Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, …….2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. № 2584/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „У.Б.“ АД, ЕИК********– длъжник по изп.д. № 20218380401885
срещу постановление на съдебния изпълнител от 09.02.2021 г. относно разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението
за разноските е незаконосъобразно, а определеното адвокатско възнаграждение на
взискателя – прекомерно. Иска последното да се намали до минимума от 200 лв., а
таксата по чл. 26 от Тарифата да се преизчисли съобразно намаленото
възнаграждение. Претендира деловодни разноски.
Взискателят оспорва жалбата. Сочи, че е подал не само
молба за образуване на изпълнителното дело, но и молба за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника. Претендира разноски.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебния
изпълнител поддържа, че постановлението за разноските е правилно. Счита, че е
невъзможно предварително да се предвиди колко ще продължи изпълнителното
производство, колко на брой действия ще бъдат извършени и т.н., за да се
направи преценка дали възнаграждението е прекомерно.
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Подаването на втората молба за налагане на запор на следващия ден след подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, представлява изправяне на нередовност на молбата за образуване на изпълнително дело, доколкото в нея не е посочен начин на изпълнение - съгласно чл.426, ал.2 ГПК посочване на начина на изпълнение е реквизит на молбата за образуване на изпълнителното дело.
Следва да се отбележи, че по изпълнителното дело не е приложени изпълнителен способ, включително запор върху банкови сметки на длъжника, тъй като последният е платил изцяло в срока за доброволно изпълнение. Други изпълнителни действия, освен образуване на изпълнителното дело, не са извършени. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 4965,34 лв., се явява прекомерно. Ето защо постановлението на съдебния изпълнител от 09.02.2021 г. се явява незаконосъобразно.
Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Постановлението, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя относно начина на определяне на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, не могат да бъдат разгледани. Към момента на подаване на жалбата, няма постановен акт на съдебния изпълнител, с който да е определен размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В същото време обаче, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист – при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, в размер на 3862,65 лв. или 4635,18 лв. с ДДС.
Неоснователни са исканията на страните за присъждане
на разноски за настоящото производство – при отмяна на незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител отговорността за тези разноски не е за взискателя/длъжника,
а се осъществява по общия исков ред – за вреди, причинени от действията на
съдебния изпълнител.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.
435, ал. 2,
т. 7 ГПК, постановлението от 09.02.2021 г. на съдебния изпълнител по изп.д. № 20218380401885,
в
частта за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения
размер от 4965,34 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение – за сумата от 200 лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.