Решение по дело №14015/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……

гр. София, 12.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 14015 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ш.Б.М. и С.Б.Ю., с която  са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

            Ищците твърдят, че на 31.07.2011 г. при кв. 15,55 в района на Заунсиек – Бокхорст, Република Германия, при управление на лек автомобил Мазда МПВ с рег. № *****, водачът М.Р.М. е загубил управлението на автомобила и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Б.Х., тяхна сестра и която пътувала на предна дясна седалка. Твърдят, че преди смъртта на сестра им отношенията им били изключително топли и близки. Ищците намирали опора, разбиране и подкрепа. Трудно преживявали загубата и не можели да намерят утеха. Твърдят, че отговорността на виновния водач И.И.е била предмет на застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие – 31.07.2011 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. 

            Ответникът ЗК „У.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че не са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане, като оспорва и вината за настъпване на ПТП на водача на застрахования автомобил. Оспорва, че ищците са от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за причинени вреди, както  и че те са били в близки отношения с пострадалата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза се установява, че на 31.07.2011 г. около 9.55 часа лек автомобил Мазда с рег. № *******, управляван от М.Р.М., се движел по локалното шосе 130 с посока  от Заунзик към Зихтензен и на границата между Зауензик и Бокхорст, при км. 18 +550 напуснал пътното платно и настъпило съприкосновение между дясната му страна с крайпътно дърво. След удара лекият автомобил се отклонил от дървото и се преобърнал като застанал напречно на пътното платно с посока Зитензен. Вещото лице установява, че скоростта на движение на лекия автомобил преди ПТП е била 76 км.ч., като дава заключение, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил Мазда, който е допуснал отклонение в дясно и е напуснал пътното платно.

            Видно от препис – извлечение от Акт за смърт № 0179/01.12.2011 г., че Г.Б.Х. е починала на 31.07.2011 г. в Германия. От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че причина за настъпване на ПТП са получени травматични увреждания, които са в причинна връзка с произшествието.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.М.М. – съпруг на Ш.Б.М. и К.А.А.. В показанията си свидетелят М.установява, че познава починалата Г.Б.Х. от 18 години. През лятото на 2011 г. получили тревожен сигнал от Германия, че Г.е катастрофирала и починала. Като съпруг на Ш. бил пряк свидетел на нейната реакция. Изпаднала в транс, неописуем рев, крясъци, писъци и припаднала. Било потресаващо, тъй като връзката между тях била много силна, сестринска обич и при трите била силна, обичали се. По време на случката Г.била с неин приятел в Германия, а по принцип живеела в Русе. Ш. и съпругът й живеели в Свищов. Почти всяка събота и неделя си ходели на гости. Връзката между трите сестри била много силна. След смъртта на сестра си Ш. се затворила. Преустановили се контакти с близки и приятели. Една жизнерадостна жена се превърнала в нещастна и отчаяна от живота жена, която не разговаряла с никого. До ден днешен болката не била преодоляна.

В показанията си свидетелката А.установява, че познава Г.от 2001 г., когато тя дошла в Свищов да помага на сестра си Ш. за отглеждането на детето й. Трите сестри били много близки. През цялото време си контактували, обаждали се, помагали си. След смъртта на Г.били съкрушени. Ш. не искала да разговаря с никого, чувствала се тежко. Преди това била загубила и двете си деца. Случилото се било голям шок за нея. Ш. и С. често споменавали сестра си.

Не се спори по делото, че между ЗК У. АД и собственика на лек автомобил Мазда с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 055110238356, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди  и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

            От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от М.Р.М. в резултат, на което е починала Г.Б.Х.. Механизмът на ПТП, смъртта на Г.Б.Х. и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите от ГПК ред.

С оглед въведените с исковата молба твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, както и с оглед установената с Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984 г. задължителна съдебна практика следва да се приеме, че Ш.Б.М. и С.Б.Ю. не са от кръга на лицата, по отношение на които е прието, че могат да претендират вреди от смъртта на Г.Б.Х. без да е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства. По делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищците са сестри на починалата. По делото са представени само удостоверения за раждане на Ш.Б.М. и С.Б.Ю., но  от тях не може да се установи родствената им връзка с починалата. Данни за родствени връзки има само в събраните по делото гласни доказателства. Независимо от това и с оглед задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС Ш.Б.М. и С.Б.Ю. са легитимирани да претендират обезщетение по изключение за причинени в резултат на смъртта на Г.Б.Х.. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между починалата и ищците е съществувала дълбока емоционална връзка и от нейната смърт те търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото гласни доказателства не се установява, че отношенията на близост между ищците Ш.Б.М. и С.Б.Ю. и Г.Б.Х. да са били изключителни, т.е. повече от обичайните между сестри. Не се установява също така, че от смъртта й те са претърпели и продължават да търпят продължителни страдания. В показанията си свидетелите не установяват изключителност в отношенията между С.Б.Ю. и Г.Б.Х., а по отношение на състоянието на Ш.М. има данни в показанията на разпитаните свидетели, че освен загубата на сестра си е загубила и двете си деца, като в този смисъл съдът не може да прецени на какво се дължи емоционалното й състояние. Следователно предявените искове от Ш.Б.М. и С.Б.Ю. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. 

            Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.Б.М., ЕГН-**********,*** против З.К. „У.“ АД, ЕИК - ******, със седалище и адрес на управление ***-13 иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й Г.Б.Х., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 31.07.2011 г. от М.Р.М., водач на лек автомобил Мазда с рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 055110238356 при ответното дружество като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Ю., ЕГН-**********,*** против З.К. „У.“ АД, ЕИК - ******, със седалище и адрес на управление ***-13 иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й Г.Б.Х., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 31.07.2011 г. от М.Р.М., водач на лек автомобил Мазда с рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 055110238356 при ответното дружество като неоснователен.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Ш.Б.М., ЕГН-**********,***  и С.Б.Ю., ЕГН-**********,***  да заплатят на З.К. „У.“ АД, ЕИК - ******, със седалище и адрес на управление ***-13 сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                                                           

            СЪДИЯ: