди да започне движение
назад да се убеди, че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Видно е,
че изложените в казуса фактически обстоятелства не са относими към състава на
сочената административнонаказателна норма, тъй като липсват данни при
възникването на ПТП да е имало друг участник в движението /в смисъла на това
понятие вложен в §6, т.28 от ДР на ЗДВП/, за когото да е можел със своето поведение
жалбоподателя да създаде опасност или затруднения. Напротив, безспорно
установено е, а и такава констатация е обективирана в
обстоятелствената част на акта и постановлението, че автомобилът, с който е настъпило съприкосновение при извършената
от жалбоподателя маневра е бил паркиран и водачът му не се е намирал в него.
Вероятно именно по тази причина фактическия състав на вмененото нарушение е
описан непълно, без да се посочи текстово и цифрово нито едно от двете
предложения в ал.1 на чл. 40, тъй като нито едно от тях не е относимо към конкретната пътна ситуация. В действителност
установените по случая факти е следвало да бъдат подведени под нормата на чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно която по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В случая паркираното МПС е
представлявало опасност за движението на управляваното от жалбоподателя
превозно средство, тъй като се е намирало на пътя му при осъществяваното
движение назад и именно поради несъобразяване от страна на А. с неговото
местоположение и отстояние е възникнало ПТП.
Поради изложеното,
съдът приема, че изложените факти не изпълват състава на нарушението по чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП и незаконосъобразно деянието на жалбоподателя е квалифицирано по този текст.
По отношение нарушението, квалифицирано като
такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП.
Видно от АУАН
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност и за
това, че след като реализирал ПТП с материални щети при паркирания автомобил,
напуснал местопроизшествието без да уведоми компетентните органи, което деяние актосъставителят е квалифицирал по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗДвП. Посочената разпоредба обаче вменява друго задължение – водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при
което са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Такива фактически обстоятелства не са отразени при текстовото описание на
нарушението, не се и установяват от доказателствата по делото. Това налага
извод за фактическа необоснованост на повдигнатото обвинение, рефлектираща
върху законосъобразността на правното квалифициране на нарушението.
Предвид безспорното
по делото обстоятелство, че друг участник в пътнотранспортното произшествие не
е имало и респективно други пострадали лица също, то нарушението е погрешно квалифицирано.
Констатираната
липса на логическо и правно единство между
фактическото и правното обвинение при всяко от вменените нарушения, води до извод за незаконосъобразност на
обжалваното постановление.
При тези
обстоятелства липсва доказателствена и нормативна основа
за формиране на несъмнен извод за виновно осъществяване състава на вменените нарушения,
което обуславя отмяна на постановлението.
Водим от изложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
16-0311-000194 от 02.09.2016 г. на Началник Група към ОДМВР – В. Т., РУ-П.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Велико Търново на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
И.
И.