Решение по дело №97/2009 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 487
Дата: 11 август 2009 г. (в сила от 3 септември 2009 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20094310200097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                гр.Ловеч, 11.08.2009 год.                       

          

           В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично заседание на тридесети март две хиляди и девета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Х.

 

при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 97 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 360 от 30.12.2008 г. на Кмета на Община - Ловеч са наложени на Теодосий И.Б. ***, административни наказания на основание чл.4 и чл.21 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч – глоба в размер на 100 лева и на основание чл.2, т.3 и чл.21 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч – глоба в размер на 50 лева.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. Моли постановлението да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като му било съставено тендециозно и неправомерно. Сочи, че при съставянето на акта са му били нарушени гражданските права. Излага, че наложените му глоби са непосилни за него, тъй като изплаща издръжка към дъщеря си, както и банков кредит.

В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно по съображенията изложени в жалбата. Твърди, че няма възможност да плати санкции в такъв размер.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт П.. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, излагайки доводи, че нарушенията са безспорно доказани и по никакъв начин констатациите не са оборени от жалбоподателя. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски. 

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.В. Х., Ф.Т.Ф. и П.Р.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 05.12.2008 г., служителите на РУ на МВР – Ловеч – свидетелите Г. Х. и Ф.Ф. били на работа на територията на гр.Ловеч и изпълнявали функции по охрана на обществения ред. Получили сигнал от дежурния по РПУ, че в близост до блок № 309 в кв.”Младост” в гр.Ловеч лица хвърлят бомбички (пиратки) и смущават спокойствието на гражданите. Сигнала бил подаден на дежурния от гражданка живуща в квартала. Около 16.20 часа двамата отишли на местото. Там до денонощния магазин пред блок 309 заварили жената, която подала сигнала. Тя им посочила лицата, които смущавали реда и хвърляли бомбички. Това били жалбоподателя Т. Б. и свидетеля П.Д.. Двамата пиели бира пред денонощния магазин до блок 309. Били им поискани и проверени документите за самоличност, след което свидетелят Х. съставил на жалбоподателя Т.Б. АУАН № 492/05.12.2008 година (бланков № 204045), на който като свидетел очевидец се подписал Ф.Ф. В акта свидетелят Х. вписал, че жалбоподателят употребява алкохолни напитки (бира) извън обособените места, както и че хвърля бомбички, като по този начин нарушавал спокойствието на гражданите. По съставеният акт жалбоподателят Б. вписал, че има възражения, без да ги конкретизира. Подписал акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е представил писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в него фактическа обстановка изцяло била отразена и в обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.2, т.3 и чл.4 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата, общественото имущество и природата на Ловешката община и наложил предвидената в същите тези норми санкции – глоби съответно от 100 и 50 лева за всяко от нарушенията.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице – чл.19 от същата наредба.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за административно нарушение и показанията на свидетелите Х. и Ф., които са обективни, последователни и непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Още повече, че кореспондират и с тези на свидетеля П.Д., посочен от жалба подателя и който потвърждава описаните в акта обстоятелства по извършване на нарушенията. Не на последно място и самия жалбоподател не оспорва констатациите описани в АУАН, а излага единствено съображения, че служителите на полицията са се държали грубо с него. Последното обстоятелство, дори и безспорно доказано, не касае настоящия случай, тъй като се визира едно последващо поведение на служителите на полицията и не засяга въпросите за авторството на деянията и обосноваността на наказателното постановление. Ето защо съдът приема, че АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН и се подкрепя от показанията на цитираните по-горе свидетели, а жалбоподателя не ангажира доказателства, които убедително да ги оборват.

При издаването на наказателното постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянията, законовите разпоредби, които са нарушени, както и административнонаказателните разпоредби, въз основа на които са наложени санкциите на жалбоподателя. В диспозитива на обжалваното НП, освен нормите, въз основа на които се налагат санкциите на жалбоподателя, е посочена и разпоредбата на чл.21 от Наредба № 1. Същата касае налагането на санкции извън обсега на чл.4 и чл.2, т.3 от Наредбата и съдът приема, че се касае за техническа грешка при изписването на постановлението, като явно се е имало предвид нормата на чл.22, която определя компетентния орган за издаване на НП по тази наредба. Тази неточност не може да бъде приета за съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалба подателя, тъй като ясно са дефинирани текстовете от наредбата, които са нарушени, както и размера на наложените глоби. Налице е също така и пълно единство между словесното описание на нарушенията и цифровата им квалификация, така, че на жалбоподателя му е било известно за какви нарушения е бил санкциониран и с нищо не е бил възпрепятстван да упражни правото си на защита в пълен обем. В случая следва да се има предвид и особеността на разпоредбите на чл.4 и чл.2, т.3 от Наредба № 1, които съдържат освен състави на нарушения и едновременно с това имат и санкционна част. Друг би бил въпроса, ако санкционните норми са били визирани в отделна глава „Административно-наказателни разпоредби”, както се прави в повечето нормативни актове. Тогава действително би била налице неяснота коя санкционна норма е приложил наказващия орган.     

С оглед на гореизложените съображения съдът счита, че наказанията са законосъобразно наложени и приема посочените в акта фактически констатации за реално отразяващи случилото се и постановлението следва да бъде потвърдено.  

          Наложените на жалбоподателят наказания са съгласно предвиденото в разпоредбите на чл.2, т.3 и чл.4 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч, като и двете глоби са в минималния размер – 100 и съответно 50 лева, като явно наказващият орган е съобразил, че нарушението е за първи път. 

          Предвид така изложените съображения съдът счете, че подадената от Теодосий И.Б. жалба против наказателното постановление № 360/30.12.2008 г. на Кмета на Община – Ловеч е неоснователна и постановлението следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

    

 

    ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 360 от 30.12.2008 г. на КМЕТА НА ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, с което са наложени на ТЕОДОСИЙ И.Б. ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.4 и чл.21 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч – глоба в размер на 100 лева и на основание чл.2, т.3 и чл.21 от Наредба № 1 на Общински съвет – Ловеч – глоба в размер на 50 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

       

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                     

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :