Мотиви към присъда по НОХД № 2457 по описа за 2015г. по описа на ШРС
От Шуменска
районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство № 958/2014г. по описа
на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
К.Д.Д., ЕГН **********, роден
на ***г***, с постоянен адрес:***, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ, осъждан за извършено от него престъплениe от общ
характер, а именно по чл.194, ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 12.07.2014г.
в гр.Шумен, отнел чужди движими
вещи – мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S
Duo”, заедно със 2 /два/ бр. СИМ карти,
всичко на обща стойност 169.20 лв., от владението
на Г.К.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Преди началото на съдебното
следствие пострадалият Г.К.М. своевременно предяви граждански иск срещу подсъдимия К.Д.Д. за сумата от 380 лв. /триста и
осемдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане. Г.К.М. е лице, непосредствено пострадало от престъплението,
поради което се явява и лице имащо право да претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, тъй като е предявен в
правно – релевантния момент – преди началото на съдебното следствие, лично от
пострадалият и отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл.85 от НПК, поради което Г.М. е конституиран
като граждански ищец и е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният
граждански иск срещу
подсъдимият К.Д. за причинените му имуществени
вреди в размер на 380 лв. за
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане.
В съдебно
заседание подсъдимият Д. преди даване ход на делото изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
16.12.2015г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимият, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимият К.Д. при условията на чл.55, ал.1, т.1, б.“б“ от НК
наказание “пробация” чрез
прилагане на задължителните пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 3 /три/ години, с периодичност 2 /два/
пъти седмично и пробационната мярка по
чл.42а, ал.2, т.5 от НК поправителен труд за срок от 1 /една/ година с месечни
удръжки в полза на държавата в размер на 15% месечно. Освен това,
по отношение на предявения граждански иск представителят на Районна прокуратура
– гр.Шумен предлага на съда да уважи същия частично до размера на сумата,
посочена в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия, счита че подсъдимият
действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, като моли съда на
Д. да бъде наложено наказание “пробация”, без претенция
за вида и размера на пробационните мерки. Счита също, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения граждански иск до размера, установен със заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият К.Д.Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за
виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е
наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с
тях. В съдебно заседание изразява съжаление за стореното. Заявява, че се присъединява към предложението на защитника си, като
моли съда за по-леко наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият К.Д.Д. през
инкриминираният период работел като таксиметров шофьор към фирма „Метро такси ”
ЕООД – гр.Шумен. Същият управлявал таксиметров автомобил „Шевролет Матиз”, с ДК № Н 5204 АН, собственост на Г.К.Г. ***.
На 12.07.2014г., подсъдимият Д. бил на работа. Около 17:30 часа,
в управлявания от него таксиметров автомобил, от района на „Руски паметник” в
гр.Шумен, се качили свидетелите Г.К.М. и А.Й.И.. Те били глухонеми и се връщали
от празник, организиран от Съюза на глухите в гр.Шумен. Подсъдимият К.Д.
трябвало да ги закара до общежитията на глухонемите, находящи
се на ул.„Шуменска комуна” № 20б в гр.Шумен. Г.М. седнал на предната дясна
седалка, а А.И. – на задната седалка на автомобила. След като пристигнали до
общежитията, свидетелят Г.М. извадил пари, за да плати таксито, като оставил
телефона си марка „Samsung Galaxy
S Duo”, в който имало две СИМ карти /едната с
телефонен номер 0885 08 49 14, а другата с телефонен номер 0899 00 43 72/,
върху арматурното табло, над жабката, в купето на таксиметровия автомобил. Това
било забелязано от подсъдимия Д.. След като му платил, свидетелите Г.М. и А.И.
слезли от автомобила и подсъдимият К.Д. потеглил с управлявания от него
автомобил. Тогава М. се сетил, че е забравил телефона си върху жабката в
таксито. Той заедно с А.И. започнали да бягат и ръкомахат след автомобила, но подсъдимият
Д. не спрял. След това, подсъдимият Д. взел забравения от Г.М. телефон, като го
изключил и изхвърлил двете СИМ карти, които били в него.
На следващия ден – 13.07.2014г., подсъдимият К.Д.Д. отишъл на гости в дома на неговата позната –
свидетелката М.С.А., живуща ***. Там той подарил отнетия от него телефон „Samsung Galaxy S Duo” на дъщерята й А.Х.В., която започнала да го ползва.
Същият ден, подсъдимият Д. бил потърсен по телефона от свидетелката Г.К.Г.. Тя
била уведомена от служител на „Метро Такси”, че в управлявания от Д.
таксиметров автомобил, нейна собственост, глухоням пътник е забравил телефона
си. Въпреки, че подсъдимият К.Д. бил наясно с това, той отговорил на свидетелката
Г.Г., че в автомобила няма забравен телефон.
От заключението
на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че общата стойност на
вещите, предмет
на престъпното посегателство е 169,20 лв.,
от които стойността на телефонен
апарат марка „Samsung Galaxy
S Duo” е 150 лв., а на двете СИМ карти – общо в
размер на 19,20 лв. /по 9,60 лв. всяка/.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимия К.Д., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата
на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските
показания на Г.К.М., М.С.А., С.В.С., Д.Д.С., А.Й.И., С.И.П. и Г.К.Г., както и
писмени такива – подробна разпечатка на регистрираните обаждания в мрежата на
„Космо България Мобайл“ ЕАД, ведно с диск /л.32 от досъдебното производство/; протокол
за доброволно предаване /л.27 от досъдебното производство/; които са приобщени
по реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която
дава заключение относно стойността на вещите, предмет на деянието на подсъдимия
и от която се установява, че общата стойност на вещите е в размер на 169,20 лв.,
от които
телефонен апарат марка „Samsung
Galaxy S Duo” е 150 лв. и
две СИМ карти – общо в размер на 19,20 лв. /по 9,60 лв. всяка/.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимия К.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.194, ал.1 от НК, поради следните правни изводи:
Обект на
всяко едно от престъпленията са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение
и държане върху движими вещи.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна
страна подсъдимият чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена
стойност от владението на свидетелят Г.К.М., без
съгласието на владелеца, като е прекратил фактическата власт върху вещите,
която до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и е
установил своя фактическа власт върху нея; отсъствието на съгласие липсва
винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично
волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху
предмета; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет
на престъплението и не е бил техен собственик. Следователно от обективна страна
предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито собствени,
нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от
страна на владелеца, а изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и
установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От
субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
като деецът е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да го присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и
несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.
При определяне
на наказанието на подсъдимият за
извършеното от него престъпление, съдът
прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяния,
която съдът преценява като висока - с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против
собствеността на гражданите,
като същевременно съобрази факта, че се касае за отнемане на чужди движими
вещи на невисока стойност; степента на
обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока с оглед
данните за личността му, трайната престъпна нагласа, наличието на множество
предишни осъждания.
Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема
множеството предишни осъждания на подсъдимия. Видно от справката за съдимост на
Д. става ясно, че преди датата на извършване на настоящото деяние е осъден с
влезли в сила присъди по три други производства, а след датата на извършване на
настоящото деяние - с една влязла в сила присъда за престъпления против
транспорта, а т.е. налице е трайна
престъпна нагласа. Съдът констатира и наличието на лоши характеристични данни, предвид
многобройните му регистрации в РУ – гр.Шумен и РУ – гр.Велики Преслав, които следва да бъдат отчетени като
отегчаващо отговорността на подсъдимия. Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия Д., при отчитане на посочените по-горе отегчаващите
отговорността обстоятелства. В настоящия случай, съдът намира, че не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, достатъчни, за да обосноват приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В този смисъл съдът съобрази и
обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено след
като са били факт други три осъждания на лицето /със Споразумение №
1422/15.10.2015г. по НОХД № 1184/2008г. по описа на ШРС, със Споразумение №
607/13.11.2009г. по НОХД № 327/2009г. по описа на РС-гр.Несебър и с присъда № 2076/21.12.2009г.
по НОХД № 1671/2009г. по описа на РС – гр.Шумен/. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от
НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна
присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. В
тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК /предвидено е наказание
„лишаване от свобода“ до 8 /осем/ години, счете за справедливо и съответно на
извършеното да определи на Д. наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 /една/
година. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 4 /четири/ месеца
и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 8 /осем/ месеца “лишаване
от свобода”. При определяне срока на наказанието
“лишаване от свобода” съдът съобрази изложените по-горе отегчаващи вината
обстоятелства и най-вече личността на подсъдимия.
Съдът като съобрази така наложеното наказание, тежестта
на извършеното от подсъдимия престъпление, намери, че за да бъдат постигнати
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно
изтърпяване, като счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото при изпитателен срок в
размер около минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/
години.
Определеният размер на
това наказание, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ
да повлияе поправително
и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения,
освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще
му се отнеме
възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът при преценка на престъпната деятелност на
подсъдимия Д. установи, че са налице условията, визирани в разпоредбата на
чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК за
групиране на наложеното му наказание с настоящата присъда и наказанието,
наложените му със споразумение
№ 127/28.07.2015г., постановено
по НОХД № 1324/2015г. по описа на ШРС, влязло в законна
сила на 28.07.2015г., в размер на по - тежкото от определените наказания, а именно: 8 /осем/ месеца “лишаване от
свобода”.
На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът като съобрази вида и срока на така определеното общо наказание
отложи изпълнението на същото при изпитателен срок в
размер около минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/
години.
На основание
чл.25, ал.2 от НК приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната
част от наказанието „пробация“ по кумулираните
присъди.
Освен това, съдът
прецени, че на Д. на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр.
чл.23, ал.2 от НК следва да се присъедини към така определеното общо наказание
“лишаване от свобода” наложеното му наказание “лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 3 /три/ години, наложено му със Споразумение №
127/28.07.2015г. по НОХД № 1324/2015г. по описа на ШРС, влязло в законна сила
на 28.07.2015г.
Също
така, съдът прецени, че на
Д. на основание чл.25, ал.1
от НК, във вр. във вр. чл.23, ал.3 от НК следва да се присъедини към така
определеното общо наказание “лишаване от свобода” наложеното му със
Споразумение № 127/28.07.2015г. по НОХД № 1324/2015г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на 28.07.2015г., наказание “глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът
намира, че са налице основанията за определяне на общо наказание измежду
наложените наказания на подсъдимия по посочените присъди, тъй като деянията по
всяка една от присъдите е извършено преди да има влязла в сила присъда, по
което и да е от тях. Освен това не е налице друг вариант за групиране на
посочените присъди, който да се явява по-благоприятен вариант за подсъдимия Д.. Така определения размер на общото наказание, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ
да повлияе поправително
и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения,
освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще
му се отнеме
възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При
постановяването на присъдата съдът констатира, че не са събрани
всички необходими доказателства за установяване размера на приетият за
разглеждане в наказателния процес граждански иск. На първо
място, действително,
същият е предявен в размер по-голям от
щетите, възприети в обвинителния акт. Съобразявайки константната съдебна практика на ВКС, че
гражданският иск е допустим само до размера на паричната равностойност на
предмета на обвинението, предявено с обвинителния акт – в т. см. Решение № 543/04.07.2005г. на ВКС по н.д. № 1017/2004г.,
ІІ н.о.; Решение № 24/30.01.1980г. по н.д. № 695/1979г., ІІ н.о., то съдът ,
счита, че иска се явява частично допустим
срещу подсъдимият Д. за причинените
му имуществени вреди само в размер
на 169.20 лв. за престъплението по чл.194,
ал.1 от НК, като в останалата
част предявеният граждански иск се явява недопустим. На второ място, по
делото като веществено
доказателство е приложен процесния телефон -
1бр. Мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S Duo”, с IMEI
355 265 056 280 31/6, който обаче
е с увреден дисплей
вследствие на удар. На основание разпоредбата на чл.111 от НПК, след завършването на наказателното производство, същото следва да се върне на собственика – Г.К.М. и съответно
размера на предявения граждански иск следва да
бъде намален с неговата стойност. Стойността на процесното веществено доказателство не е установена по делото,
като за определянето
й е необходимо да се назначи допълнителна съдебно-икономическа
експертиза. Това обаче
би довело до отлагане на
делото, а според разпоредбата на чл.88, ал.2 от НПК това е недопустимо.
При това положение, според константната съдебна практика, съдът следва да
прекрати производството по разглеждане на гражданския иск, а същия следва
да бъде предявен
пред гражданския съд. Така в Решение № 341/1991г.
на ВС, ІІІ н.о., изрично се приема,
че при констатация,
че доказателствата в подкрепа на гражданския
иск са непълни
и попълването им налага отлагане на делото, наказателният
съд не се
произнася по съществото на спора,
а следва да прекрати делото в тази част, за
да се даде
възможност на пострадалия да предяви иска си
пред гражданския съд. В Решение
№ 399/1970г. на ВС, ІІ н.о. също се
посочва, че приетият граждански иск за съвместно
разглеждане в наказателния процес, когато е основателен, но недоказан по размер,
не може да
бъде отхвърлен, а трябва делото в тази му част
да се прекрати.
Делото не може да
бъде отлагано за събиране на
доказателства за установяване размера на гражданския иск. В тази
насока са и Решение № 584/1976г. на ВС, І н.о., Решение № 9719/95г. на ВС, І н.о. и др. По изложените съображения
съдът прекрати производството по предявения и приет граждански иск, тъй като същият
не е установен по размер, а установяването
му би довело
до отлагане на делото.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият К.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 190
лева /сто и деветдесет лева/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.301, ал.1 т.11 от НПК, във вр. чл.111 от НПК, съдът постанови приложеният като вещественото доказателство по
делото 1 бр. мобилен
телефон марка „Samsung
Galaxy S Duo”, с IMEI 355 265 056 280 31/6, предаден с протокол за доброволно предаване от
29.10.2014г. да се върне на собственика – пострадалия Г.К.М., ЕГН ********** ***.
С присъдата си съдът постанови вещественото доказателство
по делото – 1 бр. диск, съдържащ подробна разпечатка на регистрираните
обаждания в мрежата на „Космо България Мобайл“ ЕАД, на основание разпоредбата
на чл.112, ал.4 от НПК да бъде оставено по делото.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: